Артър Кларк
Втора одисея: 2010 (19)

Операция „Вятърна мелница“

Когато „Дискъвъри“ внезапно светна като приказно коледно дърво и навигационните лампички и вътрешното осветление заблестяха в целия кораб, ликуването на борда на „Леонов“ трябва да се бе чуло през празното пространство между двата кораба. То се превърна в ироничен стон, когато светлината отново изведнъж изгасна.

Нищо друго не се случи за половин час; след това илюминаторите за наблюдение на „Дискъвъри“ засияха с меката пурпурна светлина на аварийните лампички. Няколко минути по-късно от „Леонов“ можеха да зърнат Кърноу и Брейловски как се движат вътре, а фигурите им се виждаха замъглено от натрупания пласт серен прах.

— Здравейте, Макс, Уолтър, чувате ли ни? — извика им Таня Орлова. И двете фигури замахаха с ръце в един и същи миг, ала не се чу никакъв отговор. Очевидно бяха твърде заети в току-що възникнал разговор; дежурните на „Леонов“ трябваше търпеливо да чакат, докато най-различни лампички ту светваха, ту изгасваха, една от трите врати на подземния гараж бавно се отвори, после се затвори бързо, а главната антена се завъртя на някакви си десетина градуса.

— Здравей, „Леонов“ — отвърна най-после Кърноу. — Съжаляваме, че ви накарахме да чакате, ала бяхме доста заети. Ето първата ни оценка за онова, което видяхме досега. Корабът е в много по-добро състояние, отколкото очаквахме. Корпусът е непокътнат, изтичането е незначително — налягане на въздуха осемдесет и пет процента номинално. Може да се диша, но трябва да извършим огромна работа по рециклирането му, тъй като вони до небесата. Най-добрата новина е, че енергийните системи са в ред. Главният реактор е стабилен, акумулаторите са в добро състояние. Почти всички прекъсвачи бяха отворени — или са изскочили сами, или са били отворени от Боумън, преди да излезе, — така че цялата жизненоважна апаратура е запазена. Но ще имаме много работа по проверката на всичко, преди отново да включим системите с максимална енергия.

— Колко време ще ви отнеме, поне за най-основните системи: животоподдържащата, изтласкващата?

— Трудно е да се каже, шкипер. Колко време ще мине, преди да се разбием?

— Минимална прогноза до десет дни. Но знаете как се променят нещата — възможно е да стане по-рано, а може и по-късно.

— Ако не се натъкнем на някои неочаквани пречки, може да изведем „Дискъвъри“ от тази адска дупка в стабилна орбита, е, да речем след седмица.

— Да се нуждаете от нещо?

— Не. Двамата с Макс се разбираме прекрасно. Сега влизаме в каруселното отделение, за да проверим лагерите. Искам да го задвижа колкото е възможно по-скоро.

— Извини ме, Уолтър, но дали е толкова важно? Гравитацията е удобно нещо, но доста време сме карали и без нея.

— Целта ми не е да постигна гравитация, макар че би било добре да я има. Ако отново задвижим карусела, въртенето на кораба ще се успокои, той ще престане да се премята. Тогава ще бъдем в състояние да прилепим люковете си. Така ще можем да работим сто пъти по-лесно.

— Идеята е добра, Уолтър, но нали нямаш намерение да прилепиш моя кораб до тази… вятърна мелница? Ако лагерите заядат и каруселът се заклещи? Ще бъдем разкъсани на парчета.

— Съгласен съм. Ще му мислим, когато стигнем дотам. Ще ви докладвам отново, когато ми е възможно.

През следващите два дни никой нямаше покой. Към края на този период Кърноу и Брейловски буквално заспиваха в скафандрите си, ала преди това бяха свършили обхода на „Дискъвъри“ и не бяха открили никакви неприятни изненади. И Космическата агенция, и Държавният департамент бяха успокоени от предварителната информация; тя им позволи да твърдят, и то с известно основание, че „Дискъвъри“ не е изоставен, а „временно опразнен космически кораб на Съединените щати“. Трябваше вече да започнат възстановителните работи.

