Александър Драганов
Последната хроника (2)

Дългоочаквана среща

— Оу! — изохка Алтан, докато бръснача в ръката му леко кривна и го поряза отстрани по бузата. Тамия, която в същото време се опитваше сложи някакъв ред в кестенявата си коса, въздъхна и каза:

— Дай на мен — нежно хвана съпруга си за брадичката и обръсна наболата му брада и малките мустачки, опитали да се образуват под носа му.

— За толкова години така не се научи да се бръснеш — рече някогашната крадла, когато приключи и разроши и без това хвърчащата във всички посоки коса на мъжа си. — Няма ли някаква магия за бръснене или нещо такова?

— Не — отвърна Алтан и се усмихна на идеята, — макар да звучи добре. Магията обаче не е играчка или поне аз не съм чувал някой да я ползва с такава цел.

— Ако всички магьосници са непохватни с бръснача като теб, това обяснява защо обикновено имате дълги бради — отбеляза Тамия, — затова не ти давам да вършиш тая работа ако аз не съм наблизо. Веднъж се бе обръснал сам и изглеждаше като след злополучната среща с Казадар.

По лицето на Алтан премина сянка.

— Извинявай — каза жена му, безпогрешно усетила чувствата на любимия си, — беше глупава шега от моя страна.

— Н-не, всичко е наред — поклати глава магьосникът и се помъчи да се разсмее. — Това беше отдавна.

Беше отдавна, помисли си Тамия, но все още се будиш, облян в студена пот, просълзен и изплашен. В душата на крадлата се надигна изпепеляваща омраза към Прокълнатия. Преди седем години неговият слуга, отвратителният магьосник Казадар бе отвлякъл Алтан в уродливото си убежище и бе извършил черен ритуал, чрез който Алтан, макар и за малко, бе обсебен от духа на Прокълнатия. Само любовта на Тамия бе спасила младежът.

След това двамата се бяха оженили и ето че сега Алтан бе придворен магьосник на самия крал, а подвигът му — именно той бе убил Казадар — бе известен надлъж и шир из Ралмия.

Само Тамия обаче знаеше колко се измъчва любимият й до ден-днешен от зловещия спомен за тази среща, как отвратителното съмнение, че той е същият като Черната Сянка — негов древен прародител, както бе казал омразния Казадар — разяжда душата му като червей.

— Беше отдавна — съгласи се Тамия с думите на Алтан — и няма да се върне.

Тя го и прегърна, като уви тънките си ръце около врата му. Двамата се целунаха нежно и застинаха за миг.

— Обичам те — каза след малко Алтан.

— И аз те обичам — отговори Тамия и чак тогава двамата се разделиха.

— Хм, откога не сме виждали Райлин? — рече магьосникът, докато приглаждаше тъмната си роба, подобна на тази, която бе носил по време на запознанството си с Тамия, но, разбира се, по-чиста и по-голяма, за да се отпуска свободно по вече широките му рамене.

— От доста време — отговори Тамия, която също оправяше роклята си. За разлика от преди, тя сега бе развила вкус към скъпите и хубави дрехи, а за Алтан нямаше по-голяма радост от това, да й ги осигурява. — Предполагам, е опожарил още някое гоблинско селце.

— Заледил, по-скоро — засмя се Алтан.

През последните години Райлин бе станал легендарен герой на елфите, подобно на своя велик баща и също като него яздеше дракон, снежнобял звяр с леден дъх на име Готлиб.

— Говорим за вълка — внезапно рече Тамия, доближавайки се до прозореца на широката стая, в която двамата с Алтан живееха, — а той в кошарата.

И наистина, в небето над Кралския замък се бе появила бяла точица, която стремително се увеличаваше, докато накрая не се превърна в грамаден леден дракон, чиито врат бе яхнат от висок красив елф.

— Готлиб ви видя от доста високо — рече Райлин, махвайки им с ръка, когато драконът му увисна през прозореца на стаята им. Из другите краища на замъка се чуха викове и прозорци от другите кули се отвориха. Всички искаха да видят прочутия герой.

Той, както и драконът му, се бяха променили доста от времето, когато се бяха запознали с Алтан и Тамия. Сега елфът не бе начумереното русоляво момче, която бяха заварили да чака баща си в коридора на двореца в Саликарнас. Райлин се бе превърнал във висок и строен юноша, чиято коса се спускаше по раменете му. Тялото му бе покрито със златиста прилепнала броня от тънък омагьосан метал, а на лявото му бедро се поклащаше мечът на баща му.

Драконът Готлиб пък бе станал още по-огромен, с дъх, способен да укроти лятната жега. За жалост обаче сега бе есен, макар и слънчева, затова от присъствието му в стаята на Алтан и Тамия навя хлад.

