Катрин Купър
Златният жълъд (19)

17. Издирването

Докато Джак и Камелин се приберат в имението, новината вече бе стигнала до Нора, но тя все пак държеше да чуе какво ще й кажат двамата приятели.

— Това е много обезпокоително — промълви Нора и закрачи притеснено напред-назад. — Казвате, че е станала прозрачна?

Джак и Камелин кимнаха.

— Можем ли да направим нещо? — попита Джак.

— Не и преди да отворим прозореца във времето и вие двамата да намерите изгубените плочи за котела. Не ни остава много време, а златният жълъд го няма.

Настъпи унило мълчание. Никой не продумваше. Всеки беше потънал в мислите си.

— Елан отиде да претърси всички места, където би могъл да се крие Пайкрофт. Не разбирам защо дърветата не виждат нищо и за двете богита — каза накрая Нора.

— Възможно ли е Пайкрофт да е в Нютън Гил при Пийбоди? — попита Джак.

— Съмнявам се. Ако Пийбоди знаеше къде е брат му, щеше да го довлече тук. Със сигурност иска да си върне носа. Предполагам, че и той го търси под дърво и камък.

Джак се замисли за тайната пещера на Камелин в дъното на градината и за вещерката в Уестууд Руст. Пайкрофт беше някъде, където няма дървета, иначе Нора щеше да е получила известие.

— Тогава някъде под земята, може би в някоя пещера — предположи момчето.

— Тимъри и Чаркъл провериха и там — отговори Нора, — но засега няма и следа.

— Трябва да вземем карта и да започнем систематично претърсване. Времето ни е оскъдно, а местата — много.

Нора отиде до бюфета и извади карта.

— Добре, да помислим. Райони без дървета?

Нора посочи няколко места на картата.

— Връхните части на хълмовете на север от Гласруен са оголени. Освен това има стари кариери, изоставени мини и безброй спригански тунели.

В стаята отново се възцари мълчание и никой не проговори, докато шум от крила не възвести пристигането на Чаркъл и Тимъри.

— Някакви новини? — попита Нора.

Двете прилепчета запърхаха около главата й. Джак се опита да различи Чаркъл. Изглеждаха почти еднакви, но едното имаше лилав оттенък на крилцата и беше малко по-голямо от другото. Тимъри се завъртя над групичката хълмове на картата.

— Претърсихме всички пещери в околността, а Елан огледа пукнатините и пещерите горе. Няма и следа от обитание. Каза да ви предам, че ще закъснее, иска да продължи с обиколката.

— Как да помогнем? — попита Джак. — Имам чувството, че си губим времето.

— Прав си — съгласи се Нора, — имаме много работа преди равноденствието, а вие двамата трябва да се упражнявате.

— Имах предвид да търсим Пайкрофт и златния жълъд.

— Знам, но има неща, на които Камелин трябва да те научи преди ритуала. Иначе няма да можеш да проникнеш през тънкото було, което разделя настоящето от миналото. Така че се хващайте на работа.

Джак погледна Камелин, който изду гърди и важно заобяснява:

— Нали знаеш, че всичко трябва да мине гладко?

Джак кимна.

— Е, добре. Трябва да се качим на върха на Гласруенската планина, там, където някога се намираше укреплението. След това трябва да полетим един към друг от двете страни на портата с еднаква скорост. Когато се разминем точно по средата, ще преминем през прозореца във времето.

— Това е единственият начин, по който може да се отвори прозорецът — допълни Нора.

— Но аз мислех, че това ще стане с ритуал! — възкликна Джак.

— Ритуалът е нужен, за да се озовете на правилното място в подходящия момент. Достатъчно опасно е да се връщате в такива смутни времена, не бива да рискуваме да оставате там по-дълго от необходимото.

Джак осъзнаваше, че няма да бъде лесно да лети със същата скорост като Камелин, който беше много по-силен и имаше стотици години опит.

— И двамата трябва да сте много внимателни, когато се върнете в миналото — предупреди Нора, — особено ти, Джак. Когато се превърнеш в момче, ще гледаш да не биеш на очи и да се пазиш да не те заловят.

