Клайв Къслър, Греъм Браун
Тайната на фараоните (3)

2

Товарен кораб „Торино“, на сто и трийсет километра западно от Малта

Наши дни

„Торино“ беше тристафутов товарен кораб със стоманен корпус, построен през 1973 година. С напредналата си възраст, малките си размери и бавната скорост, той вече не беше нищо повече от крайбрежен кораб, който изпълняваше кратки курсове през Средиземно море, до най-различни малки островчета между Либия, Сицилия, Малта и Гърция.

Час преди зазоряване той плаваше на запад, на сто и трийсет километра от последната си спирка в Малта и се отправяше към малкия, контролиран от италианците остров Лампедуза.

Макар че беше още много рано неколцина мъже се бяха събрали на мостика. Всички бяха нервни — и с основание. През изминалия час един необозначен кораб без светлини ги следваше.

— Все още ли приближават?

Въпросът дойде като вик от капитана, Константин Брако, едър мъж с ръце на хамалин, прошарена коса и четина по лицето, която дращеше като шкурка.

С ръка на руля, той чакаше отговора.

— Е?

— Корабът е още там — отвърна помощник-капитанът. — Следва ни и ускорява.

— Изключете всички светлини — нареди Брако. Друг от екипажа натисна серия от ключове и „Торино“ потъна в мрак. С тъмен кораб Брако смени отново курса.

— Това няма да ни донесе голяма полза, ако имат радар или уред за нощно виждане — каза помощник-капитанът.

— Но ще ни спечели малко време — отвърна Брако.

— Може би са митничари? — попита друг от екипажа. — Или италианската брегова охрана?

Брако поклати глава.

— Де тоз късмет.

Помощник-капитанът знаеше какво има предвид той.

— Мафията?

Брако кимна.

— Трябваше да платим. Въртим контрабанда в техни води. Те искат своя дял.

Тъй като си мислеше, че ще успее да се изплъзне в нощта, Брако беше рискувал. Но съдбата беше решила друго.

— Извадете оръжията — каза той. — Ще трябва да се бием.

— Но, Константин — отвърна помощник-капитанът. — Това ще свърши зле с този товар.

Палубата на „Торино“ беше натоварена с контейнери, но в повечето от тях бяха скрити цистерни, големи колкото градски автобуси и пълни с втечнен пропан. Те пренасяха и друга контрабанда, включително двайсет варела с някаква мистериозна субстанция, качена на борда от клиент от Египет, но поради скочилите цени на горивата в цяла Европа именно пропанът носеше големите пари.

— Дори контрабандистите трябва да плащат данъци — промърмори си Брако. С парите за защита, транзитните такси и таксите по пристанищата, криминалният синдикат беше също толкова лош като правителствата. — Сега ще си платим двойно. С пари и товар. Може би дори тройно, ако искат да послужим за назидание.

Помощник-капитанът кимна. Той нямаше желание да плаща за чуждо гориво с живота си.

— Ще извадя оръжията — каза той.

Брако му хвърли ключ.

— Събуди мъжете. Ще се бием или ще умрем.

Помощник-капитанът тръгна към оръжейната и спалните помещения на долната палуба. Когато изчезна, друга фигура влезе на мостика. Пътник, който се подвизаваше под странното име Амон Та. Брако и екипажът го наричаха Египтянина.

Слаб и висок, с дълбоко поставени очи, бръсната глава и кожа с цвят на карамел, той никак не изглеждаше внушително в очите на Брако. Всъщност капитанът дори се чудеше защо някой би избрал такъв жалък ескорт за товар, който според него беше варели с хашиш или някаква друга дрога.

— Защо корабът е тъмен? — попита направо Амон Та. — Защо променяме курса?

— Не се ли сещаш защо?

След миг размисъл египтянинът като че ли разбра. Извади деветмилиметров пистолет от колана си, отпусна го до тялото си и отиде до вратата, откъдето се вгледа в тъмната морска шир.

— Зад нас — каза Брако.

Още докато изричаше това, капитанът разбра, че е сгрешил. Два лъча грейнаха отдясно на носа, единият озари мостика с ослепително сияние, а другият — перилата.

Две надуваеми лодки приближаваха. Брако инстинктивно обърна кораба към тях, но нямаше смисъл, те описаха широка дъга и обърнаха, като бързо последваха курса им и ускориха.

Бяха хвърлени абордажни куки, те се закачиха за трите метални въжета, които служеха като перила на кораба. След секунди две групи въоръжени мъже започнаха да се изкачват към палубата на „Торино“.

Прикриващ огън отекна от лодките.

Дори когато един откос разби прозореца на мостика и рикошира в стената, египтянинът не потърси укритие. Вместо това пристъпи спокойно зад дебелата преграда, погледна навън и стреля няколко пъти.

За изненада на Брако, Амон Та беше уцелил двама от нападателите със съвършени изстрели в главата въпреки пълния мрак и трудния ъгъл. Третият изстрел изгаси единия прожектор, който беше насочен към тях.