— Ще простудиш целия кралски двор на Ралмия — каза Тамия.

— Не вярвам, хората сте дебелокожи създания — пренебрежително махна с ръка елфът, — бих си поговорил още с вас, приятели, но това ще трябва да почака.

— Действително — изръмжа Готлиб, докато грамадната му глава обхождаше с поглед замъка, спирайки се на масивен прозорец, водещ към тронната зала, — рицарите вече се събират на Кралския съвет.

— Значи и ние трябва да тръгваме — каза Тамия, — ще се видим там!

Алтан махна с ръка на Райлин, когато драконът му се спусна към двора пред Замъка, търсейки си място за кацане и след това последва жена си по коридорите, водещи към тронната зала. Двамата я стигнаха едновременно с Райлин, чиято лека стъпка напомняше котешка. Тримата влезнаха едновременно в залата на Краля, където той посрещаше съветниците си, седнал на малък трон. Рицари и благородници бяха насядали край дълга правоъгълна маса.

Кралят бе стар човек с дълга, снежнобяла брада, но оредяла коса, върху която бе поставил малка златна корона. Когато видя влизащите, очите му се оживиха и той кимна:

— О, заповядайте! — рече той. — Моят добър придворен магьосник, скъпата Тамия и елфическия герой. Славна компания, наистина.

Алтан, Тамия и Райлин послушно заеха свободните места. Лицето на елфа бе изопнато, като че някаква грижа бе помрачила радостта му от това да види приятелите си.

— Събрали сме се тук — каза кралят, — поради променилата се обстановка в Ралмия, вследствие появата на новото държавно формирование, Империята на Саликарнас.

— Ха! — извика един от старите благородници така силно, че Алтан се стресна. Магьосникът погледна с неприязън извикалия. Това бе глупав стар граф, известен с това, че имаше крайни предразсъдъци към не-човеците, жените и хората, които не са с благороднически произход. Беше създавал много проблеми на Алтан и Тамия в първите месеци от пребиваването им в Кралския замък.

— Можем ли да наречем „Империя“ образуванието на група елфически ренегати, управляващи един град с тъй противоречива слава, какъвто е Саликарнас? — запита графът, по име Ейнхард. — И нужно ли е да преговаряме с такива отрепки?

— Граф Ейнхард — прекъсна го мазният глас на старец, известен като лорд Христизий, — призовавам ви да пренебрегнем скрупулите си и да се замислим за възможната търговска изгода от едно партньорство между нашето Кралство и държавата на град Саликарнас.

— Моля! — вдигна ръка кралят. — Тези решения са мои, а не ваши! Мисля, че би било безразсъдно да говорим за бъдещи отношения с тази Империя, без да знаем повече за нея. В залата присъстват трима, които знаят много за барон Раксмаил, как управлява, как се държи. Двама от тях са били негови поданици.

Владетелят погледна към Алтан и Тамия. В това време Райлин бе свил устни. Барон Раксмаил бе гледал как баща му умира и не бе направил нищо, да предотврати това.

Напротив.

Беше се наслаждавал.

— Барон Раксмаил беше безмилостен управник — започна Тамия, — той и неговата клика от черни елфи контролираха и вероятно още контролират всеки аспект от живота в града. Той събираше непосилни налози от населението, а онези, които недоволстваха бързо свършваха под ботушите на верните му орки.

— Той беше отдаден и изцяло на забавления — обади се и Алтан, — моят чичо работеше за него и снабдяваше дворецът му с чудовища, които той хвърляше срещу бойци в зловещи гладиаторски представления.

— Също така е и убиец — допълни Райлин през зъби, — баща ми умря пред очите му, а той се заливаше от смях.

— Моля ви! — намеси се лорд Христизий. — Кралю, виждате, че тези тримата са пристрастни! Не бива да оставяме миналото да ни ръководи…

— Освен това — изръмжа Ейнхард, — произходът на двамина от тях е селски, а знаете, че селянинът винаги мърмори против владетеля.

— Когато той дебелее за сметка на гладуващи деца, да! — отвърна рязко Тамия, като погледът й презрително се насочи към люлеещото се шкембе на благородника.

Алтан с мъка скри усмивката си, но Райлин беше твърде ядосан, за да остане сериозен:

— Кралю, ще направите грешка, ако преговаряте с някой като Раксмаил. Баща ми отиде с предложение за сътрудничество в неговия замък, а намери смъртта си там!

— Враждите между елфите не са проблем на хората — изписка Христизий, но кралят вдигна ръка и ги прекъсна.

