Александър Драганов
Последната хроника (10)

Зардан Карр

— Брадясал си, Алтан — каза Тамия на съпруга си. Той изсумтя.

— Точно сега ли намери да ми го кажеш — попита той, докато погледът му се мъчеше да обхване отвратителната дупка, в която се бе сгушил Зардан Карр.

Мрачната крепост на лорд Афтат се намираше в низина и половината от нея бе вкопана надолу. Над земята се издигаха само кулите, а около тях пълзяха странни черни миазми, плод, както усети Алтан със собствените си сетива на вълшебник, на черна магия.

— Напомни ми като свършим всичко това, да те обръсна — продължи Тамия.

— Непременно — отговори младият мъж, сетне промърмори някакво заклинание. Като свърши се усмихна и тръгна спокойно надолу към крепостта.

— Полудя ли? — попита го Тамия. — Ще ни видят.

— Спокойно — отвърна съпругът й, обърна се и намигна. — Довери ми се.

Някогашната крадла изсумтя, но тръгна след Алтан, който приближи грамадната крепост. Около нея имаше ров, в които плуваха уродливи създания, смътно напомнящи крокодили. Имаше една-единствена порта, пред която стояха двама орка. Те съсредоточено гледаха настрани.

— Невидими ли сме? — попита Тамия.

— Не — отвърна Алтан, — просто орките нямат интерес към нас.

— Не разбирам — намръщи се крадлата.

— Защото не си магьосница, скъпа — отвърна присмехулно Алтан. На Тамия и се дощя да го ритне, но реши да не го прави.

Двамата безпрепятствено влязоха в Зардан Карр, пресичайки малкото мостче над рова и минавайки покрай двата орка, все така гледащи небето. Озоваха се в тъмен коридор, който изглеждаше неподдържан — стените му бяха обрасли в мъхове и лишеи.

— А бях чувал, че черните елфи държат всичко да им е чисто — въздъхна Алтан, когато видя как един плъх пробягва по коридора.

— Не си ли чувал за лорд Афтат? — вдигна вежди Тамия. — Той е известен със странностите си дори сред черните елфи.

— Всъщност не съм — поклати глава Алтан, — чичо Кобъл не обичаше да говори за чернокнижници.

Двамата започнаха да се разхождах из коридорите на крепостта, като магията на Алтан ги предпазваше от това да бъдат забелязани. Скоро обаче установиха, че Зардан Карр не е като Кралския замък или дори като двореца на Раксмаил. Лорд Афтат бе превърнал дома си в отвратителен лабиринт, по който пъплеха всевъзможни твари. Алтан с отвращение спря Тамия, когато от тавана пред тях се спусна един гигантски паяк, който явно се надяваше да хване някой гоблин или орк, каквито из Зардан Карр имаше много. Друг път, докато Алтан крачеше с все по-неуверена крачка из тъмните коридори, Тамия рязко го дръпна назад.

— Ъъ… — изпъшка Алтан изненадано, когато от плочката пред него с щракане се появиха шест остри шипа.

Магьосникът преглътна, а Тамия го погледна многозначително.

Скоро двамата научиха, че Зардан Карр е изграден по логика, която нямаше никакъв смисъл. Горните етажи, където из повечето дворци бяха благородниците, бяха населени от обикновени войници или пък от неописуеми изроди, които живееха в някакво странно, изолирано в себе си съществуване. Там, където трябваше да се намира тронната зала имаше огромна трапезария, където се хранеха около двадесет орка с нездрав лилав цвят на кожата.

— Явно черния елф живее в долните, подземни нива на крепостта си — заключи Тамия.

— Отвратително — отвърна Алтан, — щом горните са такива, представям си долните.

Действително долните нива се оказаха още по-демонични от това, което двамата бяха видели досега. Коридорите бяха много и магьосникът и жена му се лутаха с часове, като само предпазната магия на Алтан ги предпазваше от неприятна среща с някой от чудовищните обитатели на замъка. Освен това Зардан Карр имаше много пътища, които не водиха доникъде. Веднъж двамата се озоваха пред огромно мочурище, кой знае как появило се в крепостта. От него се чуваха тайнствени бълбукащи звуци. Обзета от внезапен импулс, Тамия сграбчи един намиращ се наблизо камък и го хвърли в мътните води. Тутакси от тях изригнаха червените пипала на някакво невидимо създание, които забрулиха всичко наоколо.

Шокирани, Алтан и Тамия се върнаха назад и потърсиха друг път. След дълго лутане, което ги отвеждаше пред все по-безумни препятствия, сред които оркски старици, които се пощеха една друга по мръсните коси и сауна, в която стояха джуджета с невиждащ поглед, най-накрая двамата попаднаха на по-чист път и слязоха по равни стълби.

Пътят ги отведе до чиста зала, в която над ниско бюро се бе надвесило най-грозното същество, което Алтан или Тамия бяха виждали. То приличаше на гигантско око, обвито от съвсем малко плът, от която висяха отвратителни пипала, подобни на тези на медуза.

— Наблюдател — прошепна Алтан, замръзнал от отвращение. Това бяха странен вид мутанти, създадени от експериментатори в Саликарнас. Бяха много опасни и отлични пазачи, тъй като виждаха и през…

Прозрението осени Алтан малко късно и той прокле, когато Наблюдателят пред него премигна и надигна пипалата си, запращайки с тях отвратителни снопове жълтеникава енергия. Магьосникът надигна ръка и блокира атаката със собствените си червени светкавици, а Тамия се претърколи назад.

