Любомир Николов
Червей под есенен вятър (16)

7

— Професор Лемхович е прав — започна социологът. — Видеонът се оказа едно полезно средство за развлечение. Той намери мястото си в свободното време на личността — и нищо повече. Преди години, по времето на така наречения „видеонен бум“, на запад се издигнаха гласове, предричащи настъпването на един кошмарен период, в който хората ще делят времето си единствено между работата и видеона. А реалността се оказа далеч по-спокойна.

— И все пак огромната популярност на видеониката поражда опасения, че новото изкуство може да измести по-старите! — възрази писателят.

— Не съм специалист по изкуствата и ще говоря като обикновен човек — намеси се Лемхович. — Ако си спомняте, след появата на видеона мнозина твърдяха, че телевизията ще изчезне. Но ние се срещаме тук, в студиото, а не на улицата, нали?

— За щастие — да! — побърза да вметне водещият.

— Моето мнение е такова — разпалено заяви Лемхович. — Да, един видеон може да се конкурира с фантазията на писателя. Но значи ли това, че писателят губи? Не! Лично на мене, а вярвам и на мнозина други, книгата често доставя много по-голямо удоволствие, отколкото видеонът. Навярно защото с печатното слово човек се чувствува съпричастен с твореца, неговата собствена фантазия доразвива недоизказаното. Не знам, може би видеониката ще окаже въздействие върху литературата. Възможно е да намалеят „описателните“ романи и да се увеличи дялът на литературата, която се насочва към духовните проблеми на човека. Но това винаги е било главната задача на писателя. Така ли е?

Писателят неохотно кимна.

— А как оценявате някои необикновени форми на видеонните програми, които се появяват напоследък? — запита социологът.

Лемхович вдигна рамене.

— Както всяко ново изкуство, видеонът преминава през етапи на експерименти и творчески търсения. Правят се опити за създаване на абстрактен видеон — непрекъсната случайна игра на цветове и сенки, линии и петна. На няколко пъти съм гледал подобни зрелища. Красиво е… но леко ме уморява след известно време. Може би този тип видеони имат бъдеще като предмет от интериора на жилището, нещо като вечно променяща се абстрактна картина. Но нека да не предсказваме…

Лемхович замълча и леко повдигна ръка, за да погледне незабелязано часовника си. Разговорът започваше да го уморява. Дори двубоят с водещия вече не го вълнуваше, струваше му се, че е постъпил глупаво, изливайки върху журналиста своята неприязън към всички негови колеги.

— Чувал съм, че на запад видеонните зрелища са съвсем различни — колебливо се обади строителят.

— От собствен опит мога да ви кажа, че не виждам особена разлика — възрази Лемхович. — И там е същото — герои, непредсказуемо действие…

Всъщност и той бе чувал откъслеци от съвременното митотворчество — слуховете за необикновени видеони. Носеха се легенди, че някои милионери поръчвали да им се изработи специална програма, в която човекът, когото ненавиждат, е подложен на безконечни адски мъки. Лемхович не знаеше дали на слуховете може да се вярва. По принцип изработването на специална програма не представляваше трудност, стига да има кой да я плати. Но подобни детинщини биха били само признак на слабоумие и нищо повече.

Имаше и други слухове — вече съвсем невероятни. Според „осведомени“ източници, в някои страни с диктаторски режими с помощта на свръхмощни видеони се изследвали възможните варианти на бъдещото поведение на противниците на властта. Лемхович неведнъж се бе изказвал против това дълбоко вкоренено заблуждение. За да се предвидят реакциите на един човек, трябваше да бъде изкопиран изцяло неговият характер, а тази задача все още не бе решена и в най-напредналите психофизически лаборатории.

— Няма да крия всеизвестното — продължи Лемхович. — На запад масово се произвеждат видеонни програми, наситени със секс и насилие. За тях наистина бих казал, че отнемат хляба на писателите в този жанр. Но ще се съгласите, че в тези области не може и дума да става за изкуство, за да привличаме подобни случаи към проблема за конфликта между видеониката и другите изкуства… Случвало ми се е да гледам образци на видеонната порнография. Да, те минават извън границите на въобразимото. И всъщност с това действуват по-скоро отблъскващо, отколкото заинтригуващо на един нормален човек.