Мия Шеридан
Гласът на любовта (20)

Глава 19

Арчър

Никога в живота си не съм бил по-щастлив. Всеки ден работех из имота, кутретата се щураха из краката ми, събаряха разни вещи и правеха всевъзможни кучешки пакости.

И всеки следобед сърцето ми замираше от щастие, когато се разнесеше проскърцването на портата, оповестяващо идването на Бри.

Ние разговаряхме, тя ми споделяше как е минал денят й. Очите й сияеха, докато ми разказваше за новите рецепти, които бе пробвала в закусвалнята сега, когато Норм и Маги й бяха разрешили да обогати менюто. Изглеждаше толкова горда и щастлива, когато през смях ми разказваше как дори Норм бе признал, макар и неохотно, че нейните гарнитури и салати са по-добри от неговите. Тя ми довери, че възнамерява в бъдеще да се заеме с основните ястия, а когато след това ми намигна, сърцето ми се сви, докато се любувах на красотата й.

Понякога ми се струваше, че прекалено много се взирам в нея, и бързах да се извърна, когато уловеше погледа ми. Искаше ми се да я гледам по цял ден — за мен тя беше най-прекрасната жена на света.

Обичах да се любувам на кестенявата й коса, която блестеше като злато, щом слънцето я огрееше. Обожавах леко скосените й очи и пълните розови устни, приличащи на розова пъпка. Можех вечно да ги целувам. Имаха вкус на праскова.

Харесваше ми сърцевидната форма на лицето й. И обичах усмивката й, когато цялото й лице се озаряваше, а очите й сияеха от щастие. Тази усмивка беше толкова красива и искрена, че сърцето ми прескачаше един удар всеки път, когато тя се извърнеше към мен.

Обичах стройното й тяло и бялата кожа, незагоряла под банския. Оправих панталоните си и изтласках мисълта за тялото на Бри. Сега работех и трябваше да се съсредоточа.

Добавих още малко хоросан между камъните, които поставях по краищата на задните циментови стъпала. Бях ги събрал на брега на езерото, но реших, че ще си паснат добре с новия каменен вътрешен двор.

Тъкмо довършвах, когато чух скърцането на портата. Намръщих се. Кой, по дяволите, беше дошъл? Днес Бри щеше да работи до два в закусвалнята. А сега беше едва пладне.

Изправих се, заобиколих къщата и видях Травис, облечен в униформа, бавно да крачи по пътеката и да се озърта, сякаш никога досега не бе стъпвал тук. Макар че последния път, когато той беше тук, аз бях още дете и мястото изглеждаше доста по-различно.

Травис ме забеляза и на лицето му се изписа изненада. Направихме няколко крачки един към друг и се срещнахме пред къщата.

— Здравей, Арчър.

Изтрих ръце в парцала, който държах, и го погледнах в очакване да ми каже защо бе дошъл.

— Мястото изглежда отлично.

Кимнах, приемайки комплимента му. Знаех, че изглежда добре.

— Здравата си се потрудил.

Кимнах отново.

Той въздъхна.

— Слушай, човече, Бри ми каза, че вие двамата прекарвате доста време заедно, и аз… — Той прокара ръка през косата си, сякаш размишляваше. — Ами реших да намина и да те видя. И да ти кажа, че съжалявам, задето не съм идвал по-рано.

Продължих внимателно да го изучвам. Винаги ми е било трудно да разбера Травис. В миналото съм се хващал в капаните му, когато се преструваше, че ми е приятел, докато бяхме деца, а после, образно казано, ми забиваше нож в гърба. Дори когато и двамата бяхме деца, още преди злополуката с мен. Не му вярвах особено и сега, но предполагам, с времето хората могат да се променят — все пак изминаха доста години. Реших да му дам шанс. Заради Бри. Само заради Бри. Защото мислех, че тя ще се зарадва. А аз бих направил всичко, за да я направя щастлива.

Кимнах му, като леко извих устни в усмивка, и с жест го попитах дали иска да влезе.

— Да, да, разбира се — рече той.

Влязохме през входната врата, аз го пропуснах да мине пред мен и посочих към кухнята. Отидох право до бюфета, извадих една чаша, напълних я с вода от чешмата и жадно отпих.

