Дейвид Лорн
Звукът на злото (21)

Двайсета глава

Лу Сканън от чикагското ФБР се хвана за кръста и се изпъна, проряза го болка, после дръпна ръката си, потърка дебелия си врат, поклати глава и продължи да обикаля около високоговорителя, очаквайки с нетърпение връзка. Докато минаваше покрай месинговия пепелник, Сканън вдигна запалената пура, пъхна я между устните си, дръпна дълбоко и издиша, с дима нашари въздуха на кабинета. Като сведе изпълнените си с напрежение очи към един млад агент, Сканън излая:

— Е?

— Отговаря на пейджър, сър.

— И на тези учени им плащат? За какво? — развика се той.

През силен статичен шум чу как някой се прокашля и после:

— Тук е Чип Фронт.

— От Военноморската изследователска станция ли? — попита Сканън, тъй като искаше да се увери.

— Да.

— Лу Сканън от ФБР.

— Получих разрешителното си миналата година. Още не е изтекло, за да го подновявам…

Сканън го прекъсна:

— Не се обаждам за това. Имаме нужда от вашия опит.

— Да?

— Искаме да знаем колко дълго средно би могъл да издържи човек на около минус дванайсет, минус петнайсет градуса при вятър от петнайсет до двайсет?

— Първо — питате ме при определена температура от дванайсет до петнайсет градуса средно или искате да знаете и двете? Второ — в какво измервате вятъра — в мили или във възли? Трето — каква е относителната влажност на въздуха?

— По дяволите, какво значение има? — избухна Сканън, поглеждайки часовника си.

— Има голяма разлика — отвърна веднага Фронт абсолютно равнодушно. — Ако искате да знаете колко дълго ще издържи човек, да кажем при средна влажност, имайте предвид, че когато отделяме влага, ние се охлаждаме и колкото по-влажен е въздухът, толкова по-бавно губим собствената си топлина.

Сканън прецени горе-долу условията навън и каза:

— Добре, минус шестнайсет градуса, скорост на вятъра девет метра в секунда, относителна влажност седемдесет и пет процента.

— Мъж или жена?

— Жена, момиче — отвърна му рязко той. — Какво значение…

Фронт отговори с равен, сух тон, който съобщаваше факти:

— Жените имат допълнителен слой тлъстина, по-добре са изолирани, живеят по-дълго. Колко килограма е?

— Какво?

Фронт отговаряше задълбочено, макар да вбесяваше Сканън, и обясни:

— Колкото е по-голямо тялото, толкова повърхностната площ е по-малка пропорционално, или кожата, отнесена към масата и тялото по-добре се предпазва.

— Говорим за момиче, какво, Майлс? — обърна се рязко към младия агент. — Двайсет и седем килограма ли?

— По-скоро двайсет и два — предположи Майлс. — На същата възраст като моята дъщеря е.

— Значи двайсет и два килограма — извика Сканън.

— Облекло?

— Не знам дали е била с панталон или пола този ден. Майлс?

Преди Майлс да отговори, Фронт се намеси:

— Не искам да кажа с какво точно е била облечена, а да знам каква част от тялото е била покрита и се е използвала изолационната сила на материята.

— Била е облечена като за училище в ден, когато температурата е била минус четири градуса, слънчево. Помогни ми, Майлс!

Майлс преглътна извинително, че не е успял да предвиди и отговори:

— Според сведенията, била е с плисирана вълнена пола, бели три четвърти чорапи (смес полиестер и вълна), обувки с катарама, палто с подплата с вътрешно затваряне с цип и външни копчета, с качулка, непромокаема, както и самото палто. С тези данни разполагаме.

— Била ли е суха? — попита Фронт.

— Не е взимала душ, по дяволите, човече. Разбира се, че е суха! — изръмжа Сканън и пак погледна часовника си.

Фронт отговори твърдо, очевидно Сканън не можеше да го обърка.

— Не, не това исках да кажа, господин Сканън. Тъкмо децата, за разлика от големите, обичат да се търкалят навън, особено в сняг, който по-късно се стопява върху дрехите им. Когато се намокрят по този начин, водата започва да смуче топлина от тялото им с анормална скорост в сравнение с въздуха и вятъра. По тази причина летците, когато паднат в ледени води, умират само след няколко минути.

— Нямам нужда от проклетата ви лекция, Фронт, необходим ми е отговор.

Сканън чу как Фронт въздъхна, сякаш разговаряше с дете, а след това даде обяснение:

— Вашето малко момиче, което тежи двайсет и два килограма, облечено по този начин, не измокрено, ако се движи при температура минус шестнайсет градуса, при скорост на вятъра девет метра в секунда, при седемдесет и пет процента влага, защитено от палто, ще може да издържи трийсет минути преди да бъде подложено на изпитание.

