Том Егеланд
Маската на Дявола (5)

2
Убийството

І

Осветлението в офиса на полицейския началник беше приглушено. Разговорът замлъкна. Айлерт Дален, широкоплещест и едър мъж, застана пред платното, окачено на нестабилен статив.

Властта и авторитетът имат различни форми. Могат да бъдат придобити или фалшиви. Могат да изглеждат заучени и изкуствени. За други е възможно да са съвсем естествени. А хора като началник Дален се правят, че тези качества са им вродени.

— Позволете ми да напомня на всички служители под какво напрежение сме да открием виновното лице или лица — каза той. — Изминаха десет дни от момента, в който Даниел Люке беше открит мъртъв. Медиите са все още в Ювдал. Всички сте прочели днешния VG^[1]. Министърът на правосъдието е нетърпелив. Нашите шефове са критични. Хората в селото са неспокойни. Дължим на всички разрешаването на случая.

Дален огледа цялата зала. Атмосферата беше напрегната. Това, че не се бяха справили със случая, беше повлияло на местните полицаи. А в същото време новите бяха готови да се захванат с разследването.

Началникът продължи:

— Тъй като в крайна сметка ни бяха изпратени нови следователи като част от екипа, бих искал да прегледаме основните моменти от случая. След общата среща ще се разделите на два екипа — тактически и технически, с цел по-старателно и детайлно разследване.

Началникът натисна дистанционното. Портретна снимка на усмихнат млад мъж се появи на платното.

II

Даниел Люке събуди всички комплекси за малоценност, които изпитвах. Изглеждаше като красив млад мъж, израснал на брега на Калифорния. Рус, сериозен. Мускулест. Средно дълга коса. Морскосини очи. Подигравателна, насмешлива усмивка.

— Даниел беше на 25 години — каза началникът. — Журналист в местния вестник „Ювдал“, където баща му е редактор. Като историк Даниел беше в процес на работа върху книга за Конрад Кремер и Понтиус Фелдберг, когато в 06:55, петък сутринта, на втори октомври е открит мъртъв под часовниковата кула на църквата в Ювдал. На абсолютно същото място, където и Понтиус Фелдберг е паднал през 1963 г. — Кратка пауза. — Пълни подробности ще получите на съответните срещи на екипите.

Пълни подробности?

Серия заснети отдалеч снимки на местопрестъплението бяха показани в бърза последователност.

— Според аутопсията Даниел е умрял между 19:00 и 22:00, четвъртък вечер, първи октомври — продължи полицейският началник. — Бил открит от чистач на следващата сутрин. От съдебна медицина са констатирали фрактура на черепа, но причината за смъртта била травма в областта на врата, която е предизвикала прекъсване на гръбначния стълб. Не удар, а самото падане е довело до нараняванията. Открили са и известно количество канабис в кръвта. Преди това през 2008 г., 2010 г. и 2013 г. е бил глобяван от полицията за притежание на хашиш. Изпратил е съобщение на приятел от телефона си в 20:45. Девет без петнадесет. Разбира се, не можем да бъдем сигурни дали действително Даниел е изпратил съобщението.

— Часът потвърден ли е? — попита един от новите следователи от Кристиансан.

— Естествено. Изискахме телефонна разпечатка от Теленор.

— Възможно ли е самият убиец да е изпратил SMS-а?

— Това е един от вариантите.

— Какво гласи съобщението?

Началникът се поколеба, преди да отговори.

— Съобщението гласи: Никога не забравяй Понтиус!

Казвайки това, той ме погледна. Дали не видях и презрителна усмивка на лицето му?

Повечето от следователите се спогледаха учудено и озадачено.

Никога не забравяй Понтиус…?

Началник Айлерт Дален повтори четирите думи много бавно.

— Не е ясно с какво препратката към петдесетгодишния случай ще ни помогне. Не знаем и дали Даниел е бил този, който е написал съобщението.

Дален премина към следващата снимка — на много красива жена в ранните си 30 години.

— Мария Крагх Фелдберг — каза той.

Има жени, които със своята красота и изящност успяват да се отграничат от банални и клиширани описания. Първото, което прикова вниманието ми, бяха очите на Мария. Те бяха яркозелени, усмихнати и сияещи. Бръчките около устните и врата й показваха, че е по-възрастна, отколкото първоначално бях предположил.

Един от следователите от Крипос подсвирна. Дален му отвърна с укорителен поглед.

— Даниел е имал уговорка за снимки с Мария Крагх Фелдберг в църквата, в 20:00 часа, четвъртък, първи октомври — каза началникът. — Тоест вечерта, в която е бил убит. Мария е омъжена за Петер, син на капелан Понтиус Фелдберг и съпругата му Сесилие.

