Метаданни
Данни
- Серия
- Приключенията на Джак Бренин (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Golden Acorn, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ирина Манушева, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Еми (2024)
- Корекция и форматиране
- milivanili23 (2024)
Издание:
Автор: Катрин Купър
Заглавие: Златният жълъд
Преводач: Ирина Манушева
Година на превод: 2013 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски (не е указан)
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателство „Фют“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска (не е указана)
Печатница: Лито Балкан
Редактор: Албена Раленкова
Художник: Рон Купър; Катрин Купър
ISBN: 978-954-625-830-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/21374
История
- — Добавяне
12. В тунела
Джак продължи да претърсва стаята, а Елан отиде да намери Нора и Камелин. Златният жълъд никъде го нямаше.
Нора застана на прага и подуши въздуха.
— Оставих го на шкафчето — увери я Джак. — Сигурен съм.
— Спригани! — рече тя. — Кога го видя за последно?
Джак едва сдържаше сълзите си:
— След закуска. Ти ми го върна след ритуала и аз го оставих на шкафчето, заедно с Книгата на сенките и пръчицата. Как са разбрали къде да го търсят?
— Сприганите надушват златото, а усетят ли веднъж миризмата, не се отказват. Може би когато са прокарали тунела до вашия парник и кухнята онази нощ, не са били просто на лов за плъхове — предположи Нора.
— Вижте това! — изграчи Камелин, подал глава през прозореца. — Долу на тревата!
Всички се скупчиха около него. Джак видя дупка, също като тази в пода на кухнята.
— Е, това обяснява как са се вмъкнали. Очевидно са прокопали тунел под плета и са се качили по стената. Ето, дори са свлекли бръшляна — отбеляза Елан.
Нора крачеше напред-назад.
— Трябва да е станало, докато бяхме на острова, и дърветата не са успели да ни предадат съобщение. Не е типично за сприганите да правят такива неща посред бял ден. Обикновено предпочитат нощта, а и не припарват тук, защото имаме твърде много защити. Това никак не ми харесва!
Джак приседна на ръба на леглото и захапа пръста си.
— Съжалявам, много съжалявам! Ти ми даде жълъда да го пазя, а аз го изгубих.
— Не се тревожи, Джак! — успокои го Нора, — не си виновен. И аз си мислех, че тук жълъдът е в безопасност, но явно съм грешала. Не съм очаквала някой да мине под плета.
— Но нали жълъдът ти е нужен за ритуала! Ще можеш ли да си го върнеш?
— Ще ни трябва помощ — каза Елан.
— Така е — съгласи се Нора. — Елан, върви да намериш Мотли, а Камелин може по-късно да литне до Тимъри. Довечера ще се съберем да решим какво да правим.
Джак беше твърде разстроен, за да пита кой е Тимъри.
— Остави на нас — каза му Нора, — в момента нищо не можем да направим.
Джак се чувстваше ужасно. През главата му мина друга страшна мисъл.
— Къде е Орин? Последния път, когато я видях, спеше на възглавницата ми.
— Орин! — развикаха се всички.
Нора, Джак и Камелин се разтичаха из къщата да я търсят.
— Няма я — изкрещя Джак, — взели са и нея! Аз съм виновен за всичко!
Нора го прегърна през раменете.
— Ще я върнем, стига да можем — каза тя. — Сега свали тези мокри дрехи. Ще се видим в кухнята след десет минути, за да съставим план. Това не може да чака до довечера.
Джак се преоблече колкото може по-бързо. Как щеше да каже на Мотли, че сестра му е изчезнала? По бузите му се търкаляха сълзи, но нямаше време за плач. Трябваше да бъде силен, да помогне на другите да намерят Орин. Слезе долу, взимайки по две стъпала наведнъж, и влетя в кухнята. Мотли стоеше на масата и говореше с Нора. На Джак не му трябваше пръчицата, за да разбере, че плъхът е разстроен.
— Какво става? — попита той шепнешком Камелин.
— Нора ще слезе по тунела на сприганите, за да се опита да спаси Орин и да си върне златния жълъд. Мотли иска да отиде с нея, но Нора отказа, защото е твърде опасно. Разбраха се той да събере Нощните стражи и да пазят дупката. Ще дежурят, докато Нора се върне.