Когато свърших, му показах чашата и повдигнах вежди.

— Не, благодаря — отвърна Травис. — В момента съм в обедна почивка и няма да остана дълго. Всъщност дойдох да те попитам дали би искал довечера да излезеш с мен и неколцина приятели? Нищо особено, просто обичайните мъжки развлечения — ще пийнем по няколко бири, ще се посмеем.

Смръщих вежди и се втренчих в неканения си гостенин. Посочих белега си и се престорих, че се смея.

Травис издиша дълбоко.

Не можеш да се смееш? Наистина изглеждаше засрамен. Никога досега не бях виждал това изражение върху лицето на Травис. Може би наистина малко се е променил. — Почакай… — Той сякаш размисли. — Можеш да се смееш. Беззвучният смях също е смях. Хайде стига, не искаш ли малко да се позабавляваш? Да смениш обстановката поне за една вечер? Да бъдеш нормален мъж?

Исках да бъда нормален мъж. Или поне исках Бри да види, че и аз поне малко приличам на останалите мъже. Никога досега не съм го искал. Всъщност винаги съм искал точно обратното — да изглеждам колкото е възможно по-ненормален, така че никой да не ме поглежда. Но сега, сега имах Бри. И мечтаех да й дам това, която тя заслужаваше, а не един тъжен отшелник, който никога не напуска дома си. Сигурен съм, че е излизала с други мъже, преди да ме срещне. Навярно са я водили в ресторанти и кафенета. А аз не знаех как се прави това. Трябваше да се науча.

Кимнах към Травис и с устни произнесох:

— Добре.

Той изглеждаше малко изумен, но се усмихна широко и големите му бели зъби блеснаха.

— Ами добре тогава! — възкликна. — По-късно довечера ще дойда да те взема. Девет часът става ли?

Свих рамене. Струваше ми се доста късно, но какво знаех аз за това кога започваха „обичайните мъжки развлечения“?

Травис подаде ръка и аз се протегнах и я стиснах.

— Разбрахме се, ще се видим довечера. — Той се усмихна. — Не ме изпращай. — С тези думи излезе от кухнята и затвори зад себе си входната врата.

Облегнах се на плота, скръстих ръце пред гърдите си и се замислих. Не ми беше ясно защо, но имах лошо предчувствие. Но го отдадох на нервите и отидох да взема душ.

* * *

В девет и десет Травис отвори портата и аз се надигнах от стола на верандата, където го чаках. Поех по пътеката към оградата и заключих портата. Травис имаше голям тъмносребрист пикап, който се спускаше по инерция надолу по склона. Последният път, когато бях в кола — поне за който си спомнях, не мисля, че линейката се брои, — беше в деня, когато изгубих гласа си.

Стиснах зъби и се качих в пикала, изтиквайки от съзнанието си мислите за онзи ден.

Травис запали двигателя и подкара.

— И така, човече — подхвана той и ме погледна, — супер си се издокарал. Може би изглеждаш дори по-добре от мен. — Той се засмя, но смехът не достигна до очите му.

Бри буквално подскачаше от щастие, когато й казах, че смятам да изляза с Травис и приятелите му, които и да бяха те. После ми помогна да избера прилични дрехи, не че имах голям избор.

— Арчър — попита ме тя, докато държеше една риза в ръка, — кога за последен път си купувал дрехи?

Свих рамене.

— Чичо го правеше. Той ми купи някои неща, когато бях на осемнайсет.

Тя около минута ме изучава мълчаливо, после каза:

— И чакай да отгатна, тогава ти не си бил толкова… — Махна с ръка към мен, предполагам сочейки мускулите ми. — Развит.

Кимнах и свих рамене.

Бри въздъхна, сякаш това беше проблем, и се зае да преглежда овехтелите ми дрехи. Накрая се спря на чифт дънки, които изглеждаха що-годе прилично, и заяви, че може да минат за нарочно прокъсани, и на риза с копчета, за която бях забравил, защото ми беше малко голяма, когато чичо ми я купи.

