Дейвид Балдачи
Предатели (73)

73

Декър излезе от моргата на ФБР, след като отново бе разговарял с доктор Лин Уейнрайт. Този път й бе задал нови въпроси и бе получил нови отговори. Полезни отговори.

Върна се във вашингтонския офис на ФБР, седна пред компютъра и започна да търси. На екрана се изля порой от информация и парченцата от пъзела започнаха да заемат местата си все по-бързо и по-бързо.

Най-после!

Откри термини, които никога през живота си не бе срещал, включително няколко, които дори не можеше да произнесе. Разгледа снимки на хора, направени преди десетилетия.

Много снимки. На много хора.

Всичките покойници, отишли си твърде рано от този свят. И все с болка.

Беше нещо чудовищно. А светът се бе престорил, че не го забелязва.

Но това чудовищно нещо бе открило възможности пред други хора. И те се бяха възползвали от тях.

После си спомни една снимка, поставена на място, където не би трябвало да бъде.

Не беше обърнал внимание на този факт. Беше му се сторил маловажен, макар много добре да знаеше, че в това разследване не може да има нищо маловажно.

Декър стана, излезе и се отправи към кабинета на Богарт.

Завари го в компанията на Милиган и Джеймисън, които го уведомиха, че очакват агент Браун.

— Кажете й да ни чака у Дабни — отвърна Декър.

— Защо? — попита Богарт. — Какво е толкова важно там?

— Всичко.

 

 

Трийсет минути по-късно спряха пред входа на Дабни. Беемвето на Браун вече бе паркирано там. Тя излезе от колата, когато Богарт, Декър и останалите се отправиха към къщата.

— Какво има? — попита Браун. — Защо сме тук?

Милиган посочи Декър.

— Заради него.

Джулс отвори вратата.

— Трябва да говорим с майка ви — каза Декър.

— Не е тук.

— Къде е?

— Щом настоявате, на гроба на татко.

— А той къде се намира?

— Не можете ли да я оставите на мира поне за малко?

— Къде се намира? — повтори настойчиво Декър.

Джулс се поколеба и му каза.

— И още нещо — добави той. — Трябва да прегледам един от албумите със снимки, които ми показахте по-рано.

 

 

Влязоха в гробището през широко отворената двойна порта от ковано желязо. Браун бе оставила колата си пред дома на Дабни и се бе качила при Декър и останалите.

— Мразя гробищата — каза Джеймисън. — Заравят те в пръстта, идват известно време, а после спират. Не, благодаря. Предпочитам да ме кремират.

— Мисля, че имаш достатъчно време да обмислиш този въпрос — подхвърли Богарт и зави по една странична алея, следвайки упътването на Джулс Дабни.

До бордюра бе паркиран ягуар кабриолет. Когато спряха, видяха Ели Дабни да седи на каменна пейка до пресния гроб на съпруга си. Надгробна плоча все още нямаше.

Излязоха от колата и Браун попита:

— Декър, няма ли да ни кажеш какво става?

— Ще разберете всичко само след две минути — отвърна той и ги поведе по алеята към Ели Дабни.

Тя ги изгледа враждебно.

— Джулс ми позвъни, за да ме предупреди, че идвате. Не искам да прозвучи грубо, но когато посещавам гроба на съпруга ми, очаквам да уважавате скръбта ми.

— Разбирам — отвърна Декър. — За съжаление, въпросът не търпи отлагане.

Той седна на пейката до нея, а останалите ги наобиколиха. Извади от джоба си една снимка и я показа на Ели.

— Родителите ми — отвърна тя. — Откъде я взехте?

— Загинали са при свличане на земни маси.

— Да, беше ужасно.

— И всичко е било унищожено? Къщата, плевнята, телата им… Така и не са ги открили. Джулс ни каза.

— Ако не бях на училище по това време, и аз щях да загина.

— И сте изгубили всичко? Родителите си? Всички вещи?

