Ърл Стенли Гарднър
Давещата се патица (15)

15

За момент мисис Дангерфийлд изглеждаше като замаяна, след това внезапно каза:

— Трябва веднага да телефонирам на мъжа си.

— Можете да се обадите оттук — каза Мейсън на посетителката и хвърли поглед на Дела Стрийт.

— Не, не. Имам да уреждам още неща — каза тя и стана.

— Но аз имам още няколко въпроса които бих желал да ви поставя, мисис Дангерфийлд.

Тя поклати енергично глава.

— Не, казах всичко, което смятам за важно, мистър Мейсън. Мъжът ми не знае, че съм дошла при вас. Оставих му бележка, че ще отсъствам през пелия ден, но не му писах къде отивам. Просто взех колата… не, трябва веднага да му съобщя къде съм.

— Можете да ползвате нашия телефон — каза Мейсън. — За няколко минути ще имате връзката.

— Не! — каза тя решително и се огледа като звяр в клетка. — Оттук ли се излиза? — попита тя като посочи вратата към коридора.

— Да — каза Мейсън, — но…

— С вас ще говорим отново по-късно, мистър Мейсън. Сега тръгвам.

Тя изчезна с бърза крачка от стаята.

— Бързо, Дела, Дрейк!

Пръстите на Дела вече сръчно работеха с шайбата на телефона.

— Агентурата Дрейк? Една жена току-що напусна бюрото ни, мисис Дангерфийлд. На около петдесет, изглежда на четиридесет, брюнетка, тъмни очи, тъмносиньо манто. Сега е при асансьора. Пратете веднага някой да я следи. Трябва да разбере къде ще отиде и какво ще прави. Бързо!… Да, правилно.

— Един от хората на Дрейк веднага тръгва след нея — каза тя и остави слушалката. — Бих дала сто долара, за да узная какво ще говори с мъжа си.

Мейсън присви очи.

— За нея сигурно ще е най-важно да разбере къде е бил той вчера, когато е убит Милтър. Свържете ме веднага с шефа на полицията в Ел Темпло.

Дела поръча разговора и след десет минути на телефона беше шефът на полицията.

— Тук е Пери Мейсън, адвокатът от Лос Анжелос. Мисис Дангерфийлд току-що напусна моя кабинет. Мъжът й е в Ел Темпло. Тя има намерение да му телефонира. Ако имате възможност да подслушате разговора, мисля че ще чуете нещо интересно, което…

— Самият Мейсън ли е? — понита гласът отсреща.

— Да.

— Как се казва жената?

— Дангерфийлд.

— По букви, моля.

Мейсън повтори името по букви.

— Значи тя ще поръча разговора?

— Да, и то веднага.

— Почакайте една минута на телефона. Тук при мен се намира някой, който иска да говори с вас. А за другото ще се погрижа веднага.

Мейсън закри слушалката с ръка и каза на Дела:

— Поне можем да разчитаме на по-интелигентна работа оттатък. Но вероятно никога нямала ни кажат какво е говорила мисис Дангерфийлд с мъжа си. Навярно няма дори да признаят, че са подслушали разговора. Но съм готов да се обзаложа, че ще успеят да го направят.

— Ало, ало, там ли е още Пери Мейсън? — чу се отново глас в слушалката.

— Да.

— Добре. Мистър Уитерспоон искала говори с вас.

Този път гласът на Уитерспоон не беше така спокоен и заповеднически, както обикновено. Дори беше трогателно да се чуе как загрижен попита страхливо:

— Вие ли сте, Мейсън?

— Да.

— Елате тук. Веднага елате тук.

— Какво има?

— Стана още едно.

— Какво едно?

— Още едно убийство.

— Значи освен Лесли Милтър още някой…?

— Да, да! Боже мой, просто е необяснимо! Проклета история! Всички са полудели…

— Кой е убитият?

— Човекът, който беше гост в моята къща — Роланд Бур.

— Как е убит?

— По същия начин, както Лесли Милтър. Някой е поставил ваза с киселина в стаята му, хвърлил вътре цианкалий и си отишъл. Бедният човек лежеше в леглото със счупен крак, той изобщо не е могъл да стане. Трябвало е да лежи в леглото и да се остави да го убият.

— Кога стана това?

— Преди около един час.

— И кой е убиецът?

— Точно затова трябва да дойдете — изкрещя Уитерспоон в телефона.

— Кой е убиецът?

— Оглупялата полиция твърди, че аз съм направил това!

— Арестуван ли сте?

— Прилича ми на нещо такова.

— Не давайте никакви показания, запазете абсолютно мълчание! Ще дойда по най-бързия начин.

Той остави слушалката и махна с ръка на Дела.

