Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (22) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Дерон Първи

След смъртта си през двайсет и шестата година на царуването си и сто петдесет и седем години след короноването на Завоевателя, Егон Трети завещал кралството си на двама синове и три дъщери. Най-големият от тях, Дерон, бил едва четиринайсетгодишно момче, когато седнал на Железния трон. Навярно повлиян от чара и гения на Дерон или може би защото още помнел регентството на брат си, принц Визерис не настоявал за регентство за новия млад крал. Вместо това продължил да служи като Ръка, а Дерон управлявал умело и надеждно.

Малцина очаквали Дерон, Първият с това име, да се покрие със слава, подобно на предшественика си Егон Завоевателя, чиято корона сложил. (И баща му предпочитал простата стоманена диадема.) Ала славата се превърнала в пепел почти толкова бързо, колкото и дошла. Юноша с рядък ум и воля, Дерон срещнал съпротива от чичо си, съветниците си и още мнозина височайши лордове, когато предложил да „довърши Завоеванието“, като присъедини Дорн към кралството. Лордовете му напомнили, че за разлика от Завоевателя и сестрите му, той няма повече дракони. Отговорът на Дерон останал в историята: „Имате дракон. Стои пред вас.“.

Крал Дерон Младия дракон

И така, волята на краля надделяла, а когато разкрил плановете си, които, говори се, били изготвени с помощта на Алин Веларион Дъбовия юмрук, някои започнали да се надяват на успех. Формулираната военна кампания усъвършенствала тази на самия Егон Първи.

След това Дерон Първи се доказал недвусмислено по бойните полета на Дорн, които от стотици години били непреодолима преграда за воините на Предела, за бурните лордове и дори за драконите на Таргариен. Дерон разделил воинството си на три: една част, водена от лорд Тирел, който минал през Принцов проход в западния край на Червените планини; друга, водена от братовчеда на краля и надзорник на флота — Алин Веларион, чиято войска се придвижвала по море; и една част, предвождана от самия крал, надолу по опасния проход, наречен Костения път. Там той рискувал с промъкване по кози пътечки, които други смятали за твърде опасни, за да заобиколи дорнските наблюдателници и да избегне капаните, осуетили Орис Баратеон. След това младият крал помел всяка войска, опитала се да го спре. Овладял Принцов проход и най-важното, кралската флотилия преминала през Дъсченото градче и поела нагоре по реката.

Така Дорн на практика бил разполовен от лорд Алин по Зелената кръв, а дорнските армии на изток и запад не можели да си помагат пряко. И тази стратегическа ситуация родила поредица дръзки сражения, за които не би стигнал и цял том. Можем да открием много хроники на тази война, но най-добрите от тях са събрани в „Завоеванието на Дорн“, собствените записки на крал Дерон, с право считани за постижения на елегантната простота — и като проза, и като стратегически решения.

В рамките на година нашествениците тропали на портите на Слънчево копие и се биели по улиците на така наречения Град на сенките. През 158 г.сл. З. принцът на Дорн и двайсет от най-влиятелните му лордове преклонили глави пред Дерон в Подчинението на Слънчево копие. Младият дракон постигнал онова, което Завоевателя така и не успял. Из пустините и планините бродели бунтовници — мъже, бързо заклеймени като разбойници, — но от самото начало били малцина.

Кралят бързо укрепил контрола си над Дорн и се справил с тези бунтовници на място… макар и не без трудности. В един печално прочут инцидент, отровна стрела, прицелена в краля, улучила вместо него братовчед му принц Емон (по-младия син на принц Визерис), който бил върнат у дома с кораб, за да се възстанови. Ала до 159 г.сл. З. крайбрежията били умиротворени, а Младият дракон можел да се върне триумфално в Кралски чертог, оставяйки лорд Тирел в Дорн, за да поддържа мира.

За да му останат дорнците верни и да не създават проблеми, Дерон отвел със себе си в столицата четиринайсет благородни заложници, синове и дъщери на почти всичките височайши домове в Дорн. Този ход осигурил подчинението на домовете, но кралят не очаквал неумолимостта на простолюдието, върху което нямал контрол. Двайсет хиляди мъже загинали във войната за Дорн, а двойно повече умрели през следващите три години, докато обикновените дорнци упорито се противопоставяли на хората на краля.

Черепи на мъртвите в Дорн

Лорд Тирел, отговарящ за Дорн от името на краля, храбро се опитвал да потуши пламъците на въстанието, като всеки месец пътувал от замък на замък и там наказвал с бесило всички поддръжници на бунтовниците, изгарял селцата, укриващи разбойниците, и така нататък. Но простолюдието отвърнало. С всеки изминал ден се множали откраднатите или унищожени припаси, изгорените биваци, убитите коне, а бройката на мъртви войници постепенно нараствала — намирали смъртта си по алеите на Града на сенките или в засади из дюните, или в лагерите си.

Но същинското въстание започнало, когато лорд Тирел и свитата му пристигнали в Пясъчника, където Негова светлост бил убит в ложе от скорпиони. Докато се разнасяла вестта за неговата гибел, в Дорн от край до край избухнали открити размирици.

Дорнски писма, събрани от майстер Гарет в неговата хроника „Червени пясъци“ предполагат, че господарят на замъка Пясъчник е планирал смъртта на лорд Тирел. Причините зад мотивите му са обект на догадки от години. Някои предполагат, че се е ядосал, след като не е бил възнаграден от лорд Тирел за предишните си прояви на лоялност. Други предполагат, че миналите му заслуги са били част от плана му да накара краля и лорд Тирел да му вярват.

През 160 г.сл. З. Младият дракон сам бил принуден да се върне в Дорн, за да се разправи с бунтовниците. Спечелил няколко малки победи, докато напредвал по Костения път, а лорд Алин Дъбовия юмрук отново връхлетял Дъсченото градче и Зелената кръв. Наглед прекършени, през 161 г.сл. З. дорнците се съгласили да подновят клетвата си за вярност и да обсъдят условията на подчинението си… ала не търсели мир, а кроели предателство и покушение. Под мирното знаме нападнали Младия дракон и свитата му. Трима рицари от Кралската гвардия загинали, защитавайки краля (четвърти, за свой доживотен срам, хвърлил меча си и се предал). Принц Емон Драконовия рицар бил ранен и заловен, но не и преди да посече двама от предателите. Младият дракон сам загинал с Блекфир в ръка, обграден от десетима неприятели.

И така, крал Дерон властвал четири години — амбицията му се оказала твърде голяма. Славата може и да е вечна, но и бързо изгаря, и дори най-славните победи се забравят, ако водят до още по-тежки беди.