Бри явно беше доволна, така че и аз бях. Може би ще отида в града и ще си купя някои нови дрехи, щом Бри толкова се радва, когато изглеждам по-добре.

Травис включи музикална радиостанция и известно време пътувахме, просто слушайки музика. Когато забелязах, че излизаме от града, потупах Травис по ръката, посочих пътя и повдигнах въпросително вежди.

— Отиваме в един клуб от другата страна на езерото. Нарича се „Тийсърс“. — Той ме погледна, повдигна вежди и отново отправи поглед към шосето.

След минута пак ме погледна.

— Може ли да поговорим? По мъжки?

Почувствах се неудобно и въпросително го погледнах. Не разбирах накъде клони този разговор.

— Ти вече беше ли близък с Бри, физически?

Стрелнах поглед към Травис, а после отново го насочих към пътя. Не желаех особено да говоря с него за това, въпреки че, ако наистина му имах доверие, бих искал да му задам един-два въпроса. Но не му вярвах. Докато не ми докаже обратното, ще смятам, че не е достоен за доверие.

— Добре, разбрах, не желаеш да говориш за Бри. — За минута той остана мълчалив. — Мога ли поне да предположа, че с нея не сте стигнали докрай?

Свих рамене и кимнах. Реших, че няма нищо страшно, ако му кажа какво не сме направили.

Той се усмихна и в полумрака на колата зъбите му блеснаха, а върху лицето му пробягна сянка. За миг заприлича на един от онези злобни клоуни, които съм виждал по витрините на магазините за Хелоуин. Примигнах и видението изчезна. Той отново стана просто Травис.

— Но сигурно ти се иска, нали?

Погледнах го и присвих очи, но кимнах. Разбира се, че исках. Кой не би искал? Бри беше сладка и красива.

Той отново се усмихна.

— Добре. Е, ще ти кажа как стоят нещата, Арчър, когато се… виждаш с такова хубаво момиче като Бри. Тя най-вероятно има известен опит и ще очаква, че знаеш какво да правиш, когато решите да предприемете тази голяма стъпка. Точно заради това те водя в този клуб. Там има жени, които ще ти позволят… да потренираш с тях. Сещаш ли се?

Сърцето ми се разтуптя. Не съвсем, исках да кажа. Но вместо това леко присвих очи и само се втренчих в него, за да му дам знак, че трябва да обясни по-подробно. Дотук не ми харесваше. Ни най-малко. Но най-много не ми се нравеше мисълта за опита, който навярно има Бри, за мъжете, с които навярно е била в миналото. Всъщност кръвта във вените ми изстина и аз изпитах желание да ударя нещо. По-добре изобщо да не мисля за това.

Освен това Бри ми беше казала, че не я притеснява моята липса на опит в тази област. Дали ми беше казала истината? В гърдите ми започнаха да се надигат съмнения и ми стана трудно да преглъщам.

Травис сякаш прочете мислите ми.

— Момичетата ти казват, че не ги е грижа, ако си неопитен, но повярвай ми, на нея много ще й хареса, ако знаеш какво да правиш, когато я отведеш в леглото. Не искаш да се туткаш нескопосано като някакъв проклет глупак, когато си с нея, нали? И да се изложиш?

Погледнах през прозореца, изпълнен с желанието да му кажа да обърне проклетия пикап и да ме закара у дома. Не така си представях тази вечер.

— Хей, не се вкисвай толкова, човече. Всички мъже го правят, повярвай ми. Свободни, женени — приятелят ми Джейсън е женен вече почти десет години, но все още се ползва от услугите на момичетата в задните стаички. Съпругата му си затваря очите, защото и тя има полза от това. Загряваш ли?

Продължих да се взирам през прозореца, замислен за чичо Нейт, как той понякога излизаше и се прибираше у дома, миришещ на женски парфюм, със следи от червило по яката на ризата. Той нямаше гадже или съпруга, затова навярно се е срещал с жени, които по думите на Травис работят в този клуб, където отивахме. А Нейт беше добър човек. Жалко, че вече не е жив, за да мога да го попитам за това.

Знаех, че не съм глупав, но знаех също, че трябва да се науча на много неща. Прочел съм доста книги, но когато ставаше дума за реалния живот, за отношенията между хората, за това как те действат и реагират, имах чувството, че се налага постоянно да наваксвам пропуснатото, а това не ми харесваше.

