Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (29) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Егон Пети

Първото, което Егон сторил, било да арестува Бриндън Реки, Ръката на краля, за убийството на Енис Блекфир. Кървавия гарван не отрекъл, че е подмамил претендента, ала настоял, че е пожертвал собствената си чест за доброто на кралството.

Макар мнозина да се съгласили и с радост да приели поредната победа срещу претендент на Блекфир, крал Егон решил, че няма избор и трябва да осъди Ръката, за да запази тежестта на думата на Железния трон. Ала след смъртната присъда крал Егон предложил на Кървавия гарван да облече черното и да се присъедини към Нощния страж. Кървавия гарван приел. Сир Бриндън Реки отплавал за Вала късно през 233 г.сл. З. (Никой не заловил кораба му.) С него отпътували още двеста души, мнозина от тях — стрелци от личната му гвардия, Гарвановите зъби. С тях бил и братът на краля, майстер Емон.

Кървавия гарван се издигнал и станал лорд-командир на Нощния страж през 239 г.сл. З. Служил на поста докато не изчезнал по време на патрул отвъд Вала през 252 г.сл. З.

Царуването на Егон било предизвикателство, започнало насред зима, върлуваща вече трета година, без изгледи да свърши. В Севера имало глад и страдания, както и сто години по-рано, в дългата зима от 130–135 г.сл. З. Крал Егон, винаги загрижен за добруването на бедните и слабите, направил, каквото може, за да увеличи доставките на зърно и друга храна към Севера, но някои смятали, че се е престарал.

Онези, в чиито дела често се бъркал като принц, опитвайки се да намали правата и привилегиите им, също изпитали властта му. А заплахата от Блекфир оттатък морето не свършила със смъртта на Енис — печално известното предателство на Кървавия гарван само подсилило омразата на изгнаниците. През 236 г.сл. З., когато жестоката шестгодишна зима била към края си, започнал Четвъртият бунт на Блекфир. Самопровъзгласилият се крал Демън Блекфир Трети, син на Хегон и внук на Демън Първи, прекосил Тясното море редом с Горчива стомана и Златната дружина, в пореден опит да превземе Железния трон.

Нашествениците хвърлили котва при Куката на Маси, южно от залива Черна вода, но малцина се събрали под знамената им. Самият крал Егон Пети ги посрещнал, съпроводен от тримата си синове. В Битката при моста на Отприщена вода Блекфир понесли съкрушително поражение, а Демън Трети бил убит от рицаря от Кралската гвардия сир Дънкан Високия, странстващия рицар, на когото Ег бил скуайър. Горчива стомана избягал за пореден път само за да се покаже след няколко години в Оспорваните земи, заедно с наемниците си в една от важните битки между Тирош и Мир. Сир Егор Реки бил на шейсет и девет години, когато паднал сразен, и се твърди, че умрял, както и живял, с меч в ръка и предизвикателство на уста. Ала заветът му останал в лицето на Златната дружина и рода Блекфир, на който служил и който закрилял.

По времето на Егон Пети имало и още сражения — Невероятния крал бил принуден да прекара много от царуването си в броня, потушавайки това или онова въстание. Макар и простолюдието да го обичало, крал Егон си спечелил доста врагове сред лордовете, чиито правомощия се опитвал да ограничи. Извършил много промени и дал права на обикновените хора, каквито те не познавали дотогава, ала всяка от мерките предизвиквала яростен отпор у лордовете, понякога — и открито неподчинение. Най-гласовитите му противници стигали дотам да се отрекат от него, определяйки го като „кървав тиранин, който ни лишава от права и свободи, дадени ни от боговете“.

Добре е известно, че съпротивата срещу него насилвала търпението на Егон — особено след като с всички компромиси, които правел, виждал мечтите си все по-далеч в бъдещето. Неподчинението не спирало и не спирало и Негово Величество се принуждавал да угажда на неотстъпчиви лордове по-често, отколкото му се искало. Познавач на историята и страстен читател, Егон Пети често казвал, че ако имал дракони, както първия си съименник, щял да изкове наново кралството, с мир, благоденствие и справедливост за всички.

