Ърл Стенли Гарднър
Давещата се патица (21)

21

Въпреки, че през нощта беше студено и пролетта беше още в началото си, обедното слънце вдигна живака почти до горния край на термометъра. Затова съдията Миихън седеше само по риза в стаята си. Мейсън влезе само няколко секунди преди Копеланд. Съдията, който се люлееше в едно скърцащо кресло зад планина от папки, им кимна:

— Седнете, господа. Да видим дали ще можем да разберем нещо от тази история.

Двамата седнаха.

— Разбира се, ние не искаме да изхвърляме никакъв доказателствен материал. Ако има нещо, което да сочи, че прокурорът се обръща на фалшив адрес, то да разясним това. Нали така, Копеланд?

— Уверявам ви, че се обръщам на правилен адрес. Затова се разнесоха толкова крясъци.

Мейсън му се усмихна.

— Освен това — продължи съдията, — искам да знам какво още се крие зад тази афера.

— Преди около двадесет години — започна Мейсън — бащата на Марвин Адамс е бил екзекутиран заради убийството на своя съдружник Дейвид Лейтуел. Убийството е станало в Уинтербург. Бащата на Марвин е дал показания, че Лейтуел е искал да избяга с едно младо момиче на име Корина Хейсън. Но след това полицията намира трупа на Лейтуел под циментовия под в мазето на фабриката.

— Значи по това време се появява името на Корина Хейсън в аферата? — попита съдията.

— За мен името не е ново — каза прокурорът. — Затова не можах да разбера какво цели мистър Мейсън, когато запита за Корина Хейсън.

— Уитерспоон знае ли тези подробности? — попита съдията, който сега дъвчеше тютюна малко по-бързо.

— Да — каза Мейсън. — Той е натоварил агентурата Алгоуд в Лос Анжелос да проучи всичко. Бюрото натоварило с това Милтър, но след време го освободили, защото говорел твърде много.

— Този разговор е неофициален — каза съдията Миихън. — Ако искате да отида в залата и всичко да се запише в протокола, ще го направя. Но ако въпросната бележка има стойност като доказателство, или ако извършителят на тези две убийства не е Уитерспоон, а някой друг, тогава ще е най-добре да поговорим тук.

— Нямам нищо против — каза Копеланд. Подсилвайки думите си с жест, Мейсън каза:

— Аз ще сваля моите карти на масата.

— Е, добре, тогава да ги погледнем.

— Милтър беше изнудвач — каза Мейсън. — Показанията изясниха, че е казал на жена си, че работата му е пред своя край. Кого е искал да изнудва?

— Уитерспоон, разбира се — каза прокурорът. Мейсън поклати глава.

— Първо, Уитерспоон не е човекът, който ще плати пари за изнудване. Второ, Милтър не е имал за какво да го изнудва. Ако подробностите от стария процес бяха излезли наяве, Уитерспоон щеше да принуди дъщеря си да прекрати връзката си с Марвин и с това историята щеше на приключи.

— Може би Милтър се е опитвал да изнудва дъщерята — каза съдията Миихън. — Тя има ли пари?

— Да.

— Е, тогава навярно тя е била жертвата му. Сигурно я е заплашвал, че ще разкаже всичко на баща й.

— Лоиз Уитерспоон нямаше да плати нито цент — каза Мейсън, усмихвайки се. — Тя щеше да му удари плесница, да хване своя Марвин за ръка и да отпътува за Юма да се омъжи за него.

— Сигурен съм, че ще го направи без да се замисли много — съгласи се, смеейки се съдията.

— Но помислете си следното — продължи Мейсън. — Милтър е разчитал на много голяма сума. Той е казал на Алберта Кромуел, че ще могат да пътуват където си искат. Това означава повече, отколкото сума от обикновено изнудване. Той е открил нещо по време на проучването на стария процес. Човекът, когото е изнудвал, не е имал парите в наличност, но е разчитал да ги получи.

— Откъде знаете това? — понита съдията.

— В момента правя заключения — отговори Мейсън.

— Които не са издържани — възрази Копеланд.