Приближихме към сграда с тъмни стъкла и голям паркинг отпред. Над входа висеше огромна розова неонова табела с надпис „Тийсърс“.

Паркирахме и Травис се извърна към мен.

— Слушай, не се чувствай задължен да правиш нещо, което те кара да се чувстваш неудобно. Но повярвай ми, когато ти казвам — ако видиш някоя жена, която ти харесва, не се колебай — действай. Бри ще го оцени. Това правят мъжете, Арчър.

Въздъхнах и отворих вратата. Ще вляза вътре с Травис. Ако не друго, Бри ще бъде щастлива, че съм се забавлявал по мъжки. Тя беше толкова ентусиазирана, че ще прекарам тази вечер навън в компанията на Травис и приятелите му.

Приближихме до вратата и един як мъжага с обръсната глава и надпис „Служител“ върху тениската помоли за личните ни карти. Е, дотук беше. Аз нямах лична карта. Понечих да се обърна и да си тръгна, но Травис сграбчи ръката ми, наведе се и размаха полицейската си значка. После каза няколко думи на мъжагата. Мъжът кимна и ни махна да влезем.

В клуба гърмеше музика — някой пееше за секс и бонбони. Малки маси бяха разположени около голям подиум в средата. Очите ми се разшириха от изумление, когато видях полугола жена да се плъзга надолу по позлатен пилон. Няколко секунди просто стоях там и зяпах жената, докато Травис не ме хвана отново за ръката и не ме поведе масата, където вече седяха двама мъже с полупразни чаши пред тях.

— Здравейте, задници — поздрави ги Травис, завъртя единия от столовете и седна с лице към облегалката. Погледна ме и посочи към съседния стол. Аз седнах.

— Джейсън, Брад, това е братовчед ми Арчър.

— Здрасти, човече — рече Джейсън и протегна ръка. — Радвам се, че дойде. — Поклатих глава и видях, че Травис не ме бе излъгал. Мъжът носеше венчална халка.

— Приятно ми е да се запознаем — каза Брад и аз стиснах ръката му.

Приближи сервитьорка, облечена в нещо като бански с малка поличка, и попита дали бихме искали да поръчаме нещо за пиене.

Травис се обърна към момичето, погледна името й върху баджа и каза:

— Здравей, Бренда. — Усмихна се, а тя се изкиска и огледа масата.

— Е, вие сте група готини момчета — рече и ни се усмихна. Аз й се усмихнах любезно, когато тя ме погледна. — Какво да ви донеса?

Травис се наклони към нея.

— За всички по един шот текила „Хосе Куерво Голд“ и по бутилка „Юнлинг“.

Сервитьорката се усмихна и отиде да донесе питиетата ни. Травис бъбреше с Брад и Джейсън, докато аз наблюдавах представлението на сцената. Когато момичето разтвори крака и се плъзна надолу по пилона, усетих как леко се втвърдявам в дънките, и се преместих по-близо до масата, за да не забележат останалите. Травис ме погледна и разбиращо се усмихна.

Сервитьорката постави питиетата на масата и Травис й подаде някакви банкноти. Тя се наведе и ги пъхна между пищните си гърди. Аз тежко преглътнах. Не знаех какво да мисля за всичко това.

Травис се обърна, вдигна малка чашка и обяви:

— За Арчър! И за тази незабравима нощ!

Останалите също вдигнаха чашите си, засмяха се и изкрещяха:

— Давай! Давай!

Аз ги гледах как изпиват течността на един дъх и лапват резен лайм. Последвах примера им, като едва се сдържах да не изплюя напитката, която изгори гърлото ми. Очите ми се насълзиха, пъхнах резен лайм в устата си и преглътнах киселия сок. Това помогна.

— Точно така! — шляпна ме Травис по рамото и вдигна бутилката бира към мен. Взех моята, вдигнах я към него, отпих и леко се намръщих от вкуса на напитката.

