Александър Драганов
Последната хроника (12)

Лорд Афтат

Огромна приведена статуя на Прокълнатия изпълваше края на квадратната зала, която се разкри пред очите на Алтан и Тамия. Под нея на малък олтар бе завързана русокоса девойка, чието лице бе изкривено от ужас и отвращение. Над нея се бе надвесил черен елф, облечен в дълго тъмно наметало. Само по заострените уши и елегантната фигура обаче можеше да се познае, че създанието е елф. Кожата му не бе бледа, както бе обичайно за такива създания, а жълтеникава и мазна. Лицето му бе издължено и грозно, а носът — дълъг и крив като клюна на лешояд. Очите на черния елф бяха млечнобели, но той явно виждаше, тъй като лицето му се разшири в гротескна гримаса.

— Скъпите гости са оцелели от пиршеството си с добрия Гролф, виждам — каза той, разкривайки оределите си жълти зъби.

— Лорд Афтат — отвърна Алтан и навлезе в залата. Тя бе гнусна като всичко в Зардан Карр, стените и бяха покрити с мъхове и лишеи, а по тях висяха на вериги скелетите на незнайни страдалци.

— А ти трябва да си младият Алтан — усмихна се черния елф, — убиецът на стария Казадар.

— Не знам как си ме познал… — понечи да каже Алтан.

— Описанието ти е плъзнало надлъж и шир из Ралмия — прекъсна го лорд Афтат — както и на хубавата ти жена.

Черният елф погледна Тамия.

— В такъв случай си чувал за способностите ми — отвърна младежът и надигна ръка, — пусни плененото момиче и ни остави да си вървим, за да те оставя да живееш.

— Не мисля — отговори Афтат и извади от плаща си дълъг, закривен ханджар, чиято дръжка изобразяваше Прокълнатия.

— Мисля — черният елф и погледна към вързаната девойка, — че ще прережа красивото й вратле.

Афтат надигна ножа. Алтан изруга и запрати взрив от червени светкавици по отвратителния елф. Когато те доближиха целта си обаче, около лорд Афтат проблесна странно зеленикаво сияние и внезапно Алтан извика, преви се от болка и падна на колене.

— Алти — извика Тамия.

— Магическо огледало — обясни мило лорд Афтат, — още щом те видях да се задаваш през окото на моя Наблюдател, Алтан, подготвих такава магия, която да ме защити от предполагаемата ти велика сила.

Алтан се изправи задъхан и отново надигна ръце.

— Както знаеш, лорд Афтат, едно огледало може да бъде счупено — процеди младежът, — а докато е около теб ти не можеш да правиш никакви магии.

— Това го може само много опитен магьосник, Алтан, а ти не си такъв, въпреки силата си — засмя се злият елф, — няма как да разчетеш сложната плетка заклинания, които употребих. Така, че наблюдавай как дамата умира — Афтат надигна ханджара отново.

— Не! — извика Алтан и отново запрати от светкавиците си. Черният елф се намръщи, когато зеленикавото сияние отново блесна около него, но гнусното му лице се разкриви в подла усмивка, когато младият мъж пред него отново рухна на колене.

— Алти! — отново извика Тамия.

Алтан продължаваше да пуска светкавиците си, въпреки че те неизменно се връщаха при него. Лицето му бе изкривено от болка.

— Ах, ти противна гадино! — извика Тамия към черния елф и се отправи към него, като от ръкава и се появи кинжал.

— Дръжте я — хладно каза Афтат. Крадлата в началото не разбра какво има предвид елфа, но в следващия миг чу отвратително хрущене и с ужас забеляза как скелетите, висящи от стената слизат от нея, протегнали костеливи пръсти напред.

— Барон Раксмаил ще е много доволен, когато разбере, че съм убил двама от най-опасните му врагове — засмя се лорд Афтат.

Тамия посрещна първия скелет с ритник, който запрати костеливото създание настрана и повали втори. Третият обаче я одра с кокалестите си пръсти, а от четвъртия трябваше да се отдръпне. В това време първите два отново се изправиха.

В това време Алтан продължаваше да изстрелва своите светкавици, но силата им неизменно удряше неговото тяло. Магьосникът стенеше от болки, но не смееше да прекрати атаката си към Афтат — знаеше, че даде ли му миг да прави нещо друго, освен да поддържа магическото огледало, кинжалът му ще пререже гърлото на нещастната девойка.

— Давай, Алтан — усмихна се Афтат, — свари се. Защо не засилиш силата на атаката си?

Алтан изръмжа, обзет от ярост заради безсилието си. В това време Тамия бе притисната от четирите скелета. Тя пак и пак ги поваляше, но с малко оръжие като кинжала шансовете и бяха незначителни, а мъртвите се изправяха отново и отново.

Светът около Алтан започна да се смрачава и той с ужас видя как собствените му светкавици отслабват.

— Можеш и да се предадеш, разбира се — подразни го Афтат, — но така момичето до мен умира.

Самата пленница извика.

— Гнусен мръсник!

Алтан мислеше, че ще припадне, когато някакво провидение осени ума му. Внезапно целият сплит заклинания, които Афтат бе направил около себе си му стана ясен като детски пъзел. Магьосникът извика триумфално и го разби с премерен удар на мълниите си.

— НЕВЪЗМОЖНО! — ококори очи Афтат миг преди светкавиците на младия му противник да го обгърнат и превърнат в шепа пепел. Вдигнатите скелети се разпаднаха на прах пред Тамия, която дотича при любимия си.

Алтан се опита да се изправи, но залитна и рухна в ръцете на любимата си, стенейки от болка. Цялото му тяло бе разнебитено от силата на собствените му светкавици и за миг той се почуди как така не се е изпепелил сам.

— Там… — прошепна той.

— Спокойно, всичко е наред — каза девойката и прехвърли дясната му ръка през рамото си. В това време изненадващо до него се появи друга жена, пленницата, която бе сграбчила падналия от ръката на Афтат ханджар и бе разкъсала въжетата си. Тя прехвърли лявата ръка на Алтан през своето рамо и се обърна към Тамия.

— Трябва да се махаме оттук! — каза тя.

— Не берете грижа — изстена Алтан и прошепна няколко заклинания. Пред тях се образува лъч енергия.

— Ще ни сочи пътя — каза той, сетне се помъчи да се освободи от помощта на двете жени и да тръгне сам, но ново залитане го разубеди.

— Слаб си като коте — скара му се Тамия, — мирувай!

Тримата тръгнаха по пътя, а щом видеха някое от съществата на лорд Афтат, то побягваше с писъци от вида им.

— Толкова ли съм грозна? — зачуди се Тамия, а освободената жена истерично се засмя.

— В момента ни виждат като лорд Дакавар и неговите не-мъртви скуайъри — каза Алтан, усмихвайки се немощно. — Легендите твърдят, че той бил крайно жесток с всички, които види. Явно дори след толкова векове още го помнят с хубаво.

Тримата се измъкнаха от Зардан Карр и се отправиха към малкото село, откъдето беше пленницата.

Бяха успели.