Направи пауза, усмихвайки се, давайки ни време да осмислим всички тези роднински връзки.

— Мария закъсняла 15 минути за срещата. Според нейните показания Даниел не бил там, но вратата на църквата зеела отворена. Нямала много време и затова, когато не го открила, продължила към среща на енорийския съвет. На последното има и много свидетели. Измежду които аз самият. Ръководител съм на енорийския съвет — обясни ми Дален. — Имаме много въпроси, чиито отговори липсват: От какво значение е това, че Мария е закъсняла? Къде е бил Даниел, когато Мария е отишла? Бил ли е вече заедно с убиеца си горе в кулата? Щял ли е да снима други освен Мария и ако е така, то кои? Взел ли е убиецът апарата на Даниел?

— Знаем ли нещо повече относно плановете за снимки в църквата? — попита един от следователите на Крипос.

— Не много. Известно ни е, че Даниел най-много от всичко е искал да снима пенсионирания началник на полицията Йорген Крагх, който е бил отговорен за другия случай на убийство от 1963 г. За съжаление разследването на Крагх стигнало до задънена улица. Никога не успели да го разрешат. Вероятно и това е била причината той да не иска да бъде сниман. Вместо това Даниел щял да снима дъщеря му, Мария.

— Защо дъщерята? — попита следователят от Кристиансан.

— Мария не е просто дъщеря на стария полицейски началник, но и ръководител на Съюза на историците и шеф на Ювдалския музей. С други думи — централна фигура в местното историческо дружество.

— И доста по-красива от баща си — отбеляза един от местните полицаи.

Началникът продължи към нова снимка на Даниел Люке.

— Според родителите му Даниел бил с разклатени нерви. Опасявали се, че се вживява прекалено много в книгата, която пишел. А в последно време получавал дори и халюцинации. Твърдял, че вижда Конрад Кремер и Понтиус Фелдберг. Демони. Духове. През късното лято наблюдавал водни духове горе при езерото Нюкшерн. Да, като цяло… Бих добавил, че злоупотребата на Даниел с хашиша е допринасяла за паранормалните му преживявания.

Тих смях. Айлерт Дален се покашля укорително.

— Самоубийството изключено ли е? — попита следователят от Кристиансан.

— Въпреки че, теоретически погледнато, е възможно Даниел да е скочил по своя воля от камбанарията, ние разследваме случай на убийство. Ясен паралел със случая от 1963 г. Аз лично съм убеден, че Люке е бил убит. Не е умрял при злополука. Всички други детайли и причини ще ви бъдат представени от ръководителите на екипите след общата ни среща.

— Била ли е вратата на църквата отворена, когато е бил открит? — попита следователят.

— Не. В петък сутрин вратите били заключени. Както външната, така и всички останали вътре в църквата. Също и тази към стаята под камбанарията, през която Даниел и убиецът със сигурност са минали, за да се качат горе. Възможно е да предположим, че убиецът е заключил след себе си. Но при всички случаи ключът е бил в Даниел, защото преди това го е взел от свещеник Симон Фелдберг.

— Още един Фелдберг? — попита единият от следователите от Крипос, смеейки се.

— Енорийският свещеник Симон Фелдберг е син на загиналия Понтиус Фелдберг, брат на Петер и зет на Мария Крагх Фелдберг.

Още смях.

Началник Айлерт Дален прокара пръсти през късата си сива коса.

— Компютърът на Даниел, който иззехме, имаше улики, които ще са обект на по-нататъшно разследване, но повдигна и много нови въпроси. Преди убийството той е имал много от така наречените видения. Описвал ги е в имейли до издателя си. Нещо за теб, Белтьо. Виждал е призраци, демони, духове и същества от норвежкия фолклор… Въпреки че Даниел описвал виденията си доста достоверно, в същото време особено пренебрежително ги е наричал измислица. Съществува и друга възможност: някой се е опитвал да го изплаши. Открихме много монети със сатанински символи в дома му. Възможно е да са част или от експонатите на музея в Ювдал, управляван от Мария Крагх Фелдберг, или от лична колекция. Но в такъв случай някой трябва да ги е изпратил на Даниел Люке. Защо? Каква е връзката, ако въобще можем да говорим за такава, между монетите и убийството? Убиецът ли е този, който е изпратил монетите, и ако е така — защо? За да го изплаши?