— Искам да дойда с теб — каза Джак със силен, леко треперещ глас.
— Прекалено си голям за дупката — възрази Нора.
— Ако ти можеш да се вмъкнеш, и аз ще мога.
— Хм… — замислено отговори Нора, — има нещо, което не съм ти казвала. За да сляза по тунела, аз ще си променя формата. Ще се превърна в нещо различно.
Джак си спомни думите от Книгата на сенките: „Шанаки, Владетел на тайните и древните ритуали, Пазител на Свещената гора, Лечител, формоизменител и най-мъдра на Земята“. Значи това е тя!
— Твърде рисковано е да влезеш в тунела — продължи Нора.
— Предстои да се върна в миналото! Как може тунелът да ме плаши? Трябва някак си да помогна. Двамата с Камелин можем да се преобразим. Ако се наложи, ще се отбранявам с клюна и ноктите си.
Камелин се намръщи и изграчи:
— Мисля, че е по-добре да останем тук.
— Аз пък мисля, че трябва да отидем!
Джак изпъна рамене, скръсти ръце и стисна зъби.
— Съгласна съм с Джак — подкрепи го Елан, която тъкмо влизаше от градината.
— Сигурни ли сте? — попита ги Нора.
— Абсолютно! — отвърнаха в хор двамата.
— Тогава по-добре бързо да измислим плана. Не се знае откога липсва Орин. Трябва да проследим тунела и да видим докъде води. — После се обърна към Джак и Камелин. — Не се знае с какво ще се сблъскаме. Искам да ми обещаете, че при първия знак за опасност се връщате възможно най-бързо в къщата.
— Обещаваме! — отговориха двамата в хор.
— Добре, значи се разбрахме. Щом си върнем Орин и жълъда, аз ще затворя тунела, така че да не могат никога вече да се върнат — добави Нора. — Готови?
Всички кимнаха. Джак и Камелин допряха чела и кухнята се освети. Дрехите на Джак се свлякоха на пода. Той се измъкна от тях и се приближи до Камелин. Нора вдигна ръце, завъртя се бавно и с всяко завъртане тялото й ставаше все по-малко, докато се превърна в голяма фретка[1] с красива сребриста козина. За изненада на Джак Елан също вдигна ръце, завъртя се и започна да се смалява.
— Не знаех, че и Елан може да променя формата си! — прошепна той на Камелин.
— Тя може да прави всичко, което и Нора — обясни Камелин. — Гледай!
Очите на Джак се разшириха от изумление, когато пред очите му се появи още една фретка, само че кафеникава. Тя отърси козината си и се огледа. Зелените й очички проблеснаха и тя бързо отиде при останалите.
— Затвори си клюна! — смъмри го Камелин. — Нора казва, че не е възпитано да се зяпа.
Джак беше твърде шокиран, за да отвърне нещо.
— Хайде — подкани ги Нора, — и нито звук, докато сме в тунела.
За изненада на Джак тунелът беше почти приветлив. Сприганите бяха уплътнили и изгладили стените и пода. Нора вървеше най-отпред, следвана от Джак, Камелин и накрая Елан. На Джак му беше трудно да не изостава от Нора, която тичаше бързо-бързо, а той тепърва свикваше с новите си крака.
Навътре тунелът ставаше все по-тъмен.
Никой не продумваше. Бяха вървели около десет минути, когато Нора изведнъж спря и Джак едва не се удари в нея. Чу се шумолене на пера и Камелин се блъсна в него.
— Шшшт! — прошепна Нора. — Виждам светлина отпред! По-бавно!
След малко се чуха високи гневни гласове. Четиримата се спряха в края на тунела, който се отваряше в кръгла пещера. В средата около малък огън седяха трима спригани. Над пламъците имаше триножник, на който висеше гърне с вода. Сприганите носеха стари филцови шапки със забучени изгасени свещи. Най-близкият беше стъпил върху торба, вързана с шнур. На Джак му се стори, че нещо в нея мърда.
— Аз казва одерем сега и сготвим! — изписка най-близкият сприган.
— Луд ли си, Груб! — отговори средният. — Ако разбере, вожд нас живи одере!
