Дейвид Балдачи
Предатели (13)

13

Празен.

Пред погледите им стоеше празен банков сейф.

Декър изсумтя разочаровано. Богарт го погледна.

— Много странно — каза Декър.

— Напразно се надявахме, че вътре може да има нещо — отвърна Богарт.

— Изпратил е ключа на дъщеря си. Защо ще го прави, ако сейфът е бил празен?

— Така е, изглежда странно — съгласи се Богарт.

— В банката трябва да се съхраняват данни за посещенията на Дабни в трезора — отбеляза Джеймисън.

Не след дълго седяха в кабинета на управителката на клона, която натисна няколко клавиша, погледна екрана на компютъра си и кимна:

— Господин Дабни е идвал преди пет дни. Тогава е ползвал сейфа в трезора.

— И е взел нещо от него? — попита Богарт.

— Не бихме могли да знаем — отвърна управителката. — Съдържанието на сейфовете е известно само на клиентите ни.

— Ще трябва да погледнем записите от охранителните камери — заяви Богарт.

Десет минути по-късно вече седяха в една малка стая близо до входа и се взираха в мониторите.

— Ето го! — Джеймисън посочи Дабни, който влизаше в банката.

— И не е сам — отбеляза Декър.

С него имаше някаква жена. Не беше съпругата му. Беше по-ниска и набита от Ели, с черна коса. Не можаха да разгледат добре лицето й, защото носеше очила и беше навела глава.

— Май е с перука — каза Богарт.

Минута по-късно жената и Дабни влязоха в помещението, в което се намираше сейфът. Двамата излязоха след няколко минути.

Жената носеше найлонов плик, в който имаше правоъгълен предмет. Беше дълъг петнайсетина сантиметра и широк седем-осем.

— Има ли още някоя камера, от която да погледнем под друг ъгъл? — попита Декър.

— Опасявам се, че това е всичко — отговори управителката.

— Ще ни трябва копие — каза Декър.

 

 

Напуснаха банката с копие от записа на охранителната камера, безброй въпроси и нито един отговор. Върнаха се в дома на Дабни.

Друга от дъщерите, Аманда Райли, бе пристигнала броени минути преди тях. Беше по-ниска и по-закръглена от сестрите си; определено не можеше да се похвали с атлетичното им телосложение. Освен това лявата й ръка свършваше при лакътя. Райли им каза, че е омъжена и има две малки деца.

Декър и останалите бяха изненадани да заварят Ели Дабни в кухнята в компанията на дъщерите си. Тя беше елегантно облечена, с прическа и грим, но с онзи празен поглед в очите, който показваше, че състоянието й само привидно изглежда нормално. Пуснаха записа на нея и дъщерите й. Никоя от тях не позна жената, която придружаваше Уолтър в банката.

— Какво прави тя там? — попита Джулс. — Искам да кажа… нали сейфът е на татко?

— Искала е да се увери, че той ще го изпразни — отвърна Декър.

Джулс и Саманта го зяпнаха изумено.

— Какво точно означава това? — попита Джулс.

— Означава, че баща ви се е забъркал с хора, които действат изключително педантично и не пропускат нито една подробност.

— Това ми звучи като някаква шпионска история — каза Саманта. — От онези телевизионни сериали за тайни агенти и прочие.

— Баща ви е работил с поверителна информация — обади се Богарт — и нищо чудно да е бил изнудван от чужди шпиони.

— А фактът, че са изпратили човек, който да го придружи до банката — добави Декър, — означава, че не са му имали достатъчно доверие. Обърнете внимание, че на записа жената носи плика, не баща ви.

— Значи са го принудили да го направи — заяви Джулс с обвинителен тон.

— Може и да са го принудили да убие онази жена — допълни Саманта.

— Не можеш да принудиш някого да убие друг човек, Сам — възрази Аманда. — Не съвсем. Все пак татко е натиснал спусъка.

Изражението на Аманда бе спокойно, в очите прозираше интелект. След като каза това, тя се извърна към майка си, която бе забила очи в скута си.

— Аманда! — извика Джулс и крадешком погледна към майка си.

— Как можа да го кажеш! — възкликна Саманта.

— Не — обади се Ели Дабни. — Сестра ви е права. Баща ви е натиснал спусъка и никой друг. Той е направил своя избор.

Джулс и Саманта се взираха в нея, сякаш не можеха да повярват на ушите си.

Ели погледна Декър и каза:

— Не познавам тази жена. И нямам представа какво е държал Уолт в сейфа.

Декър намираше, че поведението на Ели Дабни се е променило драстично в сравнение с предишния ден. Може би причината се криеше в непознатата жена, придружила съпруга й в банковия трезор, чието съдържание бе останало загадка за нея. Тя изглеждаше резервирана, объркана, ядосана… Вероятно се чувстваше предадена.

— Възможно ли е съпругът ви да е работил с тази жена? — попита Декър. — Напомня ли ви за някоя колежка от офиса му? — попита той и изгледа Ели и дъщерите й.

— Не я познавам — обади се първа Джулс. — Но не съм се срещала толкова често с хората, които работят във фирмата.

Саманта и Аманда просто поклатиха глави.

Декър погледна към Ели. Тя се покашля и заговори бавно и неуверено като човек, който се намира под въздействието на опиати.

— Виждала съм само част от колегите му по време на разни коктейли и празници. Рядко ходех в офиса му. През последните пет години дори не съм стъпвала там. — И добави със съжаление: — Мисля, че изгубих връзка с тази част от живота му. — Ели Дабни огледа луксозния интериор.

Декър можеше да се досети какво си мисли тя.

Само се наслаждавах на плодовете на труда му.

— Възможно ли е жената от записа да е Ан Бъркшър? — попита Саманта.

Декър поклати глава.

— Изобщо не прилича на нея.

— В такъв случай записът не ви помага с нищо — заключи Джулс. — Не сте направили и крачка към разгадаването на случая.

— Напротив, помогна ни — възрази Декър.

— Как? — попита Джулс.

— Показва ни възможна причина баща ви да направи… каквото направи.

— Но вие нямате представа дали онова, което се вижда на записа, е свързано по някакъв начин със стрелбата — не отстъпваше Джулс.

— Убедени сме, че има връзка. Той ви е изпратил ключа от сейфа, преди да бъде направен този запис. Мисля, че е искал да знаете какво има в него. Но тази жена и хората, с които е свързана тя, не са искали това да се случи. Затова са го накарали да изпразни сейфа, преди вие да се запознаете със съдържанието му. Това означава, че по някакъв начин са разбрали какво има вътре. И вероятно са подозирали, че баща ви е изпратил ключа на някого. — Декър помълча и добави: — Има и още нещо.

Той натисна няколко клавиша на лаптопа и превъртя записа до един момент, в който Уолтър Дабни поглеждаше право към камерата.

Ели извърна глава — явно не можеше да понесе образа на покойния си съпруг, който се взира в нея.

— И защо това да е толкова важно? — попита Джулс.

— Защото видях с очите си как баща ви убива Бъркшър. И когато му наредих да свали пистолета, той се обърна и ме погледна. — Декър посочи екрана. — Изражението му беше абсолютно същото.

При тези думи и четирите жени от семейство Дабни впериха очи в лаптопа.

— И какво показва този поглед? — попита Ели с притаен дъх.

— Не бих искал да ви прозвучи прекалено драматично — отвърна Декър, — но показва, че Уолтър Дабни се е примирил със съдбата си.