Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (34) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Краят

След победата при Рубинения брод били пуснати птици, препускали вестоносци, които да разгласят случилото се. Когато в Червената цитадела разбрали, Ерис проклел дорнците, сигурен, че Люин е предал Регар. Изпратил бременната си съпруга Рела, както и по-малкия си син и нов наследник Визерис в Драконов камък, ала задържал принцеса Елия с нейните деца като заложници срещу Дорн. Ерис изгорил жив предишната си Ръка лорд Челстед, задето го съветвал лошо във войната, сега избрал за поста алхимика Росарт — мъж от неблагородно потекло, с нищо незапомнящ се, освен с пламъците и фокусите си.

Междувременно сир Джайм Ланистър оглавил защитата на Червената цитадела. По стените рицари и часовои очаквали врага. Когато обаче първата армия пред портите се оказала със знамената на лъва от Скалата, а начело — лорд Тивин, крал Ерис нетърпеливо наредил да отворят, мислейки си, че старият му приятел и някогашна Ръка е дошъл да го спаси, както в Непокорството на Дъскъндейл. Но лорд Тивин не идвал да спаси Лудия крал.

Този път каузата на лорд Тивин била тази на Кралството и той бил решен да сложи край на проваленото от лудост царуване на Ерис. Когато влезли в града, войските му се нахвърлили на защитниците на Кралски чертог и по улиците плиснала кръв. Лично подбран отряд пък се устремил към Червената цитадела, за да изкатери стените й, да открие крал Ерис — и да въздаде справедливост.

Червената цитадела скоро била превзета, но в хаоса злощастието не подминало Елия от Дорн и децата й Ренис и Егон. Трагедия е, че пролятата във война кръв е колкото на участниците в нея, толкова и на невинните, както и че похитителите и убийците на принцеса Елия избегнали възмездието. Не се знае кой е убил принцеса Ренис в леглото й, нито кой е смачкал в стената главата на принца младенец Егон. Някои нашепват, че било сторено по заповед на самия Ерис, когато научил, че лорд Ланистър е подел войната в полза на Робърт, а други предполагат, че е била самата Елия, която се ужасявала при мисълта какво би се случило на децата й в ръцете на врага.

Ръката на Ерис, Росарт, бил убит при една от страничните врати на замъка, докато страхливо се опитвал да избяга. Накрая загинал самият крал Ерис — от ръката на последния останал му Кралски гвардеец, сир Джайм Ланистър. И той като баща си сторил каквото смятал за най-добро за кралството и посякъл Лудия крал.

Това бил краят и на дом Таргариен, и на Бунта на Робърт — войната прекратила почти тристагодишното таргариенско господство и сложила началото на нова, златна епоха под знака на дом Баратеон.