— Нека забравим за момент, че сме противници в това следствие — каза Мейсън. — Да разгледаме историята разумно. Един изнудвач има някаква информация. Разбира се, той се опитва да измъкне възможно най-голямата сума за нея. След като получи желаната сума, той изчезва, докато свършат парите. След това се връща и отново иска пари.

Мейсън замълча.

— По-нататък — каза съдията. — Внимателно слушам вашите разсъждения.

— Значи — резюмира Мейсън, — при проучването Милтър е открил нещо. Идва тук и изнудва някого. Въпросният човек го задържа. Но Милтър очаква парите вечерта, когато е бил убит. Каква би могла да бъде информацията, за която той очаква да получи цяло състояние? Кого е изнудвал и с какво?

— Може би сам ще отговорите на въпросите — каза Миихън. — Явно нямате предвид Уитерспоон и дъщеря му. Може би е Марвин Адамс? Но откъде той ще вземе толкова пари?

Прокурорът изведнъж се изправи.

— От Лоиз Уитерспоон — извика той. — Женитбата ще му даде достъп до нейното състояние.

Смеейки се, Мейсън каза на Копеланд:

— Значи Адамс се оженва, бръква веднага в състоянието на жена си и го дава на някакъв изнудвач, за да предотврати тъста му да узнае нещо, което вече отдавна му е известно.

— Е, тогава кажете вие — подкани го съдията.

— Детективската агентура, за която работете Милтър, е едно мошеническо предприятие, което издава в Холивуд скандалджийски вестник и безсрамно изнудва клиентите си. Алгоуд е решил да източи кръвта на Уитерспоон. Той тъкмо планираше първите си ходове, когато аз се появих на сцената. Моята поява не го накара да промени плановете си, той по-скоро се опита да ме включи като свързващо звено. Алгоуд изнудва с малки суми, а Милтър се е хвърлил на едър дивеч. Така, както аз виждам нещата, господа, в стария процес има един единствен факт, който е достатъчно важен, за да му донесе цяло състояние.

Креслото на съдията ожесточено изскърца. Той стана прав и каза:

— За Бога, всичко е ясно! Вие сигурно искате да кажете, че е открил истинския убиец.

— Точно така.

— Кой е?

— Приблизително по времето на двете убийства мистър Бур е бил в Уинтербург. Разбрах, че той се е опитвал да набави пари. На Уитерспоон е казал, че ще му изпратят от Ню Йорк и ги очаква в деня, в който е бил ритнат от коня. В протокола от стария процес има едно показание на Корина Хейсън, в което казва, че има приятел, който е много ревнив. Тогава Роланд Бур трябва да е бил на двадесет и седем години. Той е познавал Корина Хейсън. Сглобете това, което казах досега и лесно ще стигнете до заключението кого е изнудвал Милтър.

— Но какво става с парите, които Бур е очаквал? — попита Копеланд.

— Пристигнаха — каза Мейсън. — Но да се върнем на стария процес. Трябвало е мъртвият Лейтуел да се пренесе в мазето на фабриката, да се разбие цимента на пода, да се изкопае гроб, отново да се циментира мястото, отгоре да се нахвърлят цяла купчина отпадъци, да се отиде в Рино, да се намери Корина Хейсън, да се качи в лодка и да се удави, да се съблече и голият труп да се хвърли в езерото. Е, аз мисля, че за това са били необходими двама души, единият от които да има достъп до фабриката. Ако ви изнудват за убийство и имате съучастник с голямо състояние, естествено е да го накарате той да плати.

— Искате да кажете — вдовицата на Лейтуел? — понита съдията.

— Да. Сегашната мисис Дангерфийлд.

Съдията погледна прокурора.

— Това ми звучи съвсем логично.

— Но не съвпада с фактите — каза Копеланд. Мейсън продължи.

— Един от двамата съучастници е стигнал до убеждението, че е много по-добре да се отстрани Милтър, отколкото да му се дават пари. Ако това се изпълни успешно, то тогава подозрението трябва да се насочи към някой друг, който би имал както мотив, така и възможност да извърши убийството.

— Уитерспоон? — попита скептично Копеланд. Мейсън поклати глава.

