Катрин Купър
Златният жълъд (11)

9. Приготовления

— Мотли ни разказа колко смело си постъпил снощи — развълнувано каза Елан, когато Джак влезе в кухнята.

— Просто помогнах с каквото мога.

— Спасил си Орин. Аз на това не му казвам „просто помагане“ — рече Нора. — Мотли е видял какво си направил в кухнята. Много е впечатлен и признателен. Ако не си бил ти, горката Орин е нямало да оцелее.

Бузите на Джак горяха — беше горд, но и смутен.

— Може би трябваше да ви изпратя съобщение, но беше много късно.

— Не се притеснявай — засмя се Нора, — дърветата ме осведомяват за всичко, а Нощната стража ми докладва всяка сутрин.

— Нора им дава закуска, но не казвай на Камелин, че ще им завиди — засмя се Елан.

— Няма — обеща Джак. Представяше си какво точно би казал Камелин, ако разбере. — Според Мотли сприганите щели да се върнат. Според вас какво са търсили?

— О, нищо и всичко — отвърна Нора. — Отдавна не сме имали проблеми с тях, но след миналата нощ добре ще си помислят, преди отново да припарят до твоята къща. Не обичат магиите.

— Но обичат да тършуват — обясни Елан. — Харесват скъпоценни камъни, сребро и злато, но и кошче за боклук биха откраднали.

— Разбира се, те не го приемат за кражба, а са убедени, че просто си взимат това, което по право им принадлежи. И те, като гномите, имат подземно царство. Каквото излезе от земята, го смятат за свое — продължи Нора, — но миналата нощ явно са излезли на лов за плъхове и са останали много разочаровани, че са изпуснали такъв ценен екземпляр.

Джак почувства облекчение, че не са търсели златния жълъд.

— Сприганите се караха за Орин. Един от тях каза, че била за „Него“, а Мотли ми обясни, че ставало дума за вожда им. Вие знаете ли кой е той?

— Трябва да е вождът Нъкъл^[1]. Той е най-старият, макар и не най-умният сприган. Казват, че имал мантия от козината на чисто бели зайчета. Подозирам, че би се зарадвал и на бяла шапка.

— Да, Мотли спомена. А защо бяха вързани с въже, за да не се изгубят в тунелите ли?

— О, не! — възкликна Нора. — Това е от съображения за сигурност. Ако остане сам, сприганът се превръща във великан и може да стане опасен за всички околни. Огромният сприган може да разруши всичко по пътя си, без дори да разбере. Както вече казах, не са от най-умните създания.

— Отвратителни гадинки, ако говорите за богитата — намеси се Камелин, който тъкмо влетя в кухнята.

— Не, за сприганите — осведоми го Нора.

— Ух, те са още по-гадни! Веднага се познават: целите са в пръст, огромни уста, вечно ухилени, без да ми е ясно защо. Можеш да ги подушиш още преди да си ги видял. Кълна се, че никога не се къпят.

— Джак е срещнал трима в кухнята си снощи — продължи Нора.

— Справил се е блестящо — добави Елан. — Спасил е малката сестричка на Мотли и е изгонил сприганите там, откъдето са дошли.

— А защо на мен никой не ми е казал? Защо аз все последен научавам?

— Вероятно защото прекарваш доста време в онази кошница в гарванарника — засмя се Нора.

— Трябваше да ми изпратиш сигнал — гарванът погледна Джак с упрек. — Можеш ли да имитираш бухал? — попита той, отметна глава назад и избуха силно. — Това е гарваново бухане. Нощем то означава, че има проблем. Някой път ще го упражним. Ако имаш други проблеми, мога да долетя и да ги оправя.

— Благодаря — отговори Джак, — но аз не бях сам вчера. Нощните стражи бяха с мен.

— Хм, каква ли полза от тях, ако наоколо има спригани! Бас ловя, че малките им крачета са треперели като желе.

Камелин се разсмя и зарита с тънките си крака, но когато видя изражението на Нора, замръзна.

— Още малко и те пращам в гарванарника! — заяви строго тя.

Джак сметна за удачно да смени темата.

