Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (21) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Егон Трети

Малкия Егон заменил чичо си на Железния трон през 131 г.сл. З., приемайки името Егон Трети — а Кралството може би е смятало, че с бедите му е свършено. Поддръжниците на Егон Трети победили и последните останки от воинството на Егон Втори в Битката при Кралския път, осигурили си контрола над Кралски чертог. Флотилията на Веларион отново служела на Железния трон, а Морската змия несъмнено щял да напътства младия крал. Но всички тези надежди се крепели на пясъчни основи и скоро периодът щял да се запомни като Фалшивата зора. Преди края на войната Егон Втори бил изпратил свои хора в търсене на наемници и никой не знаел дали и кога ще се завърнат, за да отмъстят за краля си. На запад Червения кракен и хората му нападнали и разграбили Светъл остров и западните брегове. А през 130 г.сл. З., на Девичи ден конклавът от майстери в Староград бил обявил началото на ужасна, сурова зима, която вече душала кралството в прегръдките си и щяла да продължи шест години.

Младият крал Егон Трети

Никъде в Седемте кралства това нямало повече значение, отколкото в Севера — а страхът от зимата предизвикал Зимните вълци да се сберат под знамената на лорд Родрик Дъстин и да умрат за кралица Ренира. Зад тях обаче се влачела по-голяма армия — от бездетни и бездомни мъже, мъже без невести и по-малки синове под цветовете на лорд Креган Старк. Тръгнали, за да се сражават, да приключенстват и да грабят, а може би и да умрат славно, за да спестят на роднините си над Шийката още едно гърло за изхранване.

Отровата, убила крал Егон Втори, им отнела тази възможност. Лорд Старк влязъл с войската си в Кралски чертог, но с много по-различен резултат. Старк възнамерявал да накаже Бурен край, Староград и Скалата на Кастърли, задето са се застъпили за краля. Само че лорд Корлис вече бил разпратил дипломати към Скалата, Бурен край и Староград, за да изготвят мир. За шест дни, докато кралството чакало със затаен дъх новини за победата или провала на лорд Корлис, лорд Креган Старк владеел умовете в кралския двор. Това бил така нареченият Час на вълка.

Лорд Старк не можел да бъде разубеден от едно: предателите и отровителите на крал Егон Втори трябвало да си платят. Едно е да убиеш жесток и несправедлив крал в битка. Но подмолно покушение с отрова е предателство срещу самите богове. Креган наредил да арестуват двайсет и двама души в името на Егон Трети — сред тях: Ларис Хромавия и Корлис Веларион. Уплашен, Малкия Егон — тогава на единайсет — се съгласил да направи лорд Старк своя Ръка.

Лорд Корлис се спасил от съд благодарение на Бела и Рена Таргариен, които убедили Егон да издаде декрет, възстановяващ титлите и званията му. След това Черната Али Блакууд предложила на лорд Старк ръката си в брак, за да не отмени той едикта.

На този пост Креган Старк служил ден, като едновременно бил и председател по делата и екзекуциите. Повечето от обвинените приели черното (водени от хитрия сир Пъркин Бълхата). Само двама избрали  смъртта — сир Гилс Белгрейв от Кралската гвардия, не искал да надживее краля си, и Ларис Хромавия, последен от дребния род Стронг.

На следващия ден лорд Старк сам напуснал поста. Никой никога не е бивал Ръка за толкова кратко, а малцина се отказвали от властта с такава радост. Старк се върнал в Севера, като оставил зад себе си мнозина от яростните си воини. Някои се оженили за вдовици от Речните земи, други станали наемници или се врекли на други лордове, а трети избрали грабежите. Но Часът на Вълка отминал и дошло времето на регентите.