— Ама… аз мислех, че ще си остана гарван.

— Да, докато откриеш плочите. След това трябва да ги занесеш до най-близкия кладенец или извор, а това няма как да стане, ако си гарван. Плочите са прекалено големи и тежки, за да ги носиш в клюна си. Камелин вече не може да се преобрази в момче, така че ще трябва да се справиш сам.

Джак се надяваше бързо да намерят плочите. Беше чел за нашествието на римляните в Британия и знаеше, че ако го хванат с друидските плочи, ще е в голяма опасност. Можеше никога да не се върне у дома.

 

 

През останалата част от деня Джак и Камелин се упражняваха да летят един срещу друг. Никак не беше лесно. Когато Елан се върна, тя взе една пръчка с голям обръч в края, отмери с крачки разстоянието, което всеки от двамата трябваше да прелети, и забучи пръчката в средата на ливадата.

— Така ще ви бъде по-лесно да се упражнявате — каза тя. — Всичко трябва да е идеално. След ритуала ще имате само един опит. И не забравяйте, че това ще се случи по залез-слънце, когато светлината е слаба.

Дори след няколко часа упражнения не им стана по-лесно. Джак беше раздразнен, че не се справя както трябва. Камелин се опитваше да се нагоди към неговата скорост, но пак не се получаваше.

— Имаме цели две седмици — опита се да го ободри Камелин, — ще се справим!

 

 

Дните летяха бързо. Джак ходеше в имението Юел всяка вечер след училище. Вървеше сам, защото Елан беше заета да претърсва околностите заедно с Чаркъл и Тимъри, но от богито нямаше и следа. Джак продължаваше да си пише домашните колкото може по-бързо в библиотеката на Нора, а после да се преобразява и да се упражнява с Камелин, докато не стане време да се прибира вкъщи.

Беше им станало навик всяка вечер да летят един срещу друг от двата края на ливадата и да се опитват да се разминат през обръча. Джак трябваше да се научи да се обръща странично в последния момент и да прилепя крила към тялото си, за да не се блъсне в Камелин.

След това, преди лягане, Камелин почукваше на прозореца на Джак за урока по четене. Преди да започнат, Джак неизменно се интересуваше дали има новини, но отговорът вечер след вечер си оставаше „не“.

— Вече претърсиха навсякъде, и то по два пъти — каза Камелин в петък вечерта.

Този уикенд Джак не беше в имението Юел.

Всички бяха заети да търсят Пайкрофт. Той прекара съботния следобед, четейки на глас на Орин за римляните. Искаше да научи колкото може повече за тях, за да бъде подготвен за пътуването в миналото… стига да намерят жълъда навреме.

 

 

Когато им оставаха само три дни, Джак най-после успя да се размине с Камелин в точния момент, с нужната скорост.

— Хайде пак! — крещеше той, подскачайки въодушевено по моравата.

Когато го направиха за пети път, Джак вече беше сигурен, че всичко е наред.

— Е, поне ние сме готови — каза той на Камелин.

— Ти си страхотен летец — поздрави го Камелин. — Роден талант!

— Нямаше да се справя без такъв добър учител.

Камелин изду гърди — личеше си колко е доволен.

— Да се състезаваме към къщата! Имам нещо за теб в раницата.

Стрелнаха се към гарванарника, завивайки ловко между храстите и дърветата, и кацнаха едновременно на перваза на прозореца. И на двамата им трябваха няколко минути да си поемаш въздух.

— Е, сега поне знаем, че можем бързо да избягаме, ако ни се наложи — засмя се Камелин. — Какво ми носиш?

След като се преобрази и се облече, Джак извади голям плик от раницата и го остави в своята кошница — единственото чисто място в целия гарванарник.

— Това е за благодарност, че ме научи да летя.

Очите на Камелин се разшириха от изненада и той запристъпва развълнувано от крак на крак. Подуши въздуха, после и плика.

— Това да не са понички?