— Да! Нямах нищо, освен дрехите на гърба ми. Нямах семейство. Отидох в сиропиталище.

Декър кимна.

— В такъв случай откъде се е появила тази снимка?

Ели понечи да каже нещо, но спря. Покашля се и отвърна:

— За щастие, беше у мен. Винаги я носех със себе си.

Декър кимна.

— Очаквах подобен отговор.

— Това е самата истина.

— Говорих тази сутрин със съдебномедицински експерт от ФБР. За щастие, нейният чичо е бил лекар на американския олимпийски отбор през седемдесетте. Той й е разказвал какво са правели колегите му в някои страни. И тя ми съобщи доста интересни неща.

Ели не отвърна нищо.

Декър продължи:

— ДП 14.25 говори ли ви нещо?

Очите на Ели се разшириха едва забележимо. Той обаче забеляза това.

— Какво? — попита рязко тя. — Какво означава?

— Много добре знаете, но за останалите ще обясня, че това е името на източногерманската програма за създаване на перспективни олимпийски атлети с помощта на анаболни стероиди, които повечето от тях са приемали, без да знаят. Това означава Държавен план 14.25.

— Източна Германия? Какво общо имам с нея, по дяволите? Аз съм родена в Орегон!

— Туринабол за орален прием, любимият анаболен стероид на източногерманците. Има и друго название, но, честно казано, не мога да го произнеса. Повишавал е рязко спортните резултати без някои от най-лошите странични ефекти. Но все пак е давал странични ефекти. Спомняте ли си някои източногермански плувкини от седемдесетте? Имаха мустаци, говореха басово, мускулите им бяха огромни… Една американска плувкиня се оплака, но никой не й обърна внимание, дори я обвиниха, че не умее да губи. Оказа се, че е била права, но това не попречи на източногерманците да грабнат златото.

— Занимателен урок по история на спорта — отвърна бавно Ели Дабни. — Но какво общо има това с мен, по дяволите? Нито съм от Източна Германия, нито съм ходила на олимпийски игри.

— Предполагам обаче, че са ви включили в националната програма за спортни надежди. Подготвяли са ви за участие в олимпиада. Вероятно от съвсем ранна възраст. Имали сте отлични качества за атлетка. Висока, стройна, мускулеста. Години наред са ви давали туринабол или нещо подобно. На вас и на останалите олимпийски надежди. Искали са да създадат нещо като перфектната арийска раса на Хитлер. Но дори с помощта на химията пътят към върховете на спорта не е никак лесен. Знам го от собствен опит. Справка — футболната ми кариера. Само най-добрите сред най-добрите достигат върха, а кои ще бъдат те, става ясно още на дванайсет-тринайсетгодишна възраст.

Ели погледна Богарт.

— Да не би да не е с всичкия си?

Богарт не отговори, а Декър продължи:

— Но вие сте имали друга стойност за тях. Макар да не сте станали атлетка, от вас е можело да излезе нещо полезно.

— Това е абсурдно.

— Учили сте усилено английски, докато сте започнали да говорите без акцент. Създали са ви биография, която е трябвало да изучите като своя собствена. Провинциален Орегон. Кално свлачище. Сиропиталище. Сираче. Идвате на Източното крайбрежие, за да започнете нов живот. Кой би ви укорил за това? Започвате работа като сервитьорка в заведение, разположено близо до… къде? Агенцията за национална сигурност. Там срещате доста нейни служители, защото те трябва да се хранят някъде, нали? Набелязвате си младия Уолтър Дабни и той хлътва до уши по красивата Елинор. Не след дълго се жените. Той си носи работа у дома, а вие крадете документите. Впоследствие Уолтър напуска АНС, започва собствен бизнес и вие удряте джакпота. Той вече работи не само с АНС, но и с много други федерални агенции. Вярно, по онова време също е имало мерки за сигурност, но те не могат да се сравняват с днешните. Представям си какви неща е слагал Уолтър в куфарчето си всяка вечер, преди да се прибере у дома. Досега смятахме, че съпругът ви е бил шпионин, но шпионинът всъщност сте били вие.

