Дейвид Балдачи
Предатели (68)

68

Вечерята мина добре, разговорът бе лежерен и духовит. Това беше приятно разнообразие на фона на напрегнатото разследване, което им позволи да презаредят батериите си. След ресторанта и четиримата отидоха в дома на Браун близо до Капитолия.

Джеймисън огледа смаяно луксозния интериор.

— Харпър, имаш прекрасен дом!

Браун й подаде чаша вино и каза:

— Заслугата е най-вече на баба ми. Тя имаше усет за тези неща. Но и аз добавих това-онова. Няколко картини, онази статуетка там, два-три килима. И още някои неща — добави небрежно тя. — Получи се удобно и уютно.

— Да, наистина.

Декър и Марс седяха в другия край на дневната. Вместо вино двамата бяха предпочели по бутилка мексиканска бира „Дос Екис“.

— Вечерта беше забавна — каза Мелвин.

Той беше облечен с джинси и тъмнозелено поло, което едва побираше мускулестия му торс.

— С теб винаги е забавно, Мелвин.

Декър се обърна и видя, че Браун наблюдава Марс. После тя продължи разговора си с Джеймисън.

— По всичко изглежда, че госпожа Браун е твоя почитателка.

Марс отпи от бирата и се ухили като малко момче.

— Тя е страхотна жена. Била е къде ли не, правила е какво ли не. А аз не съм ходил никъде и не съм правил нищо. — Той се огледа. — Богата е, но не го демонстрира. Това ми харесва. Освен това е атлетична. И има не само спортна фигура, но и спортен дух. Рано сутринта тичахме заедно.

— Преди пикника? — попита Декър.

Усмивката на Марс стана още по-широка.

— Знам. Но ни е приятно, когато сме заедно. Във всеки случай, тя няма проблем да поддържа моето темпо. Понякога дори си мисля, че не дава всичко от себе си.

— Освен това е мила с децата и обича животните. Добра партия е.

Мелвин продължи да се усмихва.

— Познаваме се съвсем отскоро. Но съм убеден, че си пасваме.

— Искрено се радвам за теб, Мелвин — каза Декър и погледна часовника си. Минаваше полунощ. — Ще си допия бирата, а после ще се при…

Лампите угаснаха и четиримата потънаха в пълен мрак.

— Какво става, по дяволите? — възкликна Марс.

— Или някой бушон е изгорял, или трансформаторът отвън е гръмнал — отвърна Декър.

Покрай него мина някой, но в мрака Декър не видя кой. Секунда по-късно Браун каза:

— Останалите къщи на нашата улица имат ток. Трябва да е…

Тя спря, обърна се и се втурна към Декър и Марс. Хвана ги за ръце и ги подкани:

— Последвайте ме! Бързо! Джеймисън! Вдясно и направо по коридора!

— Какво…?! — възкликна Марс, но Браун го дръпна рязко за ръката и те излязоха от стаята.

Секунди по-късно предната и задната врата изхвърчаха от пантите си и в къщата нахлуха маскирани мъже. Носеха късоцевни автомати MP5 и прибори за нощно виждане. Откриха огън в мига, в който прекрачиха прага.

Докато Браун и останалите тичаха по коридора, Декър, който беше най-отзад, се обърна и изпразни половината си пълнител.

Покрай него профучаха куршуми, които пръснаха една лампа, откъртиха парченца гипс от стените и пронизаха няколко картини. Във въздуха полетяха късчета дамаска и пълнеж от фотьойлите.

Продължиха да тичат. Декър изстреля всичките си патрони, а миг по-късно Джеймисън също откри огън.

Браун отвори с ритник една врата в края на коридора и нареди на всички да влизат вътре, след което я затвори и заключи.

— Ей, там! Бързо!

Във вратата се забиха куршуми, но нито един не успя да я пробие.

Декър погледна Браун.

— Блиндирана е — отвърна тихо тя, извади телефона си и набра някаква комбинация от цифри.

Част от стената се отвори безшумно. Зад нея се показа метална врата. Тя също се отвори с помощта на хидравличен механизъм.

— Влизайте вътре! — нареди Браун. — По-бързо!

Влязоха в помещението и Браун натисна друг клавиш на телефона си. Вратата се затвори и подвижната част от стената се върна на мястото си.

Браун светна лампата в стаята и Декър и останалите се огледаха. На едната стена бе монтиран екран, очевидно свързан с камера, разположена пред вратата, защото показваше стаята, която бяха напуснали току-що. Видяха как вратата отхвръква навътре и в стаята нахлуват въоръжени мъже.

— Трябва да се обадим в полицията — каза Декър.

— Охранителната ми система го е направила автоматично, след като активирах вратата към убежището.

— Какво е това? — попита Джеймисън и се огледа. — Скривалище?

— Железобетонни стени със стоманена облицовка, звуконепроницаеми, устойчиви на куршуми и гранати, с независим източник на въздух и електричество, с достатъчно вода и храна за една седмица. Плюс химическа тоалетна.

— Това твое дело ли е? — попита Джеймисън.

— Нали споменах, че домът ми има някои екстри.

— Нуждаеш ли си от подобно скривалище? — попита Декър.

— Очевидно, предвид случилото се току-що. Декър, тече ти кръв! — каза Браун и посочи лицето му.

Той опипа място.

— Явно нещо ме е одраскало. Не е куршум. Парченце от стената или от мебелите.

— Аз не извадих такъв късмет.

Всички се обърнаха към Марс, който притискаше с длан едната си ръка, обляна в кръв.

— Мисля, че е само драскотина, но болката направо ме изгаря!

Браун грабна комплект за първа помощ от рафта на стената и започна да превързва и почиства раната на Марс. Джеймисън й помагаше. През това време Декър следеше на екрана маскираните мъже, които претърсваха предната стая.

— Ченгетата идват — обяви той.

И наистина можеше да чуе воят на сирените, препредаван от микрофона на камерата отвън.

Вбесени, че не успяха да открият мишените си, маскираните мъже обсипаха стените с куршуми. Нито един от тях не успя да пробие защитата на скривалището. А после, когато сирените се усилиха, те се обърнаха и хукнаха навън.

Четири минути по-късно Браун и останалите излязоха от скривалището навреме, за да посрещнат полицаите, които влизаха предпазливо в съсипаните от стрелбата стаи. Браун извади служебната си карта и обясни какво се е случило.

Полицаите огледаха опустошението. Един от тях каза:

— Някой определено не ви харесва, госпожо.

— Затова съм си направила пълна застраховка на дома и имуществото — отвърна Браун.

След като полицаите приключиха с огледа и взеха показанията им, те си тръгнаха и оставиха четиримата да се взират напрегнато един в друг.

— Размина ни се на косъм — каза Марс. — Как разбра какво се случва, Харпър?

— Когато погледнах навън, видях червените точки от приборите им за нощно виждане. Точно по средата на челото. Използваха стар модел, който нашите служби изхвърлиха от употреба по очевидни причини. Това превръщаше хората ни в прекалено големи мишени.

— Слава богу, че разполагаш с такова убежище — каза Джеймисън.

— Какво искаха, по дяволите? — попита Марс. — Освен да ни убият, разбира се.

— Явно са ни проследили — каза Браун. — И са прекъснали тока, преди да атакуват.

— Чудя се… — изрече замислено Декър.

— Какво се чудиш? — попита Браун.

Декър не й отговори.