Катрин Купър
Златният жълъд (5)

3. Гласруенската гора

В тунела беше задушно и мрачно. И тримата вървяха мълчаливо. Макар да не полъхваше ветрец, всяко дърво, покрай което минаваха, шумолеше с листа.

— Изпращат послание на Арана — обясни Елан. — Тя скоро ще узнае, че идваме.

Джак гледаше как дърветата си предават съобщението.

— Те чуват ли ни какво говорим? — попита Джак шепнешком.

— О, да! Дърветата виждат и чуват всичко, затова и Нора е толкова добре осведомена. Горкият Камелин не може да направи нищо зад гърба й.

На Джак му се искаше да попита дали Нора е магьосница, но щеше да прозвучи грубо. Чак сега разбираше, че тя умее да разговаря не само с птиците, но и с дърветата.

— Нора е шанаки — поясни Елан, като сниши глас.

Джак никога не бе чувал тази дума, обаче събра кураж да зададе въпроса, който толкова го измъчваше:

— Това нещо като магьосница ли е?

— О, не! — разсмя се тя. — Нора е друид. Тя е Пазител на Свещената гора и Владетел на тайните, тя знае историята на всяко дърво в гората. Прекалено сложно е, за да ти обясня всичко сега. Почакай да поговориш с Арана.

Джак изпита облекчение, че Нора не е магьосница, но дали друид е по-добре? Това като че ли не притесняваше Елан. Внезапно тревогата отново стисна сърцето на Джак. Защо трябва да говори с Арана — какво да й каже? Изглеждаше абсурдно да разговаря с дърво, но от друга страна, до днес не бе виждал и говорещ гарван. Помисли си, че сигурно сънува и ей сега ще се събуди в леглото си.

— Почти стигнахме — обяви Нора.

През последните десет минути бяха вървели все нагоре. Краят на тунела вече се виждаше. Той свършваше внезапно в гъста гора от масивни дъбове. Клоните им бяха отрупани с листа, а стволовете им бяха чворести и разкривени. Джак имаше чувството, че го наблюдават стотици очи. Струваше му се, че през клоните надничат лица. Определено чуваше шепот, който се усили, когато излязоха от тунела и тръгнаха между дърветата.

Нора спря и всичко утихна. Джак погледна напред. Насред кръглата полянка се възправяше най-големият и внушителен дъб, който някога бе виждал. Короната му се простираше надалеч и докосваше заобикалящите го дървета. Беше величествен. Докато вървяха под клоните към ствола, Джак бе обзет повече от любопитство, отколкото от страх. Изпитваше непреодолимо желание да постави ръце на грапавата кора, но преди да стигнат дървото, Нора отново спря. Тя вдигна глава и заговори със силен глас:

— Мъдра Арана, закрилнице и най-свята от всички, дошли сме да говорим с тебе.

— Когато се обръщаш към хамадриада, трябва да използваш пълното й име, иначе няма да разбере, че говориш на нея — обясни Елан с тих шепот. — А Нора вика, защото Арана е вече много стара и прекарва голяма част от времето си в сън.

— Никога не бях чувал толкова дълго име — отбеляза Джак.

— Името притежава голяма сила и много може да се научи от него. Арана е получила своето в Анун, преди да дойде в Гласруен.

— Къде е това Анун?

— Понякога го наричат Другия свят.

Джак поклати глава — и за него не беше чувал.

— Анун е земя в друг свят, място на мир и щастие, където е вечно лято. Преди на Земята имало портали, тайни входове, които се отваряли в определени моменти от годината. Само друидите притежавали познанието за ритуалите, с които отваряли порталите. Всеки друид имал по един златен жълъд, без него не можели да преминат между двата свята. Този в джоба ти е много специален — той е единственият на Земята.

През цялото време, докато Елан шепнеше, Нора чакаше търпеливо пред големия дъб. Нищо не се случваше и Джак започна да се чуди дали все пак не си правят шега с него. Пъхна ръка в джоба си и усети топлината на тежкия жълъд. Какво се очаква да прави с него? Ако всичко това е вярно, как може той да е Избраният? В него няма нищо специално, не притежава никакви свръхсили.

