Катрин Купър
Златният жълъд (7)

5. Въпроси и отговори

Джак не знаеше какво да каже на Нора. Беше обещал, че ще помогне, и знаеше, че разчитат на него, но не искаше да се превръща в гарван. И хич, ама хич не искаше да лети. Сигурно има и друг начин да мине през прозореца на времето, макар дори да не знаеше къде е това. Тази сутрин беше прекалено развълнуван и нетърпелив да тръгне от къщи. Ако беше помислил спокойно, щеше да се сети, че може да пробва отново да попита книгата. Започваше да го обзема страх.

— Добре ли си? — попита Елан, щом го видя. — Нора ме помоли да те потърся. Камелин се върна и каза, че тръгваш насам.

Явно дълго беше стоял в пещерата, а и кой знае колко време е прекарал след това умислен в градината. Стана му неудобно. Не му се щеше да каже на Елан къде е бил, нито какво го тревожи. Огледа се наоколо.

— Аз… ъъъ… май някъде шурти вода. Нора да няма фонтан?

— Не, има езеро.

— Езеро?

Елан поведе Джак към езерото. Застанаха до водата близо до няколко върби, чиито дълги клони плуваха във водата. Беше толкова красиво, че дъхът му спря. Водата отразяваше яркосиньото небе, а слънчевите лъчи танцуваха по вълните.

— Я, имате и лодка!

— Нора ходи с нея до острова на Герда, за да й сменя сламата в гнездото. Горката Герда сега живее сам-сама. Изгуби съпруга си преди време и още не може да го преживее. Нора казва, че понякога е много тъжна.

Чу се силно крякане и покрай тях мина Герда. Джак се чудеше дали е чула думите на Елан. В човката си носеше дълги зелени стъбла. Стори му се, че гъската кимна за поздрав.

— Нора я е изпратила да събере див лук от билковата градина. Обича да помага и много я бива да къса треви с клюна си.

— Как познава какво да откъсне?

— Нора я научи да разпознава всички растения в градината.

Изглеждаше невъзможно гъска да разбира и да изпълнява инструкции, но Джак не се усъмни. Все пак преди малко разговаря с гарван, който не само разбира езика на хората, но и говори.

— Къде е Камелин? — попита момчето.

— В гарванарника си, по-късно ще го видиш. Но първо ще идем при Нора. Тя иска да говори с теб.

Двамата поеха обратно към къщата. Завариха Нора да кълца лука в кухнята и да си бъбри с Герда. Нора изсипа билките в тенджерата, която къкреше на печката. Кухнята се изпълни с аромат на билки и прясно изпечен хляб. Джак се почувства като у дома си. Приличаше на кухнята на дядо му, но беше много по-интересно. Върху големия бюфет до масата нямаше порцеланови чинии, нито украса по рафтовете, а камъни и фосили. Два къса аметист подпираха книгите да не падат. Герда излезе през отворената врата и се настани на слънце. Джак се огледа, но от Камелин нямаше и следа.

— Ще ида да събера яйцата — каза Елан, взе кошницата и тръгна към градината.

Джак си помисли, че може би сега е моментът да поговори с Нора.

— Мисля, че Камелин е прав. Няма да ви бъда от полза — започна момчето.

— Ще се справиш чудесно, Джак! Камелин също ще си промени мнението, ще видиш.

Джак клюмна.

— Каза, че ще направиш каквото можеш. Какво повече бихме могли да искаме? Ти чу Арана и се съгласи да помогнеш. Не са много момчетата на твоята възраст, които биха го направили.

Джак подритваше нервно с крак. Знаеше, че трябва да каже нещо, но не намираше подходящите думи.

— Има няколко неща, които искам да ти кажа. Първата ни и най-важна задача е да те подготвим за ритуала — продължи Нора.

— Страх ме е!

— Нормално е да се страхуваш, през последните няколко дни срещна твърде много необикновени неща, момчето ми.

— Трябва ли да се превръщам в гарван?

— Това не си го разбрал от Книгата на сенките — намръщи се Нора. — Какво ти каза Камелин?