— Уитерспоон попада съвсем случайно във всичко това. Най-подходящ е бил Марвин Адамс. Планът е бил следният: Когато полицията влезе в жилището на Милтър, ще открие в аквариума една удавена патица, обстоятелство, което е достатъчно необичайно, за да събуди любопитство. Марвин Адамс е трябвало да отиде в града, за да пътува със среднощния влак. Той е имал намерение да пътува до имението на Уитерспоон с една стара, взета назаем кола. Това е означавало, че Лоиз няма да отиде с него до града, защото няма с какво да се прибере. Марвин е трябвало да опакова багажа си и да отиде сам на гарата. Почти със сигурност е можело да се приеме, че между единадесет и дванадесет часа той ще е сам в Ел Темпло. За това време той не може да има сигурно алиби. Мотивът също е намерен. Милтър го е изнудвал, че ще каже на Уитерспоон за старото убийство. Адамс не е имал пари, затова е решил да го убие.

Съдията Миихън кимна, прокурорът наведе глава.

— Планът е бил направен много хитро, с всички подробности — каза Мейсън.

— Но как са могли да знаят, че Адамс ще вземе със себе си патица? — напрегнато попита съдията.

Мейсън извади от джоба си писмото, което Адамс му беше дал.

— Подхвърлили са му стръв под формата на сто долара, като са му пратили писмо с фалшив подател.

Съдията прочете писмото.

— Марвин Адамс ли ви го даде? — попита той Мейсън.

— Точно така.

— Хм, да — каза Копеланд замислено. — Може би сега ще ни опишете какво точно е станало.

— Бур е бил изнудван — отговори Мейсън. — Той е осведомил мисис Дангерфийлд и тя е трябвало да дойде и да донесе пари. Но тя е имала по-добра идея. Уитерспоон има в имението си киселина и цианкалий. Бур е набавил достатъчно количество и от двете, опаковал ги, предал пакета на гарата на Пасифик Грейхаунд и изпратил бележка на мисис Дангерфийлд в нейния хотел. След това отпътувал за имението.

Без съмнение той е имал намерение да вземе още мерки, които да са свързани непосредствено с убийството или да хвърлят подозрението върху Марвин Адамс. Тогава е станала злополуката с коня. Гипсирали крака му и го поставили на екстензия. Той наистина не е можел да предвиди това.

— А какво се е случило в жилището на Милтър? — попита съдията.

— Секретарката на Алгоуд е телефонирала на Милтър, че ще дойде да му съобщи нещо важно. Милтър е казал на Кромуел, че към полунощ очаква служебно посещение и успял да я убеди, че блондинката ще дойде наистина само по служебни въпроси. Но преди момичето от бюрото се е появила мисис Дангерфийлд. Вероятно е казала: „Вие ни хванахте натясно. Ще ви дадем парите, но трябва да сме сигурни, че плащането ще е еднократно. Нямала приемем друго изнудване.“ Доволен, че нещата се уреждат, може би Милтър я е поканил да изпие чаша пунш. Мисис Дангерфийлд го последвала в кухнята, в удобен момент е изляла киселината и е пуснала вътре цианкалия. След това е попитала къде е тоалетната, излязла от кухнята и затворила вратата. Секунди по-късно, когато го чула да пада, тя е знаела, че е свършила работата си. Трябвало е само да постави патицата в аквариума и да напусне къщата. Но тогава се появили усложнения.

— Имате предвид Уитерспоон? — попита съдията.

— Най-напред блондинката на Алгоуд. Тя е имала ключ от жилището. Отворила съвсем спокойно вратата и започнала да се изкачва по стълбите. Тогава мисис Дангерфийлд е действала много бързо и хитро.

— Какво е направила? — попита Копеланд. Мейсън се засмя.

— Тя се съблякла.

— Навярно не ви разбирам правилно — каза прокурорът.

— Много просто — каза Мейсън. — Както споменах, Милтър е обичан от две жени. Алберта Кромуел и момичето от бюрото. Всяка от тях се е считала за единствената, затова са били недоверчиви една към друга. Значи, блондинката е имала ключ. Като се качва по стълбите, тя вижда една полугола жена на вратата на жилището. Тя е дошла да предупреди Милтър, че аз съм по следите му, а на вратата вижда разсъблечена жена. Каква ще е естествената й реакция?

