Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (23) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Белор Първи

Скоро до Кралски чертог достигнала вестта за смъртта на крал Дерон и поражението на останалата войска. Оскърблението от безчинствата скоро намерило отдушник в дорнските заложници. Ръката на краля принц Визерис наредил да ги хвърлят до един в тъмницата, където да чакат бесилото. Най-големият син на Ръката, принц Егон, дори предал на баща си дорнското момиче, което било негова любовница, за да чака и тя присъдата си.

Младия дракон така и не се бил оженил, нито пък имал деца. Полагало се след смъртта му тронът да премине у брат му Белор, седемнайсетгодишен юноша. Той пък се оказал най-набожният крал в цялата династия на Таргариените, а според някои — и в Седемте кралства. Още щом се възкачил на престола, помилвал дорнските заложници. В десетгодишното царуване на Белор последвали още много прояви на благочестивост и милозливост. Макар лордовете и съветът му да виели за мъст, Белор публично простил на убийците на брат си и обявил, че възнамерява да „превърже“ раните от войната на Дерон и да се помири с Дорн. И като акт на смирение, заявил той, щял да пристигне в Дорн „без меч и без армия“, за да върне заложниците и да иска мир. Така и сторил — от Кралски чертог до Слънчево копие отишъл бос, наметнат само с чул, докато заложниците яздели след него красивите си коне.

Покаянието на крал Белор Първи през дорнските пустини

Много песни за пътешествието на Белор до Дорн са достигнали до нас от септите и метохите, по езиците на певци. Когато превалил Каменния път, Белор скоро стигнал дотам, където дом Уайл били затворили братовчед му принц Емон. Открил Драконовия рицар гол в една клетка. Твърди се, че Белор молил лорд Уайл да пусне братовчед му, но той отказал и принудил Негово величество само да се помоли за братовчед си и да се закълне, че ще се върне. Много поколения книжовници са се питали: какво ли си е помислил принц Емон, виждайки слабоватия си родственик, с неговия тънък гласец, бос, с кървящи стъпала, докато слушал обещанието му. Ала Белор продължил и оцелял и след Костения път, погубил хиляди преди него. Все пак прекосяването на пустинята от северните предпланини до Бича, на крака и сам, почти го съкрушило. Но не спрял. Преходът бил кошмарен, но кралят оцелял и се срещнал с принца на Дорн, извършвайки считаното от мнозина за първото чудо на Белор Блажения. За второто пък лесно бихме могли да приемем мира, който успял да изкове с Дорн и който траял до края на царуването му. Едно от условията било Белор да се съгласи младият му братовчед Дерон — внук на Ръката му Визерис и син на най-големия му син принц Егон, — да се сгоди за принцеса Мария, най-голямата дъщеря на дорнския принц. И двамата все още били деца, тъй че щели да се оженят, когато навършат пълнолетие.

След като кралят прекарал известно време в Стария палат на Слънчево копие, принцът на Дорн му предложил галера, с която да се върне в Кралски чертог. Ала младият Белор настоял, че Седемте са му повелили да върви пеш. Сред дорнския двор се надигнали опасения, че принц Визерис ще си намери нов повод за война, когато (не ако) Белор умре по пътя, тъй че принцът на Слънчево копие се постарал лордовете му този път да са гостоприемни. Когато преодолял Пътя на костите, Белор се върнал във владенията на Уайл, за да освободи принц Емон. Лордът бил получил изрични указания от принца на Дорн да изпълни искането на Белор. Но вместо да освободи Емон сам, той дал на Белор ключа към клетката на Емон и го подканил да го използва. Ала Емон вече не просто бил гол в клетката, а и под нея била изкопана яма, пълна с пепелянки. Драконовият рицар молил краля да го остави и да потърси помощ в дорнските покрайнини, но Белор само му се усмихнал и му рекъл, че боговете ще го пазят. И пристъпил в ямата.

Певците ни убеждават, че пепелянките свеждали глави, докато Белор ги подминавал, но истината е друга. Ухапали Белор на няколко места и макар да успял да отвори клетката, почти се строполил, преди Драконовия рицар да го прибере вътре. Хората на Уайл, предполага се, залагали, докато принц Емон се мъчел да се изкатери от клетката с Белор на гръб, и може би жестокостта им му дала волята да стигне догоре и да скочи по-далеч от опасността.

Белор сред пепелянките дава ключа от клетката на принц Емон Драконовия рицар

Принц Емон изминал половината от Пътя на костите, преди един селски септон в дорнските планини да му даде дрехи и муле, което да носи краля, който още не се бил събудил. Успял да стигне до наблюдателниците на Дондарион, а оттам го проводили към Черен пристан. Там местният майстер се погрижил, доколкото можал, за краля, преди да изпрати него в братовчед му в Бурен край. През цялото това време Белор креел, изгубен за света на живите.