Внезапно нещо помръдна. В гората като че отекна въздишка. Джак изумено видя как стволът на масивното дърво се разтрепери, залюля се и заблестя. Отначало движението беше едва забележимо, но постепенно набираше сила и накрая вече цялото дърво се люлееше толкова силно, че очертанията му се размиваха. Когато спря, чворестият ствол се преобрази в най-красивата и най-висока жена, която Джак бе виждал. Трябваше да извие глава назад, за да зърне лицето й. Косата й с меден цвят падаше на красиво извити букли. Кожата й беше лешниковокафява и гладка. Съзнаваше, че би следвало да е уплашен, но вместо това беше запленен. Не беше сигурен как е очаквал да изглежда Арана, може би дребна и сбръчкана — нали му я описаха като много стара. Камелин пък я представи като злобна и избухлива, а тя изглеждаше мила и добра. Това не беше номер. Наистина се случваше. Как трябваше да говори с нея? И какво да й каже? Усети се, че зяпа, и се насили да затвори уста. Не можеше да откъсне поглед от хамадриадата.

— Очаквах те — каза тя.

Говореше бавно, с дълбок изразителен глас, който звучеше по-скоро като песен.

— Мини напред, Джак Бренин, и ми покажи знака!

Джак изведнъж се уплаши и тялото му отмаля. Нора не го беше подготвила за това. Какво да направи? Погледна към Елан, после към Нора, но те само кимнаха насърчително и се усмихнаха. Той направи няколко нерешителни крачки към огромната хамадриада и се почувства длъжен да се поклони. После се изправи и извади златния жълъд с треперещата си ръка. Вдигна го колкото може по-високо, така че Арана да го види.

Арана протегна дългата си ръка, но не взе жълъда, а нежно докосна челото на Джак. Той веднага усети, че тя може да прочете мислите му и да усети чувствата му.

Арана въздъхна.

— Истина е. Това е смъртното момче, за което говори пророчеството. Сега за всички ни има надежда.

Джак не беше сигурен дали го е казала на глас или не. Трябваше да възрази, да им каже, че не е този, за когото го мислят, че са объркали човека. Не искаше да повярва на това, което вижда и чува, но докосването на Арана изличи всеки страх и съмнение у него.

— Ако говориш със сърцето си, аз ще те чуя, Джак — каза гласът на Арана. — Не се бой.

— Не се боя — отговори той искрено, макар от устата му да не излязоха никакви думи.

— Ние имаме нужда от помощта ти — продължи хамадриадата, — ти си последната ни надежда.

— Но аз не съм Избраният. Намерих жълъда в тревата.

— Ако не го беше взел, сега нямаше да разговаряме. Знаците не могат да грешат: роден си по залез-слънце на първия ден от новата година в сянката на планината Гласруен.

Джак усети внезапно облекчение. Рожденият му ден не беше през януари, а през октомври.

— Нашата нова година започва на Сануин — рече Арана, прочела мислите му, — когато слънцето залязва през последния ден на октомври, деня, в който ти си се родил.

Джак не можеше да продума. Отново затрепери.

— Нуждаем се от помощта ти. Времето за вечния ми сън наближава. За разлика от другите нимфи, аз не съм безсмъртна. Трябва друга да заеме мястото ми, преди да стане късно и да изчезна в пустотата. Без закрила от хамадриада тази гора няма да оцелее. Дриадите ще се пръснат и ще оставят кухи дърветата. Гласруен е единственото място на Земята, където е жива старата традиция. Ние сме безкрайно благодарни на Елинор, Владетел на тайните, Хранител на Книгата на сенките, Пазител на Свещената гора и приятелка на всички нас.

От дърветата наизлизаха дриади и впериха очи в Джак. Той усети тъгата в сърцето на Арана и видя мъката в очите на дриадите.

— Как мога да ви помогна? Аз съм само едно обикновено момче.

— Премини през прозореца на времето с Камелин и иди в миналото, за да намериш изгубеното. Елинор има нужда от него, за да може да отвори портала към Анун. Само Майката Дъб в Анун ражда жълъдите на хамадриадите, които Елинор трябва да събере.

— Но това е невъзможно!

— Има начин. Елинор притежава нужното знание и сила, но без помощта ти тя също скоро ще умре. Друидите трябва всяка година да пият отвара, приготвена от листата на Крохановото дърво^[1], което расте единствено в Анун. Листата на Елинор са свършили. Тя трябва да се върне. Котелът й трябва да се поправи, за да може да изпълни ритуала. Това трябва да стане преди Сануин. Времето ни изтича. Ако порталът остане затворен, всички сме обречени.

Джак погледна Нора. Тя му се усмихна и кимна. Дали чува какво говори Арана? Едва ли.

