Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последние холода, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2024 г.)

Издание:

Автор: Алберт Лиханов

Заглавие: Слънчево затъмнение

Преводач: Минка Златанова; Виолета Манчева

Година на превод: 1985

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1985

Тип: повести

Националност: руска

Печатница: Държавна печатница „Г. Димитров“, бул. „Ленин“ 117

Излязла от печат: 25.IV.1985 г.

Редактор: Жела Георгиева

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Спас Спасов

Рецензент: Нора Николчина

Художник: Иваничка Панчева

Коректор: Ирина Кьосева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20898

История

  1. — Добавяне

Вървях към къщи и непрекъснато си мислех: дали бих могъл да постъпя като тези деца? Че нали е срамно. Може би и отвратително — да ядеш остатъците на другите. При това да просиш…

Не, сигурно момчето и сестричката му не са от сиропиталище, защото там ги хранят добре, а те… Колко ли трябва да са гладни, че да се увъртат около тоя-оня в стола, да им ядат остатъците, да ближат чуждите чинии?

В детството си хората не страдат от реторика. И въпросът колко дни трябва да гладуваш, та да започнеш да просиш в стола, не бе за мен само празен въпрос. Реших, че може да се издържи два дни. Да, два дни. На третия, колкото и да си стеснителен, ще дойдеш, ще се примолиш, ще запросиш.

И все пак не можех да си представя такъв срам. За всекиго е ясно, че хей така, без нужда, един нормален човек няма да тръгне по просия. Но очите на момчето горяха с безумен пламък. Може би все пак е болно, питах се аз.

Ами сестричката му? И тя ли е болна?

За всеки случай още от вечерта взех от бюфета един комат хляб, старателно го загънах във вестник и го прибрах в чантата.