— Подложено на изпитание ли?

— Когато механизмът на тялото, произвеждащ топлина, не може да навакса загубата й поради външните условия.

— Значи трийсет минути?

— Ако е облечено както ми описахте, първо краката му ще замръзнат, защото не са защитени.

— Нещо друго?

— Трябва да се пази да не се мокри.

— Иначе? — попита Сканън.

— Иначе състоянието му ще се влоши по-скоро, може би след около петнайсет минути.

— Каква е ролята на факторът Исус в тази ситуация?

— Веднъж като мине първия праг, не ви остава много време.

— Кажете по-точно — поиска Сканън, дъвчейки върха на пурата си както куче дъвче кокал.

— Още пет до седем минути — каза му Фронт.

— Сигурен ли сте?

— Напълно сигурен — отвърна Фронт с равен глас. — Голяма част от данните, с които разполагаме, са взети от войната с Корея, където знаехме точно колко дълго нашите мъже са навън, с какво са облечени, при какво време.

— Благодаря — каза Сканън, макар в тона му да не се усещаше никаква благодарност. А Фронт завърши с механичния отговор:

— Няма защо.

— Обади се и кажи на Яновски — нареди Сканън на Майлс. — Кажи му да предаде съобщението на Хавлечек.

— Халек — поправи го Майлс.

— Както и да е — каза Сканън и направи жест с пурата си. — Сега да се обърнем към Министерство на отбраната за тези уволнени от тях, дали са извадили отпечатъците от скривалището и да видим какво представляват.

— В момента ми звънят от Пентагона — каза Майлс.

— Прехвърли ги на високоговорителя. А ти търси Яновски. Веднага.

Майлс скочи и излезе бързо, докато Сканън зае неговото място, облегна се на стола, докато таванът зае цялото полезрение пред очите му, чу звъна, а после гласа:

— Говори полковник Брайтън от отдел „Личен състав“ на Въоръжените сили. Какво мога да направя за вас, господин Сканън?

— Искам да знам имената на неотдавна уволнени служещи при вас и лишени от почетни знаци, после работили в ЦРУ и уволнени оттам през, да кажем, последната година, година и половина. С опит като: леководолази, нелегална дейност, проникване в тила на противника, командоси, нещо подобно. С неблагоприятни психологически характеристики. Особено искам да знам дали сте открили отпечатъците, които ви изпратихме.

— Тъкмо копираме получените от вас отпечатъци, работим по тях по спешност, но става бавно. Бихте ли ни помогнали да стесним обхвата? Разбирам, че смятате, че са измежду двеста двайсет и седемте уволнени от всички служби през последната отчетна година.

— Двеста двайсет и седем ли? Толкова много? — разфуча се Сканън. — Ами започнете да ги търсите. Задраскайте военновъздушните сили. Задраскайте всичко от армията освен специалните части.

— Чакайте да проверя — каза Брайтън. — Приемам, че ги търсите сред уволнените от специалните части, от флотата и от военноморските сили?

— По-скоро командоси — уточни Сканън. — Леководолази, както казах, занимавали се със секретна дейност.

— За да стесним, предлагам да погледнем в „Тюлени“ на Военноморските сили, морско разузнаване, армейски специални части.

— Давайте, давайте — каза Сканън и погледна часовника си.

— Вече работим на терминал по описанието — обяви Брайтън.

Мълчание, после се чу:

— Ето, сведохме ги до двайсет и двама.

— Все още са твърде много — изръмжа Сканън.

— Предлагам, ако се интересувате от опит с леководолазни апарати, изцяло да махнем специалните части.

— Направете го.

— Петнайсет.

— Много са.

— Може да се опитаме да изпуснем морското разузнаване, освен тренираните за леководолази.

— Карайте — каза Сканън.

— Петима.

— Колко от тях са от Средния Запад, може би родени или израсли и завършили училище в Чикаго?

— Сега ще проверя тези файлове.

Мълчание. Сканън провери часовника си, откри, че си подсвирква.

— Хайде, хайде — докато полковник Брайтън се обади:

— Нито един.

— Нито един?

— Точно така.

Сканън се изненада, не бе го очаквал, чудеше се дали да продължи и попита:

— Този файл осъвременен ли е?

— Файловете бяха попълнени, проверени и потвърдени по електронен път преди два дни.

— Някакви предложения?

— Някакъв криминален ли търсите, сър?

— Какво?

— Криминален ли ви интересува?

— Да — призна Сканън, тъй като друго не му дойде на ум, за да отговори.

— Дали да не прегледаме Осма секция?

— Какво е това?