Дори синовете на добросърдечния крал по-често му причинявали трудности, отколкото му били опора. Егон Пети се оженил по любов за лейди Бета Блакууд Одухотворената (някои я наричат своенравна), дъщеря на лорда на Гарваново дърво. Станала известна като Черната Бета — за тъмните й очи и черната й коса. Когато се венчали през 220 г.сл. З., невястата била на деветнайсет, а женихът — на двайсет, толкова далеч по линията на унаследяване, че съюзът не предизвикал никаква съпротива. В годините след това Черната Бета дала на Егон трима синове (Дънкан, Джеерис и Дерон) и две дъщери (Шера и Раел).

Крал Егон Невероятния (отзад) и синовете му (от ляво надясно): Дънкан, Джеерис и Дерон

Отдавна било привично дом Таргариен да венчава брат за сестра, за да е чиста кръвта на дракона, но по някаква причина Егон Пети бил убеден, че кръвосмешението повече вреди, отколкото помага. Вместо да следва традицията, решил да ожени децата си за тези на някои от най-големите лордове в Седемте кралства с надеждите да спечели одобрението им за реформите си и да укрепи властта си. С помощта на Черната Бета двамата постигнали няколко изгодни годежа през 237 г.сл. З., докато децата на Егон били още малки. Ако браковете се били състояли, навярно са щели наистина много да помогнат… но Негово Величество не помислил за опърничавостта на собствената си плът и кръв. Децата на Бета Блакууд се оказали упорити като майка си — и като баща си решили да последват сърцата си.

Пръв се противопоставил най-големият му син Дънкан, принц на Драконов камък и наследник на трона. Макар и сгоден за една от дъщерите на Баратеон от Бурен край, през 239 г.сл. З., докато пътувал из Речните земи, Дънкан се влюбил в едно странно, прелестно тайнствено момиче, което се наричало Джени от Стария камък. Макар да живеела полудива сред руини и твърдяла, че произхожда от отдавна изчезналите кралски родове на Първите хора, селяните от околните паланки гледали с насмешка на историите й и настоявали, че е някое умопобъркано девойче или дори вещица.

Джени от Стария камък дошла в кралския двор заедно с една извънредно дребна старица — албинос, на която в Речните земи й се носела славата на вещица. Самата лейди Джени в невежеството си твърдяла, че жената е Горско чедо.

Вярно било, че Егон дружал с простолюдието, на практика бил израснал сред тях, но не можел да понесе брака на наследника си за една от тях. Негово Величество сторил каквото може, за да разтрогне съюза, и молел Дънкан да остави Джени. Но принцът споделял упоритостта на баща си и му отказал. Дори когато Върховният септон, Великият майстер и Малкият съвет ведно настояли крал Егон да принуди сина си да избере — Железния трон или горската дивачка, Дънкан не отстъпил. Вместо да се отрече от Джени, той се отказал от наследството си и го отстъпил на брат си Джеерис, като абдикирал като принц на Драконов камък.

Но и това не донесло никому спокойствие, нито пък възстановило дружбата с Бурен край. Бащата на отритнатото момиче, лорд Лайънъл Баратеон от Бурен край — известен като Смеещата се буря и прочут воин, — не приел с лекота наранената си гордост. Последвало кратко, кърваво въстание, което приключило едва когато сир Дънкан от Кралската гвардия победил лорд Лайънъл в двубой, а крал Егон пък му обещал тържествено, че ще омъжи най-малката си дъщеря Рела за наследника му. Скрепили споразумението, като изпратили принцеса Рела в Бурен край, да служи като виночерпец на лорд Лайънъл и придружителка на лейди съпругата му. Джени от Стария камък — лейди Джени, както я наричали уважително, — в края на краищата била приета в двора и из всичките Седем кралства простолюдието я обичало много. Тя и принцът й, който завинаги останал с името Принц на водните кончета, били любима тема на певците много години наред.

По-малкият му брат бил принц Джеерис, вече принц на Драконов камък. Макар годините на краля сред простолюдието да му създали неприязън към валирианския обичай на кръвосмесителни бракове, принц Джеерис бил традиционалист и от малък обичал сестра си Шера, и мечтаел да се ожени за нея постарому. Когато разбрали за това, крал Егон и кралица Бета направили каквото могат, за да разделят двамата, макар разстоянието сякаш все повече разгаряло страстта на брата и сестрата.

