Дейвид Балдачи
Предатели (74)

74

Накрая Джеймисън отиде при Ели Дабни, подаде й хартиена кърпичка и отстъпи крачка назад. Ели изтри сълзите си.

— Мисля, че сте се свързали с Бъркшър посредством някой стар канал за комуникация — продължи Декър. — Изложили сте й своята дилема и тя ви е казала какво иска от вас в замяна на десетте милиона, които ще вземе от своята организация. Предали сте думите й на съпруга си и той се е погрижил да набави ценната секретна информация. Така Натали е била спасена.

Но после се е случило нещо, нали? Натали се е изтървала. Оказало се, че дългът й съвсем не е бил десет милиона. Хората на Бъркшър са я принудили да излъже, за да изпаднете в паника и да се върнете към шпионския занаят. Бъркшър отдавна е наблюдавала семейството ви с надеждата да открие някаква слабост, която да използва. И е успяла. Възползвала се е от майчиното чувство на Натали. Вие обаче сте разбрали, че Бъркшър ви е измамила. И сте казали на съпруга си. А той, воден първо от чувство на вина, че е предал страната си, и второ, от ясното съзнание, че няма да доживее евентуален процес, е решил да убие Бъркшър. С ваша помощ.

Ели прибра инхалатора в джоба си и седна на пейката.

— Госпожо Дабни, не съм дошъл тук, за да ви съдя. Задачата ми е да открия истината. Нищо повече.

— Ако ни сътрудничите, това ще ви се отрази благоприятно — добави Богарт.

— Убедени сме, че хората на Бъркшър готвят нещо — намеси се и агент Браун. — Някаква форма на атака. Ако ни помогнете, можете да разчитате на много по-спокойно бъдеще, отколкото ако откажете да ни сътрудничите.

— Признаването на истината винаги е добро начало — завърши Декър.

Измина една безкрайно дълга минута.

Когато Ели Дабни заговори, гласът й бе дрезгав, но твърд. А тонът й бе унил и примирен.

— Господи, колко съм уморена! Уморена съм от всичко това! — Тя помълча и продължи: — Уолт ми каза за тумора. Никога не би скрил от мен подобно нещо. Дори след като разбра… след като разбра какво съм правила. Макар че отиде в Хюстън с Натали, а не с мен, за да получи потвърждение на диагнозата. — Ели Дабни замълча отново и погледна гроба. — Идеята да убием Ана не беше на Уолт, а моя. Аз исках да я убия. — Тя поклати глава и за миг затвори очи. — Но Уолт, самоотвержен до самия край, настояваше той да го направи. Както сам казахте, никога не би доживял до процеса.

— Вие сте се облекли като клоун — заяви Декър. — И сте дали сигнал на съпруга си.

Ели изтри очи с кърпичката.

— Бях оставила колата си в един гараж близо до централата на ФБР. Влязох там, свалих клоунския костюм, преоблякох се и се прибрах у дома. Знаех какво ще направи Уолт. Плаках през целия път. Имах чувството, че съм попаднала в истински кошмар. Не можех да мисля…

— Открихме запис, на който съпругът ви изпразва съдържанието на банковия си сейф, придружен от непозната жена — каза Богарт.

— Не съм сигурна, но предполагам, че е някоя от хората на Бъркшър. Не знаете, но те се опитаха да вербуват Уолт, след като открадна онази информация, за да плати дълговете на Натали. Ана винаги е играла стратегически. Отмъщението й срещу мен стоеше на заден план. Но привличането на Уолт към шпионската й мрежа щеше да е голям успех за нея. Срещнаха се с него, казаха му някои неща. Той никога не би направил това, което искаха. Но беше изключително умен. В това отношение не отстъпваше на Ана. Престори се, че играе по свирката им, само защото следваше собствения си план. Впоследствие направи видеозапис, на който разкриваше какви тайни е откраднал и споменаваше име, за да могат властите да разбият шпионската мрежа на Ана. Нямам представа как, но те научиха за плановете му и взеха записа.

— Споменавал ли е вашето име като част от шпионската мрежа? — попита Богарт.

— Не. Искаше да ме предпази.

— Много благородно! — каза рязко Браун. — Като се има предвид колко жестоко сте го лъгали и използвали години наред.