— Дойдох да питам по кое време ме искате тук утре вечер, защото в поканата не пишеше. Дядо каза да питам и дали е нужно официално облекло.

— Облеклото е без значение — рече Нора.

Камелин започна да се кикоти и всички се обърнаха към него.

— Изобщо няма да му трябва облекло в Казана на гарвана.

— Не си особено остроумен — каза Нора, като отново го изгледа строго. После се обърна към Джак. — По-важно е да си готов за ритуала.

— И не забравяй златния жълъд — напомни му Елан.

— А ти утре рожден ден ли имаш? — попита той.

— Не — засмя се момичето, — трябваше ни повод да те поканим с преспиване.

— Може ли вече да си вървим? — намеси се Камелин.

— Къде ще ходите? — поинтересува се Нора.

— Горе. С Джак трябва да свършим нещо преди утре.

 

 

Джак и Камелин се качиха в гарванарника.

— Искам да ми направиш табела „Не ме безпокойте!“ — изграчи гарванът. — Не искам Нора или Елан да се качват. Тук си упражнявам буквите и не желая те да знаят за това.

— Няма проблем, но ще ни трябва картон и въженце, на което да я закачим.

Камелин сръчно проби с клюна си две дупки в една кутия за пици и я подаде на Джак. После затършува в ъгъла да търси въженце, а междувременно Джак взе молива, с който гарванът се упражняваше да пише, и написа с големи печатни букви: „НЕ МЕ БЕЗПОКОЙТЕ!“.

— Чудесно! — зарадва се Камелин. — Можеш да я закачиш на излизане. Ще се видим утре. Сега имам работа.

— Работа ли? — удиви се Джак.

— Искам да изглеждам добре за партито, така че трябва да почистя перата и ноктите си. Днес нямам време за приказки.

— Добре, до утре тогава — каза Джак и закачи табелата по средата на стълбата, където нямаше начин човек да я пропусне.

Нора и Елан се учудиха, че слиза сам в кухнята.

— Камелин имал работа — обясни той, — но вчера ми разказа как е получил белега си.

— Много добре — кимна Нора, — това значи, че ти има доверие.

— Имате ли нещо против сега да си вървя? И аз имам малко работа.

Джак тръгна през градината. Огледа се дали някой го наблюдава и вместо да мине през пролуката в плета, отиде при тисовете. Извади пръчицата от раницата и я стисна здраво. Щом грубата й кора се изглади, той застана неподвижно и се концентрира. Пожела тисовете да се разтворят. Нищо не стана. Вдигна по-високо пръчицата и викна:

— Отвори се!

Тисовете останаха неподвижни. Може би трябва да вдигне ръце като Нора. Тъкмо се канеше да опита, когато между два клона се показа малко кафяво лице.

— Не можеш да минеш без разрешение.

— Исках да видя Арана, искам да кажа, Мъдрата Арана, Закрилница и най-свята от всички…

— Все пак ти е необходимо разрешение. Изчакай, докато получа отговор. Запитването ти вече е предадено.

Лицето изчезна, а Джак осъзна, че продължава да стои с вдигната във въздуха пръчица. Метна раницата на гръб, но продължи да държи пръчицата в ръка, в случай че тисовете се отворят. Не след дълго дърветата прошумоляха и главата отново се появи.

— Последвай ме!

Джак пристъпи напред, а дърветата изскърцаха и се раздалечиха едва-едва, колкото да се промуши между тях. Веднага след това се затвориха. Момчето се огледа да види кое е лицето, с което разговаря. Зад най-близкото дърво стоеше висока стройна жена с дълги златни коси. На главата си носеше венец от цветя, а около кръста си — колан от бръшлян. Усмихна се на Джак и му махна да продължи напред. Нозете й почти не докосваха земята, сякаш се носеше между дърветата. Когато стигнаха до края на тисовия тунел, тя пристъпи в ствола на голям бук и изчезна. Дърветата отпред се разшумоляха и се появи друга дриада. Приличаше на първата, само че косата й беше сребриста.

— Оттук! — покани го тя.

