Стив Бери
Малтийска следа (17)

15

15:00 ч.

Кастор минаваше покрай резиденцията на енорийския пастор, която се намираше до катедралата. Легендата гласеше, че апостол Павел посетил местния губернатор, който се казвал Публий. След като излекувал баща му от треска и дизентерия, Павел покръстил Публий в християнската вяра. После провъзгласил жилището на губернатора за първата църква в Малта, а римлянина — за неин епископ. Оттогава на това място между крепостните стени на Мдина има църква, а от XII в. насам се издига катедрала, която до ден-днешен служи за седалище на Архиепископията на Малта.

Град Мдина се намира почти в центъра на острова; заобиколен от масивни бастиони, той е един от последните изцяло укрепени градове в света. Служил за столица на острова до XVI в., когато дошли рицарите и построили Валета.

Чатърджи бе закарал Кастор обратно до кулата „Мадлиена“, откъдето той бе взел наетата си кола и се бе върнал сам в Мдина. Не му даваше мира обстоятелството, че Даниел Спаня е на острова и следи всяка негова стъпка. Както и това, че американците също го наблюдават.

Чатърджи го бе уверил, че хората му ще се справят с парашутиста. Наистина, не бе казал нищо за жената в лодката, но Кастор допускаше, че е включил и нея. Ако насреща си имаше друг, а не Ведомството, щеше да се разтревожи, но Спаня се славеше с репутацията на човек, който довежда работата до край. Служил бе при петима папи, като бе оцелял след пет чистки, в които старата гвардия биваше помитана, за да освободи място за нови лица. Докато такива смени на караула се смятаха за нещо здравословно за Курията, в разузнаването биха били противопоказни. Там номерът беше в приемствеността. Ведомството работеше благодарение на институционалната памет на Спаня и твърдата му нетрепваща ръка. Фактът, че главният шпионин на Ватикана искаше да направи него папа, беше едновременно радващ и плашещ. Нужна му бе всичката помощ, до която можеше да се добере.

Кастор стискаше в ръка тънката найлонова папка, която Спаня му беше дал. Досега бе устоял на изкушението да прелисти набързо страниците, като възнамеряваше да си намери тихо местенце за по-подробен прочит в духа на търпението, което Спаня така безцеремонно му бе препоръчал.

Той заобиколи резиденцията и продължи да крачи през укрепения град, вдишвайки с наслада аромата на напечения от слънцето варовик. Около него ехтяха гласове от историята, чак от Античността, настоявайки да бъдат запомнени. Понякога зърваше една от онези безшумно пристъпващи котки, обикновено ръждивооранжеви или намръщено черни, които бродеха из улиците, надничайки във всяка гънка на града, както някога в детството му.

Най-древните малтийски фамилии все още живееха в аристократичното усамотение на Мдина. От векове местните я наричаха „Тихия град“, тъй като единствените звуци между крепостните стени бяха човешки стъпки. Но тъкмо от тук бе тръгнало въстанието срещу френските нашественици през 1800 г. Наполеон оплячкосал всяка църква, осквернил всяко светилище. След което дребното генералче отплавало към Египет, оставяйки след себе си гарнизон от хиляда души редовна войска, които да поддържат реда. Малтийците, отначало доволни, че са се отървали от рицарите, бързо намразили французите дори още повече. Чашата преляла, когато нашествениците решили да разпродадат на търг съдържанието на Кармелитската църква в Мдина. Избухнали безредици и френският командир на гарнизона бил убит. Забили камбани от бряг до бряг, призовавайки хората да се вдигнат на оръжие. В рамките на деветдесет дни целият гарнизон се изнесъл от острова.

Поуката? Никога не подценявай малтийците.

Кастор продължи да крачи напред из лабиринта от криви улички — толкова тесни, че човек можеше да протегне ръка от прозорец на горния етаж и да пипне отсрещната сграда. Много от прозорците бяха с решетки от ковано желязо — спомен от времената, когато защитата на всеки дом е била грижа на стопаните. Той подмина група туристи, които обикаляха забележителностите, скрити от палещото слънце в сянката на сградите. Долови смес от различни езици.

Малтийците бяха горд народ. Винаги са били такива. Работеха усърдно, като главната им цел бе да се задомят, да народят деца и да се радват на живота. Някога Църквата бе доминирала всичко, но вече не беше така. Малта бе влязла в Европейския съюз, като все повече се отдалечаваше от Великобритания и от миналото си. Разводът бе легализиран на всенароден референдум. Понастоящем на острова живееха 550 000 души. Наистина, местните хора можеха да бъдат дребнави, завистливи, скандалджии и дори побойници — как беше онази поговорка? Когато малтиец ти има зъб, непременно ще те ухапе. Но Малта с народа си, при всичките му недостатъци, беше неговата родина.

Той откри любимия си ресторант, сгушен в едно тихо кътче до крепостните стени. Две сводести каменни зали от XVI в. предлагаха прохлада, но предпочитаното място на Кастор бе вътрешният двор, потънал в зеленина и с ромолящ фонтан. От няколко години не бе идвал тук.