— Не много, но спомена, че ще ме превърнеш в гарван и че трябва да съм гол.

— Да, сигурно му е било много приятно да ти го каже. Няма да сторим нищо, с което да ти навредим. Ритуалът е много кратък. Необходимо е само да отидем до Казана на гарвана по изгрев-слънце в един много специален ден от годината.

— Къде се намира той?

— Ще ти покажа.

Нора взе една от книгите от бюфета и внимателно я отвори. Разгъна нарисуваната на ръка карта върху масата. Не приличаше на никоя от картите, които Джак бе виждал. Нямаше мащаб, но пък по края бяха изписани странни думи и символи. Нора посочи върха на планината Гласруен, а после пръстът й се плъзна леко надолу.

— Ето тук — каза тя, сочейки една назъбена скала на картата, обозначена като Казана на гарвана. — В тази скала има естествена кухина. Там трябва да извършим ритуала.

— Ще има ли много хора? — попита Джак разтревожен.

— Не се безпокой, никой няма да те види и освен това можеш да сложиш моята пелерина. Камелин е пропуснал това, нали?

— Да.

— Ритуалът е съвсем прост. Трябва да научиш няколко думи, а аз ще направя всичко останало. От теб се иска само да легнеш на скалата и да погледнеш водата в Казана на гарвана. Щом видиш отражението на изгряващото слънце, ще кажеш думите и ще докоснеш водата с чело. — Нора замълча за миг, после продължи: — Най-трудната част обаче зависи само от теб, Джак. Ти трябва да пожелаеш да се превърнеш в гарван с цялото си сърце, иначе нищо няма да стане.

Нора беше права — това щеше да е трудно. Последното нещо, което му се искаше, бе да се превърне в гарван. Дори да се съгласеше да участва в ритуала, няма как да излезе толкова рано от вкъщи и да стигне до Казана на гарвана. Какво щеше да обясни на дядо си?

— Не се притеснявай! — успокои го Нора, сякаш прочете мислите му. — Ще те поканим на гости за няколко дни. Всичко ще се нареди, ще видиш.

— После ще трябва ли да се върнем при Казана на гарвана и пак да изпълним ритуала, за да си върна човешкия облик? — попита момчето и изведнъж го завладя една още по-тревожна мисъл. — Ще мога да стана отново човек, нали?

— Разбира се! Щом веднъж изпълним ритуала, ще можеш да се превръщаш в гарван и обратно в човек, когато пожелаеш, стига само да допреш чело до главата на Камелин.

— Кога трябва да стане това?

— Тази събота.

Коремът на Джак се сви на топка.

Нора върна книгата на мястото й, взе парче хартия от бюфета и го подаде на Джак.

— Приготвила съм ти списък с нещата, които трябва да знаеш преди ритуала, така че да можеш да разпиташ Книгата на сенките, когато се прибереш у дома. Надявам се, че си прибрал златния жълъд на сигурно място. Той ще ти трябва за ритуала.

Джак кимна и попипа джоба си — жълъдът си беше на мястото. Погледна листа. Щеше да му трябва цяла вечност да зададе всички въпроси, които Нора бе изредила.

— Вчера книгата не пожела да отговори на един от въпросите ми и след това не можах повече да я отворя.

— Вината е моя. Исках да ти кажа лично за ритуала по преобразяването, но сега ще премахна блокадата.

Джак извади Книгата на сенките от раницата си и я подаде на Нора. Тя я задържа между ръцете си и прошепна:

— Кардеа!

От книгата засия синя светлина.

— Ето, готово, сега можеш да питаш каквото поискаш и ще получиш отговор.

— Благодаря — рече неуверено Джак. Не беше сигурен дали отговорите ще му помогнат да се почувства по-добре. Радваше се, че Нора е убедена в успеха му. Щеше му се и Камелин да мисли така.

Елан се върна с пълна кошница яйца.

— Камелин дали ще дойде скоро? — попита Джак.

— Не и преди да приключим с обяда — отговори Нора. — Забраних му да се храни с нас. Пратих го горе да си помисли за лошото си поведение и сега се цупи в гарванарника си.