— Уиф прав — изсумтя третият, — как обясниш къде вътрешности? Ти знае, той винаги яде най-хубаво, а ти кога последен път видял крехък женски плъх — все жилави.
— Да, Груб, кажи нас с Пинч как обясни — пригласи Уиф.
— Аз просто не разбира защо той яде всичкото хубаво месо! — измърмори Груб.
— Защото Вожд, затова! — обясни Пинч.
— Добре. Аз кажа намерили мъртва и не става за ядене, затова одрали и изхвърлили месо.
Настъпи мълчание. Другите двама спригани кимаха. Джак съзнаваше, че трябва бързо да предприемат нещо, иначе Орин щеше да бъде изядена.
— Да, защо за Негово Височество най-вкусното, като ние го ловим? — съгласи се Уиф.
Груб и Уиф погледнаха Пинч. Преди той да отговори, Нора се обърна и кимна.
— Сега! — прошепна тя.
Двете с Елан се втурнаха напред. Сприганите скочиха.
— Фретки! — изпищя Груб и скочи зад Пинч.
Нора грабна торбата със здравите си зъби, а Елан се приближи до огъня. Нора се обърна и се завтече обратно по тунела. Джак и Камелин допряха чела и пещерата се изпълни с ослепителна светлина. Преди да изгасне, те отново се докоснаха и светлината избухна повторно. В пещерата кънтяха пронизителните писъци на сприганите. Елан дръпна единия крак на триножника и гърнето се обърна върху огъня. Пламъците изсъскаха и угаснаха и всичко потъна в мрак.
— Насам! — извика Елан на Камелин и Джак.
Двамата хукнаха към тунела, където стоеше тя, и тримата побягнаха с всички сили.
Към средата на пътя чуха пискливи викове и крясъци току зад себе си. Сприганите ги наближаваха. От време на време Джак виждаше светлината, която проблясваше все по-близо, явно съществата скъсяваха разстоянието.
— По-бързо! — извика Елан.
Останали без дъх, Джак и Камелин успяха да стигнат до градината, преди сприганите да ги настигнат. Слънчевата светлина за миг ги заслепи. Те дишаха тежко и чакаха Елан. Мотли и Нощните стражи бяха развалили кръга около изхода на тунела.
— Къде е Нора? — попита задъхан Камелин.
— Влезе вътре — отговори Мотли с треперещ глас. — Сприганите долу ли са?
— Бягайте! — изкрещя Елан, като изскочи от дупката. — Сприганите скоро ще са тук, не им давайте да ви хванат!
Плъховете се пръснаха, а Нора излезе от кухнята. Беше върнала човешкия си облик и държеше пръчицата си високо във въздуха. Джак очакваше, че ще запечата входа на тунела, но вместо това тя зачака. Първо се подаде една глава, после и тримата спригана се измъкнаха от дупката.
— Намясто! — извика Нора.
Сприганите спряха. От пръчицата на Нора проблесна светлина.
— Взели сте нещо, което ми принадлежи — каза тя.
— А ти взе нещо, което е наше, и си го искаме обратно! — изписка Пинч.
Никой не каза нищо повече. Нора чакаше търпеливо сприганите да й дадат златния жълъд. Те закриха очи срещу ослепителната светлина на пръчицата. Размърдаха се в очакване тя да им върне торбата. Изведнъж ноздрите на Джак доловиха миризма на изгорено. Другите също я усетиха и заоглеждаха сприганите, предполагайки, че свещта е подпалила шапката на някого от тях.
— Не! — извика Нора, когато видя какво гори.
Беше въжето между Груб и Уиф.
Твърде късно. Въжето изгоря и Уиф и Пинч се втурнаха обратно в тунела. Груб започна да расте. Скоро надмина кухненския прозорец, но не спря, докато не стигна до стряхата.
— Превръща се във великан! — предупреди Елан.
Груб се завъртя непохватно. Разби масата за пикник и смаза пейките. Нора насочи пръчицата си към рамката на бръшляна и я изви на спирала. Жилавите стъбла се надигнаха нагоре и започнаха да се увиват около краката, тялото и ръцете на Груб. След секунди той заприлича на старо дърво. Остана да се вижда само част от лицето му. Доволна от резултата, Нора свали пръчицата.