Ели я погледна.

— За вас също работят шпиони, нали?

— Да.

— И те проникват на разни места и се преструват на други хора, нали?

— Случва се — призна Браун.

— А вие вярвате, че вършат важна работа в името на родината си?

— Разбира се. Те са изключително смели и самоотвержени.

— Според вас шпионите могат да бъдат изключително смели и самоотвержени само ако работят за американците, така ли?

Браун трепна, но не каза нищо.

Декър продължи:

— Видеозаписът е изчезнал, планът на съпруга ви се е провалил… затова сте решили да убиете Бъркшър?

Ели Дабни кимна.

— Когато надеждите ми да пробия в спорта рухнаха, бях вербувана от източногерманското Министерство на държавната сигурност — поясни тя, когато видя, че останалите я гледат объркано. — По това време то работеше в тясно сътрудничество с Москва и КГБ. Бяха разработили съвместна разузнавателна програма за инфилтрирането на агенти в Съединените щати, но не като чужденци, а като хора с такива биографии, че всички да ги приемат за американци. Обясняваха ни, че по този начин шансовете ни за успех ще бъдат по-големи. Преминах интензивно обучение, което продължи години. Тогава се запознах с Ана, която също участваше в програмата, но от страна на КГБ. Беше изключително интелигентна, комбинативна, фанатично предана на каузата на Съветския съюз. Аз бях шпионка, а тя — моят отговорник. Никога не станахме приятелки. Не това беше целта. Онова, което се създаде между нас, беше много по-силно от приятелството. Бяхме оперативни агенти, чийто живот нямаше да струва и пукната пара в мига, в който ни разкриеха. Затова връзката между нас беше много силна, почти неразрушима.

— Разбирам — отвърна Браун, с което си заслужи погледите на останалите.

Ели продължи:

— Бях подложена на интензивна идеологическа обработка, да не кажа промиване на мозъка, в резултат на което се чувствах горда, че служа на страната си. И го правих честно и самоотвержено в продължение на много години. Парите за къщата и колата? Казах на Уолт, че са обезщетение от дърводобивната компания, отговорна за калното свлачище, убило родителите ми. Обясних му, че през годините са се натрупали лихви и така сумата е нараснала на няколкостотин хиляди долара.

— Добре — отвърна Декър. — Макар да съм изненадан, че е предпочел да похарчи парите, вместо да ги вложи в бизнеса, който вероятно е планирал още тогава.

Ели Дабни се усмихна.

— Това беше нашият малък компромис. Той получи мечтаната кола, а аз — мечтания дом. Често минавах покрай тази къща още когато принадлежеше на други собственици. Винаги съм я харесвала. В родината ми живеех в едностаен апартамент. Струваше ми се невъзможно да имам такава къща. Но успях.

— Разбирам.

Тя се обърна към Декър.

— А после се случи нещо.

— Открихте истината за анаболните стероиди? — попита той. — И разбрахте какво са причинили те на депата ви.

Ели Дабни махна пренебрежително.

— Не. Отдавна го бях научила. Бях съсипана от помятанията… от страданията на децата ми. Но не можех да направя нищо по този въпрос. Можех да направя нещо друго обаче — да престана да върша онова, заради което бях дошла в тази страна. Можех да престана да шпионирам.

— И какво ви подтикна към това решение? — попита Богарт.

Тя се усмихна. Изражението й бе едновременно тъжно и замечтано.

— Осъзнах, че обичам семейството си повече, отколкото обичам родината си — отвърна тя. — И всеки божи ден живеех, преследвана от ужаса, че мога да бъда разкрита. Затова… спрях да го правя. Обърнах гръб на родината си. Прав сте, Ана побесня. На мен обаче не ми пукаше. Тя заплаши да ме издаде. Но аз бях взела мерки да се защитя. Разполагах с информация, с доказателства, които да разобличат шпионската й мрежа. Получи се патова ситуация. Така стояха нещата — въздъхна Ели Дабни, — докато… Ана не ме надхитри, като използва Натали.

Тя стана и отиде до гроба на Уолтър.

