Ърл Стенли Гарднър
Давещата се патица (7)

7

Към четири часа след обяд в бюрото на Мейсън дойде Дела Стрийт с бързо писмо.

Мейсън вдигна уморено поглед от протокола по убийството.

— Какво има Дела?

— Бързо писмо. Изглежда подозрително. Адресът е написан с печатни букви, вероятно с лявата ръка.

Мейсън разгледа внимателно плика, подържа го срещу светлината и усмихнато каза:

— Само изрезка от вестник — той взе ножа за разрязване на писма, сряза плика и изтърси малката хартия. Дела Стрийт каза:

— Съжалявам, че ви обезпокоих заради това. Мислех, че е нещо важно и ще искате най-напред да видите писмото неотворено.

— Един момент — каза Мейсън. — Постъпила сте правилно.

Тя застана до него и той задържа изрезката така, че двамата да могат едновременно да четат текста, който не беше отпечатан на обикновената вестникарска хартия, а върху по-добра. Той гласеше: „Кой известен човек от нашата област, горд със своя произход, си създава грижи, тъй като вероятно след кратко време противно на волята си ще стане наследник на едно неприятно наследство — един «скелет в гардероба»? Историята е свързана естествено с една своенравна дъщеря, която е решена да влезе в непозната за нея къща, без да погледне преди това, дали в шкафовете не е скрита някаква лоша тайна. Този скелет обещава да потропа доста силно с костите си. Нашия съвет за таткото: Да провери, дали бъдещият зет се отнася жестоко с животните. Ако е така, то бащата трябва да предприеме нещо преди да е станало късно. В края на краищата младежи, които с удоволствие давят патици, за да станат интересни на околните, не дават гаранция да бъдат добри зетьове. След това таткото да не каже, че не сме го предупредили.“

След като замислено прочете това, Мейсън каза на Дела:

— Изтичайте до Пол Дрейк в бюрото му и го попитайте, дали има представа от кой вестник би могла да бъде тази хартия.

Дела Стрийт взе изрезката, постоя за момент, въртейки хартията в ръка и каза:

— Това е чисто изнудване, нали?

— Още не знам.

— Момент — каза тя. — Знам кой има такава хартия.

— Е?

— Един малък скандалджийски вестник в Холивуд. Виждала съм няколко екземпляра от него. Той публикува клюки за филмови звезди, но със скрити намеци, без да назовава имена.

— Какво е това?

— Всъщност не е вестник. В него всичко се дава във формата „Кому става тази обувка? Можете ли да я поставите на правилния крак?“ и подобни неща. Вижте тук на задната страна на изрезката, това е типичен пример.

Тя показа един кратък пасаж и Мейсън прочете: „Повече от 240 от нашите абонати поставиха правилно обувката на крака на филмовата звезда, която споменахме миналата седмица на това място. Тази филмова звезда счита за великолепна идеята да се прави парти, в което главна роля играят цигарите с марихуана.“

Мейсън кимна към телефона.

— Позвънете веднага на Пол. Ако е там, помолете го да прескочи за малко насам. Искам да говоря с него за това нещо и за мис X.

Дела се свърза, проведе кратък разговор и каза:

— Веднага ще бъде тук — остави слушалката и попита: — Вие мислите, че мис X е липсващото звено във веригата?

Мейсън пъхна ръце дълбоко в джобовете си.

— Вие знаете, Дела, че се отнасям скептично към адвокатите.

— Те се отнасят по същия начин към вас — каза Дела. С усмивката си Мейсън потвърди това.

— В този процес прокурорът се е споразумял със защитника на обвиняемия, младата жена, с която е имал намерение да избяга Лейтуел, да бъде назована просто мис X. Това е най-голямата грешка, която е направил защитникът.

— Как така?

— Защото това — обясни Мейсън — е имало същия ефект, както ако защитникът бе казал публично, че не вярва на своя клиент. Адамс е казал в полицията, че Лейтуел е искал да избяга с тази мис X. След като трупът му е бил намерен заровен в мазето на фабриката, полицията е решила, че той лъже. Споразумението, постигнато от защитника на Адамс и прокурора, дава възможност да се предполага, че той, защитникът, е на същото мнение. Във всеки случай, така е трябвало да изглежда за съдебните заседатели.