В този период — от 131 г.сл. З., когато Егон наследил трона, до 136 г.сл. З., когато навършил пълнолетие, — седмочислен съвет управлявал кралството вместо краля. Само един от тези регенти — Великият майстер Мункун, останал през всичките пет години. Останалите или напускали, или били заменяни. Най-прочутият от тях бил Морската змия, който преминал оттатък скръбния воал през 132 г.сл. З., на седемдесет и девет. Тялото му седем дни било открито за поклонение под Железния трон, а цялото кралство ронило сълзи за него.

Регентството било белязано със смут. Сир Тиланд Ланистър — един от благородниците, завърнали се с празни ръце от Свободните градове (там свободните дружини получили богата отплата във войните след краха на кралството на Трите дъщери), — служил добре като Ръка на краля, макар и сляп, и осакатен от изтезателите на кралица Ренира, които така и не изкопчили от него къде е скрил голяма част от кралската хазна на Егон Втори. Ала през 133 г. Зимната треска отнела живота му.

Ситуацията се влошила допълнително, когато като пръв регент, а после и като Ръка се възкачил Унвин Пийк, лорд на Старпайк, Дънстънбъри и Уайтгроув. Участието му в Първата и Втората битка за Тъмбълтън било значително и той се почувствал пренебрегнат, когато не го избрали сред първите регенти. Скоро обаче компенсирал, спечелвайки си още и още власт. Негови роднини получили високи назначения; опитал, след предполагаемото самоубийство на кралица Джеера, да омъжи собствената си дъщеря за краля и не пропускал възможност да подкопае позициите на съперниците си в двора.

Лорд Алин, внук на Морската змия, бил основният му конкурент. Отказали му регентското място на дядо му и го изпратили да се сражава при Каменни стъпала. Там си извоювал името Дъбовия юмрук, но новопридобитата му бойна слава причинила разногласия при завръщането му в Кралски чертог. Ръката възнамерявал сам да завладее Каменни стъпала и да сложи край на пиратското кралство на Ракалио Риндон, но бързите действия на Веларион означавали, че повечето от нужните за това войски не можели да стигнат дотам по вода. Славата и репутацията на Дъбовия юмрук само растели, а регентите, напук на възраженията на лорд Пийк, го засипвали с почести и възнаграждения.

В края на краищата Ръката успял да убеди регентите да изпратят Дъбовия юмрук на запад, за да се справи с дългите кораби на Червения кракен, след като той отказал да върне плячката си и продължил с грабителството. Пътуването било опасно, замислено така, че лорд Алин или да се върне позорно надвит, или да загине. Вместо това Дъбовия юмрук го превърнал в първото от шестте си големи мореплавания.

Регентите на крал Егон Трети

Първият Седмочислен съвет

Лейди Джейн Арин, Девата от Долината — починала от болест в Града на гларуса през 134 г.сл. З.

Лорд Корлис Веларион, Морската змия — починал от старост през 132 г.сл. З., на седемдесет и девет години.

Лорд Роланд Уестърлинг от Зъбера — починал от Зимна треска през 133 г.сл. З.

Лорд Ройс Клюн от Нощна песен — отказал се от поста през 132 г.сл. З.

Лорд Манфрид Мутън от Девиче езеро — починал от старост и болест през 134 г.сл. З.

Сир Торен Мандърли от Бял пристан — отказал се от поста през 132 г.сл. З., след смъртта на баща си и брат си от Зимна треска.

Великият майстер Мункун — единственият, задържал се на поста през 131–136 г.сл. З.

Другите

Лорд Унвин Пийк — получава мястото на лорд Корлис през 132 г.сл. З., напуска през 134 г.сл. З.

Лорд Тадиъс Роуан — получава място през 133 г.сл. З., след смъртта на лорд Уестърлинг, бива освободен от поста през 136 г.сл. З.

Сир Корвин Корбрей — съпруг на Рена Таргариен, заменя лорд Мутън през 134 г.сл. З. Загива, прострелян от арбалет при Рунстоун същата година.

Уилям Стакспир — избран с жребий в Големия съвет от 136 г.сл. З.

Марк Мериуедър — избран с жребий в Големия съвет от 136 г.сл. З.