— Вземете нещата си, тръгваме за Ел Темпло.

— Но вие забравяте Алгоуд — каза мис Стрийт. — Той вече е на път към нас.

Мейсън, който вече беше станал от креслото и искаше да отиде към гардероба, спря на ъгъла на бюрото си.

— Вярно, изобщо не помислих за него.

Телефонът иззвъня. Дела вдигна слушалката и каза на Мейсън:

— Той е вече в сградата.

— Доведете го, Дела — каза той и седна отново в креслото.

Когато Дела го въведе, Алгоуд се опита да запази внушителна и строга физиономия. С пенснето, което носеше прикрепено, на черна лента на ревера си, лицето му наистина придобиваше строг и енергичен израз.

В ъгъла на устните на Мейсън заигра усмивка.

— Седнете, Алгоуд — каза той.

Алгоуд зае мястото с тържествен, церемониален вид.

— Благодаря ви, мистър Мейсън.

— Какво стана с посещението, което направи вашата секретарка при Милтър?

— Това нещо ме безпокои извънредно много, мистър Мейсън. Аз искам да ви обясня някои неща.

— Какво да ми обясните?

— Как се стигна дотам.

— Имам само няколко минути на разположение. Започвайте!

Алгоуд нервно обви лентата на пенснето около показалеца си.

— Искам да ви уверя, че мис Елбертън има необикновено високо чувство за дълг.

— Спрямо кого?

— Към мен, към службата си.

— По-нататък, моля.

— Милтър поддържаше постоянна връзка с мен. В тези неща той беше много своенравен.

— Дори ако не е било желателно?

— Да.

— Е, добре, значи тя знае кой е Милтър — каза нетърпеливо Мейсън. — Но как стана така, че тя е разбрала за разговора ни?

— Вина за това имам самият аз, поради небрежността ми — обясни Алгоуд. — Към това се прибавя и женското любопитство. Имаме разговорно устройство и малко преди да дойдете, говорих с нея. По недоглеждане съм оставил устройството включено. Така тя е могла да подслуша разговора ни. Говорила е с Милтър за нашия разговор без мое знание. Направила го е на своя глава. Искам да кажа, опитала се е…

— Тя не се е срещнала с него?

— Не.

— Защо?

— Тя ми каза, че когато пристигнала в жилището на Милтър, той бил зает с друго.

— Бил ли е жив, когато е пристигнала?

— Тя не знае това.

— Как така?

— Тя изобщо не се е качила горе, защото някой друг е бил при него.

— Глупости — грубо каза Мейсън, — Тя е имала ключ от жилището.

— Да. Тя ми обясни…

— Оставете! — прекъсна го Мейсън. — Ако вие вземате тези обяснения за чиста монета, аз — не! Да говорим ясно и по същество. Милтър е бил изнудвач. Когато ми казахте, че сте го освободил заради неговата недискретност, аз ви повярвах. Но след всичко, което се случи, започвам да се съмнявам.

— В какво се съмнявате? — попита Алгоуд, чийто поглед се местеше във всички посоки, но не и натам, където седеше Мейсън.

— Изглежда вашата агентура е затънала до шия в разни афери.

— Мистър Мейсън, да не искате да кажете, че аз…?

— Няма време за драматични сцени — каза Мейсън. — Просто ви обясних, че в началото вярвах на вашите думи. Сега, обаче, няма да приема нищо, без съответната проверка. Поредицата от случайности е твърде дълга. Най-напред разговаряхме за един от сътрудниците ви, който се занимава с изнудване. „От небрежност“ оставяте разговорната уредба включена, така че секретарката ви да може да чуе моите думи. Тя притежава ключ от жилището на този човек! След това заминава за Ел Темпло. Знаете ли Алгоуд, естествено е да се помисли, че вие сте планирал всичко за едно ограбване. Тъй като сте взел от Уитерспоон парите, които можете да искате законно, сте използвал Милтър като троянски кон, за да наплашите Уитерспоон и да измъкнете още пари от него.

Алгоуд скочи от креслото.

— Дойдох тук, за да ви дам обяснение, мистър Мейсън. Няма да се оставя да ме обиждате!

— Е, добре, значи за това сте дошъл — каза Мейсън. — Сега сте тук и дадохте обяснението. Считайте обидата като неоснователен упрек.

— Не е време за показване на остроумие — каза Алгоуд ядосано.

— Имате пълно право!

— Опитах се да бъда коректен с вас и разкрих всичките си карти.

— Само една малка двойка оставихте на масата — каза Мейсън. — Не показахте пито един оньор, докато не ви го изтеглих сам от ръцете. Когато пристигнах в бюрото, секретарката ви влезе при вас, за да ви осведоми за идването ми. Не чух нищо от вашия разговор, защото разговорната уредба не беше включена. Включил сте я след като тя напусна стаята. И това означава, че сте имал определен план. Как стоят нещата със статията в холивудския вестник?