Ели се изправи и изкрещя:

— Как смеете да ме обиждате с всички тези лъжи пред гроба на мъжа ми!

Декър я погледна и продължи:

— Проблемът е бил как да предадете тази безценна разузнавателна информация на хората, които е трябвало да я получат. Вие, разбира се, не сте работили сама. Имало е агент, отговарящ за вас. — Декър замълча и добави: — Ан Бъркшър.

Богарт възкликна:

— Тя е работила с Бъркшър? А не съпругът й?

— Никой от нас не е работил с никого! — отвърна рязко Ели Дабни.

— Децата ви са били малки и сте наели домашна помощница. Сесилия Рандал. Решението било очевидно. Куклите. Предавали сте информацията с помощта на куклите. Нямам представа дали Рандал е знаела какво има в тях. Може да е знаела, а може и да не е знаела. Може да е невинна, а може и да не е. Ползвали сте услугите й през всичките тези години, дори след като децата ви са пораснали и са напуснали къщата. Дъщерята на Рандал твърди, че винаги сте се грижили за тях. Питам се какво ли ще покаже една проверка на финансовото състояние на Сесилия Рандал? А също и на вашето? Как сте успели да купите къщата още когато съпругът ви е работил в АНС? А скъпото порше? Да не би да сте казали на Уолтър, че сте получили голямо обезщетение заради онова свлачище? Или наследство отдалечен роднина?

Ели понечи да си тръгне, но Богарт я хвана за ръката.

— Няма да ходите никъде, госпожо Дабни!

Тя се отскубна и отвърна:

— Арестувана ли съм? Ако не, веднага ще си тръгна, а когато се прибера, ще се обадя на адвоката ми и той ще ви съди!

— Не ви арестувам, а ви задържам. Имам пълното право на това! — отвърна категорично Богарт.

Тя го погледна, после скръсти ръце на гърдите си и извърна глава.

— След като куклите станали безполезни — продължи Декър, — защото момичетата пораснали, е трябвало да се отървете от тях, но вероятно сте се уплашили, че някой ще намери тайните отделения. Ето защо сте реши ли да ги запазите.

— Това, че вие го казвате, не означава, че е истина.

— Кога осъзнахте, че анаболните стероиди са причина за абортите ви? За здравословните ви проблеми? За вродените дефекти на дъщерите ви? Знам, че Джулс и Саманта не могат да забременеят.

— Не мога да контролирам подобни неща. Това е въпрос на… на генетика… на природа…

— Природата няма нищо общо в случая. Само химията. Запитах се как е възможно хора, които изглеждат в цветущо здраве, да имат толкова сериозни проблеми. Затова реших да проследя тази история до самия й източник. До вас. Така и направих.

Ели Дабни се извърна бавно и го погледна.

— За вас сигурно е било голям шок, когато се разчуха всички онези истории за Щази, туринабола и прочие. Това е медикамент, който предизвиква заболявания на черния дроб и бъбреците, загуба на костна плътност, повишени нива на холестерола, астма… все проблеми, с които вие сте се сблъскали. И поради това вземате съответните лекарства дори и сега.

Ели Дабни присви устни, но не каза нищо.

— Освен това приемът на туринабол води до спонтанни аборти и вродени дефекти като тези на дъщерите ви. И накрая, вие вземате „Золофт“, а това е лекарство срещу депресия. Добре разбирам причините за тази депресия.

— Откъде знаете за абортите? — попита тихо тя.

— Мисля, че отговорът ви е известен — каза Декър. Когато тя не каза нищо, той го направи вместо нея: — Сиси Рандал. От нея научих и за проблемите на момичетата. А после вие сте разбрали, че ми е казала. Трябвало е да се отървете от нея. Откъде да знаете какво друго може да каже?