Лорент Грандисън — избран с жребий в Големия съвет от 136 г.сл. З.

През цялото това време Егон Трети — твърде млад още — бил само пионка. Бил нещастен юноша, потиснат, малко неща го вълнували. Обличал се в черно и понякога с дни не продумвал. Единственият му спътник в тези първи години на трона бил Гемон Светлокосия, някогашният мним крал, сега — негов прислужник и приятел. След като лорд Пийк станал Ръка, Гемон получил и друга роля — „момче за камшика“, да получава наказания, отредени за кралската особа. По-късно Гемон Светлокосия загинал от отрова, предназначена за краля и младата му красива кралица — Денара Веларион.

Лейди Денара била братовчедка на Алин Дъбовия юмрук, а баща й — също братовчед на Алин, загинал за него при Каменни стъпала. Изумително красиво девойче, тя била едва на шест, когато Рена и Бела я представили на краля — последна сред хилядата момичета, изредили се пред него на Големия бал от 133 г.сл. З. Ръката лорд Пийк го обявил, обаче когато регентите спрели домогванията му да постави собствената си дъщеря до краля — макар че той така и не се отказал, а изборът на Егон Трети крайно го разочаровал.

Последното живо дете на Егон Втори, Джеера Таргариен била на осем, когато се омъжила за братовчед с Егон Трети, а на десет се хвърлила от Стегата на Мегор върху шиповете в опасващия я ров. Половин час агонизирала, преди да умре.

Ала някои се съмняват в обстоятелствата около смъртта й. Сама ли наистина е посегнала на живота си? Шушнело се, че не. Били посочени мнозина заподозрени — сред тях сир Мървин Цветя от Кралската гвардия, незаконороденият брат на лорд Унвин Пийк — рицарят, който тогава пазел покоите й. Но дори Гъба се съмнява, че Цветя е бил мъж, който да стори нещо подобно с повереницата си, едва дете. Шутът обаче дава друга възможност: Цветя е отстъпил и е позволил на друг да изпълни делото, например на безскрупулния наемник от Свободните градове Тесарио Тигъра, който служел на лорд Унвин. Макар да няма начин да узнаем истината, вероятно е смъртта на Джеера да е била подтикната от лорд Пийк.

Опитите му да го отмени срещнали съпротива и от Егон, и от останалите регенти. Лорд Унвин възнегодувал и заплашил да напусне поста си — те обаче, вместо да се подчинят на волята му, с радост се съгласили. Издигнали един от регентите на поста, лорд Тадиъс Роуан.

Егон изпитал една-едничка радост през тези години: намерил се по-малкият му брат, принц Визерис. Всички го смятали за убит в Битката при Гърлото, а кралят така и не си простил, задето изоставил брат си, когато избягал с дракона си Буреносен облак. Но Визерис бил открит в Лис от Дъбовия юмрук, където принцовете търговци го държали заложник, надявайки се да спечелят от откупа или смъртта му. В случая спечелили огромна сума, която скоро се оказала причина за раздори. Ала завръщането му било радостно — имал и нова лисенска невяста, красивата Лара Рогаре, по-голяма от него със седем години. През остатъка на живота си той бил единственият истински довереник на Егон.

В края на краищата Лара Рогаре и нейното богато амбициозно семейство успели да преодолеят властта на лорд Пийк и останалите регенти над Егон. Участвали неумишлено, тъй като били насред тъй наречената Лисенска пролет и банката им превъзхождала дори Желязната банка.