Чичо Нейтън обичаше да пие. Навсякъде у дома имаше бутилки с алкохол и веднъж, когато бях на петнайсет години, опитах. На него, изглежда, много му харесваше. Имаше вкус на спирт за разтривки и го изплюх след първата глътка. Така и не разбрах защо толкова много му харесваше.

Оттогава стоях по-далеч от бутилките. Освен това баща ми беше буйстващ пияница и още не бях забравил как се прибираше у дома, едва държейки се на крака, но все още имаше достатъчно сили, за да бие мама.

Отпъдих тези мисли и отново погледнах към сцената. Сега на подиума беше излязло ново момиче — дребничко, с дълга светлокестенява коса. Тя малко ми напомни за Бри. Гледах как започна да се върти в такт с музиката, плъзгайки се нагоре и надолу по пилона, обвила единия си крак около него. Тя се наклони и косата й падна назад, докато тялото й се изви. Поднесох бутилката към устните си и отпих щедра глътка.

Всичко беше прекалено — бумтящата музика, носеща се от тонколоните, окуражаващите крясъци и шумните разговори; гледките и звуците ме замаяха, а тялото ми реагираше на неща, които не бях сигурен, че ми харесват. Но бирата, изглежда, помагаше, изведнъж всичко потъна като в мъгла и беше много по-лесно да възприемам ставащото наоколо, а цялото ми смущение и неудобство вече не ми се струваха толкова важни.

Когато момичето завърши танца си, всички мъже около сцената започнаха да протягат ръце и да пъхат банкноти в бельото й. Някой размаха двайсетачка и когато тя пропълзя към него, той я мушна между краката й, под плата, закриващ слабините. Аз се извърнах.

Стигаше ми толкова. Не проумявах, което ставаше наоколо, и това ме караше да се чувствам нищожен, сякаш всички други са нещо повече от мен. Не ми харесваше. Именно заради това не излизах от своя имот и не правех опити да общувам с хората. Последното, от което се нуждаех, беше още една причина да чувствам, че всички освен мен знаят какво, по дяволите, ставаше.

Обърнах се към Травис и понечих да стана, сочейки към вратата. Травис грубо бутна рамото ми, аз се стоварих обратно на стола и стиснах челюсти.

Той се наведе към мен, стисна здраво рамото ми между пръстите и палеца си и аз присвих очи към него. Ако си въобразяваше, че може да ме задържи тук против волята ми, щеше да остане изненадан. Ако се наложи, щях да се прибера на автостоп.

— Слушай, брато — рече той тихо, предполагам, за да не го чуят останалите, макар че те бяха прекалено заети да крещят и подсвиркват на момичето на сцената. — Да не мислиш, че Бри не се забавлява някъде точно сега? Всъщност знам, че е точно така. — Погледна ме многозначително и се наклони по-близо. — Харесват ми устните й, имат вкус на праскова.

Очите ми блеснаха, а стомахът ми се сви. Той е целувал Бри?

Травис въздъхна.

— Само се опитвам да ти помогна, Арчър. Бри не смята, че можеш да я задоволиш, затова отива при този, който може да й даде това, от което се нуждае. — Повдигна вежди, очевидно имайки предвид себе си. — И истината е, че ти навярно не можеш. Точно заради това те доведох тук, човече.

Отпуснах се обратно на стола и погледнах намръщено към сцената, където брюнетка се извиваше върху един стол. Бри се е целувала с други мъже? Бри се е целувала с Травис? Гняв забушува в кръвта ми. Но може би не биваше да я обвинявам. Може би неправилно съм я разбрал — мислех, че й харесва това, което правим заедно, но откъде, по дяволите, можех наистина да знам? Нима не бях пълен и абсолютен новак? Тя навярно се е отегчила.

Върху масата се появиха нови бири и аз отпих голяма глътка от бутилката пред мен.

Бях нещастен и ядосан от мисълта за Бри и Травис, но алкохолът и момичетата на сцената караха кръвта да кипи във вените ми и бях възбуден. Исках единствено да се прибера у дома при Бри. Исках да я целуна и да я вкуся навсякъде. Исках тя отново да го поеме в уста… но исках да знам, че това, което правя, е правилно. Не исках да се чувствам девствен, какъвто бях.