— Смятате, че съм убила Сиси? Но по това време аз бях в леглото си…

— Една от дъщерите ви се е отбила в стаята ви към един. Сиси е била убита между два и три. Разполагали сте с достатъчно време да отидете до дома й, да я застреляте и да се върнете. Няма следи от влизане с взлом. Тя е имала ключ от дома ви. Каква е вероятността и вие да сте имали ключ от нейния? Не се съмнявам, че ще го открием, ако претърсим къщата ви.

Ели се обърна и впери поглед в гроба на съпруга си.

Декър се изправи и застана до нея.

— Познавали сте Ан Бъркшър още от времето, когато се е казвала Ана Серийзамок. Тя е била вашият отговорник до момента, в който сте направили нещо, което никой не е очаквал. — Декър изчака Ели Дабни да се обърне към него и продължи: — Престанали сте да шпионирате.

— Не съм шпионка, по дяволите!

Декър не й обърна внимание.

— Отказали сте се. Бъркшър обаче продължила да работи с други шпиони в района. В края на краищата това е Вашингтон. Ако ще се занимаваш с шпионаж, това е мястото. Наскоро открихме как Бъркшър е използвала хоспис „Доминион“, научихме за сътрудничеството й със семейство Горски и Алън Дженкинс. Вие обаче сте й обърнали гръб. И тя не е останала доволна. Но не е могла да ви разобличи, без да се разкрие. Подхвърлила е нещо в този смисъл пред своя колежка в училището, където е работила по заместване. „Мислиш си, че познаваш някого, а после се оказва, че изобщо не го познаваш“. Смятам, че е имала предвид вас.

Ели поклати глава, но не каза нито дума.

— Дълги години всичко е било наред — продължи Декър, — но изведнъж на сцената се появяват Натали и нейните проблеми с хазарта. Това променя всичко.

— Не знам за какво говорите.

— Знаете, и то много добре. Знаете всичко. Съпругът ви никога не би скрил това от вас. Били сте прекалено близки. Не вярвам, че накрая не е разбрал за шпионската ви дейност. Той обаче ви е обичал. Искрено, безусловно. Всички твърдят, че е бил невероятен човек, а това обикновено ме прави подозрителен. Оказа се обаче, че Уолтър Дабни наистина е бил страхотен. Не сте знаели, че Бъркшър така и не ви е простила, задето сте загърбили каузата, и винаги е търсила начин да си отмъсти, или по-скоро, да ви върне под свой контрол. Натали й е предоставила тази възможност. Десет милиона долара, иначе дъщеря ви и семейството й ще бъдат убити от руската мафия. А вие много добре знаете колко жестока може да бъде тя. Натали е казала на съпруга ви, а той е споделил с вас. Достатъчно богати сте били, но все пак Уолтър не е могъл да събере десет милиона за няколко дни. Нищо чудно да е изпаднал в паника. Вие обаче сте имали решение. Трябвало е само да кажете на човека, който ви е обичал, че сте крали тайните му. — Декър спря и погледна Ели Дабни в очите. — Как го прие той, госпожо Дабни? Как прие предателството на жената, която е била негова съпруга толкова години? Жената, която е майка на децата му? Съсипан ли беше? Мога да ви кажа, че той е казал същото на Натали: „Мислиш си, че познаваш някого, а после се оказва, че изобщо не го познаваш. Но тогава вече е прекадено късно“. И той като Бъркшър е имал предвид вас, собствената му съпруга, любовта на живота му.

По лицето на Ели Дабни се стичаха сълзи. Тя поклати глава, но не каза нищо, докато студеният вятър се носеше на пориви над гробището. Задъха се, извади инхалатор от джоба си и пръсна три пъти в устата си.

Всички стояха и я гледаха. Вятърът брулеше лицата им.