Така попаднали под прицела на сплетните, целящи да контролират краля — за каквото и да били виновни, били обвинявани за много повече. Лорд Роуан, тогава Ръка и един от последните регенти, бил заклеймен като техен съучастник и измъчван, за да даде информация. Новата Ръка — сир Марстън Реки (в своите „Истинни хроники“ Мункун, единственият регент по това време, с изключение на Роуан, ни спестява подробности за това, как Реки е получил поста), изпратил хора да заловят лейди Лара, след като първо арестувал братята й. Само че кралят и брат му отказали да я предадат и Реки, заедно с поддръжниците си, ги обсаждал осемнайсет дни в Стегата на Мегор. Заговорът излязъл наяве, когато сир Марстън — навярно спомняйки си на кого служи, — се опитал да изпълни заповедта на краля и да арестува онези, които наклеветили дом Рогаре и лорд Роуан. Самият Реки бил убит от собствения си заклет брат, сир Мървин Цветя, когато се опитал да го арестува.

Редът бил възстановен, когато Мункун съвместявал постовете на Ръка и регент, докато не се намери кой да запълни опразнените места. Регентството свършило, когато кралят станал на шестнайсет. Влязъл в залата на Малкия съвет и ги освободил, както и тогавашната си Ръка лорд Мандърли.

Егон Трети освобождава регентите и Ръката си, лорд Мандърли

Последвало мрачно, тежко царуване, какъвто бил и самият Егон. До края на живота си бил обладан от униние, не намирал в почти нищо удоволствие, заключвал се в покоите си, терзаейки се дни наред. Започнал да изпитва неприязън от докосване — дори от това на кралицата си. Дори след като настъпила женствеността й, той дълго време не я потърсил… но в крайна сметка бракът им бил благословен от двама синове и три дъщери. Най-големият, Дерон, бил именуван Принц на Драконов камък и престолонаследник.

Макар Егон Трети да се трудел, за да осигури мир и благоденствие на хората си след Танца, той не желаел да ухажва народа си, нито лордовете си. Годините му на трона може би биха се запомнили с друго, ако не притежавал този недостатък — студенината му към поданиците. Брат му, принц Визерис, който в последните си години служел като Ръка, притежавал обаяние, но и той охладнял, когато съпругата му изоставила него и децата им и се върнала в родния Лис.

Двамата заедно, Егон и Визерис, умело се справили с остатъчните проблеми в кралството си. Притеснителна била появата на неколцина самозванци, които твърдели, че са принц Дерон Дръзновения, по-младият брат на Егон Втори, чието тяло така и не било открито след Втората битка за Тъмбълтън. Това позволило на мнимите принцове да надигнат смело глас. (Оттогава недвусмислено е доказано, че са били мними.) Кралят и брат му дори се опитали да излюпят нови дракони, въпреки страховете на Егон — за които никой не можел да го вини, след като видял майка си погълната жива. Егон се ужасявал дори да погледне дракон, камо ли да го възседне, но знаел, че зверовете биха всявали респект у противниците му. По предложение на Визерис повикал деветима магове от Есос, които с чародействата си да върнат искрата в няколко яйца. Това се оказало провал, нещо повече — фарс.

От разказа на Великия майстер Мункун за думите на краля към лорд Мандърли, когато сложил край на регентството

Възнамерявам да дам на простолюдието мир, храна и благоденствие. Ако това не стигне, за да си спечеля обичта им, нека Гъба направи обиколка на кралството. Или може да им изпратим танцуваща мечка. Някой ми каза веднъж, че народът нищо не обичал толкова, колкото танцуващите мечки. Колкото до пира довечера, отмени го. Отпрати лордовете и дай храната на гладните. Сити стомаси и танцуващи мечки, такава ще е политиката ми.

В началото на царуването на Егон били останали четири живи дракона — Среброкрил, Утро, Овцекрад и Канибал. Но този крал винаги ще се помни като Драконовата гибел. По негово време загинал и последният таргариенски дракон, през 153 г.сл. З.

Годините на Съкрушения крал, познат и като Егон Нещастния, свършили със смъртта му от охтика на трийсет и шест години. Мнозина от поданиците го мислели за доста по-възрастен, но истината е, че детството му било зловещо отнето. Меланхоличния крал не се помни с особена топлота, а наследството му бледнее пред това на синовете му.

Всичко, останало от таргариенските дракони в наши дни: черепът на Балерион Черната гибел