— Да се обърне и да напусне къщата — каза съдията и демонстративно изплю тютюнев сок в паничката.

— Правилно — каза Мейсън. — И е била толкова възбудена, че не е заключила вратата. След това идва Уитерспоон. Когато искал да се качи по стълбите, мисис Дангерфийлд му се представила в същото облекло и той смутен се върнал, назад. Сега вече тя е могла да напусне къщата.

Милтър не е успял напълно да убеди Алберта Кромуел и тя останала подозрителна. Наблюдавала и подслушвала. Тя чула мисис Дангерфийлд да разговаря па стълбите с Уитерспоон и решила, че това е удобен момент да види посетителката. Но видяла Уитерспоон и записала номера на колата му.

Съдията Миихън се замисли за момент и каза:

— Всичко може да е станало точно така. Когато мис Кромуел е слязла долу, е видяла вас, мистър Мейсън. Вие вече сте звънял и никой не е отворил. Тя е искала да телефонира и затова е излязла. По този начин мисис Дангерфийлд е имала възможност да се облече и да изчезне.

— Съвсем правилно — каза Мейсън. — Аз също си отидох и теренът беше свободен.

— Добре — каза съдията Миихън. — Вие ни представихте една интересна теория. Но не повече от теория. По този начин може да се обясни убийството на Милтър. Предполагам, че мисис Дангерфийлд е решила с изпитаното средство да отстрани своя съучастник, който може да й навлече неприятности с глупостта си. Но как е минала покрай кучетата в имението на Уитерспоон? Как е взела въдицата на Бур?

— Изобщо не е било така — каза Мейсън, поклащайки глава. Съдията Миихън започна да обяснява:

— Аз взех предвид факта, че двете убийства са извършени с киселина и цианкалий. Наистина, това не е доказателство, че убиецът е един и същ, но сега се придържаме към тази версия.

— Защото тя е единствено разумната. — допълни Копеланд.

— Средствата са необикновени, наистина — каза съдията. — Навярно малко хора биха се сетили да извършат убийство по този начин. Но след като начинът е вече познат, убийството би могло да бъде извършено и от десет хиляди души. От това, че двама души са убити с едно и също оръжие, не може да се стигне до заключение, че убиецът е един и същ. В този случай ни подведе необикновеният начин на убийствата.

— Точно така — каза Мейсън — И в това отношение трябва да отбележа още нещо интересно, което е от голямо значение. Когато пристигнах в ранчото на Уитерспоон, носех със себе си препис от протокола на стария процес и изрезки от вестници. Докато вечеряхме, оставих тези неща в едно бюро. Забелязах, че документите стояха но друг начин, не както ги бях оставил аз. Значи, някой е отварял бюрото, някой, който е искал да узнае причината за моето посещение.

— Искате да кажете, че е Бур? — попита съдията.

— По това време той лежеше в леглото със счупен крак.

— Може би Марвин Адамс?

Мейсън поклати глава.

— Ако Марвин беше разбрал нещо за стария процес, той вероятно щеше да развали годежа с Лоиз. Пък и щеше да е толкова възбуден, че непременно щяхме да забележим. Изключвам Уитерспоон, защото той знаеше причината, поради която аз и секретарката ми се намирахме в неговата къща. Дъщеря му също не би направила това, защото първо то е против нейната природа. И второ, когато й казах защо сме дошли, тя така пребледня, че бях убеден в нейната неосведоменост. И така, остана една личност, която напусна трапезарията докато се хранехме и се забави доста време.

— Кой беше това? — понита Копеланд.

— Мисис Диана Бур.

Столът на съдията изскърца.

— Искате да кажете, че тя е убила мъжа си?

— Тя е узнала за старото убийство и за това, че ние сме се заели да проучим отново случая. Тя правилно е събрала две плюс две, тоест, че паричните грижи на мъжа й и появата на мисис Дангерфийлд в Ел Темпло са свързани помежду си. Тя е видяла мисис Дангерфийлд на улицата и вече е била напълно сигурна в предположенията си. И още нещо — мъжът й е знаел, че тя е разбрала всичко.

