Клаус Е. Мюлер
Шаманизъм (20) (Лечители, духове ритуали)

2. Задачи

Главната задача на шаманите била съхраняването на душите, което запазвало живота не само на отделния човек, но и на цялото племе и в последна сметка му осигурявала безсмъртие. Единствени шаманите имали право да защитават заплашени души, при необходимост да ги вземат под закрила, да ги освобождават от „обладаност“, да помагат на безплодните жени да се сдобият с детска душа, да проследяват и връщат обратно загубили се и отвлечени души, както и да придружават душите на умрелите в царството на мъртъвците.

По този начин шаманите били истински „душевни пастири“, а едновременно с това и лечители в най-широкия смисъл на думата, защото трябвало генерално да осигурят предпоставките за запазване на душите. Профилактично — чрез защитата от всички видове заплахи, гарантиране на благоприятни атмосферни условия, изхранване и размножителни способности; терапевтично — при настъпили нарушения между хората и духовете, т.е. когато някой се разболее, изпадне в духовен срив, изгуби размножителната си способност или ако при избухване на епидемии или природни бедствия бъде застрашено съществуването на цялото племе. Тогава шаманът не само лекувал тялото и душата, респ. нарушеното им жизнено необходимо взаимодействие, а също срива на отношенията между племето и околната среда, чиято последна инстанция били именно духовните сили, разполагащи със сухоземните и морските животни, с растенията, реколтата, дъждовете и ветровете. Той търсел причината, съдействал за помирение чрез изисквано изкупление или жертвоприношение и се опитвал с помощта на помирителни мерки и успокояване да възвърне нарушената хармония.

Най-сигурната профилактика била стриктната вяра в традицията. От незапомнени времена шаманите действали именно като нейни строги пазители. Те съхранявали преданията и легендите на племето, познавали както никой друг сагите, митовете и приказките, знаели как да се придържат към тях и най-нагледно да ги пресъздават. Особено в южните области шаманите притежавали най-всеобхватни познания по лечебните растения, билки и корени, имали опит в разгадаването на знаци и тълкуването на сънища, съблюдавали спазването на моралните норми и наказвали, компенсирали и лекували тяхното нарушаване.

Това им спечелило авторитет и уважение. Ако шаманът влизал в някоя къща или шатра, го посрещали с голям респект, поздравявали го най-почтително, отреждали му централното място и го гощавали богато. Но едновременно с това — както наблюдателите непрекъснато установяват — в отношенията между хората и шаманите винаги съществувало известно напрежение или несигурност. Техните особени дарби, близостта им с отвъдните сили, с духовете, божествата и царството на мъртвите ги забулвали в тайнственост и ги правели зловещи. Засвидетелстваната им почит се смесвала с огромен страх. Към тях всички спазвали дистанция. По тази причина шаманският живот обикновено бил беден на контакти, а понякога направо самотен.

Уважението и почитта, на която се радвали, не им помагала и в политическо отношение; шаманите не били от този свят. Ако ги привличали за съветници при подготовката на военни действия, изисквали от тях информация за местоположението, силата и въоръжението на противника, а също и магическа подкрепа при провеждане на битката, но не и участие в нея; още по-малко ги допускали до ръководство на операциите. Само по изключение се споменават отделни шамани, които били едновременно и племенни вождове. Едва под влияние на някои обществено диференцирани причини в средновековните империи на номадите някои шамани изпъквали в позицията на „трета власт“ между владетелите и аристократичните фамилии. Например в свитата на Чингис хан тази служба дълго време била изпълнявана от някой си Кокечу, комуто императорът оказвал огромно доверие. В отделни случаи тази традиция продължила и до края на XIX век: киргизките князе и кралете на каракорумските балти — естествено мюсюлмани — привличали шаманите като лични съветници или на служба като правителствени чиновници.