— Виж сам!

Камелин светкавично отвори плика. Той беше пълен с малки понички.

— Ще ми се да имах жаба оракул, това е най-страхотният домашен любимец.

— Жаба оракул ли?

— Да, те знаят всичко. Ако имах, тя можеше с един поглед да ми каже колко понички има вътре.

— И аз мога — засмя се Джак. Надникна в плика и заяви: — Трийсет.

— Леле! Трийсет! Как го направи?

— Ами толкова поръчах в пекарната.

Камелин пъхна клюн в плика, извади една поничка, подхвърли я във въздуха и я излапа.

— Ммм! Малинова, от любимите ми! Не знаех, че правят гарванови понички. Имат ли и други неща за гарвани в пекарната?

Джак се разсмя, като гледаше как Камелин подхвърля и лапва още една поничка. Нямаше къде да седне, възглавницата беше цялата в боклуци.

— Трябва да си вземеш кошче за отпадъци — посъветва го той.

— За какво ми е? — попита Камелин, изсмуквайки малиновия конфитюр от поредната поничка.

— Защото тук е заприличало на бунище.

Камелин избърбори нещо с пълна уста, но Джак не слушаше.

— Бунище! — възкликна той и хукна към стълбата. — Това е! Бунището!

Той се стрелна надолу колкото може по-бързо и се втурна в кухнята.

— Бунището — едва издума той, останал без дъх. — Бунището!

— Какво за бунището? — не разбра Нора.

— Възможно ли е Пайкрофт да се крие там? Би било идеалното място за него. Наоколо няма дървета. Би намирал много неща, които да търгува, например с вещерката. В пещерата й имаше какви ли не боклуци.

— Гениално хрумване, Джак! Това е работа само за Мотли и Нощните стражи. Ако някой може да намери нещо в купчина боклук, това са плъховете.

Камелин влетя през вратата.

— Какво има?

— Мисля, че Джак се сети къде можем да намерим Пайкрофт — отвърна Нора.

— На бунището — допълни момчето.

— Това пък откъде ти хрумна?

Джак му смигна. Нямаше защо да споменава за купищата боклуци в гарванарника.

— Би ли отишъл да намериш Мотли? — помоли Нора Камелин.

Камелин неохотно отлетя.

— Тъкмо започвах да губя надежда — каза Нора. — Наистина може да е там. Трябва да измислим как да му попречим да избяга. Убедена съм, че той знае, че си търсим жълъда, а последното, което би искал, е да ни го върне, особено след като е минал през толкова перипетии, за да се сдобие с него.

— Но той не е негов, не може да го задържи — рече намусено Джак.

— Боя се, че докато е у него, Пайкрофт вярва, че е негов. Богитата нямат съвест, към която да се обърнеш. По-късно ще пратя Камелин да ти каже дали сме го открили на бунището и какъв е планът от тук насетне.

— Може ли да дойда с вас?

— Не се сещам за обяснение пред дядо ти какво правиш на бунището по мръкнало, а ти?

Джак трябваше да се съгласи. Налагаше се да се прибере и да чака новини.

 

 

Чакането бе дълго. Часове наред Джак стоя на прозореца и се оглежда за Камелин. Орин му правеше компания, но накрая се запрозява, покатери се върху възглавницата му и заспа дълбоко. Наближаваше полунощ, когато Джак най-после видя силуета на гарвана, който се спускаше над дърветата. Отвори широко прозореца и Камелин влетя в стаята. Кацна на облегалката на стола и започна шумно и развълнувано да разказва.

— Ти се оказа прав, той е на бунището, Мотли го намери и Нощните стражи го завардиха, няма да избяга!

— Джак! — провикна се дядо му от своята стая. — Това радиото ли е? Късно е вече. Намали го, момчето ми!

— Извинявай, дядо! — извика Джак в отговор, а после прошепна на Камелин: — Говори по-тихо и започни отначало, ама по-бавно!