— Елфите са били дългогодишен приятел на нашето Кралство. Дълговековен, бих казал — сурово каза стария владетел и Христизий се сви под погледа му. — Нека чуем какво има да ни каже Райлин. Каква е политиката на Империята в последно време?

Райлин сви рамене.

— Поглъщане на повече земи. Така, те станаха Империя. Раксмаил поставя ултиматуми на противниците си и те рано или късно му се покланят. Слуховете са, че използва черна магия за целите си, но предполагам, че Алтан би могъл да коментира повече по този въпрос. Във всеки случай под неговото имперско ръководство елфите на мрака отново почитат Черната Сянка, както по времето на предателя Асмоел. Навсякъде, където започнат да се веят знамената със стилизираната буква „Р“, знакът на Барона, се повтаря картинката, за която говорят Тамия и Алтан. Глад, мизерия, жестокост, несправедливост и това, съчетано с чудовищен верски фанатизъм. Империята на Саликарнас е една враждебна сила, която не търси партньори, а слуги. Прочее, с това е свързана и последната ми новина.

Райлин сви юмруци.

— Баронът е поставил ултиматум на Града на Пророка да се присъедини към Империята или да бъде унищожен.

На лицето на краля се изписа неверие, а благородниците му се разшумяха. Алтан изглеждаше шокиран и направо зяпна.

— Но… — каза той, — Градът на Пророка е защитен магически от нечисти сили! Раксмаил трябва да е полудял!

— Или да използва непозволена черна магия — скръсти ръце кралят. — Какво би казал ти, Алтан.

— Това е невъзможно! — поклати глава младежът. — Прокълнатия не може да стъпи там, нито той, нито слугите му!

— Млади момко — каза Ейнхард, — говорим за политик тук…

— Глух ли сте? — извика му Райлин. — Барон Раксмаил е поклонник на Прокълнатия! Негов слуга!

— Религията често заздравява властта… — каза Христизий, — баронът може да я ползва като аргументация за силата си, без да е искрено вярващ.

— Искрен е — прекъсна го Алтан, — аз бях в замъка на барон Саркорос, когато Казадар призова духът му. Усетих… допира му до душата си… Алтан пребледня при спомена и Тамия нежно стисна ръката му.

Магьосникът я погледна благодарно.

— Моята жена… прогони злия дух… но той вероятно влияе вече на воля из Ралмия.

— Момче — високомерно каза Ейнхард, — моля ви не пълнете политиката с мистически глупости. Ние сме наясно с могъществото на Казадар, но да приемем за чиста монета думите ви за Черната Сянка… великият крал Александър е унищожил този дух преди векове.

— Така ли? — прекъсна го Райлин. — Тогава как го видяхме в замъка на сина му?

— Виденията на Казадар — обади се Христизий, — са ви объркали.

— Вече бях убил Казадар, когато Прокълнатия нападна! — извика Алтан. — Лъжец ли ме наричате?

Благородниците и рицарите се разшумяха отново, влизайки в спор помежду си. Някои вярваха на Алтан, Тамия и Райлин, но други се вслушваха в меркантилните предложения на Христизий. Настана глъчка.

— Успокойте се! — вдигна ръка кралят. В залата настъпи тишина. — Вместо да се карате, ако може да чуя вашите предложения. Райлин?

— Според мен барон Раксмаил ще продължи да разширява Империята си и ние ще сме следващите на неговия прицел. Нашият народ е смел, но малоброен, а баронът ще помъкне несметни пълчища орки и гоблини под знамената си. От името на Гората на Сънищата, умолявам Кралството за помощ.

— Делата на елфите са си на елфите! — извика Ейнхард, но Кралят го стрелна с очи и процеди: — ще ви изгоня.

Графът млъкна и поаленя.

— Лорд Христизий? — обърна се Кралят към стария благородник.

Последният се облиза и каза:

— Аз мисля, че ние правим грешка, като гледаме на нещата тъй емоционално. Според мен трябва да имаме един по-прагматичен подход, да поговорим с тази нова сила и да потърсим търговски, а не военни контакти с нея, за да вземем онова решение, което е най-правилно и благоразумно за Кралството.

Кралят кимна, а Райлин изпъшка от гняв при думите на стареца, който обаче не го и погледна.

— Алтан? — владетелят наклони глава и към магьосника. Младият мъж погледна своя крал и рече:

— Аз вярвам в думите на Райлин, Ваше Величество. Виждал съм на какво са способни поклонниците на Прокълнатия. Ако баронът е един от тях, контактите, за които говори лорд Христизий биха били невъзможни.

Владетелят кимна.

— Благодаря за вашите съвети. Утре ще обявя своето решение. Разпускам съвета!