Началникът остави въпросите да попият в нас, преди да продължи:

— Компютърът на Даниел Люке съдържа и значително количество порнография. Нищо незаконно. Изглежда, просто се е интересувал от хубави, зрели жени. Прегледът на мобилния му телефон до този момент не показва нещо съществено. Последното му съобщение намеква за съществуваща връзка с убийството на Понтиус Фелдберг и дава възможен час на престъплението. Въпреки това SMS-ът може да е бил изпратен от друг след това. За да ни подведе. Историята на мобилната му активност също не разкрива нещо необикновено. Освен разговори с родителите си, приятелите и вестника, е звънял много и в старческия дом, където често е бил на посещение при Сесилие Фелдберг, вдовицата на Понтиус и майка на Симон и Петер. Даниел е говорил също и с Мария Крагх Фелдберг, и със своя издател.

III

Началник Айлерт Дален ни погледна.

— Въпроси?

От тона му се подразбираше, че такива не се очакваха. Но аз вдигнах ръка:

— Мария Крагх Фелдберг извън заподозрените ли е? Той се поколеба.

— Никой не е извън заподозрените. Но все пак можем да установим, че е невъзможно тя да успее да избута едър мъж като Даниел от кулата.

— Може да е имала съучастник?

— Разбира се. Но кой? И защо?

— Друг заподозрян?

— Никой конкретно, за съжаление. Но се опитваме да проверим всички от селото, с които Даниел е имал взаимоотношения. Беше си донжуан, така че не изключваме варианта някой от пренебрегнатите любовници на жените да го е убил от ревност.

— Възможно ли е в процеса си на работа по книгата да се е натъкнал на информация, която от своя страна да е довела до неговото убийство?

— Прочетохме черновата на книгата му. Но не открихме нищо, което може да обясни убийството.

Определено не съм от хората, които се предават лесно.

— Въпреки това има очевидна връзка между трите случая?

— Дали връзката е очевидна, зависи от гледната точка. И изглежда по-скоро изкуствено създадена, отколкото реална. Възможно е и да е с цел насочване вниманието ни в грешна посока.

— По какъв начин?

— Вярно е, че доста неща сочат, че убиецът е черпил вдъхновение от двата стари случая. Но спираме дотук.

— Вдъхновение — как?

— На това ще обърнем внимание по-късно.

— Позволете ми да поставя въпроса по друг начин: Когато началник Йорген Крагх е разследвал убийството на Понтиус Фелдберг, проверил ли е дали има връзка назад със случая от 1708 г. и немския проповедник?

— Да, това мога да Ви го гарантирам. Крагх беше малко особен. Щяхте вероятно да го харесате, професор Белтьо. Той разследваше както единия, така и другия случай — каза двусмислено Дален.

Един от местните полицаи започна да се смее.

— Преди споменахте, че е довел разследването до задънена улица?

— Полицай Крагх беше доста по-отворен към окултни разследвания, отколкото мен. Обичам да наричам нещата с истинските им имена. Той разследваше единия демон във връзка с другия.

Силен смях.

— Но нека напомня, че разликата между 1708 г. и 1963 г. е повече от 250 години — продължи Дален. — Така че, да. Естествено че началник Крагх търсеше връзка между двата случая. Но директна такава той никога не откри.

— А индиректна?

— Лятото на 1963 г. беше… специално.

Той млъкна. Няколко от местните полицаи се покашляха и ме погледнаха с прикрити усмивки.

— Специално?

— Да, специално. Мисля, че понятието масова психоза обхваща най-точно случилото се.

— Какво имате предвид?

— Хората виждаха дяволи, демони и призраци през цялото лято. Духове и таласъми, феи и горски тролове. Някои твърдяха, че са забелязвали Конрад Кремер да се скита около собствения си гроб. Други срещали починалите си родители. Така че имате в какво да се поровите, професоре.

Вълна от приглушен смях премина из залата.

— Аз съм професор по археология — казах със спокоен тон. — Бях помолен да съдействам в ролята си на исторически експерт, а не да се ровя из окултни мистерии.

— Полицията не се доверява на така наречените „наблюдения“ — каза Дален. — Ако професорът не открие конкретни доказателства за нещо свръхестествено, то ние ще го счетем за халюцинация — продължи началникът с кисела усмивка. — Илюзии. Масови психози. Или лъжи… Мисля, че това е всичко. И последно: Погребението на Даниел Люке е утре. Съгласувайки го с опечалените роднини и църквата, ние ще заснемем церемонията и всички присъстващи по възможно най-дискретния начин, разбира се.

IV

Срещата беше към края си, когато усетих телефона ми да вибрира. Съобщение от приятелката ми: Бьорн, трябва да поговорим.

Тръпки преминаха през мен. Да поговорим? За какво? Знаех какво искаше да ми каже. Но не исках да го чуя.

Бьорн^[2]… Ребека живее в Йерусалим и няма ø на телефона си.