Момичето на сцената прокара длани по гърдите си, после сграбчи пилона и започна да имитира секс. Аз бях напълно възбуден под масата. Сега вече не можех просто да стана и да си тръгна.

Останалите мъже бъбреха помежду си и шумно се смееха, докато зяпаха към сцената. Вече не ги слушах. Продължих да пия и вкусът на алкохола започваше да ми харесва.

Блондинката, която преди малко беше на сцената, приближи нашата маса, наведе се и зашепна в ухото на Джейсън. Той се засмя, стана и я последва през вратата до сцената. Погледнах към Травис, а той вдигна вежди и широко се ухили. Наклони се към мен.

— Имам изненада за теб — обяви високо, надвиквайки музиката. — Мисля, че ще ти хареса.

Погледна зад гърба си, даде знак на някого и след минута едно момиче пристъпи към нашата маса. Тя ми се усмихна и аз се втренчих в нея; стори ми се много позната.

Травис се наведе към мен.

— Арчър, помниш ли Амбър Долтън? Сега тя работи тук.

Амбър Долтън; момичето, в което бях влюбен, когато бях на четиринайсет. Същото онова, пред което Травис ме бе унизил. Навярно силният алкохол ми бе подействал, защото не изпитвах никакво смущение. Просто продължих да я гледам, изпивайки с поглед дългата до раменете черна коса и огромните кафяви очи, които бях обичал преди много години. Тя все още беше така хубава, каквато я помнех.

— Арчър Хейл? — прошепна тя и удивено ококори очи. — Господи, нямаше да те позная. — Огледа ме от главата до петите. — Е, може да се каже, че доста си пораснал. — Усмихна се и на мен неволно ми стана приятно. Струваше ми се, че всичко, което се бе случило преди много години, вече нямаше значение заради възхищението, с което тя ме гледаше сега.

— Амбър — намеси се Травис, — смятам, че Арчър вече е готов да остане насаме с теб, както по-рано се уговорихме. — Той й смигна.

Съзнанието ми малко се проясни, аз поклатих отрицателно глава и протегнах ръка, за да стисна нейната — жест, който казваше; приятно ми е да те видя отново.

Но тя пренебрегна протегната ми ръка и се настани в скута ми. Облъхна ме аромат на ванилия. Малко се сковах, не знаех къде да дяна ръцете си, затова ги оставих да висят отстрани.

— Звучи страхотно! — изгука тя, наклони се по-близо и се размърда напред-назад върху полутвърдия ми член. Аз рязко поех дъх. Чувствах се странно, но ми беше хубаво. Не бях сигурен какво трябва да правя.

Докато мушката продължаваше да гърми около нас, Амбър се наведе към мен и прошепна в ухото ми:

— По дяволите, ти си великолепен, Арчър. А тялото ти… — Прокара пръст надолу по гърдите ми. — Знаеш, че някога те харесвах, нали? Забелязах как ме гледаше при езерото. Исках да дойдеш…, но ти така и не го направи…

Наблюдавах как пръстът й се движи по гърдите ми, надолу към колана на дънките. За миг тя го пъхна малко навътре, после го измъкна и го плъзна обратно нагоре. Сега вече бях напълно твърд.

— Хайде, изчезвайте оттук, вие двамата — засмя се Травис. — Забавлявайте се.

Амбър скочи от скута ми, изправи се и ме дръпна за ръката. Вървях малко зад нея, поклащайки се, за да скрия състоянието си. По дяволите, бях по-пиян, отколкото си мислех.

Двамата с Амбър минахме през същата врата, през която бе изчезнал Джейсън. Тя ме поведе по дълъг сумрачен коридор, а после ме вмъкна през една врата вляво и я затвори зад себе си.

В средата на стаята имаше стол, тя ме заведе при него и нежно ме бутна да седна.

Отиде до масата, пипна нещо и миг по-късно стаята се изпълни с музика, звучаща от говорителите в стената. Този път беше приятна, а не прекалено силна и оглушителна. Тук се почувствах по-добре.

Амбър се приближи към мен и аз се постарах да не свеждам очи. Кръвта бучеше във вените ми, но не можех да помръдна.

