Джули Гарууд
В мрежата (17)

Седемнадесета глава

Пътуването към апартамента й беше чисто блаженство. Докато видения за голото му тяло не проблеснаха в ума й. Тогава със спокойствието й бе свършено. Усети, че се изчервява, и се молеше на бога той да не забележи.

Нямаше този късмет.

— Какво ти става?

Тя отметна косата си назад и се опита да изглежда равнодушна.

— Нищо, защо питаш?

— Лицето ти е зачервено.

— Не се изчервявам. — Гласът й стана дрезгав и прозвуча паникьосано. Той сигурно си мислеше, че се е побъркала, и може би имаше право. — Благодаря ти, че изтърпя Шарлът тази вечер. Когато яхне метлата, няма спиране. Можеш само да чакаш да свърши.

— Хареса ми. Оливър също.

— Как да не ги харесаш. Те са толкова…

— Толкова какво? — попита той, когато тя се поколеба.

— Нормални.

Беше странно да го каже.

— А ти не си ли?

— Не, не съм.

Той реши да не настоява за обяснение.

— Чудех се…

— Да?

— Какво ще правиш, когато сестра ти разбере, че си спасила братовчед ви?

— Ще се покрия някъде.

Усмивката му показваше, че смята, че се шегува. Тя не беше толкова сигурна. Ако Шарлът разбереше, щеше да избухне и да й чете конско най-малко една година. Представи си го и потръпна. Безкрайни лекции. Не можеше да се сети за нещо по-лошо.

— Ще се разтревожи, ако разбере, че съм помогнала на Уил, но сърцето й ще бъде разбито, ако знае, че съм прониквала незаконно в компютърни системи, независимо от причините.

Тя не каза какво всъщност си мисли. Мнението на много малко хора имаше значение за Алисън, но Шарлът беше на първо място в списъка й. Не искаше да я разочарова.

— Тревожа се за нещо, което никога няма да се случи — каза тя и се молеше на бога да е права.

Радваше се, че се прибра вкъщи. Лиам отключи вратата и я последва в апартамента. Тя посочи лаптопа на бюрото пред прозореца и каза:

— Да действаме.

Вече огладняла, свали палтото и влезе в кухнята да си направи купа овесени ядки, като му извика паролата си за достъп до интернет. Когато се върна, той вече беше отворил договора. Тя стоеше зад него, ядеше и гледаше през рамото му, докато той нанасяше корекциите. Не би могъл да изглежда по-спокоен. Беше свалил сакото и вратовръзката си и беше разкопчал първите две копчета на ризата си. И беше навил ръкавите си. Миришеше божествено. Тя изпита желание да седне в скута му, да го прегърне и да го целува, без да спира. Чудеше се как би реагирал на нейната дързост.

Нямаше намерение да разбира. Докато той работеше, тя почисти кухнята, после отиде в спалнята, за да прибере бижутата си. Сложи обувките си в гардероба, изми си лицето и зъбите. Опитваше се да прави нещо и да стои далече, защото знаеше, че ако седне до него, няма да може да спре да го зяпа, а това би било ужасно.

Какво му ставаше? Съжаляваше ли за случилото се предната вечер? Или изобщо не си спомняше? Може би това представлява случайната свалка, помисли си тя. Какви са правилата? Реши, че трябва да потърси определението в Гугъл, а може би Джордан щеше да й обясни нюансите. Алисън се почувства напълно неадекватна и накрая си призна, че се беше крила в своя компютър прекалено дълго. Може би бе време да започне да живее истински, а не само виртуално.

Първо, трябваше да преживее тази вечер. Не искаше сбогуването да бъде неловко. Седна на края на леглото, опитвайки се да си представи протокола. След няколко минути размисли, без да стигне до отговор, реши, че не й пука. Сега оставаше само да си повярва.

— Алисън, не мога да включа принтера.

Той я наблюдаваше от прага. Гласът му я стресна.

— Какво правиш? — попита я той.

Тя се изправи, приглади полата си и тръгна към него.