Върнал си капчица свяст пътьом към Бурен край, но само за да промълви няколко молитви. Едва след половин година, може би и повече, бил достатъчно добре, за да се върне в Кралски чертог. През цялото това време принц Визерис управлявал кралството, поддържайки мирното споразумение с дорнците.

Когато Белор най-после отново седнал на Железния трон, кралството тържествувала. Ала Белор продължавал да се интересува най-вече от Седемте. Новите му декрети навярно силно смутили онези, които били свикнали с трезвото царуване на Егон Трети, добронамерената небрежност на Дерон и далновидната служба на Визерис. През 160 г.сл. З. кралят се оженил за сестра си Даена, ала скоро помолил Върховният септон да разтрогне брака. Бил уговорен, преди кралят да се възкачи на престола, и никога не бил консумиран.

След като Върховният септон изпълнил искането на краля, той отишъл още по-далеч и отредил на Даена и по-младите й сестри Рена и Елена собствен „Двор на красавиците“ в Червената цитадела, известна повече като Девичата гробница. Кралят заявил, че иска да предпази непорочността им от жестокостта на света и страстите на безбожни мъже, но някои се питали дали сам не се бои от изкушението.

Сестрите на крал Белор Първи (отляво надясно): Елена, Рена и Даена

Макар Визерис, самите принцеси и други членове на кралския двор да се възпротивили, делото било сторено, а принцесите, уединени в сърцето на Червената цитадела, дружали единствено с девици, които лордове и рицари изпращали при тях, за да си спечелят благоволението на Белор.

Сестрите на Белор Първи

Даена е най-известната от трите сестри и най-обичаната — и за красотата си, и за куража си. Яздела коне със завидно умение, стреляла майсторски с дорнския лък, който брат й Дерон й донесъл от завоеванията си, и можела да пронизва халки с копие — при все че така и не й позволили да участва в турнир, колкото и да опитвала да си издейства това право. Даена бързо получила прозвището Непримиримата, тъй като от трите сестри тя най-непримиримо се противяла на затвора си — трижди успяла да избяга, предрешена като слугиня или проста стопанка. Дори към края на царуването на Белор успяла да забременее — макар не един и двама да смятат, че непокорството — и синът, роден от него, — само е навредило на кралството.

От другите две сестри на Белор Рена била почти толкова набожна, колкото брат си, и след време станала септа. Елена, най-младата, била своенравна, макар и не толкова колкото Даена, но по красота отстъпвала и на двете си сестри. В Девичата гробница тя отрязала „коронния си блясък“ — дългата си коса, платиненосребриста с един-единствен златен кичур, и я изпратила на брат си, умолявайки да я пусне, с обещанието, че остригана, не би могла да изкуши никого. Ала молбите й не постигнали нищо.

Елена надживяла и сестрите си, и брат си, и когато излязла от Девичата гробница, животът й бил бурен. Последвала примера на Даена и родила извънбрачните близнаци Джон и Джейн Реки на Алин Веларион, лорд Дъбов юмрук. В хрониките пише, че се надявала да се омъжи за него, но година, след като изчезнал в открито море, тя изоставила надежди за това и се съгласила на друг брак, през 176 г.сл. З. (Омъжвала се общо три пъти.) Първият й съпруг бил богатият, ала възрастен Осифер Плум, за когото се мълви, че умрял, докато консумирал брака. Все пак Елена успяла да зачене — Плум изпълнил дълга си в ложето, преди да се спомине. По-късно тръгнали вулгарни слухове, че лорд Плум починал, когато зърнал невястата си гола (всичко това — описано с най-мръсни слова, които навярно са забавлявали хора като Гъба, но няма нужда да ги повтаряме), а детето в утробата й било от братовчед й Егон — същият, който по-късно станал крал Егон Недостойния.

Вторият й брак бил по заръка на краля след Егон Недостойния — крал Дерон Добрия. Дерон я омъжил за своя надзорник на хазната, което довело до още четири деца… и до това, че Елена на практика поела длъжността на съпруга си. Славел се като добър и благороден лорд, но без особен талант за сметки. А тя бързо си спечелила влияние и доверието на крал Дерон.

За трети път се омъжила по свой собствен избор, след като се влюбила в сир Майкъл Мануди, дорнец, придружител на принцеса Мария. Мануди като млад се обучавал в Цитаделата и бил мъж на познанието, извънредно остроумен и начетен, верен служител на крал Дерон, след като последният се оженил за кралица Мария. Няколкократно пътувал до Браавос, за да преговаря с Желязната банка от името на краля, за което свидетелстват и протоколите на срещите между него и отговорниците на хазните на банката (кореспонденцията им е скрепена с неговия печат и подписана с неговото име, ала по всичко личи — с почерка на Елена).