— Не разбирам за какво говорите.

— Наистина?

— Да.

— Свържете ме с Пол Дрейк — кимна Мейсън към Дела Стрийт.

За момент настана неудобно мълчание. Наруши го Дела.

— Дрейк е на телефона, шефе.

— Пол, при мен е Алгоуд. Колкото повече мисля за случая, толкова повече се убеждавам, че цялата маневра за изнудване е била предварително нагласена като продължение на едно поръчение, разбираш ли?

— Да, разбирам.

— Както казах, Алгоуд е при мен. Питам се, дали вестникът не е получил информацията от него? Ти каза, че редакцията не би платила за това.

— Да, така е. Във всеки случай, не с пари. Там заплащат чрез анонси и съвети за съмнителни сделки.

— Нареди да установят, дали вестникът е правил реклама на агенцията на Алгоуд. Но остани в бюрото. Аз заминавам. На излизане ще се отбия при теб, за да ти съобщя няколко интересни новини. Значи, изследвай вестника под лупа. Разбери дали Алгоуд не е храброто русо момче.

Мейсън остави слушалката и каза на посетителя си:

— Е, не искам да ви задържам повече. Исках само да разберете какво мисля за този случай.

Алгоуд вече се насочваше към вратата, но спря, обърна се и каза, посочвайки с глава Дела Стрийт:

— Нека излезе.

Мейсън поклати отрицателно глава.

— Имам да ви съобщя нещо.

— Е тогава, хайде, съобщете го.

— Узнах, че сутринта полицията е арестувала Марвин Адамс, когато е слизал от влака.

— И какво?

— Осведомиха ме също, че сте имал разговор с Адамс във влака. Той ви е предал някакво писмо.

— По-нататък — каза Мейсън.

— Интересно, дали сте информирал полицията за този разговор и за писмото?

— Аз провеждам много разговори, за които не информирам полицията. Например разговора ми с вас. За него не съм казал нищо на полицията.

— Как ще ви хареса — каза Алгоуд, — ако този вестник в Холивуд поднесе малък коментар, в който се казва, че полицията би направила добре, ако се информира по-точно за един виден адвокат, с когото е разговарял един млад мъж, малко преди влакът да спре в Лос Анжелос. И че ще е полезно да попита този младеж, в каква степен този адвокат го е задължил да запази мълчание и какво съдържа писмото, което той е предал на адвоката. Вие виждате, уважаеми Мейсън, че ако се стигне до подлости, тази игра може да се играе и от двете страни.

Мейсън отново даде знак на Дела.

— Още веднъж Пол Дрейк — каза той.

Отново се възцари тишина. Този път погледът на Алгоуд не се въртеше из стаята. Той фиксираше остро Мейсън, с ехидно блеснали очи.

— Дрейк е на телефона — каза Дела.

— Ало, Пол — каза Мейсън. — Отказвам се от поръчението да се направят проучвания относно връзката на Алгоуд с вестника от Холивуд.

Лицето на Алгоуд се изкриви от триумфиращо хилене.

— Убеден бях, че знаете от коя страна на филията се намира маслото, уважаеми мистър Мейсън. В края на краищата можем да бъдем разумни. И двамата сме делови хора.

Мейсън мълча, докато Алгоуд говореше, след това каза на Дрейк:

— Защо променям това ли? Защото няма смисъл да си губим времето. Алгоуд не е човекът, който е предал информацията. Той сам пише статиите. Той е собственикът. Преди малко сам се издаде.

Мейсън остави небрежно слушалката. Алгоуд имаше вид на човек, който току-що е получил удар в корема.

— Вие нямате работа с начинаещ — каза Мейсън. — Познавам малко света. Издадохте се със заплахата. С добри сделки се занимавате! Публикувате малки замаскирани намеци и загатвате за предстоящи скандали. Тогава засегнатите хора идват по най-бързия начин в редакцията, за да се посъветват как да се запазят от скандала. И вече са заплетени в мрежата на агентурата на Алгоуд. Някои от холивудските богаташи вече са се замислили, дали да не откупят вестника, за да ви накарат да млъкнете. Но цената ви е толкова висока, че ще имате деветдесет и девет процента печалба.

— Не можете да докажете нито една дума от това, което казвате.

Мейсън посочи Дела Стрийт.

— Аз твърдя това в присъствието на свидетелка. А сега идете и ме обвинете в оклеветяване, за да имам възможност да го докажа. Моля, хайде!

За момент Алгоуд постоя нерешително, след това се обърна и изхвръкна от стаята.

Мейсън погледна усмихнат Дела Стрийт.