— Ти няма да си сам, Джак. Елинор и Елан ще те напътстват, а Камелин ще те научи на всичко, което трябва да знаеш. Ти си момчето от рода Бренин, което очаквахме. Какво друго доказателство ти е нужно? Притежаваш символа на друидите. Колцина смъртни, според теб, могат да видят или да чуят духовете на дърветата?

Джак не каза нищо. Знаеше, че ако разкаже какво е видял и чул през последните няколко часа, никой няма да му повярва.

— Преди да вземеш решение, трябва да знаеш, че те чакат опасности. Ще ти трябват смелост и сила…

— Които определено са ти в недостиг — измърмори Камелин и кацна в нозете на Нора.

Джак почувства как се ядосва на говорещата птица. Откога ли ги слуша? Гарванът явно чува Арана. Изведнъж сърцето на момчето се изпълни с решителност. Може да не е много едър и със сигурност не е силен, но пък може да прави други неща. Държеше на обещанията си и даваше всичко от себе си, а това не беше малко.

— Ще ви помогна! — каза Джак силно, така че всички да чуят.

Камелин изграчи, Нора и Елан се прегърнаха, а Арана се усмихна. Гората се изпълни с песен — най-красивата мелодия, която Джак бе чувал някога. Искаше му се да се присъедини — той пееше хубаво, нещо, което надали можеше да се каже за Камелин.

Когато песента свърши, Арана се обърна към всички:

— Това е единственият ни шанс да успеем и всички трябва да му помогнем.

Тя се наведе и подаде на Джак малко клонче. Не беше нищо особено, но момчето го прие с поклон.

— То ще ти помага. Използвай го мъдро, Джак Бренин. Винаги го дръж близо до себе си и част от Анун ще бъде с теб.

— Благодаря! — рече той тържествено.

— Ще се срещнем отново — обеща Арана унесено и започна да трепти, докато отново не се преобрази в ствол на дъб.

Надигна се шепот и дриадите една по една изчезнаха обратно в дърветата си.

Камелин подскачаше около Нора и пронизително грачеше.

— Защо той получи лата? Само аколит^[2] на друид получава лата!

— Не разбирам — каза Джак, — това е просто клонче.

— Просто клонче! Просто клонче! — заекна от възмущение Камелин. — Почакай само да видиш какво може това клонче!

— Камелин! — скара му се Нора. — Чу какво каза Арана. Всички трябва да помагаме на Джак, включително и ти.

Камелин рязко се обърна и се отдалечи, преди тя да продължи. Джак го чу как не спираше да си мърмори под носа.

— Съжалявам, че Камелин се държи толкова грубо — каза Елан. — Той се чувства отговорен за много от проблемите ни, но е безсилен да направи каквото и да е.

— Щом започне да те учи да летиш, отново ще се почувства важен и няма да е толкова кисел — допълни Нора.

— Да летя ли?! — възкликна Джак.

— Всяко нещо с времето си — отговори Нора. — Хайде сега да се връщаме за чая.

Джак беше замаян. Защо му е да лети? Камелин никога няма да успее да го научи, защото Джак се боеше от високото. Ако Нора си мисли, че Джак ще яхне метла, определено се лъже. По-късно ще я попита какво има предвид, сега иска да научи повече за тази лата, която очевидно е много ценна. Главата му гъмжеше от въпроси.

— Какво е лата? — попита той Елан, докато се връщаха през гората.

— Лата означава „пръчица“, но когато й дадеш сила със символа си, става „худлата“, вълшебна пръчица. Затова Камелин се разстрои толкова. Смъртен може да получи лата само от дриада. Твоята пръчица е много специална, защото ти е дадена от химадриадата и владее цялата магия на Анун.

Джак отново зяпна, само че този път изобщо не успя да затвори уста — прекадено зает бе да мисли за невзрачното наглед клонче в ръката си. Чак когато стигнаха до една поляна и той усети слънчевите лъчи по гърба си, осъзна, че са минали по друг път. Вървяха през просторна поляна с трева до коленете и високи лютичета, която приличаше на златен килим. Нора спря пред един открит кладенец, в който се вливаше кристално бистър поток. Кладенецът беше ограден с камъни, покрити с мъх и причудливи рисунки. Почти кръглият му отвор създаваше впечатлението, че някога тук се е издигало древно здание. Нора коленичи и докосна водата с устни. Отначало на Джак му се стори, че пие, но после разбра, че шепне.

