Александър Драганов
Последната хроника (14)

Бунтовници

Въпреки че Алтан бе изтощен от битката си с лорд Афтат, той и двете жени бързо стигнаха до градчето, откъдето бяха тръгнали за мисията си. Щом го приближиха, от къщите наизскачаха много хора, които ги посрещнаха с радостни викове. Един от тях бе и ханджията.

— Слава на Създателя! — рече той и приближи идващата троица. — Низалия, ти си жива!

Освободената пленничка кимна и прегърна човека:

— Да, чичо, само благодарение на смелите Алтан и Тамия.

— Чичо? — попита магьосникът зад гърба й.

Крадлата се обърна към освободителите си. Алтан бе възвърнал голяма част от силата си, но все още бе блед и слаб.

— Да — прокашля се неловко ханджията. — Пропуснах да Ви кажа, че съм брат на убития кмет, Тикабрин. Казвам се Рибард.

— Я кажете — попита с недоверие Низалия, — вие същите Алтан и Тамия ли сте?

— Не знам да има други — отвърна крадлата.

— В смисъл убийците на Казадар? — продължи жената.

— Аха — кимна Алтан, — а вече и на лорд Афтат.

Хората се разшумяха. Чичото на Низалия зяпна.

— Вие сте убили господарят на Зардан Карр?

— Да, но не беше лесно — кимна Алтан, сещайки се за странния начин, по който бе разгадал комбинацията от заклинания за вълшебното огледало на Афтат.

— Но това е чудесна новина! — развълнува се мъжът. — Афтат беше един от най-опасните слуги на барон Раксмаил! Без него няма да има кой да държи под надзор Империята! Това е златният ни шанс!

— По-тихо говори! — скара му се Низалия, но вече бе късно.

— За какво говорите? — попита Тамия, присвила очи.

— Можете да ни споделите, ние не сме приятели на барона — кимна и Алтан.

Излезлите хора започнаха притеснено да се споглеждат един друг.

— Ами аз — накрая каза самият ханджия, — не ви казах всичко.

— Така ли? — попита Тамия.

— Всъщност… Афтат не отвлече дъщерята на брат ми само заради нейната хубост.

— Хубостта ми едва ли е имала нещо общо — отвърна Низалия намръщено, — всъщност ние замисляме бунт срещу барон Раксмаил.

— О! — само отвърна Тамия.

— Неговото управление е непоносимо — продължи русокосата, сякаш за да убеди събеседниците си, — нямате представа колко е лош!

— Всъщност сме израснали в Саликарнас — прекъсна я Алтан — имаме някаква обща идея.

— О! — отговори този път Низалия.

— Нямате идея с какво се захващате — продължи Алтан, — силите на лорд Афтат могат да ви се виждат страшни, но самият барон е много по-опасен.

Младият магьосник притвори очи, за миг почувствал се прекалено уморен.

— Баронът е контролиран от Прокълнатия — бавно каза той.

За миг настана тишина.

— От Прокълнатия ли? — повиши глас чичото на Низалия. — Ама това е приказка!

— Не, не е — отговори остро Тамия — на кой мислите се кланя лорд Афтат? Защо смятате барона възстановява тази ужасна религия?

— За да плаши хората? — предположи ханджията.

— Не — поклати глава Алтан — за да може да върне господарят си на този свят. Ако Прокълнатия овладее контрол над Ралмия, вечен мрак очаква обитателите и.

— Откъде знаете всичко това? — попита Низалия.

— Още Казадар бе контролиран от същия враг — отговори Алтан, — този враг е злото, което е преследвало Ралмия през всички тези векове, още от времената на черния лорд Дакавар, че и отпреди това.

Низалия помръкна, но след миг изправи рамене.

— Това не променя нищо, магьоснико. Ние не можем да оставим земите си под тая власт.

— Не бива, — съгласи се Алтан, — но не влизайте в открит конфликт със самите черни елфи, които владеят злата магия. Борете се със слугите им, орки и гоблини.

— Защо не останеш да ни помогнеш, добри човече? — попита ханджията. — Щом си убил Афтат, може да окажеш голяма помощ в организирането на мрежа, с която да свалим Империята. Низалия и брат ми ръководеха организация от градчета и селца, но черните елфи хванаха нея и убиха брат ми.

— Ние имаме друга работа — отговори Тамия, — но тя също е против Прокълнатия.

— Каква е тази работа? — вдигна вежди Низалия.

— Трябва да открием един древен негов храм — отвърна Алтан, — но нека говорим за това утре. Битката с магьосника от Зардан Карр ме изцеди и имам нужда от почивка.

Наистина Алтан бе доста изморен от собствените си светкавици и имаше нужда да си легне.

— Добре, но нека да те отведем до скривалището ни — отговори чичото на Низалия, — ако наследниците на Афтат изпратят съгледвачи да дирят убийците му.