— Осма секция са уволнени поради психическа нестабилност, по-специално психози, дълбоки неврози и мания за величие, социопатично поведение или крайно неподчинение, обяснявано като проява на спонтанно умствено разстройство.

— Луди?

— С различни психически проблеми.

— Дайте ми списък на лудите, да видим дали някой няма да съвпадне — каза му Сканън, почеса се по врата и стисна очи, усещайки как времето изтича.

— Чета — каза му полковникът.

Сканън започна да барабани с пръсти.

— Х-м-м — изсумтя полковникът.

— Х-м-м какво?

— Тук имам един военноморски „Тюлен“, попаднал в Осма секция преди два месеца, роден в Скоки, трениран за гмуркане в арктически води на Големите езера, описан от инструкторите като умен и съобразителен, но прекалено независим. Не се подчинява на заповеди, действа самостоятелно. Ориентиран право към целта. Проявил силна реакция при объркване, дълбоко вкоренен страх някой да не го предаде, прояви на патологично недоверие.

— Параноик?

— Имало е подозрения, но непотвърдени, за временно умствено поражение.

— Какво ни говори това?

— Това бе същото положение, в което се намираше Дейвид Берковиц, синът на Сам Убиеца от Ню Йорк. Тези хора чуват гласове, смятат, че са изпратени с божествена мисия, виждат успеха като предсказан от божествени сили, вярват, че мисията им е да спасят света, самите тях, а понякога виждат себе си като пратеници на Бог или съдбата. Този човек е служил като военен съветник на муджахидините в Афганистан, виждал мисията си като пророк и спасител от комунистическото варварство, опитал се, според докладите, да поеме ръководството на партизаните, наложило се да бъде отзован. Когато пристигнал заместникът му, той се опитал да го убие, евакуирали го упоен. Беше освободен без почести и мина на частна работа.

— Къде?

— В Чикаго. Всъщност в Сисеро.

— И кой е той?

— Името му е Уейд Барнс Хансен.

— Може ли да стреля?

— Според записаното е специалист по стрелба с пушка. Трениран снайперист. Специалист по тайно проникване, измъкване. Казва се, че е получил специалността си със 742-милиметрова снайперистка пушка „Драгунов“, плячкосана от Съветските елитни сили.

— На какво разстояние стреля?

— „Драгунов“ ли? Добър стрелец може с единствен изстрел да улучи трийсетсантиметрова цел от осемстотин метра разстояние.

— Боже мой! Та това е почти половин миля!

— Това е добрата новина — каза полковник Брайтън. — Ако ви интересуват убийства, което не е моя работа, бих искал да ви предупредя, че пушката „Драгунов“ може да стреля откос всеки три секунди полуавтоматично. С други думи, не е нужно той да убие с един изстрел. На всеки три секунди той има възможност да улучи.

— И той може да го прави?

— Всеки с неговата подготовка, господин Сканън, може да пробие дупка в човешкото тяло от хиляда метра разстояние.

— И смятате, че би убил?

Мълчание. После се чу:

— Господин Сканън, Хансен не е писал памфлети в Афганистан. Не мога да ви кажа колко ковчези е напълнил. Да кажем, че е бил доста зает.

И сега, помисли си Сканън, този зает, обхванат от параноя механизъм за убиване или някой почти като него, е навън, чака недоверчиво парите да бъдат оставени, с пръст на спусъка на пушка, насочена към сърцето на малко момиче от разстояние повече от деветстотин метра, заел позиция, която на никого не е известна, към място за среща все още необявено, до която оставаше по-малко от час.

— Вижте дали можете да сравните отпечатъците, които ви изпратихме, с тези на нашето момче. И ако има нещо друго, можете да ми се обадите тук, полковник.

— Ще бъде направено.

— Благодаря — каза той с равен глас и затвори.

Майлс се втурна в стаята, щом той остави слушалката.

— Яновски е информиран, господин Сканън. Той каза, че ще направи всичко възможно да съобщи на Халек.

— Чудесно — каза Сканън. — Отново влез във връзка с него. Кажи му, че този път май имаме истински заподозрян, мъж с пушка, който може да убие човек от половин миля разстояние, трениран да се крие и бяга, истински супер Рамбо. Кажи му, че ни остава един час, докато разберем къде се намира. Майлс, и още нещо.

— Да, сър?

— Попитай го колко дълго още ще процедира като аматьор.

— Моля?

— Майлс? — Сканън изсумтя силно, почеса се по брадичката и се усмихна. — В случай че не си разбрал, застанали сме точно по посока на вятъра в ураган, в който ще избухне мегатон лайна. Ако това се случи, никой няма да се измъкне и да запази хубавата си миризма. Разбираш ли накъде бия?

— Да, сър.

— Кажи на Яновски, че искам да чуя какъв е планът му.