Маделин Милър
Цирцея (28)

Персонажи

Титани

Борей: Северният вятър. Братята му са Западният Зефир, Източният Евър и Южният Нот.

Еет: Брат на Цирцея, магьосник и цар на Колхида, баща на смъртната магьосница Медея. Притежава Златното руно до открадването му от Язон и аргонавтите с помощта на Медея.

Калипсо: Дъщеря на титана Атлас Мнемозина: Богиня на паметта и майка на деветте музи Нерей: Морски бог, победен от Посейдон Океан: Омир го описва като титан, бог на реката Океан, за която се говорело, че обикаля света. Дядо на Цирцея по майчина линия, баща на безброй нимфи и богове.

Пазифая: Сестра на Цирцея, могъща магьосница, омъжена за смъртния син на Зевс Минос. Царица на Крит, майка на Ариадна, Федра и Минотавъра, когото зачева от свещен бял бик. Персеида: Дъщеря на Океан, майка на Цирцея и съпруга на Хелиос. Притежава магьоснически умения.

Персей: Брат на Цирцея, свързван в някои древни истории с Персия.

Прометей: Бог титан, възроптал срещу Зевс и дал на смъртните огъня, полагайки началото на развитието на човешката цивилизация. Прикован на скала, където всеки ден долитал орел, за да кълве черния му дроб, който се възстановявал през нощта.

Протей: Морски бог, превъплъщаващ се в различни форми. Покровител на Посейдоновите стада от тюлени.

Селена: Богиня на Луната, леля на Цирцея и сестра на Хелиос. Нейната колесница е със сребърни коне, съпругът й Ендимион е смъртен, омагьосан във вечен сън.

Тетида: Съпруга на Океан, баба на Цирцея. И тя като съпруга си е свързвана с покровителството на сладководните източници, а по-късно и на морето.

Хелиос: Бог на Слънцето. Баща на много деца, между които Цирцея, Еет, Пазифая и Персей. Описван е в колесница със златни коне, която прелита в небето всеки ден.

Цирцея (Кирка): Магьосницата от остров Еея, дъщеря на Хелиос и нимфата Персеида. Името й означава ястреб или сокол. Тя превръща моряците на Одисей в прасета, а той е неин любовник. Цирцея е вдъхновявала Овидий, Джеймс Джойс, Юдора Уелти, Маргарет Атууд и други.

Олимпийски божества

Аполон: Бог на светлината, музиката, пророчествата и медицината. Син на Зевс и близнак на Артемида, прославил се в Троянската война.

Артемида: Богиня на лова, дъщеря на Зевс и сестра на Аполон. Убийца на Ариадна в „Одисея“.

Атина: Могъща богиня на мъдростта, тъкането и военните изкуства. Покровителка на гърците в Троянската война, и най-вече на остроумния Одисей. Любимо дете на Зевс, тя се родила от главата му заедно с бойните си съоръжения.

Дионис: Бог на виното, буйното веселие и екстаза. Заповядал на Тезей да остави принцеса Ариадна, за да я вземе за своя жена. Зевс: Главният сред боговете, победител на титаните, отмъщава на баща си Кронос и взима властта му. Баща на много богове и смъртни: Атина, Аполон, Дионис, Херакъл, Елена, Минос и други.

Илития: Богиня, покровителка на родилките, която може и да попречи на раждането на дете.

Хермес: Син на Зевс и нимфата Мая, вестител на боговете, бог на пътешествениците, търговията, движението, водач на мъртвите в подземния свят. В „Одисея“ той съветва Одисей как да се противопостави на магиите на Цирцея.

Смъртни

Агамемнон: Цар на Микена и предводител в Троянската война. Свадлив и горделив след десетте години война, той е убит при завръщането си от съпругата си Клитемнестра.

Ахил: Син на морската нимфа Тетида и цар Пелей. Най-великият воин, най-бързият и най-красивият. Пред дългия живот и неизвестността той избира краткия живот и славата. В деветата година на Троянската война се скарва с Агамемнон и отказва да се бие. Връща се, когато любимият му Патрокъл е убит от Хектор. След като убива Хектор, той е убит от брата на Хектор, Парис, с помощта на Аполон.

Ариадна: Критска принцеса, дъщеря на богиня Пазифая и полубога Минос. Помага на Тезей да убие Минотавъра и му дава кълбо, което да развива в лабиринта, за да може да се върне обратно. Двамата възнамеряват да се оженят, преди бог Дионис да им попречи.

Главк: Рибар. Преобразява се сред поляна с вълшебни билки. Версия на неговата история е разказана в „Метаморфози“ от Овидий.

Дедал: Гениален майстор на известни изобретения и произведения на изкуството в древността. Автор на прочутия лабиринт на Минотавъра и на красивия дансинг, на който танцувала Ариадна. Държан в плен на Крит заедно със сина си Икар. Изобретява два чифта крила от восък и пера. Бягството на бащата и сина е успешно, ала Икар лети твърде близо до слънцето, восъкът се стопява и той се удавя в морето.

