Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (24) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Визерис Втори

Макар и двамата синове на крал Егон Трети да били мъртви, трите му дъщери още били живи и сред простолюдието — и дори сред лордовете — се надигали гласове, че Железният трон по право трябва да премине у принцеса Даена. Ала били малцина — десетилетното заточение в Девичата гробница оставило Даена и сестрите й без силни съюзници, а и още били пресни жестоките спомени от последния път, когато жена седяла на Железния трон. Даена Непокорната, според мнозина от лордовете, била хаотична и неуправляема… а и разпътна, все пак преди година родила копеле, което кръстила Демън, ала упорито отказвала да назове баща му. Така че били цитирани прецедентите от Великия съвет от 101-ва и Танцът на драконите, и претенциите на сестрите на Белор били отхвърлени. Короната преминала у техния чичо — дотогавашната Ръка на краля принц Визерис.

Мнозина са писали, че докато Дерон воювал, а Белор се молил, Визерис управлявал. Четиринайсет години бил Ръка на племенниците си, а преди тях — и на брат си Егон Трети. Смята се, че бил най-прозорливата и далновидна Ръка от септон Барт насам, макар усилията му да не дали желания резултат по времето на Съкрушения крал, който не изпитвал никакво желание да се хареса на поданиците си и да си спечели обичта им. В „Жития на четиримата крале“ Великият майстер Кает няма особено мнение за Визерис, нито добро, нито лошо… но някои смятат, че книгата би трябвало да е „Жития на петимата крале“ — и да включва Визерис. Ала той е подминат в полза на сина си, Егон Недостойния.

След годините като заложник в Лис Визерис се завърнал в Кралски чертог с красива лисенска невяста, Лара Рогаре, дъщеря на богат и влиятелен благороднически род. Висока и крехка, сребристоруса и с виолетовите очи на валирианка (старата кръв е още силна в Лис), тя била със седем години по-голяма от Визерис. Също така никога не се чувствала част от двора, никога не намерила радост там. Ала преди да се върне в родния Лис, тя му родила три деца.

Най-големият му син бил Егон, роден в Червената цитадела през 135 г.сл. З. Бил силно момче, което станало красив и обаятелен мъж, ала и безотговорен и капризен, отдаден на удоволствия. Причинил много беди и теглила на баща си, както и много мъки на кралството.

Младия принц Егон с родителите си, принц Визерис Втори и Лара Рогаре

През 136 г. последвал Емон. Бил също тъй здрав и красив като брат си, ала без недостатъците му. Доказал се като най-добрия ездач и мечоносец на времето си — достоен за Тъмна сестра. Станал известен като Драконовия рицар, кръстен на триглавия дракон от бяло злато, който украсявал шлема му. И до ден-днешен някои го наричат най-благородния рицар в историята, едно от най-легендарните имена в Кралската гвардия.

Последното от децата на Визерис била и единствената му дъщеря Нерис, родена през 138 г.сл. З. Тъй бледа била, че кожата й изглеждала прозрачна, говорели хората. Била дребна (и все по-дребна ставала, тъй като не обичала да се храни), с извънредно фино лице, а певците пишели песни за очите й — тъмнотеменужени, много големи, обрамчени със светли мигли.

От братята си повече обичала Емон, защото знаел как да я разсмее — и притежавал част от нейната добродетелност в божиите очи, каквато Егон нямал. Нерис почитала Седемте толкова, колкото обичала и брат си, ако не и повече. Щяла да стане септа, ако лорд баща й го бил позволил. Той обаче не го сторил и вместо това я омъжил за сина си Егон през 153 г.сл. З., с благословията на крал Егон Трети. Според певците Емон и Нерис плакали по време на церемонията, макар летописите да ни казват, че Емон се спречкал с Егон на сватбения пир, а Нерис плакала в брачната нощ вместо на церемонията.

Някои пишат, че много от безразсъдствата на Младия дракон и Белор Блажения били дело на принц Визерис, но други спорят, че именно той усмирявал най-тежките им обсебености, доколкото може. Макар да управлявал по-малко от година, поучително е да помислим над реформите му в кралския дом и дейностите му, както и в установяването на нов монетен двор и опитите му да насърчи търговията през Тясното море. Също така внесъл промени в законовия кодекс, въведен от Джеерис Обединителя.

Визерис Втори притежавал способностите да стане новият Обединител — никой крал преди него не се бил показал по-добър управник. Ала през 172 г.сл. З. ненадейна болест трагично го покосила.

Няма нужда да споменаваме, че някои сметнали естеството и скоростта на тази болест за подозрителни, но никой не посмял да оповести съмненията си. Цяло десетилетие изминало, преди да се появи първото обвинение, че не друг, а наследникът на Визерис, синът му Егон, го отровил.

Има ли истина в подобни обвинения? Не можем да кажем. Но като знаем за печалната слава и порочните дела на Егон Недостойния, и преди, и след като се сдобил с короната — бихме приели тази вероятност.