Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Последние холода, 1983 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Минка Златанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2024 г.)
Издание:
Автор: Алберт Лиханов
Заглавие: Слънчево затъмнение
Преводач: Минка Златанова; Виолета Манчева
Година на превод: 1985
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1985
Тип: повести
Националност: руска
Печатница: Държавна печатница „Г. Димитров“, бул. „Ленин“ 117
Излязла от печат: 25.IV.1985 г.
Редактор: Жела Георгиева
Художествен редактор: Борис Бранков
Технически редактор: Спас Спасов
Рецензент: Нора Николчина
Художник: Иваничка Панчева
Коректор: Ирина Кьосева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20898
История
- — Добавяне
Вървях към къщи и непрекъснато си мислех: дали бих могъл да постъпя като тези деца? Че нали е срамно. Може би и отвратително — да ядеш остатъците на другите. При това да просиш…
Не, сигурно момчето и сестричката му не са от сиропиталище, защото там ги хранят добре, а те… Колко ли трябва да са гладни, че да се увъртат около тоя-оня в стола, да им ядат остатъците, да ближат чуждите чинии?
В детството си хората не страдат от реторика. И въпросът колко дни трябва да гладуваш, та да започнеш да просиш в стола, не бе за мен само празен въпрос. Реших, че може да се издържи два дни. Да, два дни. На третия, колкото и да си стеснителен, ще дойдеш, ще се примолиш, ще запросиш.
И все пак не можех да си представя такъв срам. За всекиго е ясно, че хей така, без нужда, един нормален човек няма да тръгне по просия. Но очите на момчето горяха с безумен пламък. Може би все пак е болно, питах се аз.
Ами сестричката му? И тя ли е болна?
За всеки случай още от вечерта взех от бюфета един комат хляб, старателно го загънах във вестник и го прибрах в чантата.