Елена: Според легендите това е най-красивата жена в Древния свят. Царица на Спарта, дъщеря на царица Леда и на преобразения като лебед бог Зевс, тя имала много кандидати. Умният Одисей ги накарал да дадат клетва, според която изборът й да бъде уважен и да не бъде водена война. Хубавата Елена взима за съпруг Менелай, но по-късно избягва с троянския принц Парис и така започва Троянската война. След края й Елена се завръща в Спарта с Менелай.

Евриклея: Дойката на Одисей и Телемах.

Еврилох: Братовчед на Одисей и негов спътник. Двамата често спорят и той е подбудителят на убийството и изяждането на свещените крави на Хелиос.

Елпинор: Спътник на Одисей. Пада от покрива на къщата на Цирцея и умира.

Икар: Син на Дедал, избягал с баща си от Крит с крила от восък и пера.

Лаерт: Баща на Одисей и цар на Итака.

Медея: Дъщеря на цар Еет, племенница на Цирцея. Магьосница като баща си и леля си, тя помага на Язон да вземе Златното руно, при условие че ще се ожени за нея. Еет ги преследва и Медея го спира чрез жестокото убийство на брат си.

Минос: Син на Зевс, цар на Крит. Съпругата му Пазифая е богиня и майка на Минотавъра. След смъртта си Минос става съдник в подземното царство.

Одисей: Умният цар на Итака, любимец на Атина, съпруг на Пенелопа и баща на Телемах. По време на Троянската война е един от главните съветници на Агамемнон. Негова е идеята за Троянския кон, който решава хода на войната. Връщането му у дома продължава десет години, описано е в „Одисея“ на Омир и включва сблъсъка с циклопа Полифем, магьосницата Цирцея, чудовищата Сцила и Харибда и сирените. Омир споменава, че той притежава полиметис, безброй умения, политропос, завидна способност да се приспособява, и политлас — упоритост и издръжливост.

Патрокъл: Любим спътник на героя Ахил, в много истории и негов любовник. За да помогне на гърците, в „Илиада“ той облича доспехите на Ахил, а когато Хектор го убива, Ахил отмъщава жестоко и сам загива. Одисей вижда Ахил и Патрокъл заедно в подземния свят.

Пенелопа: Братовчедка на Хубавата Елена, съпруга на Одисей, майка на Телемах, известна с ума и предаността си. За да избегне ухажорите в отсъствието на Одисей, тя обещала, че ще избере един от тях за съпруг, когато изтъче платното, което тайно разплитала всяка нощ.

Пир: Син на Ахил, изиграл важна роля в Троянската война. Убива царя на Троя Приам, а в някои истории и Астианакс, детето на Хектор, за да не отмъсти, когато порасне.

Тезей: Атински принц, избран да бъде една от жертвите на Минотавъра. Той убива чудовището с помощта на Ариадна.

Телегон: Син на Одисей и Цирцея. Според митологията той е основател на градовете Тускулум и Пренесте в Италия.

Телемах: Единствено дете на Пенелопа и Одисей, принц на Итака. В „Одисея“ той помага на баща си да отмъсти на ухажорите на Пенелопа.

Хектор: Най-големият син на Приам и принц На Троя, прочут с благородство, сила и любов към семейството. Убит е от Ахил, който отмъщава за смъртта на любовника си Патрокъл.

Херакъл: Син на Зевс и най-известен сред героите на златната ера. Прочут с необикновената си сила, той е принуден от Хера да извърши дванайсет страховити подвига. Хера го мразела, тъй като бил плод на едно от любовните увлечения на Зевс.

Язон: Принц на Йолк. Лишен от трона от чичо си Пелий, той се отправя на път, за да донесе Златното руно и да докаже, че е достоен бъдещ цар. С помощта на покровителката си Хера той и аргонавтите пристигат в Колхида, където цар Еет го изправя пред тежки предизвикателства. Дъщерята на Еет, магьосницата Медея, се влюбва в него и му помага в преодоляването им. Двамата избягват със Златното руно.

Чудовища

Минотавър: Носи името на Минос, цар на Крит. Дете на съпругата му Пазифая и свещен бял бик. Дедал построява лабиринт, в който затварят човекоядеца Минотавър. Минос се обръща към Атина да изпрати четиринайсет момчета и момичета като жертвоприношение и един от тях е убиецът на чудовището Тезей.

Полифем: Циклоп и син — на Посейдон. В „Одисея“ Одисей и спътниците му влизат в неговата пещера, той ги затваря, изяжда няколко от мъжете, а Одисей го омайва с благи слова и се представя като Никой. Ослепява чудовището и на тръгване му казва името си. Полифем моли баща си Посейдон да го накаже. Сирените: Описвани като птици с женски глави, те омайват с песента си мъжете и Цирцея съветва Одисей да сложи восък в ушите им, а себе си да завърже за мачтата, за да е първият, чул песента им и останал жив.

Сцила: Според Омир жестоко чудовище с шест глави и дванайсет крака като прилепнали пипала в скалата до въртопа Харибда. Тя сграбчвала моряците и ги изяждала. В по-късни описания Сцила е представяна като жена с опашка на морско чудовище и с яростни кучета, които се подават от корема й. В „Метаморфози“ от Овидий е нимфа, превърната в чудовище.

Харибда: Страшен въртоп от едната страна на тесен пролив и срещу скалата на Сцила. Корабите, които опитвали да избягат от Сцила, потъвали във въртопа.