Дела Стрийт бавно кимна. Мейсън продължи:

— Тъкмо това е един пункт в процеса, който не мога да преодолея. Логично би било да се очаква, че прокурорът ще нападне това твърдение на Адамс и ще призове пред съда споменатата жена, за да може евентуално тя да оспори, че е говорила с Лейтуел за общо бягство.

— Е, да. Защо не е направил това?

— Това е станало излишно поради споразумението — каза Мейсън. — Щом защитникът на Адамс се е споразумял жената да остане извън процеса и да се споменава само като мис X, то съдебните заседатели са стигнали до убеждението, че както прокурорът, така и защитникът са знаели, че Адамс лъже. Но ако той не е лъгал? Да приемем, че Лейтуел наистина е имал намерение да избяга с тази жена? Забелязвате ли колко много възможности се откриват тогава?

— Но не е ли трябвало още преди процеса тя да признае пред прокурора, че…

— Нищо не показва, че тя е говорила с прокурора. Тя…

На вратата отекна познатият сигнал.

— Това е Дрейк — каза Мейсън. — Отворете му.

Дрейк влезе и показа половин дузина телеграми.

— Постепенно напредваме, Пери, — каза той.

— Най-напред ми кажи твоите новини, а след това аз — моите — каза Мейсън.

— Милтър не живее в „Уилтмор апартамент“. Можеш да гадаеш къде се намира той.

Мейсън повдигна вежди.

— В Ел Темпло?

— Правилно.

— От кога?

— Вече пет-шест дни.

— И къде?

— В една къща под наем. Синдер Бут авеню 1162. Паянтова двуетажна къща, преустроена в четири самостоятелни жилища. Две долу, две горе, четири изхода.

— Интересно — каза Мейсън.

— Да, нали? Сега искам да ти докладвам още нещо. Една млада жена на име Алберта Кромуел твърди, че е омъжена за него. Тя го последвала в Ел Темпло, установила, че жилището до него е свободно и го е наела.

— И той знае, че тя е там?

— Би трябвало. Името й стои на пощенската кутия.

— Защо не е дошла заедно, с него?

— Нямам представа.

Мейсън му подаде плика и изрезката от вестник.

— Това дойде преди няколко минути с бързата поща — Дрейк започна да чете, но веднага отмести листа и каза:

— Не съм ти съобщил всичко. Блондинката на Алгоуд отиде в една дрогерия и телефонира оттам. Моят сътрудник е застанал в съседната кабина и е подслушал разговора. Отгатни какво е казала?

— Любопитен съм да чуя. Е?

— Тя се е свързала с автобусната линия, която обслужва Пасифик Грейхаунд и е резервирала едно място за автобуса в пет и тридесет за Ел Темпло.

Очите на Мейсън блеснаха.

— Нека я проследят, Пол.

— Лесна работа. Моят човек веднага е поръчал едно място в същия автобус. Какво става тук?

— Изглежда като документ за изнудване. Прочети го.

Пол Дрейк го прочете, след това свирна леко.

— Това е Милтър, съвсем ясно.

— Не те разбирам — каза Мейсън.

— Какво значи „не те разбирам“?

— Твоето заключение не ми е ясно. Само това може да значи.

— Пери, това е ясно като АБВ — каза Дрейк. — Агентурата на Алгоуд не е чиста. Ангажира някакъв скитник, който приема всякаква работа. Този Милтър. Когато Уитерспоон го е помолил за ежедневен доклад му е доверил твърде много и Милтър е решил да го изнуди.

— За какво е искал да го изнуди?

— Като възмездие за обещанието да не споменава нищо за стария процес.

Мейсън поклати глава.

— Уитерспоон не би заплатил, за да прикрие това.

— Съвсем сигурно! Понеже дъщеря му има намерение да се омъжи за младия Адамс.

Мейсън помисли малко, след това отново поклати глава.

— Не, за това той не би платил нищо. Поне не преди сватбата.

— Именно нея чака Милтър — каза Дрейк. — Най-напред да стане сватбата. Дотогава ще стои кротко.

— Това звучи логично, Пол, но ако е така, защо е трябвало да дава информация на този скандалджийски вестник?

— Трябва да е получил нещо за това сведение.

— Колко? — попита Мейсън.