— Може ли да го видя?

— Може — съгласи се Нора, — Елан ще ти покаже пътя.

Джак последва Елан. В дъното на коридора завиха надясно и се заизкачваха по стръмно, скърцащо стълбище.

— Какво е направил Камелин, та е ядосал така Нора?

Елан спря, обърна се към Джак и се разсмя.

— Рано тази сутрин Нора направи ябълков пай и го остави на перваза на прозореца да изстине. Явно Камелин го е видял, когато е тръгвал към теб да ти предаде съобщението. Пробвал как е на вкус и малко по малко изкълвал цялата плънка!

Джак също се засмя, като си представи как Камелин ловко използва клюна си като сламка.

— А как е разбрала Нора?

— Паят се сплескал и тя се досетила, че вътре не е останало нищо. Ясно било къде е отишло, а и дупката с формата на клюн го издавала. Добре го нагълча, когато се върна, още повече когато попита дали не може да изяде останалото — то бездруго вече не ставало за обяд. Тя го изпрати горе в гарванарника и за негов ужас раздаде остатъците от пая на птиците в градината.

— Знаех си, че пак става дума за храна — засмя се Джак.

— Това е голяма му слабост. Но другата причина Нора така да му се ядоса, е, че вместо да се извини, той каза, че съжалява, дето не е изял всичко, било жалко хубавият сладкиш да отиде за другите птици на двора. Той не обича лястовиците, защото обират трохите от хранилката за птици, преди той да стигне до тях.

Елан отвори вратата в горния край на стълбището.

— Когато стигнеш до стълбата, му извикай.

— Той май не ме харесва особено.

— Винаги можеш да се опиташ да го изкушиш с нещо за хапване, на пълен стомах не е толкова заядлив.

Единственото, което Джак имаше в джоба си, беше половин пакетче ментови бонбони, които си беше купил на летището в Атина.

Джак прекоси тавана, но от Камелин нямаше и следа. После чу слабо покашляне над главата си. В отсрещния край на помещението видя стълба, подпряна на дупка в покрива.

— Ехо! — извика той.

— Какво искаш? — сопна се Камелин. — Щом мен не ме пускат долу, не виждам защо аз да те пускам горе.

— Мислех си, че може да поговорим.

— Е, сгрешил си. Прекалено съм гладен, за да говоря.

— Имам ментови бонбони.

— Обикновено не си позволявам сладко, но това е спешен случай. Дай ги насам!

Джак извади пакетчето. Главата на Камелин се подаде от дупката.

— Хубаво миришат!

— Не знам дали ще ти харесат, доста са ментови.

Камелин се закиска.

— Винаги съм готов да опитам нещо ново. Хайде, качвай се!

Джак се изкатери по тясната стълба и остана впечатлен от гледката, която го посрещна горе. Стаята на Камелин не беше тъмна и прашна, както звучеше думата „гарванарник“. Напротив, беше светла и просторна. През голямата кръгла капандура нахлуваха слънчеви лъчи и образуваха голямо светло петно на пода, насред което стоеше пухкаво кошче за котки с меко дюшече. По гредите бяха наредени множество лъскави предмети, които блестяха на светлината. Покривът беше нисък и след като се провря през дупката, Джак трябваше да приклекне. Едва тогава забеляза пода. Никога не беше виждал такава кочина. Навсякъде се валяха хартийки от бонбони, празни пакетчета бисквити и скъсани пликчета, а в далечния край се виждаше кутия от пица.

— Почерпи се, ако искаш — рече Камелин и кимна към недоядения бонбон, залепнал за ръката на Джак.

— Не, благодаря — отказа Джак, оглеждайки се за нещо, с което да изчисти ръката си.

— А къде са ментовите бонбони? — поинтересува се Камелин, подскачайки наоколо.

Джак му подаде един, но вместо да го вземе, гарванът грабна цялото пакетче. След миг заподскача из гарванарника, размахвайки крила пред клюна си.

— Горя! Горя! — грачеше той.

