Ърл Стенли Гарднър
Давещата се патица (6)

6

Пери Мейсън застана пред вратата, върху чието матово стъкло можеше да се прочете надпис с печатни букви:

Най-долу, в левия ъгъл стоеше „ВХОД“. Той натисна вратата. Една блондинка, хубава като филмова звезда, го погледна оценяващо отдолу нагоре и каза усмихнато:

— Добро утро. С кого искате да говорите?

— С мистър Алгоуд.

— Имате ли уговорена среща?

— Не.

— Съжалявам. Той има…

— Кажете му, че тук е Пери Мейсън.

— Вие сте адвокатът Мейсън?

— Да.

— Веднага мистър Мейсън. Ако обичате, почакайте един момент — тя се обърна към шкафа, хвана един кабел, за да го включи, поколеба се за секунда, явно промени решението си, каза отново: — Един момент, моля! — и тръгна към задната стая. След малко се върна, като остави вратата отворена. — Моля, мистър Мейсън. Мистър Алгоуд ще ви приеме веднага.

Реймонд Е. Алгоуд, мъж на средна възраст, имаше дълбоки бръчки по лицето си и гъсти вежди. Едно пенсне, от което падаше черна връзка, защипваше носа му. Главата му беше плешива с изключение на един малък венец канеленочервена коса над ушите. Мейсън остана с впечатление, че той се чувства неудобно.

— Добро утро, мистър Мейсън — каза той като стана от стола и му подаде ръка, — За мен е удоволствие да се запознаем. Слушал съм доста за вас. Надявам се, че ще мога да ви услужа чрез моето бюро.

Мейсън седна в едно кресло, преметна крак, взе цигара от табакерата, почука с нея върху капака, като през цялото време изучаваше мъжа зад бюрото.

— Не бихте ли предпочел една пура? — любезно попита Алгоуд, отваряйки една кутия.

— Една цигара ми стига.

Алгоуд откъсна края на една пура, драсна клечка кибрит върху долната страна на масата, запали пурата и се настани възможно най-удобно в скърцащото кресло.

— Какво мога да направя за вас? — попита той с очакване. Мейсън отвърна:

— Често давам работа на детективи. Досега агентурата на Дрейк беше в състояние да извършва моите работи.

— Да, да, разбирам, но сигурно понякога се нуждаете от допълнителни проучвания. Имате ли нещо специално предвид, мистър Мейсън?

— Да. Изпълнявали сте някакво поръчение за Джон Л. Уитерспоон от долината на Ред Ривър.

Алгоуд се изкашля, повдигна ръка, за да намести пенснето си и каза:

— Хм, вие разбирате естествено, че ние не даваме сведения за клиентите си.

— Но някой е дал сведения за този случай.

— Как да разбирам това?

— Някой се е разбъбрил.

Алгоуд каза енергично:

— Обаче не от моята агентура.

Мейсън само кимна, гледайки остро мъжа насреща. Алгоуд се извърна малко в креслото си. Скърцането на пружините издаде безпокойството му.

— Мога ли да попитам какъв интерес имате вие от тази работа?

— Уитерспоон е мой клиент.

— О-о!

— Нещо е прокапало — продължи Мейсън. — Не искам това да се случи още веднъж.

— Сигурен ли сте, че не грешите?

— Напълно.

Креслото отново изскърца. Очите на Мейсън не оставяха дори за момент мъжа.

Алгоуд се изкашля отново и каза:

— Ще бъда откровен с вас, мистър Мейсън. Имам един служител Лесли Милтър. Може би той е бил недискретен.

— Къде е той сега?

— Уволних го.

— Защо?

— Не бях доволен от работата му.

— След като беше приключил със случая на Уитерспоон?

— Да.

— Добре ли изпълни поръчението?

— Доколкото ми е известно, да.

— И какво се случи след това?

— Неговата работа не ми беше достатъчна, мистър Мейсън.

Мейсън се настани по-удобно в креслото.

— Защо го изхвърлихте, Алгоуд? — попита той.

— Той говореше.

— За какво?

— За нещата на Уитерспоон.

— С кого?

— Това не знам. Вината не е моя. Уитерспоон му беше доверил твърде много. Когато някой използва услугите на детективско бюро е глупаво да каже на хората, които изпълняват поръчките му, точно какво преследва. По-добре е да уговори същественото с шефа и да го остави да дава инструкции.