След като енергийният поток бе възобновен, следващият проблем бе въздухът; дори най-стриктните операции по почистването не бяха в състояние да отстранят вонята. Кърноу бе прав, когато предположи, че тя идва от развалени хранителни продукти при отказа на охладителната система; той също така твърдеше с насмешлива сериозност, че е много романтично: „Само като затворя очи, казваше той, и си представям, че съм на стар китоловен кораб. Представяш ли си на какво е вонял «Пекууд»?“

Бяха единодушни, че след като вече са посетили „Дискъвъри“, едва ли въображението им би могло да роди нещо повече. Най-после проблемът бе разрешен, или поне сведен до управляеми рамки чрез смяната на въздуха на кораба. За щастие в корабните резервоари имаше достатъчно свеж въздух за целта.

Другата приятна новина беше, че деветдесет процента от горивото, необходимо за обратния път, все още беше под ръка; използването на амоняк вместо водород като гориво за плазменото изтласкване бе дало добри резултати. По-ефикасният водород сигурно се бе изцедил в космоса още преди години въпреки изолацията на резервоарите и ниската външна температура. Ала почти всичкото количество амоняк бе останало непокътнато в течно състояние, достатъчно, за да върне кораба на безопасна орбита около Земята. Или поне около Луната.

Може би най-критичната стъпка при поемането на контрола на кораба бе проверката на витлообразната ос на „Дискъвъри“. Саша Ковальов сравни Кърноу и Брейловски с Дон Кихот и Санчо Панса и изрази надежда, че тяхната операция по атакуването на вятърната мелница ще бъде по-успешна.

Много внимателно, с доста почивки за проверка на данните, горивото бе въведено в двигателите на карусела и огромният барабан бе приведен в движение, увличайки наново въртенето, което преди години бе придадено на кораба. „Дискъвъри“ извърши сложна серия от придвижвания напред, докато най-накрая прекатурването почти спря. Последните остатъци от нежеланата ротация бяха неутрализирани от контролните реактивни двигатели, докато двата кораба застанаха неподвижни един до друг — тумбестият, як „Леонов“ и до него продълговатият тънък „Дискъвъри“.

Преминаването от единия кораб до другия сега бе безопасно и лесно, но капитан Орлова все още не беше склонна на свързване. Всички бяха съгласни с нейното решение, тъй като Йо се приближаваше; можеше да се наложи и да изоставят кораба, за чието спасяване тъй неуморно работиха.

Фактът, че вече знаеха причината за излизането на „Дискъвъри“ от орбита ни най-малко не им помагаше. Всеки път, когато корабът преминаваше между Юпитер и Йо, той разрязваше невидимия енергиен поток, свързващ двете тела — реката от електричество, която течеше от единия свят до другия. Последвалите вихрови токове, индуцирани в кораба, постепенно го забавяха, като го спираха веднъж на всяко завъртане.

Нямаше начин да прогнозират крайния момент на въздействие, тъй като токовете в енергийния поток се променяха, следвайки загадъчните закони на Юпитер. Понякога се наблюдаваха драматични изригвания на активност, съпроводени от грандиозни електрически бури и сияния около Йо. После корабите губеха височина с километри и в същото време, преди да се задействат контролните системи, ставаше непоносимо горещо.

Преди да осъзнаят очевидното обяснение, всички се изплашиха и удивиха на неочаквания ефект. При спирането се произвеждаше топлина; тежките токове, индуцирани в корпусите на „Леонов“ и „Дискъвъри“, бързо превръщаха корабите в електрически пещи. Не бе изненадващо, че някои хранителни продукти на „Дискъвъри“ се бяха развалили през годините, когато корабът е бил ту нагряван, ту изстудяван.

Мъчителният пейзаж на Йо повече от всякога приличаше на илюстрация от учебник по медицина и беше едва на петстотин километра разстояние, когато Кърноу пое риска и активизира главния двигател, докато в същото време „Леонов“ стоеше на почтено разстояние. Липсваха видими ефекти — нямаше ги нито димът, нито пламъците от старовремските ракети с химическо гориво, — но двата кораба бавно се раздалечаваха, докато „Дискъвъри“ набираше скорост. След няколко часа, през които бяха извършени извънредно внимателни маневри, и двата кораба се издигнаха на хиляда километра; вече можеха да си отдъхнат, макар и за кратко, и да планират следващата си стъпка.

— Свърши чудесна работа, Уолтър — възкликна командирът докторът по хуманна медицина Руденко, и обгърна с могъщата си ръка раменете на изтощения Кърноу. — Всички се гордеем с теб.

Съвсем неочаквано тя счупи малка капсула под носа му. След двайсет и четири часа той се събуди ядосан и гладен.