След това египтянинът отстъпи назад, без да бърза и без излишни движения, и последва автоматичен откос.

Брако остана на палубата, докато куршумите трещяха из мостика. Един ожули ръката му. Друг разби бутилка самбука, която той пазеше за късмет. Щом течността се разтече по палубата, Брако реши, че това е лош знак. Трите кафеени зърна в бутилката трябваше да са предвестници на просперитет, здраве и щастие, но не се виждаха никъде.

Вече ядосан, Брако извади своя пистолет от раменния си кобур и се приготви да се бие. Погледна към египтянина, който все още стоеше прав. Поведението и точността му бяха променили мнението на Брако за него. Той не знаеше кой е този човек, но внезапно осъзна, че се взира в най-смъртоносния мъж на кораба.

Добре поне, че е на наша страна, помисли си.

— Отлична стрелба — извика. — Може би съм те подценил.

— Може би съм искал да ме подцениш — отвърна египтянинът.

Още изстрели изгърмяха в тъмното, този път от кърмата на кораба. В отговор Брако стана и стреля през разбития прозорец, на сляпо.

— Хабиш муниции — каза египтянинът.

— Печеля време — каза Брако.

— Времето е на тяхна страна. На борда на кораба ти се качиха поне десетина мъже. Може би повече. Още една гумена лодка приближава кърмата.

Втора престрелка откъм кърмата потвърди думите му.

— Лоша работа — отвърна Брако. — Шкафът с оръжията е на долната задна палуба. Ако хората ми не успеят да стигнат до него или да се върнат оттам, онези ще са много повече от нас.

Египтянинът тръгна към вратата, открехна я и се вгледа по прохода.

— Явно вече е така.

Чу се тропот и Брако се приготви за бой, но египтянинът отвори вратата, за да пропусне един куцащ, окървавен моряк.

— Те превзеха долната палуба — успя да каже той.

— Къде са пушките?

Морякът поклати глава.

— Не можахме да стигнем до тях.

Държеше се за корема и кръвта му изтичаше от огнестрелна рана. Той се свлече на пода и остана да лежи там.

Нападателите напредваха към носа и застрелваха всеки по пътя си. Брако остави руля и се опита да помогне на ранения.

— Остави го — каза египтянинът. — Трябва да вървим.

Брако не искаше да го прави, но виждаше, че е твърде късно. Вбесен и жаден за кръв, той свали предпазителя на пистолета си и пристъпи към люка. Беше готов за битка и каквото ще да става, но египтянинът го сграбчи и го задържа.

— Пусни ме — настоя Брако.

— Значи да умреш без полза?

— Те избиват екипажа ми. Няма да ги оставя да го правят без никакъв отпор.

— Екипажът ти няма значение — отвърна студено Амон Та. — Трябва да стигнем до товара ми.

Брако беше смаян.

— Ти наистина ли си мислиш, че ще се измъкнеш оттук с твоя хашиш?

— Във варелите има нещо много по-силно — каза египтянинът. — Достатъчно силно, за да спаси кораба ти от тези глупаци, ако успеем да стигнем навреме до него. А сега ме заведи там.

Докато египтянинът говореше, Брако забеляза странен блясък в очите му. Може би — само може би — все пак не лъжеше.

— Хайде.

Следван от египтянина, Брако излезе през разбития прозорец на мостика и скочи на най-близкия товарен контейнер. Разстоянието беше към два метра, той се приземи със силен тътен и натърти коляното си.

Египтянинът кацна до него, веднага приклекна и се обърна.

— Твоят товар е в първата редица контейнери — обясни Брако. — Последвай ме.

Те хукнаха да бягат, като скачаха от контейнер на контейнер. Когато стигнаха до предната редица, Брако се спусна между контейнерите на палубата.

Египтянинът остана с него и се скриха за миг между двете огромни метални кутии. Сега стрелбата беше много по-нарядко: изстрел тук, после там. Битката приключваше.

— Този е — каза Брако.

— Отвори го — нареди египтянинът.

Брако отвори с капитанския ключ катинара и дръпна силно лоста, който залостваше вратата. Потрепна, когато старите панти изскърцаха пронизително.

— Влизай — нареди египтянинът.

Брако пристъпи в мрака на контейнера и включи фенерче. Една от цилиндричните цистерни с пропан заемаше по-голямата част от пространството, но до задната стена бяха белите варели с товара на египтянина.

Брако отведе Амон Та до тях.

— Сега какво? — попита Брако.

Египтянинът не отговори. Вместо това свали капака на един от варелите и го сложи настрани. За изненада на Брако от ръба на варела се разля бяла мъгла, която се спусна надолу.

— Течен азот? — попита той, щом усети внезапния студ. — Какво има вътре, за бога?

Амон Та продължаваше да не му обръща внимание, действаше в мълчание, извади една криогенно охладена бутилка със странен символ. Докато се взираше в него, Брако започна да загрява, че вероятно това е нервнопаралитичен газ или някакво биологично оръжие.