— Така поне няма да стъпче никого. Добре ли са всички?
Уиф и Пинч не се виждаха никъде. Мотли и Нощните стражи се измъкнаха от бараката и дойдоха при другите пред кухненската врата.
— Дума да не чувам от теб! — предупреди Нора Груб.
Неподвижният гигантски сприган се намръщи сърдито.
— Върнахте ли я? — прошепна Мотли.
— Да — съобщи Нора за всеобща радост. — В кухнята е, но е в шок. След минута можете да я видите.
— Ами златният жълъд? — попита Джак.
— Надявах се, че и той ще се окаже в торбата, но го нямаше.
Всички добиха угрижен вид.
— Как се запали въжето? — поинтересува се Елан.
— Ето как — изграчи Камелин. В клюна си държеше нещо като газена лампа, закачена на дълга сребърна пръчка.
Имаше нещо странно в тази лампа. Вместо светлина, на Джак му се стори, че вижда малък зеленикав силует.
— Какво е то? — попита Нора.
— Моля Ви, не ме наранявайте! — изписука изплашено гласче от лампата.
— Мили Боже! — възкликна Нора. — Това е дракон!
— Дракон ли?! — ахна Джак.
Всички се скупчиха да зърнат малкото същество.
— Никой няма да те нарани — увери го Нора. — Да те извадим от там. После ще ни разкажеш какво правиш при сприганите.
Елан взе лампата от Камелин и потърси резето за отваряне. Лампата обаче беше плътно запечатана.
— Няма начин да се измъкна — каза тъжно дракончето. — Клетката е направена от специален магнитен метал. Сприганите го запоиха, за да не можете да я отворите. Опитах се да я стопя с пламъците си, но без полза. Ще си остана затворен тук завинаги!
— Затвори очи! — каза му Нора.
Когато дракончето покри плътно лицето и тялото си с криле, тя махна с пръчицата си и я насочи към върха на лампата. Лампата се разби на стотици парченца и оттам се изтърколи малко зелено драконче с красиви лъскави люспи и лилави крилца.
— О, покорно ви благодаря! — поклони се то на Нора. — Чаркъл на вашите услуги!
— От години не бях виждала дракон — започна тя.
— Аз пък никога! — не се сдържа Джак и продължи да зяпа с отворена човка.
— Уловиха ме като бебе — заразказва Чаркъл. — Бях им нужен заради пламъците. Дърпаха ме за опашката, за да си палят свещите. И сега пак ме дърпаха, докато бягаха през тунела. Съжалявам за великана, но това беше единственият ми шанс да избягам. Не им е разрешено да ме вадят навън, но толкова искаха да си върнат плъха, че Груб явно забрави, че вися на колана му.
— Мразя сприганите! — изграчи Камелин.
Всички плъхове кимнаха в знак на съгласие.
— Е, сега си свободен да си вървиш у дома — каза мило Нора.
— Свободен… — повтори Чаркъл замечтано, а от търкулналите се по бузите му сълзи се вдигна пара. — У дома…
— Къде е домът ти? — попита го Джак.
— Семейството ми има гнездище в една от пещерите на Уестууд.
— Защо не поостанеш няколко дни при нас, а после ще те заведем у дома? — предложи Нора. — На Джак ще му трябва място, на което да се упражнява да лети, а Уестууд е идеално място за целта.
— Много мило — отвърна Чаркъл и избърса последните сълзи.
— Значи решено — усмихна се Нора.
— А какво ще правим със златния жълъд? — попита Джак.
— Прощавайте — намеси се Чаркъл, — златен жълъд ли казахте?
Всички го погледнаха обнадеждено.
— Един дребен човек с дълъг нос каза на вожда Нъкъл откъде може да вземе златен жълъд. Обясни му, че неотдавна някакво момче било намерило такъв, и той прати Уиф, Пинч и Груб да го търсят.
— Богито! — възкликна Елан. — Трябваше да се сетим!
— Малкият човек показа на вожда нещо, което наричаше „фенерче“. Вождът беше много впечатлен, че може да пали и гаси светлината без пламък. Съгласи се да го размени за златния жълъд.
— Но аз все още не разбирам откъде богито знае за него! — каза Джак.
