Метаданни
Данни
- Серия
- Джон Рейн (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Zero Sum, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2022 г.)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- nedtod (2022 г.)
Издание:
Автор: Бари Айслър
Заглавие: Рейн-сан: Сеч
Преводач: Крум Бъчваров
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „БАРД“ ООД
Година на издаване: 2018
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 15.01.2018 г.
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-655-812-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16918
История
- — Добавяне
Бележки
Глава 3
За да научите повече за двата процента военни, които през Втората световна война американското правителство определяло като „агресивни психопати“, препоръчвам Dave Grossman, On Killing: The Psychological Cost of Learning to Kill in War and Society.
За размислите на Рейн, че осъзнаването на нещо като опасно автоматично го прави по-малко опасно, съм задължен на Марк Макянг.
А за „разговор“ между Рейн и Макянг за насилието, личната сигурност и шпионския занаят, както и още няколко истории за живота на ръба, препоръчвам Campfire Tales from Hell.
Глава 4
Оригиналният хотел „Окура“ беше разрушен през 2015 г. Доволен съм, че успях да го видя, преди да го съборят. Ето още за неговата история и за това какво го прави изключителен, наред с прекрасни фотографии:
Глава 5
В последно време любовните хотели все повече се използват и за други цели, които не са непременно свързани със секс. Рейн очевидно го е правил още преди десетилетия.
Глава 6
Откъсът от „Моралният човек и аморалното общество“ на Райнхолд Нийбур, за който говори Рейн, гласи: „Самозаблудата… е онази дан, която моралът плаща на аморалността, или по-скоро средството, чрез което по-низкият «аз» си осигурява съгласието на по-добрия, за да се поддаде на желания и постъпки, които рационалният «аз» може да одобри единствено ако са прикрити“.
Изложбата „Съкровищата на замъците Азучи и Ниджо“ беше открита през 2016 г. в Токийския национален музей. Дано ми бъде простено, че малко я върнах назад във времето.
Глава 8
Едни от любимите ми изакаи са едновремешните заведения, разположени под естакадите на метрото. Ето един чудесен фотоблог за Юракучо, където има страхотни изакаи.
Глава 9
„Радио“ е един от най-хубавите барове в Токио (което говори много) и от откриването му през 1972 г. е преживял няколко превъплъщения. Описал съм го какъвто изглежда днес — което не е проблем за действие, развиващо се през 1982 г., защото този бар е вечен. Ако сте в Токио, идете и се уверете сами.
Глава 10
Ето една хубава снимка на улицата в квартала Хякендана в Шибуя, където устройват засада на Рейн. Поствам на своя уебсайт снимките, които откривам при проучванията си, но тази е по-качествена и наистина улавя нощната атмосфера на това място.
Уикипедия предлага подробна информация за комисиите на Чърч и Пайк, политическите убийства, вътрешните саботажи и психологическите експерименти с хора. За щастие тези злоупотреби отдавна са история и никога повече не могат да се повторят.
Още за проекта „Гама“ и аферата „Зелени барети“ — „окончателното отстраняване“ на заподозрян южновиетнамски двоен агент от специалните сили на САЩ във Виетнам.
Няма как да изкарате курса по операции в градски условия, за който „Майк“ споменава на Рейн. Ето обаче един курс, който можете да изкарате, при това не по-лош.
Глава 11
За разузнавателната „мъдрост“ „Първо ми кажи какво знаеш. После ми кажи какво не знаеш. Накрая ми кажи какво мислиш“ съм задължен на човек на име Слъг, чиято преждевременна смърт по-рано тази година е огромна загуба за всички, които го познаваха и се учеха от него.
Глава 15
Операциите, за които говори Тацу — „Кламер“, „Гладио“, „Мангуста“, „Хаос“, проекта ФУБЕЛТ, МКУлтра и други подобни, са реални. Потърсете имената им в Гугъл и ще се убедите. Разбира се, днес властите за нищо на света не биха се замесили в такива неща.
За да научите повече за историята на „сапунландия“, ви препоръчвам една прекрасна книга: Nicholas Bomoff, Pink Samurai: Love, Marriage and Sex in Contemporary Japan.
А ето и една чудесна статия за някогашната и днешната Йошивара от репортера на „Джапан Таймс“ Марк Шрайбър, който отдавна живее в Токио:
Глава 16
Интересно видео за ефикасността на кевлара като защита от ножове:
Глава 18
Прочутият токийски хотел „Импириъл“ — многократно разрушаван, събарян и построяван наново — има невероятна история, включително откриването му в деня на Голямото земетресение в Кенто през 1923 г. и факта, че остава цял, макар и не невредим.
Още за запасите на ЦРУ от отрови от морски мекотели и кобри, както и други токсини:
ЦРУ е разполагало и с пистолет със стрелички, предизвикващи инфаркт. Официалното му наименование е „незабележим микробиоинжектор“.