Мисис Бур е жена с горещ темперамент. Тя не понася спокойствието. Нейната биография с четири брака сочи, че винаги след определено време я обхваща безпокойство. Уитерспоон може да е чувствал нежността, с която я прегръща като бащинска или платонична, но тя е имала друга намерения. Тя е хвърлила око на ранчото на Уитерспоон. Имала е оръжие срещу мъжа си, след като е узнала, че е съучастник в убийство.

— Но как така? Какво доказателство е имала за това? — попита съдията.

— Обърнете внимание на уликите — каза Мейсън. — Сестрата е била изхвърлена, след като се е опитала да вземе торбичката на Бур. Какво е имало в нея? Книги, изкуствени мухи, разни рибарски принадлежности и какво още?

— Нищо повече — каза прокурорът. — Лично присъствах, когато торбата беше претърсена.

Мейсън се засмя.

— След смъртта на Бур.

— Естествено.

— Един момент — каза съдията на Мейсън. — Стаята е била изпълнена с отровен газ, така че никой не е могъл да влезе и да вземе нещо от торбата. Значи трябва да се съгласите, че съдържанието на торбата, проверено от прокурора е било същото, като по време на убийството на Бур. Освен ако убиецът не е взел нещо от нея.

— Сега — каза Мейсън — нека разгледаме нещата по следния начин. Бур е набавил киселината и цианкалия за мисис Дангерфийлд. В торбата му е останало известно количество и от двете вещества. Може би е планирал да измами съучастничката си и да я отстрани, или да се справи с жена си, която е започнала явно да го подозира. Ролята, която е трябвало да изиграе, е била много добре обмислена. Точно тогава се случило нещастието с крака му. Веднага, след като се е осъзнал и е можел да разсъждава, той е помолил жена си да му донесе торбата и да я остави до леглото. Можете да си представите как се е почувствал, когато сестрата е поискала да извади съдържанието на торбата. Човек без медицинско образование може да не обърне внимание на това, че в торбата има киселина и цианкалий, но една медицинска сестра… Е, господа, можете да си представите какво би се случило.

— Спрете за минута, Мейсън — каза съдията. — Вашата логика се сгромолясва. Мисис Бур не е убила мъжа си! Това не е било необходимо. Трябвало е само да го предаде на шерифа.

— Много правилно — съгласи се Мейсън. — Това е било намерението й. Поставете се в положението на нейния мъж. Лежи в леглото като в клопка. Неподвижен. Жена му не само знае, че е виновен за едно убийство, но има и доказателства за това. За малко и сестрата да открие тайната му, затова той я изхвърля.

Последната му надежда е била да намери някаква възможност да убие жена си, преди тя да отиде при шерифа. Но и тя се изпарила след злополуката. Роланд Бур е имал само един изход.

— Какъв? — съдията беше толкова напрегнат, че беше престанал да дъвче тютюна.

— Сестрата е разбирала от киселини и отрови, но за риболов не е знаела нищо. Бур я накарал да му донесе една тръба, в която уж имало хартия. Тръбата той скрил под одеялото. В нея била неговата въдица. Той е мразел Уитерспоон. Знаел е, че жена му иска да се освободи от него и да се омъжи за богатия земевладелец. Той е имал само един изход, но тръгвайки към него, е решил да отмъсти на човека, който ще вземе жена му. Помолил е пред свидетели Уитерспоон да му донесе въдицата. Но тя е била вече под одеялото му. След като останал сам, той извадил частите на въдицата, сглобил две от тях, а третата оставил на удобно разстояние върху леглото. Затворил металната тръба и я хвърлил в другия край на стаята. След това извадил от торбата това, което така грижливо криел от сестрата. Поставил нещата на масичката, която е била непосредствено до леглото, изсипал киселината във вазата, пуснал в нея цианкалия и с въдицата бутнал масичката по-далече от леглото. След това взел третата част от въдицата в лявата си ръка и я задържал така, като че ли е искал да я сглоби.

Съдията Миихън беше така завладян от разказа на адвоката, че дори нямаше време да изплюе тютюневия сок. Със стиснати устни той седеше и наблюдаваше Мейсън.

— И след това? — попита прокурорът Копеланд.

— След това е поел дълбоко въздух — отговори му Мейсън.