Тя възседна коленете ми и парфюмът й отново ме обгърна, гъделичкайки носа ми. Няколко минути се поклаща в такт с музиката, после затвори очи и се наведе назад, за да мога да я разгледам. Амбър беше хубава, но не като Бри. Сега, когато я гледах отблизо на светлината на по-ярките лампи от тези на сцената, не ми се поправи тежкият грим на лицето й и си помислих, че има нещо по-грубо в чертите й… нещо различно от тогава, в детството ни.

Тя се полюшна назад, после се изправи и смъкна горнището си. Гърдите й щръкнаха и Амбър взе дланите ми и ги сложи върху тях. Членът ми запулсира в дънките. Погалих зърната й, както се харесваше на Бри, и Амбър отметна глава и простена. Стиснах ги леко. Гърдите й бяха по-големи от тези на Бри, но ги усещах различно — не бяха меки, а прекалено твърди, а кожата — опъната и блестяща.

Амбър отвори очи, вдигна глава, изгледа ме изучаващо, сетне сведе очи и облиза устни.

— Знаеш ли — поде тя, разкопчавайки горните копчета на ризата ми, — обикновено тук само танцуваме за клиента. Травис ми плати допълнително, за да ти дам всичко, което пожелаеш. — Отпусна ръка и ме потърка през дънките. Очите ми се притвориха и аз учестено задишах.

— Боже, ама ти наистина си голям, скъпи — задъхано промълви тя и плъзна устни по шията ми. Засмука леко кожата и ме накара да подскоча, когато ме ухапа. — Ммм — простена, докато се търкаше в мен. — Нямам търпение да пояздя този твой голям дебел палавник, красавецо. Как го предпочиташ — бързо и диво или бавно и дълбоко? Хмм? — измърка тя. — Скоро ще разберем, нали, бебче?

Тялото ми реагира на думите й, но вътре в мен нещо не беше наред. Аз дори не познавах това момиче. Можех ли да я използвам за секс, а след това да се върна у дома, при Бри, момичето, което наистина ми бе скъпо? Така ли постъпваше Джейсън с жена си? Исках Бри да вижда в мен истински мъж, не желаех тя да целува Травис, но това изглеждаше… Господи, не можех да мисля заради алкохола и заради това, което правеше Амбър с мен, докато ме масажираше през дънките. Всичките ми мисли и чувства се объркаха. Трябваше да се махна от тази стая. Просто ще приключа час по-скоро с това и ще се прибера у дома. А утре първото, което ще направя, е да отида при Бри.

* * *

Десет минути по-късно, препъвайки се, се измъкнах от стаята и отидох да потърся Травис. Той все още седеше край масата, а в скута му се гушеше червенокосо момиче. Потупах го по рамото. Той вдигна поглед към мен и върху лицето му се разля широка усмивка. Избута червенокосата от скута си и рече:

— Готов ли си да се прибираме у дома, приятел?

Кимнах и се намръщих. Това беше всичко, което исках, просто да се махна оттук и да отида при Бри. Исках да я прегърна. Това, което бях направил с Амбър, ме угнетяваше. Макар че се опитах да изтласкам тези мисли — очевидно не бях направил нищо, което другите мъже не правеха в клуба. Повечето от тях носеха венчални халки. Явно съпругите приемаха подобни неща. Предполагам, че наистина бях странен, защото не исках да го повторя. Чувствах се опустошен и нещастен… и засрамен.

Минахме по моста и продължихме към Пелион. Травис мълча през целия път, лека усмивка играеше на устните му. Не ми пукаше защо се усмихва — от алкохола ми се доспа и аз облегнах глава на прозореца, затворих очи и се замислих за Бри.

Травис ме разтърси след няколко секунди или поне така ми се стори. Все още замаян, отворих вратата на пикапа и излязох. Миг преди да я затворя, Травис ми смигна и каза:

— Да го направим пак някой път, брато.

Не реагирах на думите му, просто се обърнах с гръб към колата. Чак тогава забелязах, че сме пред вилата на Бри. Обърнах се, за да вляза обратно в пикапа, но Травис форсира двигателя и аз отскочих назад, когато колата с рев отпрати покрай мен.