— Ще оправя принтера. — Опита се да мине покрай него, но той сложи ръце на раменете й и я спря.

— Какъв е проблемът?

— Никакъв — отвърна и се опита да го заобиколи. Той не я пусна.

— Изглеждаш, сякаш си на хиляди километри оттук.

— Просто си мислех…

— За какво?

— За теб.

Бяха на сантиметри един от друг. Тя се взираше в очите му. Той се втренчи в устата й. Повдигна брадичката й, наведе се и я целуна. Беше мила, приятна целувка, която приключи, преди тя да има време да реагира.

На Лиам не му беше достатъчно. Устата му отново покри нейната, но този път целувката беше съвсем различна. Всепоглъщаща.

Накара я да иска още. Когато той вдигна глава, тя осъзна, че ръцете й бяха около врата му. Как се бе случило това? Притискаше се към него. Отново ли искаше секс за една нощ? Трябваше ли да го попита?

— Чудех се…

— Да?

— Няма значение — прошепна тя. — По-добре ме целуни отново.

— Слушам и изпълнявам. — Той се усмихна, когато тя го дръпна за косата, за да го накара да й се подчини.

Стана нападателна. Устата й беше отворена и езикът й го погали. Чу го как изстена и усети как я притисна в ръцете си. Знаеше, че това му харесва, защото й го каза между страстните целувки. Желаеше го отчаяно. Лиам заминаваше след два дни и тя нямаше представа кога ще го види отново. Беше ли грешно да иска още една нощ с него? Една чудесна нощ.

Той я накара да се разтрепери, целувайки я по шията. Дъхът му беше толкова топъл и сладък.

— Знаеш ли какво искам да направя? — прошепна, докосвайки ухото й с устни. Вдигна глава и изчака.

Не умееше да се прави на свенлива.

— Искаш секс? Защото аз искам точно това.

— Съблечи се, Алисън.

Лиам трябваше да свали ръцете й от врата си и да й нареди отново, преди тя да реагира. Тя се обърна и повдигна косата си. Той забеляза, че ръцете й трепереха.

— Моля те, помогни ми с ципа.

Макар че беше изключително нервна, изобщо не се стесняваше от него. Всъщност нямаше търпение да си смъкне дрехите и да се хвърли в обятията му. Обичаше топлината на кожата, силата, която се излъчваше от него. Друг мъж не я беше привличал така. Обожаваше начина, по който я докосваше. Беше груб, но същевременно внимателен. Как беше възможно да бъде толкова нежен, докато я довеждаше до ръба на всякакъв контрол?

Той я целуна по тила, докато смъкваше роклята от раменете й и я остави да падне на пода. Тя я прекрачи и се обърна с лице към него — носеше розов сутиен и бикини в същия цвят — и го изчака да се съблече. Пръстите на краката й се заровиха в килима, ръцете й се свиха в юмруци и трябваше да си повтаря, че не се смущава. Липсваше й опит. Чувстваше как лицето й пламти. Огънят в очите му караше сърцето й да препуска. Знаеше, че той я желае, но въпреки това не посягаше към нея.

— Да не би да си промени решението? Искаш да спрем ли? — Вече покрусена, тя се огледа за роклята си.

Ако не беше толкова възбуден, Лиам щеше да се засмее. Ръката му посегна към тила й и той я дръпна към себе си, докато устата му покри нейната. Целувката продължи безкрайно, езикът му галеше нейния в любовна игра. Той я побутна към леглото, докато сваляше останалата част от дрехите си, а след това и нейните, и когато паднаха на леглото, той си повтаряше да не бърза. Изпитваше неутолимо желание, но тя все още не беше готова за него. Той я бутна по гръб, после бавно премина с целувки по тялото й. Езикът му погали гърдите й. Тя почти скочи от леглото. Еротичните й стонове му показваха колко много й харесва. Той се придвижи по-надолу между бедрата й и използва пръстите и езика си, за да я подлуди.