На повърхността изплуваха множество мехурчета, а после от водата се показа дълга, рошава зелена коса с оплетени водорасли, клонки и листа. Под нея се появи бледозелено лице със странни присвити очи. Съществото разтърси глава и наоколо полетяха пръски. Джак видя, че съществото има заострени уши и необичайно дълги ръце, а разпенената вода се спускаше като дреха по тялото му. Нора определено не го беше излъгала, като му каза, че този следобед ще види странни неща. Това беше най-странното същество, което някога бе срещал.

— Какво е това? — попита той шепнешком Елан.

— Водна нимфа.

— Водна нимфа! Но те не трябва ли да са красиви?

— Тя си мисли, че е — обясни Елан, но преди да каже още нещо, съществото заговори.

— Надявам се, че е нещо важно? — изхриптя дрезгаво нимфата към Нора. — Бях много заета, а ти ме прекъсна.

— Дженет, Елан е тук и доведохме Джак Бренин да се запознаете — отговори Нора.

После отстъпи встрани, за да може нимфата да види Елан и Джак.

— О, това е съвсем друго нещо! Защо не ме предупредихте, че ще дойдете? — Тя погледна първо Елан, после се обърна към Джак:

— Ела насам, Джак, да те огледам добре.

Джак пристъпи неохотно напред и застана пред нимфата, а тя внимателно го заоглежда. Беше му много неудобно, защото тя не само го гледаше, но и го душеше. Накрая се обърна отново към Нора:

— Май не е много за гледане, а?

— И аз така мисля! — изграчи с готовност Камелин. — Ще ни свърши работа колкото шоколадов чайник.

Дженет издаде отвратителен звук, но когато Нора я изгледа сърдито, Джак разбра, че нимфата се смее.

— Ще направя всичко по силите си — обяви той високо.

Това като че ли удовлетвори Дженет, защото тя пак се обърна към Нора.

— Той знае ли какво трябва да прави?

— Още не, но говори с Арана и тя му разказа за проблема.

— Това ли е всичко, че съм много заета?

— Не! — отвърна строго Нора. — Искам да обещаеш, че ще помагаш на Джак винаги, когато има нужда, и ще накараш другите водни нимфи да направят същото. Като за начало можеш да разбереш кой символ е нужен на Джак, за да използва латата, която му даде Арана.

Лицето на Дженет се изкриви и тя присви очи.

— Какво ще получа в замяна?

Водата се развълнува, докато Дженет чакаше нетърпеливо да чуе каква ще е наградата й. Елан пристъпи напред и извади голямо лъскаво черно мраморно топче от джоба си. Кладенецът заприлича на малък водовъртеж. Дженет протегна дългата си ръка и уви зелените си пръсти около подаръка.

— Прекрасно! — рече дрезгаво тя и посочи един от камъните пред кладенеца. — Това ще е твоят знак, Джак Бренин! Ела и го докосни.

Джак се приближи до кладенеца, като гледаше да стои далеч от Дженет. Постави дясната си ръка върху хладния камък. Проблесна светлина, камъкът се нажежи и той дръпна ръката си. Върху камъка грееше странен символ. Пръстът му пулсираше и на него светеше същият символ.

— Гледай да успееш, Джак Бренин! Всички разчитаме на теб!

Гласът на Дженет се изгуби във водата, нимфата изчезна, а на повърхността изплуваха няколко мехурчета.

— Вземи латата — каза Нора, — и виж какво ще стане.

С дясната си ръка Джак хвана клончето, което му даде Арана. Почувства необичайно парене във върха на пръста си. Кривото клонче също засия. За изненада на Джак то изведнъж стана съвършено право.

— Не ми я размахвай насреща! — изграчи Камелин и отскочи встрани. — Някой да му покаже какво да прави с пръчицата, преди да е направил беля!

Преди Нора да успее да каже нещо, пръчицата стана още по-ярка и от нея се разлетяха искри, една от тях попадна на опашката на Камелин и опърли леко тънките му черни пера.

Джак пусна пръчицата. Още преди да падне на земята, тя се превърна в същото криво клонче, което Арана му даде.

— Казах ти, че това момче за нищо не става, но не знаех, че може да бъде и опасно! Виж какво направи с перата ми!

Джак наведе глава. Не искаше Камелин да види усмивката му. Това стана случайно, а Камелин нарочно го беше уцелил с жълъда по главата, но така му се падаше на гарвана. Сега бяха квит, но тъй като се очакваше да работят заедно, не можеше да се каже, че са поставили добро начало.