Елена се омъжила за сир Майкъл явно с благословията на Дерон скоро след смъртта на втория си съпруг. По-късно в живота си Елена твърдяла, че се омъжила за сир Мануди не заради ума му, а защото толкова обичал музиката. Знае се, че й е свирил на арфа и когато починал, Елена заповядала да изваят статуята му с арфа, а не с меч и шпори, както било прието за рицарите.

Още повече негодувание предизвикала забраната на проституцията в Кралски чертог, но никой не могъл да убеди краля колко беди ще причини това. Повече от хиляда блудници и децата им били събрани и пропъдени от града. Недоволството минало покрай ушите на крал Белор, който предпочел да не обърне внимание и се вглъбил в най-новия си проект: огромна септа навръх Хълма на Висения — твърдял, че му се явила във видение. И така започнала работата по Великата септа, макар и да била завършена едва много години след смъртта му.

Великата септа на Белор

Един злощастен елемент от фанатизма на краля било настойчивото му горене на книги. Макар и някои книги да съдържат твърде малко знания от полза, а други дори да са опасни, унищожаването на познание е болезнено. Това, че наредил да изгорят „Свидетелството на Гъба“ не изненадало никого — писанията му били скандални и вулгарни. Ала „Свръхестествена история“ на септон Барт, колкото и да били грешни някои от предположенията в нея, била трудът на един от най-ярките умове в Седемте кралства. Изследванията и практиката на Барт в сферата на висшите изкуства били достатъчни Белор да го заклейми като свой враг и да унищожи написаното от него, при все че по-голямата част от „Свръхестествена история“ не е нито спорна, нито непристойна. Имаме щастието част от нея да е оцеляла, тъй че познанието вътре не е изгубено докрай.

В крайна сметка някои летописци се питали дали срещата със смъртта в Дорн не се е отразила някак на разсъдъка му, защото с напредъка на годините решенията му били все по-произволни и фанатизирани. Простолюдието го обичало — редовно изпразвал хазната, за да финансира добрите си дела, включително в годината, когато ежедневно дарявал по самун хляб на всеки мъж и жена в града, — но лордовете губели спокойствие. Кралят не само сложил край на брака си с Даена, но и направил така, че никога повече да не може да се ожени, като дал септонски обет, подтикнат от Върховния септон, все по-влиятелна фигура в кралството. Декретите му все повече пренебрегвали материалното — например опитът му да изиска от Цитаделата да изпраща послания с гълъби вместо с гарвани (фарс, описан надълго и нашироко в „Черни криле, бързи слова“ на Уолгрейв), както и да освободи от данъци оногова, който поддържал непорочието на дъщеря си с навременно употребен девствен пояс.

Към края на царуването си Белор прекарвал все повече и повече време в пост и молитви, опитвайки се да компенсира за всички грехове и язви, които вярвал, че той и поданиците му причиняват на Седемте всеки ден. Когато починал Върховният септон Белор уведомил Преблагочестивите, че боговете са му разкрили следващия Върховен септон, и те незабавно го издигнали на поста: обикновен гражданин на име Пейт, майстор каменоделец, ала неук, простоват и неспособен да запомни и една молитва. Може би за щастие, този скудоумен Върховен септон умрял от треска само година по-късно.

А може би — не. Белор вече бил убеден, че боговете са дарили осемгодишно момче — просяче от улицата, според някои, но по-вероятно — син на продавач на завеси, — със силата да върши чудеса. Белор твърдял, че е виждал как момчето си говори с гълъбите, а те му отвръщали с мъжки и женски гласове — гласовете на Седемте, според Белор. И така, той обявил него за следващ Върховен септон. Преблагочестивите отново изпълнили и така бил избран най-младият септон в историята.

Раждането на Демън Реки, извънбрачното дете на Даена Таргариен от баща, когото тя отказвала да назове (но после го разкрили — това бил собственият й братовчед Егон, докато още бил принц), причинило поредните пости на краля. Веднъж вече почти се бил самоубил от глад преди години, когато цял месец едва се хранил, след като братовчедка му принцеса Нерис родила мъртви близнаци. Този път стигнал още по-далеч, отказвайки всичко, освен вода и понякога коричка хляб, с която да успокоява стомаха си. Четирийсет дни спазвал режима си. На четирийсет и първия го открили в несвяст пред олтара на Майката.

Великият майстер Мункун сторил каквото било по силите му, за да изцери краля. Опитало и момчето септон, но чудесата му били дотам. Кралят отпътувал към Седемте в десетата година от царуването си, през 171 г.сл. З.

Зловредни слухове след въздигането на Визерис — тръгнали, според някои, от перото на лейди Мая Стоукуърт — настоявали, че той е отровил краля, за да успее най-после да седне на престола, след десетилетие чакане. Други предполагат, че Визерис е отровил Белор за доброто на кралството, тъй като кралят септон вярвал, че Седемте са го призовали да наложи Вярата върху всичките си поданици без изключение. Това би довело до войни със Севера и Железните острови, и в двата случая с тежки последици.