Алисън съвсем не беше пасивна. Тя го галеше, притискаше се към него, обсипваше врата и раменете му с целувки. Искаше да го опознае целия, но той не й позволяваше да се движи, така че тя си отмъсти, като леко гризна ухото му. Той изсумтя и я притисна по-силно.

Гласът му беше почти дрезгав шепот:

— Обвий краката си около мен. Не мога да чакам повече.

Той повдигна бедрата й, мислейки да проникне в нея бавно, но тази мисъл изчезна, когато тя се изви срещу него. С един силен тласък потъна в нея и отпусна глава на рамото й, пое дълбоко дъх и се опита да се забави, защото искаше да достави удоволствие първо на нея.

Тя не искаше той да спира. Захапа рамото му и прошепна:

— Спри да ме измъчваш.

Той издаде нисък стон на удоволствие и започна да се движи, в началото бавно, докато тя не стана по-взискателна. Той нехаеше за нищо, освен за нея. Никога преди не беше губил контрол, нито бе имал отчаяното желание да накара някоя жена да му принадлежи, дори и за една нощ. За него сексът винаги бе забавление и начин да освободи напрежението, но с Алисън беше много повече.

Усети я как се стегна около него и извика името му. Той свърши в същото време и това почти го уби, по дяволите.

— Боже… — прошепна тя.

Звучеше шокирана и Лиам се усмихна удовлетворено. Той все още не можеше да се отдръпне от нея, затова я притисна здраво, като се обърна по гръб.

Алисън не помръдна. Искаше да запомни чувството да бъде прегръщана и любена от него.

— Добре ли си? — попита той без дъх.

Задъхана, тя отговори:

— О, да.

Колкото и да искаше да остане така, тя се насили да се отдръпне от него и да се изправи. Намери роклята си и я облече, прокара пръсти през косата си, за да я пооправи, и излезе боса от стаята.

Какво правеше, по дяволите?

— Къде отиваш? — попита той. Дали вече съжаляваше за случилото се? Надяваше се, че не. Той със сигурност не съжаляваше. Желаеше я от мига, в който отвори вратата тази вечер.

— Да оправя принтера.

Лиам беше поразен. Случваше му се за пръв път. Обикновено той беше този, който се измъкваше без наранени чувства. Винаги след секс имаше един момент, когато жената, с която е бил, искаше потвърждение, че за него е било прекрасно, макар че обикновено не беше. Не че беше лошо. Просто секс.

Докато не го направи с Алисън.

Озадачен от чувствата си, реши, че няма да мисли за това и минута повече. Следвайки примера й, той се облече. Когато отиде при нея, тя разпечатваше второ копие от договора. Лиам го прочете още веднъж и едва когато беше сигурен, че всичко е наред, й връчи химикал. Тя подписа и му го върна.

— Филипс ще пощурее, когато го прочете — каза тя.

Лиам се усмихна.

— Несъмнено.

— Е, предполагам, че това е всичко — каза тя. — Заминаваш за Лондон.

Той си облече сакото и се запъти към вратата.

— Добре тогава. Ще се справиш.

— Знам.

Протегнаха ръка към дръжката едновременно. Алисън я пусна и се отдръпна. Той се обърна, за да се сбогува, но си промени намерението и я привлече в прегръдките си. Целуна я дълго и силно и излезе.

И вече го нямаше. Мина цял час, преди да приеме случилото се. Чувстваше се изоставена. В това нямаше смисъл, но и да прави секс с Лиам и да се преструва, че не означава нищо, нямаше смисъл. Нима не разбираше? Не му ли проблесна, че за нея е нещо повече от обикновена свалка? Очевидно не.

Наистина не можеше да го обвинява, защото тя самата току-що го беше осъзнала. Нямаше смисъл да се опитва да бъде модерна. Сама си бе виновна. Тези игрички не бяха за нея. Нямаше нерви за това, нито склонност да се прави на престорено свенлива или хитра. Нищо чудно, че се криеше в компютъра си. Той не можеше да я нарани.