Принц Джеерис нямал волята на брат си, но когато Дънкан оспорил желанието на баща си, а и той, и съветниците му в крайна сметка отстъпили, по-младият принц решил да следва повика на сърцето си. През 240 г.сл. З., година след брака на принц Дънкан, Джеерис и Шера се измъкнали от опекуните си и се оженили тайно. Джеерис бил на петнайсет, а Шера — на четиринайсет. Преди кралят и кралицата да разберат за брака, той вече бил консумиран. Егон нямал избор, освен да го приеме. И кралят отново трябвало да се справя с наранената гордост и гнева на благородни домове — Джеерис бил сгоден за Силия Тъли, дъщеря на лорда на Речен пад, а Шера — за Лутор Тирел, наследника на Планински рай.

Джеерис и Шера имали две деца — Ерис и Рела. Следвайки съвета на вещицата, дошла с Джени от Стария камък, принц Джеерис решил да ожени Ерис и Рела или поне така твърдят хрониките от кралския двор. Раздразнен, крал Егон вдигнал ръце и го оставил да прави каквото поиска.

Следвайки примера на братята си, дори най-младият син на краля, принц Дерон, терзаел баща си по подобен начин. Сгоден за лейди Олена Редвин от Арбор, когато и двамата били на девет години, принц Дерон се отрекъл от съюза през 246 г.сл. З., когато бил на осемнайсет… макар в неговия случай нямало друга жена. Дерон останал ерген през остатъка от краткия си живот. Роден воин, той се наслаждавал на турнири и сражения и предпочитал дружбата си със сир Джереми Норидж, красив млад рицар, с когото били заедно още като скуайъри в Планински рай. Принц Дерон обаче донесъл на баща си още, този път далеч по-дълбока, печал, когато загинал в битка през 251 г.сл. З., водейки армия срещу Плъха, Сокола и Прасето. Сир Джереми загинал с него, но бунтът бил потушен, а въстаниците — избити или избесени.

През 258 г.сл. З. в Есос се надигнала нова опасност за властта на Егон — когато деветима разбойници, изгнаници, пирати и капитани на наемнически дружини се събрали в Оспорваните земи, под Дървото на короните, и сформирали нечист съюз. Всеки от Дружината на Деветимата се врекъл да помогне на останалите да си спечели кралство. Сред тях бил и последният Блекфир, Мелис Чудовищния, командир на Златната дружина, а кралството, което му обещали, било това на Егон. Принц Дънкан, когато разбрал за съглашението, прочуто отбелязал, че короните се продават за по петак, тъй че Дружината на Деветимата отпосле станала известна като Кралете на деветте петака във Вестерос. Смятало се, че Свободните градове в Есос несъмнено ще сложат край на претенциите им, но във всеки случай започнали приготовления, ако Мелис и съюзниците му се обърнат срещу Седемте кралства. Приготовленията не били особено усилени, а крал Егон се съсредоточил върху управлението си.

И върху нещо друго: дракони. С годините Егон Пети започнал все повече да мечтае за дракони, които отново да разперят криле над Седемте кралства. В това не се различавал много от предшествениците си, които водели септон и да се молят пред последните яйца, чародеи — да плетат заклинания, майстери — да мъдруват върху тях. Приятели и съветници се опитвали да го разубедят, но крал Егон все повече вярвал, че само драконите ще му спечелят достатъчно уважение, за да извърши промените, които предвиждал, и да принуди горделивите и непреклонни лордове на Седемте кралства да се съгласят с декретите му.

Последните години от царуването на Егон били посветени на търсене на древни познания за отглеждането на дракони във Валирия — твърди се, че Егон заръчал пътешествия чак до Асшаи край Сянката, с надеждата да открие текстове и информация, изгубени за Вестерос.

Плодът на тези мечти била съкрушителна трагедия, родена от миг на щастие. В съдбоносната 259 г.сл. З. кралят поканил много от най-близките си в Летен замък, любимото му място, където да отпразнуват предстоящото раждане на първия му правнук, момче на име Регар, син на внуците му Ерис и Рела, децата на принц Джеерис.

За наше нещастие, трагедията в Летен замък оставила твърде малко живи свидетели, а оцелелите никога не продумали за нея. Една прелюбопитна страница от историята на Гилдаин — несъмнено едно от последните неща, написани от него преди смъртта му, намеква за нещо голямо, но по някаква случайност върху нея се е разляло мастило и е скрило твърде много.

От Историята на Архимайстер Гилдаин

… кръвта на дракона, събрани на едно…

… седем яйца, в чест на Седемте, макар собственият септон на краля да го предупредил…

… пироманти…

… адски огън…

… пламъците горели неконтролируемо… катерели се… толкова горещи, че…

… да загине, ако не бил доблестният лорд-команд…

Пожарът в Летен замък