— Това така наречено списание излиза в Холивуд едва от четири пет месеца. Поднася скандални, но верни дребни историйки. Мъжът, който го ръководи има чувствителен нюх за новини, но никога не изнудва отделни хора. Целта му е да постави под натиск цялата филмова индустрия. Затова никой не може да го упрекне в лични атаки.

— Искаш да кажеш, че си поставя за цел да продаде вестника?

— Много правилно. Той поднася добре маскирани, деликатни неща за изтъкнати личности от Холивуд без да прави опит за изнудване. Така те по закон не могат да му направят нищо. Но той е пуснал слух, че неговото списание се продава заедно с цялата фирмена стойност. На цена, която е много по-голяма от тази, за която може да се накара да замълчи неговото списание.

Мейсън погледна часовника си и каза:

— Телефонирайте на Уитерспоон в Ел Темпло и му кажете, че днес ще има гости.

— И аз ли ще дойда?

— Ти оставаш тук в готовност и ще ръководиш проучванията за мис X. Дявол да го вземе, не мога да разбера този Милтър.

— Вярваш ли, че той ще стои тихо и ще чака докато се състои сватбата, за да притисне Уитерспоон?

Мейсън почука с пръст по изрезката от вестника.

— Това по някакъв начин е напуснало агентурата на Алгоуд и вече е съвсем сигурно, че Милтър е бил този, който не си е затварял устата. Сега той е в Ел Темпло. Ако стои там, за да изнудва Уитерспоон след сватбата, защо тогава е трябвало да рискува за малка сума и да продава това на вестника в Холивуд? Това тук е предназначено да предотврати сватбата.

След кратък размисъл Дрейк каза:

— Ако нещата стоят така, то тогава има само едно логично обяснение.

— И то е?

— Че Милтър стои в Ел Темпло и изчаква сватбата, за да изнуди след това Уитерспоон. Толкова за Милтър. Но тогава това със скандалджийския вестник е отделна работа и тя трябва да се разглежда от друг ъгъл.

Мейсън каза:

— Трябва да е някой, който леко вкарва голове, Пол. Той знае, че Уитерспоон ме е ангажирал, знае за давещата се патица, за която самият Уитерспоон няма представа.

— Аз също не знам — каза Дрейк. — Какво е това, шега?

— Не, научен експеримент. Марвин Адамс го демонстрирал преди няколко вечери пред гостите на Уитерспоон. Но Уитерспоон не е присъствал.

— Как е накарал патицата да се дави? — попита Пол. — Държал я е под водата?

— Не. Изобщо не я е докосвал.

— Ти се подиграваш с мен.

— Не, Пол, истина е.

Дрейк попита внезапно:

— Значи тази вечер ще пътуваш за Ел Темпло? Искаш неочаквано да се явиш в къщата на Милтър?

Мейсън се замисли за момент.

— Навярно ще направя точно така — каза той след малко.

— Може би той е опасен клиент — предупреди го Дрейк.

— Тогава може би и аз ще бъда опасен. Щом разбереш нещо за мис X, телефонирай ми. Аз ще съм при Уитерспоон.

— До колко късно мога да телефонирам?

— Щом имаш някаква информация, позвъни, все едно по кое време. И кажи на твоя човек, който следи блондинката на Алгоуд да ми позвъни веднага, щом разбере крайната й цел. Така ще спестим време. Иначе ще трябва да звъни на тебе, а ти след това на мен. Ясно, нали.

— Това ще отнеме само няколко минути — подхвърли Дрейк.

— Минутите могат да станат много ценни. Нека ми се обади директно.

Дрейк се усмихна подигравателно.

— Това е същата грешка, която е направил Уитерспоон — каза той.

Мейсън взе някакви документи и ги сложи в чантата си.

— Може да се окаже, че е било грешка на Милтър. Гледай да узнаеш нещо за този холивудски вестник, Пол. Важно е да се установи дали информацията е от Милтър.

— Да, добре ще се потрудя и ще те осведомя. Мисля, че един мой познат може да ми даде сведения по този въпрос.

— В едно можеш да бъдеш сигурен — каза Мейсън. — В случай, че Милтър е продал тази информация на вестника, значи имаме работа с една много странна история. Колкото и да мисля, не мога да намеря никакъв смисъл.

Дрейк гледаше с намръщено чело плика на писмото.

— И аз не мога нищо да разбера.