— Работата на богитата е да знаят всичко. Информацията е основният им бизнес. Няма да се изненадам, ако това боги е Пийбоди. Мисля да разбера какво се случва — отвърна Нора замислено.
Джак беше притеснен. Пийбоди не му хареса още първия път, когато го видя в гората Нютън Гил.
— Малкият мъж беше в залата точно преди да се появите вие — продължи Чаркъл. — Той взе златния жълъд и даде фенерчето на вожда Нъкъл.
— И как ще си го върнем, след като вече не е у сприганите? — навъси се Джак.
— Няма защо да се тревожим. Много скоро вождът Нъкъл ще разбере, че е допуснал голяма грешка. Сам ще се втурне да търси златния жълъд — рече Нора.
— Как така? — не разбра Джак.
— Сприганите вярват, че всяко злато им принадлежи, но не и това, което идва от Анун. На всичко отгоре са го откраднали от друид. Не мисля, че вождът ще остане очарован, когато узнае. Ще му изпратя съобщение и покана за среща. Ако не ми върне златния жълъд до края на месеца, ще го смаля колкото кибритена клечка. И тогава няма да бъде вече вожд, защото само най-големият сприган може да бъде вожд.
— Само да знаехме къде да го намерим — отбеляза Елан. — Тия тунели са дълги километри.
— Аз мога да ви покажа — предложи Чаркъл. — Познавам тунелите, с години ме влачиха по тях в тази лампа.
— Ти няма да слизаш повече долу! — твърдо рече Нора. — Ще изпратим Тимъри. Ти ще му обясниш как да намери Нъкъл. Тимъри се ориентира отлично, а е и много смел.
Камелин клатеше многозначително глава зад гърба на Нора. Джак пък с нетърпение очакваше да се запознае с Тимъри, но преди това искаше да види един друг приятел.
— Може ли вече да идем при Орин? — попита той.
Оставиха огромния сприган в градината, върнаха се в кухнята и се събраха около Орин. Козинката й беше разрошена и част от мустаците й — увиснали. Изглеждаше уморена. Всички много се радваха, че е отново при тях.
— Съжалявам! — каза Джак. — Ще ми простиш ли?
— За какво да ти прощавам? — отвърна Орин. — Сприганите търсеха златния жълъд. Ако си бях стояла мирно, нямаше да ме забележат, но аз се паникьосах и се стрелнах под завивката. Цялата бъркотия в стаята ти се получи, докато се опитваха да ме хванат.
— Трябва да се погрижим да не се върнат отново — напомни Елан.
— Права си — съгласи се Нора и излезе с пръчицата си в градината.
От кухненския прозорец Джак видя как Нора „посади“ един храст върху дупката. Изведнъж се почувства смазан.
— Може ли вече да се преобразя? — попита той Камелин и се вмъкна в купчината си дрехи.
— Затворете си очите — предупреди Камелин останалите и докосна челото на Джак.
— Кога ще дойде Тимъри? — попита го шепнешком Джак.
— След мръкнало. Той спи през деня, а по цяла нощ се прави на смел.
— Слушай, Камелин — намеси се Нора, която тъкмо влизаше в кухнята, — да не си казал и една лоша дума за Тимъри!
— Тимъри язовец ли е? — попита Джак.
— Това си го биваше! — Камелин избухна в смях. — Тимъри е малък колкото кибритена кутийка. Прилеп е.
— Прилеп ли?
— Прилеп — повтори Камелин. — Склонен е да изпада в състояния на прекомерно въодушевление. Няма да ти хареса.
— Достатъчно! — предупреди го Нора. — Сега предлагам всички да си починем и да се съберем отново по здрач, когато дойде Тимъри. Да не забравиш да го известиш, Камелин!
Камелин направи физиономия и Джак се зачуди дали не ревнува от малкия прилеп. Докато се качваше по стълбите с Орин на рамо, се почувства страшно изморен. Просна се на леглото, а Орин се сви на възглавницата. Беше тежък ден, а още не беше приключил. Когато Тимъри пристигнеше, щеше да има събрание. Замисли се колко много странни неща се бяха случили, откак погледна в Казана на гарвана тази сутрин. Камелин се оказа прав. Не беше лесно да си гарван. Джак се прозина и скоро заспа.