— Те това ли търсят — попита той, като скочи към египтянина и го сграбчи. — Не искат пропана или пари за защита. Искат теб и този химикал. Ти си причината да избият хората ми!

Нападението му хвана египтянина неподготвен, но той се окопити бързо. Освободи се от Брако, изви една от грамадните му ръце зад гърба и го хвърли на земята.

Миг след като се строполи, Брако усети тежестта на египтянина на гърдите си. Погледна към две безмилостни очи.

— Вече не ми трябваш — каза египтянинът.

Остра болка прониза Брако, когато триъгълен кинжал се заби в корема му. Египтянинът го изви, извади го и се изправи.

Агонизирайки, Брако се напрегна и после се отпусна. Главата му се удари в металния под на контейнера, докато той притискаше корема си и усещаше тъмната топла кръв, която се пропиваше в дрехите му.

Щеше да е бавна и мъчителна смърт. Смърт, която египтянинът не виждаше нужда да ускорява, докато бавно и спокойно бършеше кръвта от дебелото триъгълно острие, после го плъзна пак в ножницата, извади сателитен телефон и натисна само един бутон.

— Корабът ни беше нападнат — каза на някого в другия край на линията. — Явно престъпници.

Последва дълга пауза и после египтянинът поклати глава.

— Твърде много са, за да се бия… Да, знам какво трябва да се направи. Тъмната мъгла няма да попадне в чужди ръце. Напомни за мен на Озирис. Ще се видим в отвъдното.

Затвори, тръгна към другия край на цистерната с пропан и използва голям извит ключ, за да отвори една клапа. Газът започна да изтича със силно съскане.

След това той извади малък експлозив от джоба на палтото си, прикрепи го към стената на цистерната и включи таймера. После се върна в предната част на контейнера, отвори леко вратата и се плъзна навън в мрака.

Дори докато лежеше в локва от собствената си кръв, Константин Брако знаеше какво го очаква. Въпреки че така или иначе с него беше свършено, той реши да се опита да спре експлозията.

Претърколи се, сумтейки от болка при всяко движение. Успя да пропълзи до края на цистерната, като остави кървава диря след себе си. Опита се да затвори клапата с гаечния ключ, но установи, че няма сили да държи тежкия инструмент. Пусна го на палубата и се примъкна напред, като крещеше от болка. От миризмата на пропана му се гадеше, болката в червата му гореше като огън в него. Очите му започнаха да го предават. Той откри експлозива, но едва виждаше бутоните по панела на таймера. Дръпна го и го откачи от цистерната точно когато вратите на контейнера се отвориха.

Брако се обърна. Двама мъже се втурнаха вътре с насочени оръжия. Стигнаха до него и видяха таймера в ръката му.

Той стигна до нула, гръмна в ръката на Брако и възпламени пропана. Контейнерът се взриви в ослепителна бяла светлина.

Силата на експлозията размести предните контейнери и ги запрати през борда към морето.

Брако и двамата мъже от мафията се изпариха за част от секундата, но това, което стори Брако, осуети плана на египтянина. След като бе свален от дебелата стоманена стена на цистерната с пропан, зарядът не беше достатъчно силен, за да я пробие. Вместо това предизвика ярка експлозия и запали огромен огън, подхранван от пропана, който все още изтичаше от отворената клапа.

Езикът на пламъка се изстреля право нагоре от цистерната, като изгаряше всичко, до което се докоснеше. Когато цистерната се наклони, върхът на пламъка се насочи надолу, към палубата.

Докато оцелелите престъпници бягаха, стоманената палуба под цистерната започна да омеква и поддава. До няколко минути тя стана толкова слаба, че единият край на тежката цистерна пропадна през нея. Сега тя се бе килнала под странен ъгъл и струята огън се пренасочи по стената й. Оттук нататък всичко вече беше само въпрос на време.

Горящият кораб продължи още двайсет минути на запад, плаващо огнено кълбо, което можеше да се види от километри. Малко преди зазоряване попадна на риф. Само на половин миля от брега на Лампедуза.

Ранобудните на острова излязоха да видят сиянието и да направят снимки. В това време цистерната с пропан се разкъса, петнайсет хиляди галона газ под налягане се взривиха и на хоризонта се появи ослепителна експлозия — по-ярка от изгряващото слънце.

Когато блясъкът започна да отслабва, носът на „Торино“ го нямаше, корпусът беше разцепен като консервна кутия. Над него облак тъмна мъгла се носеше към острова, увиснал на бриза като дъжд, който сякаш никога не стига до земята.

Морските птици започнаха да падат от небето, стоварваха се във водата с плясък или тупваха по пясъка.

Мъжете и жените, които бяха излезли да гледат спектакъла, хукнаха да се скрият, но пипалата на носещата се мъгла бързо ги настигнаха и те падаха по земята внезапно, както чайките бяха паднали от небето.

Носена от вятъра, Черната мъгла помете острова и продължи на запад. След себе си остави само тишина и осеяна с неподвижни тела земя.