— Предупредих те, че са силни — отвърна Джак, едва сдържайки смеха си, — изплюй ги.

Гарванът изстреля бонбоните от клюна си като от картечница.

— Не ща повече такива, по-лоши са и от чилито — изохка Камелин, — сега ми трябва нещо да си оправя вкуса.

— Нищо друго не нося.

— Е, тогава ще трябва да прибегна до тайните си запаси — измърмори Камелин и пъхна клюн в една голяма плетена кошница.

Щом намери, каквото търсеше, той се заклатушка към котешкото кошче и се настани в него. Джак го гледаше как подхвърля парченца млечен шоколад във въздуха и ги улавя с клюна си. Реши, че е време да смени темата.

— Хубава стая. Котешкото кошче изглежда много удобно.

— Това не е котешко кошче — възмути се Камелин, — а гарваново легълце, изработено по мярка. Ето виж!

Той се изправи, завъртя се два пъти и пак легна, само че този път по гръб с вирнати във въздуха крака.

— Пасва ми идеално!

Джак едва сподави смеха си, за да не го обиди, но гледката наистина беше много смешна.

— Има ли и нещо друго, защото не ми се става от тук?

— Искам да науча повече за прозореца във времето. Защо да не мога да мина през него, както съм си аз?

— За целта ще трябва да си много висок, по-висок и от най-високия великан. Налага се да прелетим през него, защото той е високо в облаците, точно над планината Гласруен.

Джак се вкамени. Новината не беше добра.

— Ти май се уплаши?

— Да — призна Джак, — не обичам височините.

— Забележително! — възкликна саркастично Камелин. — Единственият, който може да ни помогне, се страхува от високото! Каза ли на Нора?

— Не, не може ли да си остане наша тайна?

Камелин го изгледа продължително.

— Добре — съгласи се той накрая, — ще сключим сделка. Аз ще пазя тайната ти, ако ти направиш за мен нещо, което да не казваш на никого.

— Казах, че ще ти донеса нещо за ядене, и вече обещах да не казвам.

— Не, това е друго. Храната е в замяна на уроците. А това е за тайната ти. Но няма да се смееш. Съгласен?

Джак се зачуди с какво точно се съгласява, но Камелин беше спрял да се смее, така че сигурно беше нещо важно.

— Съгласен!

— Искам да се науча да чета.

— Не можеш да четеш?

— Не, нито пък да пиша.

— Защо не помолиш Нора да те научи?

— Защото тя ще се досети за причината и няма да се съгласи.

Джак се замисли дали да не попита каква е причината, но гарванът сам продължи:

— Искам пръчица. А ако не мога да чета и пиша, никога няма да получа.

— Няма проблем. Ще те науча. Можем да се занимаваме по малко всеки ден.

— И няма да казваш на Нора?

— Обещавам, ще бъде наша тайна!

Камелин махна с едното си крило и Джак реши, че това е знак да си тръгва. Докато слизаше по стълбата, гарванът му извика:

— Може да предадеш на Нора, че празният стомах ме е накарал да разбера колко много съжалявам, че изядох пая.

— Добре. Ще се видим по-късно.

— Предполагам.

 

 

Когато се върна в кухнята, Джак предаде на Нора думите на Камелин. Тя се разсмя.

— Съмнявам се, че изобщо съжалява, и определено няма да присъства на обяда. Нека си поседи горе и да погладува още малко.

Джак беше убеден, че Камелин няма да гладува. Нора очевидно не беше надзъртала в кошницата с тайните запаси.

Нора сипа гореща супа в трите купички, които беше приготвила на масата.

— След обяда бих искала да отидеш в гората Нютън Гил и да се запознаеш с Гнори. Важно е да си сам. Там ще разбереш какво ще се случи с Арана и цялата Гласруенска гора, ако не успеем. След това можеш да се прибереш направо вкъщи, така че си вземи нещата. Елан ще ти покаже пътя и ще ти обясни как да се прибереш после.

Джак ядеше бавно супата. Изобщо не бързаше да се запознае с Гнори, който и да беше той.