— Нора изпрати Мотли и Нощните стражи на бунището. Те се върнаха и докладваха, че са намерили доста голяма землянка, в която някой живее. Елан стои на пост. Веднага щом Пайкрофт се появи, с Нощните стражи ще го заловят и ще го доведат в имението.

— Той няма ли да се съпротивлява?

— Не, богитата се боят от всичко, което има зъби и нокти, освен това и Чаркъл е там. Ако започне да им създава проблеми, Чаркъл ще го убеди да е послушен, като избълва малко пламъци на подходящо място. Съмнявам се, че ще иска да ходи с опърлени гащи.

Джак се засмя, после се сети, че дядо му спи в съседната стая.

— Хайде, тръгвай си! — каза той на Камелин.

— Ами урокът ми?

— Утре ще вземем два наведнъж при теб в гарванарника. Надявам се да съм там, когато Пайкрофт върне жълъда.

 

 

Когато на другия ден след училище Джак стигна в имението Юел, завари Камелин силно развълнуван.

— Хванали са го! — изграчи той силно, преди Нора да успее да съобщи новината. — Мотли каза, че са заловили Пайкрофт и ще го доведат тук веднага щом мръкне.

— Трябва да сме подготвени — рече Нора, — не можем да си позволим никакви грешки. Равноденствието е утре вечер.

Камелин се накокошини, заразхожда се по масата и отново прекъсна Нора:

— Тимъри отиде да намери вожда Нъкъл, за да му съобщи хубавата новина. Веднага щом си получим златния жълъд, сприганите могат да дойдат и да си приберат Груб.

— На мен той няма да ми липсва — въздъхна Нора, — не е лесно да се храни такова огромно нещо. Ще отида да отворя тунела. Вие имате ли нещо за вършене преди стъмване?

— Да — отговориха в хор Джак и Камелин.

Двамата се качиха в гарванарника. В края на урока по четене Джак поздрави ученика.

— Вече почти приключваме. Още малко упражнения и ще можеш да четеш всичко.

Камелин доби доволно изражение.

Джак се преобрази и двамата излетяха навън, за да потренират разминаването през обръча за последен път.

 

 

След вечеря Джак и Камелин кацнаха на комина.

— Готов ли си за ритуала утре? — попита Камелин.

Джак кимна. Беше малко притеснен, но и развълнуван. Тъкмо се чудеше как да го обясни, когато видяха нещо да мърда до плета.

— Те са! — изграчи развълнувано Камелин.

Джак наблюдаваше как процесията върви към къщата. Вирнал гордо глава, начело крачеше Мотли. Останалите Нощни стражи бяха обградили богито. То приличаше на Пийбоди. Носеше зелена куртка и червена шапка. Кафявите му панталони приличаха повече на шорти, а чорапите на зелени и червени райета стигаха до над коляното. Ходилата му — Джак никога не бе виждал такива — по-дълги бяха и от тези на Пийбоди, бяха обути в тесни, островърхи обувки. Най-отзад вървеше малка кафеникава фретка, а над главата на богито пърхаше прилеп с лилав оттенък на крилата. Джак и Камелин закръжаха около тях. При входа на тунела към групата се присъедини и Тимъри.

— Стой! — изкомандва Мотли, когато стигнаха до вратата на вътрешния двор.

Нора излезе навън.

— Богито — обяви Мотли и се поклони. Същото направиха и Нощните стражи.

— Мисля, че имаш да ми връщаш нещо! — заяви Нора.

Богито изглеждаше раздразнено. Очите му бяха студени и Джак усети как го полазват тръпки, когато Пайкрофт впери гневен поглед в Нора. После неохотно бръкна в джоба си и извади златния жълъд. Но вместо да го даде на Нора, го стисна здраво.

— Чудно ми е — за какво ти е? — попита Нора.

Богито вирна нос и не каза и дума.

— Нямам време за това — продължи Нора и извади пръчицата си. — Ако не получа отговор до няколко секунди, ще ти смаля носа като този на брат ти.

За разлика от Пийбоди, Пайкрофт не започна да протестира и да писка. Вместо това продължи да гледа яростно Нора.