— И Уитерспоон не направи така?

— Не. Уитерспоон беше много нетърпелив за резултатите. Искаше да му се докладва всеки ден и беше се споразумял с Милтър да се обажда всяка вечер около осем часа и да му съобщава в общи линии докъде е стигнал. Това е съвсем типично за Уитерспоон. Той винаги е налагал своята воля в живота, затова лесно губи търпение. Не може да чака, при него всичко трябва да става веднага.

— Имаше ли Милтър парични облаги от бъбривостта си? — попита Мейсън.

— Да ме обесят, ако мога да ви кажа, мистър Мейсън.

— Честно казано, какво предполагате?

Алгоуд се опита да отбегне погледа на Мейсън, но това не му се удаде. Той се завъртя отново в скърцащото кресло и каза:

— Мисля, че може би се е опитвал да получи нещо.

— Какъв е адресът му?

— Последният, който имах, беше „Уилтмор апартамент“.

— Женен или ерген?

— Ерген, обаче… е, в известна степен обвързан.

— Възраст?

— Тридесет и две.

— Красив ли е?

— Жените са на това мнение.

— Свободна птичка?

Алгоуд кимна.

Мейсън посочи с глава към преддверието.

— А младото момиче от канцеларията? Алгоуд каза бързо:

— О, няма защо да се съмнявате.

— Можете да й се доверявате?

— О, абсолютно.

— От колко време е при вас?

— От две години.

— Как можете да накарате Милтър да мълчи отсега нататък?

— И аз бих искал да зная.

Мейсън стана и каза:

— И вие сте един детектив!…

— В края на краищата — каза Алгоуд, — не мога да му зашия устата. Във всеки случай, ней след като съм го изхвърлил.

— Един действително опитен детектив знае как да направи това — каза многозначително Мейсън.

— Е, аз не съм се замислял над тази страна на проблема.

— Тогава си помислете сега, веднага.

Алгоуд отново се изкашля. Креслото за последен път изскърца, когато той стана и го отблъсна.

— Надявам се, че мистър Уитерспоон ще ме обезщети, ако…

— Ще направите това за своя собствена защита — поучително каза Мейсън. — Не прави добро впечатление, ако една агентура не си държи езика зад зъбите.

— Мистър Мейсън, реално погледнато, срещу това може да се направи твърде малко. Такива неща се случват. Вие сам знаете какви са служещите, днес са тук, утре някъде другаде. Както вече казах, Уитерспоон не трябваше да се доверява толкова на този човек.

— Той е бил ваш служител — каза Мейсън. — Уитерспоон ангажира вас и вие ангажирахте Милтър. Значи става дума за вашето погребение.

— Аз обаче не мога да открия никакъв труп — каза Алгоуд малко раздразнено.

— Може би ще намерите някой във вашия гардероб, ако направите поръчка за нов лиценз.

— Ще видя какво може да се направи, мистър Мейсън.

— И то веднага — каза Мейсън.

— Ще се погрижа веднага за това.

— Веднага — подчерта Мейсън.

— Значи аз…хм, да.

Мейсън каза:

— При вас ще дойде мисис Дангерфийлд и ще ви задава въпроси. Кажете й, че аз съм ви ангажирал, ясно? Само не споменавайте името Уитерспоон.

— Що се отнася до едно такова поръчение, то можете да разчитате на мен. Ще направя това лично. Значи вие желаете дамата да бъде отпратена към вас?

— Да.

— И аз трябва да изчакам това съобщение?

— Да.

— Ще бъде направено.

— Ще задържите ли жената на разстояние от Милтър?

— Ще направя всичко възможно.

— Обсъждате ли служебни въпроси с младото момиче от преддверието?

— Понякога да. Тя води книгите.

— Работи ли понякога директно за вас, в някои от случаите?

— Не.

— Не й казвайте нито дума за мен.

Той взе шапката си, погледна часовника и каза, завършвайки разговора:

— Не чакайте до следобед, за да запушите устата на Милтър. Вземете веднага съответните мерки.

— Ще се опитам да намеря някакво средство. Познавам една жена, казва се Алберта Кромуел. Тя твърди, че е омъжена за него. Тя би могла… да, искам да опита. Вероятно ще мога… Да, вече знам как.