Дриадата поведе Джак през Гласруен и го остави там, където започваха дъбовете. Лицата на дриадите, които бе видял при първото си посещение, надничаха иззад чворестите стволове. Те излизаха от дъбовете, носеха се по пътеката и се прибираха обратно, водейки Джак все по-дълбоко в Гласруен. Той се замисли за Нютън Гил, вероятно и там е било така, преди хамадриадата им да се превърне в кухо дърво. Разбираше защо Съсухрените са толкова самотни и тъгуват.

Стигнаха до поляната и не след дълго той отново се озова пред Арана. Поклони се ниско и протегна ръката си, в която държеше златния жълъд. Не каза нищо на глас, говореше със сърцето си, както и предишния път.

— Мъдра Арана, Закрилнице и най-свята от всички, имам нужда от помощта ти!

Джак видя как стволът на масивния дъб се разтрепери и разтресе. Чу шепота на дриадите. Когато очертанията на стъблото се размиха, всички, включително самият Джак, затаиха дъх, докато Арана се появи пред тях. Тя се усмихна и кимна.

— Справяш се добре, откак за последно те срещнах. Показваш състрадание и голяма смелост и правилно използваш клончето, което ти дадох.

— Няма да те подведа.

— Знам.

— Но се страхувам. Не мисля, че ще мога да полетя.

— Когато се преобразиш, ще се почувстваш различно. Отначало беше същото и с Камелин. Той трябваше да се научи да лети съвсем сам, без никой да му показва. Прекара първите няколко месеца, кацнал на рамото на Нора. Толкова уплашен беше, че не смееше дори да опита.

— Но Камелин не се бои от височината.

— И ти няма да се боиш. Когато се превърнеш в гарван, ще имаш инстинктите на птица, вече няма да се чувстваш като момче.

Думите на Арана го окуражиха. Ще превъзмогне страховете си. Щом Камелин е успял, и той ще успее.

— Ритуалът ще бъде успешен, ако с цялото си сърце поискаш да станеш гарван.

— Искам го! Искам да те спася!

Джак си спомни Гнори, кухотата и празнотата на мъртвото дърво. По лицето му се застинаха сълзи.

— Не искам и ти да станеш кухо дърво, не искам гората да умре! Не искам Нора да умре! С цялото си сърце искам да успея!

— Значи ще успееш, Джак Бренин!

Гората се изпълни с песен. Джак се извърна да погледне дриадите. Чуваше красивите им гласове, но сега разбираше и песента им. Те пееха за него. Когато се обърна, за да благодари на Арана, тя беше изчезнала. Дриадите се раздалечиха, за да освободят пътеката и Джак да се върне у дома.

Съпроводиха го чак до плета. Той се опита да премине бързо, за да не го види никой, но чу Елан да го вика от другата страна. Джак замръзна. Как може да е толкова глупав? Естествено, че Нора веднага е разбрала къде е. Сега знаеше как се чувства Камелин.

— Съжалявам! — каза той, щом се озова в градината.

— Няма за какво — отговори Елан. — Чаках те, за да ти дам нещо. След като си тръгна, дойде Мотли, за да говори с Нора, и заедно решихме, че няма да имаш нищо против.

Елан държеше голяма клетка, в която беше Орин.

— Нора вече попита дядо ти и той се съгласи да задържиш Орин в стаята си. Даже се зарадва, че ще имаш домашен любимец.

— Но Орин не е домашен любимец!

— Знаем това, но дядо ти не го знае.

Орин погледна умолително Джак.

— Искам да помогна, но Мотли не ми позволява да участвам в стражата. Каза, че с теб ще съм в безопасност, ще ти правя компания и вечер ще гледам през прозореца, стига само да ме вземеш.

— Разбира се, че ще те взема. Обещавам да се грижа за теб.

— Чудесно, въпросът е уреден — каза Елан и подаде клетката на Джак, — ще се видим утре вечерта.

 

 

След вечеря Джак се качи в стаята си и седна до Орин. Двамата си говориха до късно през нощта. Джак беше благодарен, че си има другарче. Бездруго нямаше да може да заспи. Дори след срещата с Арана продължаваше да се притеснява за ритуала.