Той поръча любимото си ястие — яхния от заек — и сложи найлоновата папка на масата. Вътре имаше може би трийсетина изписани на машина страници. Огледа се. Вътрешният двор беше празен, никой не беше седнал на късен обяд — или ранна вечеря, в зависимост от гледната точка. Сервитьорът му донесе чаша червено вино — италианско, Кастор не си падаше по малтийските сортове. Той изчака младежът да се прибере вътре, за да отвори папката.

Преди две години Светият отец ми възложи да направя поверителна оценка и по възможност одит на някои департаменти на Светия престол. Преди да стане папа, още докато беше кардинал, Светият отец бе служил в няколко такива департамента и беше загрижен относно, по неговите собствени думи, „системното прахосничество, измами и злоупотреба със средства“. От мен се искаше да проведа обстойно, но абсолютно секретно разследване, без да привличам внимание към действията си. След двайсет месеца тайно събиране на информация днес съм в състояние да представя в обобщен вид следното:

(1) В счетоводството на Светия престол няма никаква прозрачност. Всъщност воденето на двойно счетоводство е широкоразпространена практика в департаментите. Едни счетоводни книжа, които се показват на всеки, поискал справка, и други, в които се отразяват действителните приходи и разходи на институцията. Тази практика е добре известна на кардиналите, оглавяващи департаментите, тъй като се осъществява под прякото им ръководство, като много от тях лично пазят по-точните счетоводни книги от втория комплект;

(2) Договорите за услуги между Светия престол и външни доставчици (които възлизат на десетки милиони евро годишно) редовно се сключват без конкурс и тръжна процедура, и без оглед на цената. Корупцията, свързана с възлагането на тези договори, е повсеместна. Подкупите и комисионите са обичайно явление. Много често такива стоки и услуги се заплащат от Светия престол на цена, два пъти по-висока от пазарната им стойност, като разликата идва от корупция;

(3) От магазините на Ватикана редовно се крадат освободени от данък сувенири. Стоката се изнася с палети и тайно се препродава на външни търговци при силно занижени цени. Приходите от тези кражби понастоящем се поделят между поне трима кардинали;

(4) Специално внимание заслужава една конкретна сделка с външен доставчик. Става въпрос за договор с американска корпорация за продажба на нейни цигари в магазините на Ватикана, като се изплаща тайно комисиона на поне двама кардинали. Част от сделката дава възможност на още няколко кардинали да ползват значителни намаления, ако купуват заедно двеста пакета цигари за лична употреба в течение на един календарен месец;

(5) Една италианска благотворителна фондация към местна педиатрична болница е заплатила неотдавна (и тайно) 200 000 евро за ремонт на апартамента на кардинал;

(6) В пенсионния фонд на Ватикана понастоящем има близо 800 милиона евро дефицит, като фондът е на ръба на банкрута, макар публично достъпните му финансови отчети да показват положителен баланс;

(7) Не съществува подробен опис на близо 5 хиляди сгради в Рим, собственост на Светия престол. Според текущите финансови отчети общата стойност на недвижимите имоти на Светия престол във Франция, Англия, Швейцария и Италия възлиза на 400 милиона евро, докато действителната стойност на въпросните имоти по всяка вероятност е над 3 милиарда. Най-доброто обяснение за това странно несъответствие е, че Курията смята за изгодно от гледна точка на общественото мнение да занижи данните за истинското богатство на Църквата;

(8) Пенсионните пакети на поне три дузини кардинали са чудовищно завишени извън всякакви разумно допустими граници;

(9) Обичайна практика е предоставянето на безплатни или с твърде нисък наем жилища на кардинали, служещи в Курията. Наемите на първокласни места в Рим понякога са до 100% под пазарната стойност. Един пример: апартамент от сто квадратни метра до базиликата „Свети Петър“ се отдава под наем на кардинал за 20,67 евро на месец. Ако по отношение на всички апартаменти, собственост на Светия престол, се прилагаха пазарни наемни цени, всяка година това би носило приходи от порядъка на 20 милиона евро, докато понастоящем се реализират не повече от 6 милиона. Същото несъответствие се наблюдава и при недвижимите имоти с търговско предназначение, където в много случаи наемите са далеч под пазарната цена, а биха могли да генерират близо 30 милиона евро допълнителни приходи на година.

Той не вярваше на очите си. Това беше невероятно, още повече че информацията идваше отвътре, от самия Ватикан, събирана от Ведомството. Направо от Курията.

Думата „курия“ означава „двор“, в смисъл на монархическа институция. Основните й департаменти са Държавният секретариат, девет конгрегации, три трибунала, пет съвета и единайсет служби и комисии. Заедно те образуват административния апарат на Светия престол, онази машина, облечена във власт, която осъществява единното и централизирано ръководство на държавата. Без нея Църквата не би могла да функционира. Папите обичаха колкото да се оплакват от Курията, толкова и да измислят различни подобрения по нея.