Мейсън напусна бюрото. Блондинката му се усмихна, сладко и каза със сантиментален глас:

— Довиждане, мистър Мейсън.

В коридора на сградата Мейсън влезе в една телефонна кабина и позвъня в агентурата на Дрейк.

— Мейсън е на телефона, Дрейк. В преддверието на бюрото на Алгоуд седи една блондинка. Сигурно няма да е трудно да я откриеш. Тя е приблизително на двадесет и пет и за нея хората ще си помислят: „Грях е, че не играе във филми.“ Следвай я по петите, ако напусне бюрото на Алгоуд и нея изпускай от очи. И постави един човек да следи Лесли Милтър. Живее в „Уаятмор апартамент“.

— Какъв е по професия?

— Детектив.

— Тогава няма да е лесно да се следи.

— Защо?

— Вероятно още в първата минута ще разбере.

— Нека разбере — каза Мейсън. — Няма значение, само не го изпускай от очи. По-добре постави двама от твоите хора. Дори можете и да го поразтриете, ако е необходимо.

— Ще поставя веднага няколко души.

— Но най-напред блондинката — настоя Мейсън. — И ми съобщи, ако тя отиде към „Уилтмор апартамент“.

— О, кей. Къде ще Ви намерим?

— Ще поддържам връзка с моето бюро. Докладвай всичко на Дела. Имаш ли хора да работят по стария проблем?

— Да. Още от Индио дадох необходимите инструкции.

— Така е добре — каза Мейсън. — Колкото повече мисля върху това, толкова повече не ми харесва воденето на стария процес. Цялата тази привидна рицарщина — да не се назовава въпросната жена и да се цитира само като „Мис X“. Искам да разбера коя е тя ида имам изчерпателни сведения за нея. Всичко — име, адрес, интимни връзки, минало и настояще. Тогава аз ще й предскажа бъдещето.

— Ние вече работим върху това — каза Дрейк.

— Има още нещо, Пол.

— Какво?

— Подкупи някой репортер от Лос Анжелос да предаде от Уитербург на вестниците едно сведение. Можеш ли да направиш това?

— Мисля, че ще мога. И какво трябва да е сведението?

— Нека стенографката да вземе втората слушалка, искам веднага да и диктувам.

Той чу Дрейк да казва:

— Рут, вземете слушалката и записвайте всичко, което ще бъде казано… Да, това е Мейсън. Ясно ли е? Добре. Пери, можеш да започваш. Не говори много бързо.

Мейсън каза:

— Трябва да звучи приблизително така: „Лесли Милтър, високоплатен детектив от Лос Анжелос е получил поръчение да започне нови проучвания по едно убийство, станало в областта на Уитербург. Това дава повод за оправдана надежда, че окончателно ще се разбули една стара тайна. Някои личности се съмняват, че вината на Хорас Адамс, екзекутиран заради убийството на Дейвид Лейтуел, е доказана недвусмислено на процеса… Напоследък бяха открити нови улики, които представят някои свидетелски показания в съвсем нова светлина. Фактът, че една от най-скъпите и дееспособни агентури в страната е изпратила своя най-добър човек за обстойно проучване в Уитербург, говори, че в невинността на Хорас Адамс вярват влиятелни хора. Този детектив се е върнал в Лос Анжелос с чанта, пълна с нов доказателствен материал, който според специалисти, представлява сензация. Затова е твърде възможно да се преразгледа старата афера и да се направи енергичен опит да се възстанови честта на човека, който беше осъден преди осемнадесет години. Юристите са на различно мнение, относно метода, по който ще стане това. Но е почти сигурно, че ще бъде намерен някакъв път…“ Всичко ли е записано, Пол?

— Хм. Що за бомба искаш да пуснеш?

— Искам да приведа съответните хора в движение — каза Мейсън. — Ако Адамс е бил невинен, то тогава някой друг трябва да е убиецът. Следите отдавна са изстинали и покрити с мъх. Но ако успеем да изплашим истинския извършител, и ако той се опита да заличи останалите слаби следи от миналото… е, тогава може би ще успеем да го заловим.

По жицата дойде доволният смях на Дрейк.

— А Уитерспоон си помисли, че твоята дейност се ограничава върху преписа от стария протокол на процеса и изрезките от вестници. Още много неща ще разбере за твоите методи…