Дейвид Балдачи
Предатели (66)

66

— Осемстотин четирийсет и девет хиляди долара, толкова им е струвала къщата — каза Милиган на Декър. — Купили са я преди малко повече от трийсет и пет години. В момента данъчната й оценка е четири пъти по-голяма, да не говорим за цената й на свободния пазар.

Намираха се в кабинета на Милиган във вашингтонския офис на ФБР. Предишната вечер, когато се прибра, Декър се извини на Джеймисън за внезапното си излизане. Тя на свой ред му се извини за подхвърлените коментари.

— И без това сме под голямо напрежение — каза му. — И най-вече ти. Не биваше да те натоварвам допълнително.

С това разговорът бе приключил.

Сега Декър се взираше в екрана на компютъра.

— Преди трийсет и пет години. Две години след раждането на Джулс — каза той.

— Точно така.

— По това време Дабни още е работил в АНС, нали?

— Да — каза Милиган. — Постъпил е там четири години по-рано, веднага след колежа. Шест години по-късно е напуснал и е основал собствена компания.

— Знаем ли каква заплата е получавал в АНС?

— Знаем приблизително и за да изпреваря очевидния ти следващ въпрос, ще кажа, че с нея не е можел да си позволи дори скромна къща. Въпреки това е купил цяло имение, и то на двайсет и шест годишна възраст. Това определено е трябвало да привлече внимание.

— Знаем ли дали е платил в брой, или е взел кредит?

— Документите, които открих, показват, че Дабни е платил четиристотин хиляди в брой, а за останалата сума е взел кредит. Съпругата му също е работела по онова време. Била е агент по продажбите във фирма за недвижими имоти.

— Може ли с нейната заплата да са изплащали вноските по кредита?

— Не, дори двете заплати не са били достатъчни. Откъде обаче са дошли онези четиристотин хиляди за първоначалната вноска? Колегите от АНС би трябвало да са задали този въпрос още тогава.

— Може да са го задали и да са получили удовлетворителен отговор — каза Декър.

— Възможно е — призна Милиган. — Ще ги попитаме, но от собствен опит съдя, че не бива да очакваме да получим каквато и да било информация от тях. Богарт непрекъснато им задава въпроси, свързани с Дабни, но досега не е получил нито един отговор. — Погледна Декър и попита: — Какво привлече вниманието ти към това?

— Голяма скъпа къща, купена от млада двойка, която не разполага с пари. Елементарно.

— Предполагам, че трябваше да ми направи впечатление. Но тази подробност ми се е изплъзнала на общия фон… Дабни е преуспял през годините и домът му е красноречива илюстрация на успеха му. Не се сетих да проверя кога го е купил.

— Сесилия Рандал ми каза, че Дабни си е взел жълто порше по същото време, когато е сключил сделката за къщата. Според нея, ако се съди по облеклото и поведението на госпожа Дабни, тя произхождала от богато семейство. Джулс обаче казва, че родителите на Ели са загинали в свлачище и тя е израснала в сиропиталище. Възможно е да е получила обезщетение. Но в такъв случай защо е работила като сервитьорка, за да си плати колежа?

— Няма логика — призна Милиган.

— Открием ли откъде са дошли парите, може би ще разберем какво се е случило толкова години по-късно.

— Смяташ ли, че има връзка?

— Би трябвало.

— Дабни е работил в АНС. Несъмнено е имал достъп до класифицирана информация. А после е започнал собствен бизнес. Смятаме, че е прибягнал до шпионаж съвсем наскоро, и то само за да помогне на Натали. Но това са предположения. Ами ако е шпионирал през всичките тези години?

— Не мога да преценя — каза Декър. — Може да е работил с Бъркшър преди трийсет години, а после да е престанал поради някаква причина. Десетилетия по-късно се е обърнал към нея, за да му помогне да продаде откраднатата информация. Това отговаря на въпроса защо не успяхме да открием каквато и да било връзка между тях. Не сме проверявали миналото им преди трийсет години.

— Мисля, че си на прав път.

— От друга страна, Дабни няма как да е убил Сесилия Рандал. Някой друг го е направил.

— Не сме сигурни, че смъртта й е свързана с нашия случай. Може да е случайно убийство.

Декър поклати глава.

— Не мисля, че е случайно.

— Ако Дабни е шпионирал през цялото време, семейството му няма да преглътне лесно тази новина, особено след всичко, което жена му и дъщерите му преживяха.

— В този случай няма нищо лесно — отвърна Декър.

Сбогува се и тръгна по коридора към кабинета, който делеше с Джеймисън. Предаде й разговора си с Милиган.

— Теорията ти обяснява някои неща — каза тя.

— Но не ни приближава към отговора на въпроса кой стои зад всичко това. Или къде възнамерява да нанесе своя удар. Това е най-важното.

— Преди малко разговарях с Богарт. Не са открили нищо полезно в дома на Горски.

Декър седна срещу нея и впери поглед в тавана.

— Не си доволен от собствената си теория, нали?

— Защо го казваш?

— Защото те познавам. Личи ти.

Той се обърна и я погледна.

— Права си, не съм доволен.

— И кога ще останеш доволен?

— Когато подредя цялата картина, а не само част от нея.

— Може и да не успееш.

— Не изключвам подобна възможност.

Той качи върху бюрото огромните си крака с обувки четирийсет и осми номер и се облегна на стола си.

— Говори ли с Харпър Браун? — попита Джеймисън.

— Не съм се чувал с нея.

— Двамата с Мелвин са се видели отново.

— Откъде знаеш?

— Току-що говорих с него. Отишли са на обяд… по-скоро на пикник на остров Рузвелт. Каза, че са прекарали страхотно.

— Радвам се, че Браун намира време за удоволствия, докато работи по случай, който може да предреши съдбата на тази страна.

— Всеки има нужда от почивка от време на време — отвърна Джеймисън.

— Сега пък ти я защитаваш — подсмихна се Декър.

— Не, просто демонстрирам напредничаво мислене. Трябва да гледаме напред, не назад.

— Добре, аз също трябва да отбележа някакъв напредък. Затова да се залавям за работа — каза той и се изправи.

— Къде отиваш?

— Не съм сигурен, но като разбера, ще ти кажа.

— Ей, Декър!

Той се обърна.

— Какво?

— Защо се застъпи за мен пред Сикрет Сървис и настоя да присъствам на срещата в Белия дом?

— Въпросът ти ме изненадва.

— Какво искаш да кажеш?

— Това имах предвид, когато казах, че винаги можеш да разчиташ на мен, Алекс.