— Е, една част от нещата са изяснени.

— По-точно?

— Откъде е дошла информацията за статията. Алгоуд е имал намерение да хване здраво Уитерспоон и е смятал, че ще може да ми хвърли толкова пясък в очите, че да не забележа нищо.

— Но вие отгатнахте намеренията му.

— Не веднага и не напълно. Действително забелязах, че той е оставил разговорната уредба включена, за да може момичето да чуе всяка дума, която казваме. Затова натоварих Дрейк да я проследи. А сега, бързо към Ел Темпло.

— Куфарите ни са още в колата — каза Дела. — Ние сме вечните пътници. Не забравяйте, че искахте да надникнете при Дрейк.

— Няма да забравя. Успяхте ли да запишете най-важното от разговора ми с Уитерспоон?

— Още някой е бил убит?

— Точно така.

— Кой?

— Роланд Бур.

— Полицията арестувала ли е вече някого?

— Да.

— Адамс?

— Не. Нашият високоуважаем съвременник Джон Л. Уитерспоон. Помислете върху това!

Те се отбиха за малко в бюрото на Дрейк. Докато разговаряше с него, Мейсън поглеждаше часовника си.

— Слушай, Пол, и си отбележи бързо. Има още един убит. Роланд Бур. Полицията е арестувала Уитерспоон. Изглежда, че е имала основание за това.

— Знаеш ли какви улики имат? — попита Дрейк.

— Още не. Но ме интересува едно нещо. Жената на Роланд Бур е от Уинтербург. По време на убийството на Лейтуел тя е била осемнадесет или деветнадесетгодишна. В деня на убийството Лейтуел и Адамс са се сбили. Лейтуел си отишъл в къщи, взел пистолет и изчезнал. Оттогава жена му не го е виждала. Може би става въпрос за самоотбрана.

— Бой заради жена?

— Имам тази информация от мисис Дангерфийлд, но не искаше да каже нищо повече. Иска да играе със скрити карти и не ми разреши да употребявам официално информацията, Но за нас това е изходна точка.

— Но не можем да покажем това, ако тя не е съгласна.

— Това е само увод към това, което ще ти съобщя — каза Мейсън. — Диана Бур е била местна. Тя неколкократно е напускала, няколко пъти се е омъжвала. И между отделните женитби се е завръщала вкъщи. Роланд Бур е нейният трети брачен експеримент, а може би и четвъртият. Възможно е да се е върнала при предишния си любовник, за да се омъжи. Събери сведения и за Роланд Бур. Преди всичко се опитай да разбереш, дали той е имал връзки с Уинтербург по-рано.

— Ако е имал, какво ще значи това?

— След това разбери, дали е познавал Корина Хейсън.

— Не се ли натрупват твърде много случайности? — попита Пол Дрейк.

— Случайности? Дявол знае! Ако нещата стоят така, както аз си мисля, всичко е било точно и целенасочено планирано. Уитерспоон е много благодатен обект. Всеки би се изкушил да го надхитри. Гордостта му от имението и желанието да го показва, страстта му към риболова и цветната фотография са удобен претекст да се влезе във връзка с него. Наистина, Пол, всичко се подрежда в тази схема.

— Къде?

— В един план за преднамерено убийство.

— Не мога всичко да разбера.

— Сега нямам време за обяснения — каза Мейсън, тръгвайки към вратата. — Ще го разбереш, ако изровиш необходимите факти.

— Какво направи с Алгоуд?

— Понатиснах го малко — ухили се Мейсън. — Момчето се демаскира само. Обзалагам се сто срещу едно, че той ръководи този скандалджийски вестник. Това му носи сделки и възможност да използва още веднъж добитите при сделките сведения. По този начин поставя основите за една тлъста печалба, щом стане време да продаде вестника.

— Значи блондинката е действала по негови инструкции?

— Още не знам това. Възможно е всеки да е искал да надхитри другия. Но в едно можеш да си сигурен — той е публикувал това нещо във вестника като стръв. Щом отидох при него и му дадох материал за размисъл, той ми нанесе контраудар, като ми изпрати статията за Уитерспоон. Той пък щеше да натовари самия него, Алгоуд, и тогава този мошеник щеше да измъкне огромен хонорар за новите проучвания.

— Вече ми е ясно — каза Дрейк, — че Алгоуд умее да измъква пари от всички, но ти си постъпил с него малко непредпазливо. Не можеш да докажеш нищо за това и…

— Дали не мога! — разпалено каза Мейсън. — Нека ме обвини и тогава много бързо ще докажа всичко!

— Ако това е така, той няма да те обвини.

— Не, няма да го направи — каза убедено Мейсън. — Хайде, Дела, да тръгваме.