— Шпионската мрежа на Ана продължава да действа дори след смъртта й. Свързаха се с мен. Поискаха същото, каквото и от Уолтър — да шпионирам за тях. Макар той да беше мъртъв, те предложиха да ме уредят да започна работа там, където мога да им бъда полезна. Не им отговорих. Страхувах се, че ако им откажа, ще убият всички ни. Те обаче ни наблюдаваха през цялото време. А вие не спряхте да идвате… Убедена съм, че освен това са подслушвали дома ни. И са чули някои неща.

— Например за куклите, които намерихме? — попита Декър.

Ели Дабни кимна.

— Не са си губили времето — отбеляза Браун. — Задействали са се още същата нощ.

— Как куклата на Джулс се е озовала у Ана? — попита Декър. — През цялото време ли е била у нея, или наскоро е попаднала в ръцете й?

— Поиска ми я в замяна на помощта във връзка с Натали. Предполагам, че го е приела като символична победа… нали използвахме тези кукли, за да шпионираме.

— Странно — погледна я Декър.

— Кое? — отвърна Ели.

— Джулс беше убедена, че не сте в състояние да криете тайни от семейството си. Очевидно е сгрешила. Сесилия Рандал съзнателно ли ви помагаше в предаването на куклите и шпионската дейност?

— Не, тя нямаше представа.

Вие ли я убихте? — попита Декър.

Ели Дабни поклати глава.

— Никога не бих могла да го направя. Но забелязах, че ключът от дома й, който държахме в кухнята, е изчезнал. Вероятно ви е казала нещо, което е притеснило хората на Ана. И те са я убили.

— Права сте — отвърна Декър. — Сесилия Рандал ми каза, че според нея произхождате от богато семейство. Разказа ми и за здравословните проблеми във вашето семейство. Вероятно са се опасявали, че може да ми разкрие още нещо, което да засили подозренията ми.

Богарт пристъпи към Ели и каза:

— Госпожо Дабни, арестувана сте по обвинение в шпионаж срещу Съединените щати.

После й прочете правата, а Милиган й сложи белезници.

Ели Дабни погледна отново към гроба на съпруга си и промълви:

— Съжалявам, Уолт. За всичко.

Преди Богарт и Милиган да я отведат, Декър каза:

— Госпожо Дабни, имам още един въпрос.

— Какъв? — попита уморено тя.

— Защо съпругът ви застреля Бъркшър пред централата на ФБР? Вие ли избрахте мястото или той?

— Аз уговорих срещата с Ана в този ден. Но тя не знаеше, че вместо мен ще отиде Уолтър. И за да отговоря на въпроса ви, да, идеята за мястото беше на Уолтър. Всъщност мястото, което съобщих на Ана, бе пред кафенето на ъгъла. Но след като подадох сигнала на Уолтър, той ми каза, че ще я пресрещне пред сградата на ФБР и ще я застреля там.

— И после ще се самоубие? — попита Декър.

Тя кимна, свела поглед към земята.

— Вие сте невероятна актриса — отбеляза Джеймисън. — Когато ви видях до леглото на съпруга ви в болницата, и през ум не ми мина, че всичко това е игра.

Ели Дабни отвърна с разтреперан глас:

— Току-що бях изгубила единствения мъж, когото съм обичала през живота си, така че, уверявам ви, сълзите ми бяха съвсем истински.

Настъпи неловко мълчание, което Декър наруши:

— И все пак защо точно пред сградата на ФБР?

— Уолт искаше да уплаши здравата тези копелета. Смяташе, че убийството на Ана ще изпрати много мощно послание. Докато аз просто исках да я видя мъртва.

— Не е ли споменал защо избира това място?

Тя поклати глава и изхлипа тихо.

— Може да не ми е имал доверие… Не че бих могла да го виня за това.

Богарт и Милиган я отведоха. Декър обаче не тръгна след тях. Обърна се и отиде до гроба. Джеймисън и Браун седнаха на пейката и започнаха да го наблюдават.

— Какво според теб обмисля? — прошепна Браун.

— Един господ знае — отвърна Джеймисън. — Никога, никога не съм успявала да проникна в главата му.

А Декър стоеше до гроба и се взираше в прясно изкопаната пръст.

— Съжалявам, господин Дабни. Заслужавахте по-добра участ. Много по-добра.