Но тя си оставаше все същата. Сега се управляваше в съответствие с Апостолическата конституция Pastor Bonus, издадена от папа Йоан Павел II през 1988 г., впоследствие ревизирана от Франциск I.

Сервитьорът пристигна с яхнията от заек, сипана в дебелостенна пръстена паница, към която имаше кошничка с прясно изпечен хляб и още една чаша вино. Кастор вдиша жадно аромата на ястието, като си припомни начина, по който го приготвяше навремето майка му. Тя прекарваше петъчните вечери в търсене на най-тлъстия заек, който заколваше собственоръчно, после го одираше, разфасоваше и мариноваше месото с червено вино. Двамата с брат му наблюдаваха възхитени приготвянето на храната, застанали на пръсти до кухненския плот.

А пък звуците… Те се бяха запечатали завинаги в съзнанието му. Басовото тиктакане на часовника в кухнята. Мелодичният звън на далечни църковни камбани. Завирането на водата. Пукането на кости.

В събота сутрин къщата осъмваше сред миризмата на чесън, докато яхнията къкреше на огъня. Той знаеше наизуст всички нейни съставки. Доматено пюре, зехтин, захар, дафинов лист, моркови, картофи, грах. Вълшебна смес.

Кастор загреба с лъжицата от ястието пред себе си. Не беше лошо. В този ресторант приготвяха чудесна яхния, но в сравнение с онази на майка му не беше нищо. Липсваха му онези съботи и недели. Преди сиропиталището. Където нямаше яхния. Защото и майка му я нямаше.

Спаня беше прав. Той беше станал лъжец и крадец. Но защо игуменката не бе направила нещо по въпроса? Как бе допуснала това да се случи? Той нито за миг не се съмняваше, че сам Бог се бе намесил, изпращайки го в семинария и към нов живот. Вярата не бе от нещата, на които изцяло би се отдал. Което беше странно за един кардинал. Но той не беше виновен за това. Беше фаталист. Животът му беше низ от съдбовни събития, всяко от които го бе тласнало в определена посока. Дали се бе изложил пред последния папа? Определено. Но защо трябваше да се чувства виновен? Според току-що прочетеното Светият престол гъмжеше от лъжци и мошеници.

Той продължи да се храни.

Римокатолическата църква се ползваше с привилегията да е най-старата непрекъснато съществувала институция на човечеството. Тя бе в състояние да се справи с практически всичко освен с неочакваното — а скоропостижната смърт на един папа определено спадаше към тази категория.

При избора на папи имаше известна цикличност — редуваха се стари с млади. Младият Пий XII, следван от стария Йоан XXIII. Енергичният Павел VI, сменен от грохналия Йоан Павел I. Борбеният като лъв Йоан Павел II и после фигурантът Бенедикт XVI. Една закономерност, която датираше от векове и рядко допускаше изключения. Последният Божи наместник, който сега лежеше в криптата под базиликата „Свети Петър“, беше от старите. Неговото управление беше програмирано да трае кратко, около едно десетилетие, давайки възможност на претендентите за престола да се прегрупират и да трупат подкрепа. Най-дълго служилият папа си оставаше първият. Петър. Според някои източници се бе задържал на престола трийсет и четири, а според други — трийсет и седем години. Никой не знаеше със сигурност. Така че, ако можеше да се вярва на историята, следващият папа би трябвало да бъде по-млад, да се задържи по-дълго и да остави потенциално по-ярка следа.

Той се радваше, че няма да му се наложи да прекъсва естествения цикъл.

Кастор дояде яхнията си, повика сервитьора и поиска още вино. Младежът нямаше представа кого обслужва. Тази анонимност му допадаше. Малцина извън Ватикана бяха чували за него или се интересуваха от съществуването му. А и кой беше той всъщност? Просто един свещенослужител от някаква скала насред Средиземно море, който се бе издигнал високо, за да се срине отново. Слава богу, поне червената шапка не можеха да му вземат. Не и с приятелите, които имаше. Хора, запазили позициите си на власт и влияние, които съвсем скоро щяха да си потърсят водач.

Историята помнеше папи гърци, сирийци, африканци, испанци, французи, германци и холандци. Както и един англичанин, един-единствен поляк, двама миряни и безброй италианци. Папи бяха ставали благородници, бивши роби, селяни и аристократи. Никога досега обаче не бе избиран португалец, ирландец, скандинавец, словак, словенец, чех, унгарец или американец. Нито пък малтиец.

Слава богу, внезапното спукване на онзи капиляр не бе оставило на кардиналите много време за заговорничене. А те определено имаха тази склонност. Самата идея на конклава бе да се ограничат възможностите за даване на подкупи и да се съкрати времето за задкулисни сделки. Латинската дума conclave означава „стая, която се заключва“.

Всичко това му говореше, че малцина от кардиналите са готови за очертаващата се битка. За негов късмет, той не беше от тях.

Кастор погледна надолу към найлоновата папка. Слава богу, една истина оставаше неизменна. Хората с власт искат едно нещо. Да запазят властта си.