— Трябва ми за колекцията — заяви той.

— Ти нямаш никакви права върху моя златен жълъд!

— Защо? Видях как една от тия птици цели с него момче по главата и реших, че никой не го иска.

Нора изгледа сърдито Камелин и той се изкашля смутено. Тя се обърна към богито да чуе останалата част от обяснението.

— Ако бях по-бърз, още тогава щях да го грабна, но момчето ме изпревари.

— Затова накара сприганите да го откраднат?

— Не. Първо проследих момчето и разказах на брат ми за него. Той го причакал в гората Нютън Тил, но момчето някак се измъкнало. Убедих го да претърси стаята му, но не успял да открие жълъда, после проследил момчето дотук. Огледах мястото от камбанарията и разбрах, че трудно ще се промъкна, без да ме забележат. Тогава накарах брат ми да говори със сприганите. Знаех, че те ще успеят.

Джак осъзна, че онази сутрин не си е въобразявал, че някой го наблюдава — явно това е бил Пайкрофт, скрит зад дърветата. При тази мисъл отново потрепери.

— Значи ти си замесил Пийбоди.

— Да! — сърдито призна Пайкрофт. — Аз съм твърде зает, брат ми изпълнява много мои поръчки. Знаех, че вождът Нъкъл ще изпрати тук хората си веднага щом зърне фенерчето. Пийбоди ги подучил да копаят под плета. Те с удоволствие изпълниха своята част от сделката и ни спестиха много усилия. Сприганите обичат да копаят, а и бързо откриха жълъда, бива ги да подушват златото.

Нора скръсти ръце. Пайкрофт продължаваше да гледа сърдито и предизвикателно.

— Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш? — попита Нора.

— И това ти е много! — отговори грубо богито. — Значи златото си остава за мен?

— Не смятам! — отвърна строго Нора.

— Не виждам защо не. Който си го намери, за него си е! Ако жълъдът е бил толкова важен, защо беше изхвърлен?

— Това не е твоя работа, освен това ти не си го намерил, а си накарал други да го откраднат. Дай ми го!

Всички затаиха дъх в очакване.

— Някой да ти е казвал, че този жълъд е друидски? — попита тя и протегна ръка.

Пайкрофт сви рамене.

— Да се беше грижила по-добре за него. Тази птица не го искаше, а за какво му е на едно момче друидско злато?

Джак видя, че Нора се вбесява. Тя насочи пръчицата си към ръката на Пайкрофт. Пръстите му се разтвориха и златният жълъд се изтърколи. Краката му сякаш се враснаха в земята и колкото и да се мъчеше, не можеше да се наведе да го вземе. Мотли го вдигна с лапички и изтича да го даде на Нора.

— Благодаря — каза тя мило, после се обърна към Пайкрофт. — Очаквам извинение!

Богито стисна устни и се намръщи. Нора свали пръчицата. Пайкрофт направи крачка назад, но Нора отново вдигна пръчицата и той замръзна на място.

— Имаше шанс да оправиш нещата, но избра грубостта. Сега е мой ред да избера какво да правя с теб.

Цялото тяло на Пайкрофт замръзна. Лицето му се изкриви в презрително изражение.

Нора бързо замахна с пръчицата и във физиономията на богито избухна ярка светлина. Погледът му се кръстоса, докато се опитваше да осмисли какво се е случило. На мястото на дългия му остър нос се бе появила плоска свинска зурла.

— Това ще ти остане завинаги, освен ако не промениш нрава и маниерите си. С всяко добро дело, което сториш, носът ти ще се издължава. Но всеки път, когато се държиш лошо или грубо, ще се смалява. Сега се връщай там, откъдето си дошъл, и повече да не си посмял да ме безпокоиш!

Пайкрофт изохка. Щом Нора го освободи, той опипа новия си нос.

— Ще си платиш за това! — изскимтя богито и хукна към дупката.

Хленченето му продължи да се чува още известно време. След това всички въздъхнала облекчено. Най-после си бяха върнали златния жълъд!