Маделин Милър
Цирцея

— Как чувстваш божествеността си?

Затворих очи. Ако бях смъртна щях да чуя биенето на сърцето си. Но кръвта тече лениво във вените на боговете и не чух нищо. Не исках да го разочаровам и притиснах ръка до сърцето си. Най-сетне долових тихо туптене и казах:

— Чувствам се като черупка.

— На мида или на раковина?

— На раковина.

— И какво има в черупката?

— Нищо. Въздух.

— Това са две различни неща. Нищото е нищо, а въздухът изпълва дъха, живота, духа и думите. Всичко!

Очите й са жълти като урина, гласът й скрипти все едно е сова, наричат я Ястреб, но е толкова грозна, че може да й казват и Коза.

В дома на Хелиос, бога на Слънцето и най-могъщия сред титаните, се ражда дъщеря. Цирцея е необикновено дете — не е могъща като баща си, нито порочно съблазнителна като майка си. Тя е магьосница, заради което е презряна от семейството си. Изолирана от своите, тя се обръща към света на смъртните, където среща любовта и разочарованието.

Ужасѐн от способностите й, Зевс я запраща на самотния остров Еея. Там съдбата й я свързва с известни митологични фигури — вестоносеца на боговете Хермес, майстора Дедал, страшния Минотавър и със скиталеца Одисей.

Цирцея си навлича гнева както на смъртните, така и на боговете. За да запази любовта си, тя трябва да реши дали принадлежи на божествата, от които е родена, или на смъртните, които обича.

* * *

Маделин Милър е родена в Бостън и е отраснала в Ню Йорк и Филаделфия.

Следва в Университета „Браун“, където получава бакалавърска и магистърска степен по класически езици и литература. През последните петнайсет години преподава латински, гръцки и Шекспирово творчество.

„Песента на Ахил“ е нейният първи роман, с който през 2012 година печели най-престижната литературна награда за жени писатели „Ориндж“. Романът е преведен е на двайсет и пет езика, а Милър е обявена за бестселър автор на „Ню Йорк Таймс“.

www.madelinemiller.com