Магията на Алтан и енергията на Наблюдателя се срещнаха за миг, след което вълшебството на младия мъж взе надмощие и започна да изтиква гадното създание назад. То премигна и скочи настрана, а гадните му пипала натиснаха една плочка, която се вдлъбна в пода. В целия Зардан Карр отекна звук като от клепало.

Миг по-късно светкавиците на Алтан обвиха създанието и то се превърна в пепел.

— Уф! — възкликна ядосан Алтан и понечи да слезе още веднъж по стълбите, когато Тамия се хвърли към него. Магьосникът изпъшка, когато двамата се стовариха на пода, а на мястото, където се бе канил да стъпи, щракнаха още няколко остриета.

— Как ги познаваш тия неща? — изстена младежът, докато се изправяше.

— Да ти призная, не съм крала само от улиците — свенливо рече Тамия, — богаташите в Саликарнас си умират за такива изненади.

— Лошото сега е, че този изрод е предупредил, че в Зардан Карр има натрапници — прокле Алтан — и ни чакат още изненади.

— Твоето заклинание няма ли да ни пази повече? — разтревожи се Тамия.

— Надявам се — поклати глава младежът, — но лорд Афтат също е магьосник и може да измисли нещо.

— Няма що да сторим обаче — поклати глава Тамия, — трябва да продължим.

— Така е — въздъхна Алтан.

За радост този път пътят продължаваше само в една посока — още по-надолу, където стигнаха до голяма дървена врата.

Двамата се спогледаха, след което Алтан я отвори. Пред погледа му се разкри странна гледка. Намираше се в нещо като кухня, където над голяма печка ронеше сълзи дебело, подобно на орк същество, което забъркваше някаква вкусно миришеща гозба. На врата му имаше странен гердан, който се тресеше при всеки хлип.

— Горкият Гролф — нареждаше то, — готви по цял ден за лорда, а лорда не казва и една добра дума за горкия Гролф. Само ругае, а горкия Гролф ридае! — и създанието избухна в нов пристъп на самосъжаление.

Алтан и Тамия отново се спогледаха, този път объркани. Не можеха да повярват, че целият сложен път, който бяха изминали, води до кухня.

— Май трябва да попитаме — рече младежът. Тамия се съгласи и Алтан махна с ръка, отмятайки заклинанието за незабележимост.

— Здравей, Гролф — каза той колебливо.

Странният орк спря да бърка яденето и се обърна изненадан към новодошлите.

— Гости на Гролф? — усмихна се той невярващо.

Алтан разбра, че създанието пред него вероятно е малоумно. До същия извод стигна и Тамия.

— Гости на Гролф — повтори тя и се усмихна мило, подхвърляйки му една златна монета.

— За Гролф? — не можа да повярва оркът и я улови във въздуха. — Никой досега не бил мил с горкия Гролф!

— Ние ще сме мили — каза Тамия, — но ние търсим лошия лорд. Къде е той?

Оркът се усмихна и по ъгълчетата на устата му потече слюнка.

— Гролф каже на хубава лейди — отговори той, — но вие първо трябва хапне с него. Гролф подготвил супа.

Алтан и Тамия се спогледаха и свиха рамене. И без това бяха огладнели.

— С удоволствие ще хапнем супата ти, Гролф — кимна младият магьосник и оркът се усмихна още по-широко. Той пъргаво извади две купи от близък шкаф и ги напълни с вкусно миришеща чорба. Постави пред гостите си, слагайки ги да седнат на малка масичка. Докато сипваше супа, погледна към Алтан и се ухили. Дъхът на създанието бе странен и отвратителен. Магьосникът се намръщи. Мирисът му бе познат отнякъде.

— Сега Гролф сипе и на себе си — каза оркът и загреба един черпак в трета купа, сетне се обърна към гостите си, — първо ядем, после лош лорд!

— Мирише вкусно — каза Тамия, усмихна се на орка и загреба с лъжица от супата си.

Внезапно очите на Алтан се разшириха и той протегна ръце, бълвайки светкавици навсякъде. Магията му отблъсна купата и лъжицата от ръцете на изненаданата Тамия, която извика, а друга част от светкавиците му увиха Гролф и го издигнаха неподвижен във въздуха.

— Ах ти мръсна, подла, отровителска свиня — извика младият магьосник и приближи плененият орк.

— К-как разбра — съществото бе загубило дебилното си изражение и сега лицето му бе изкривено от злоба.

— Отровата, която ползваше, слюнка от химера, наистина няма мирис и вкус, но противоотровата, която е с екстракт от черен имел ясно вонеше от противния ти дъх — отговори Алтан, намръщен. — Цялото ми детство премина в такива дестилати за създанията на чичо ми!

Последното обяснение бе повече за Тамия, която все още стоеше изненадана отстрани.

— Много си умен, магче — отговори Гролф, — но господарят ми ще те свари.

— Кажи къде е той и ще ти позволя да живееш — процеди Алтан, а очите му блеснаха заплашително.

Гролф се размърда притеснено, а в следващия момент изквича. Алтан зяпна, когато видя как мръсния гердан, който създанието носеше се затегна около врата му. Чу се отвратително хрущене и оркоподобната твар увисна мъртва във въздуха.

— Черна магия — отвратен каза Алтан и пусна дебелата твар да падне на земята. — Как ще намерим сега оня противяга Афтат!

Обзет от гняв, младежът ритна един стол настрана.

— Успокой се малко — отговори Тамия, докато съсредоточено оглеждаше шкафовете наоколо. Накрая намери каквото и трябваше и завъртя дръжката на мнимо чекмедже.

Шкафовете се отместиха със скърцане, оказали ли се част от скрита врата.

Алтан и Тамия видяха страшна гледка…