Робърт Липаруло
13 племе (91)

91

Джагър се събуди в леглото, дясната половина от тялото му пулсираше, като че първо беше ритнат от кон, а после намушкан с нож. Болка раздираше ханша и крака му, пълзеше по гръдния му кош и го прерязваше в рамото. Не вярваше дълго да е бил в безсъзнание. Оуен разрязваше ризата му, а ръцете му бяха толкова червени, сякаш носеше ръкавици.

Джагър се опита да се дръпне встрани от него. Оуен се изправи, надвеси се над него и сграбчи и двете му рамена, притискайки ги към матрака на леглото.

— Вярваш или не — каза той — ще се оправиш. Куршумът е влязъл и излязъл точно под ребрата, но доста встрани. Не е засегнал нито един жизненоважен орган.

Джагър обърна глава, търсейки нещо, което да използва като оръжие.

Оуен улови брадичката му и обърна насила лицето му към своето. Притискаше дланта си към бузата на Джагър.

— На това вече трябва да повярваш: на твоя страна съм. Аз съм твой приятел.

— Ти си луд, ето това си ти — каза Джагър, стенейки, замахвайки с роборъката към него. Оуен се отдръпна и избегна удара. Падна отново на колене на пътеката и притисна марля върху хълбока на Джагър.

Джагър стисна зъби, извъртя се на едната, после и на другата страна, опитвайки се да намери положение, в което болката да не е толкова силна.

— Дадох ти обезболяващи — усмихна се Оуен. — Скоро би трябвало да се почувстваш по-добре.

— Да се почувствам по-добре? — изруга го. — Та ти стреля по мен. Знаех си, че не трябваше да ти се доверявам.

Оуен попи кръвта около раната, а Джагър усещаше всяко докосване като счупена бутилка по хълбока си. Оуен подсуши раната и залепи марля отгоре й.

— Сега се наклони на другата страна — каза той и превърза и изходната рана. Отиде до сервизното помещение и донесе бутилка вода. Повдигна главата на Джагър и му помогна да отпие. Изправи се, седна на бюрото, затвори капачката на бутилката и я сложи настрана. Издърпа ключ от джоба на гърдите си и отключи горното ляво чекмедже на бюрото. Пъхна ръката си вътре, започна да тършува из някакви документи, но не извади нищо. Скръствайки ръце, той си пое дълбоко дъх, издиша и просто продължи да наблюдава Джагър.

Джагър изскимтя от болка, а краката му ритнаха във въздуха. Притисна ръка върху очите си. О, Тайлър — помисли си той. И ти ли изпита толкова силна болка? Още по-силна? Много, много съжалявам.

Постепенно конвулсиите спряха. Лежеше на леглото с ръка на очите и дишаше, само дишаше. Отмести ръката от лицето си и се загледа в мръсния таван. Болката беше утихнала до тъпо смъдене. Пипна превръзката и потръпна от електрическия шок, който го стрелна в стомаха. Изправи се на лактите си и се завъртя до седящо положение, с гръб облегнат на късата стена на салона, подпирайки се лекичко на скрина с пистолети, който беше по-широк и служеше за временна горна табла на леглото. Реши да остане в това положение — така болката беше по-слаба.

Присви очи към Оуен, като осъзна, че стискаше устните си толкова силно, сякаш всеки момент от тях щеше да се разнесе кучешко ръмжене.

— Не стреля по мен без причина — каза той. — Кажи ми всичко, като започнеш с истинското си име. Нарекоха те Киеран.

Оуен поклати глава.

— Теб нарекоха Киеран.

— Мен? Какво? Защо?

Оуен издърпа една хартийка от чекмеджето на бюрото и я хвърли в скута на Джагър. Преди дори да я вдигне, Джагър почувства, че самолетът около него се изпарява. Всичко избледня, докато не остана само той, седящ в нищото — в едно огромно пространство от сивота — държащ снимка на самия себе си: гледащ през рамо към камерата, докато бягаше встрани от нея. Държеше оръжие в ръката си, а някъде отляво на снимащия се издигаше пушек, закривайки горния десен ъгъл на кадъра. Тичаше през градска улица към кола, марка „Седан“, модел от 70-те години, със странични декоративни панели, имитиращи дърво. Фин се смееше и стоеше в далечния край, при вратата на шофьора, наблюдавайки източника на пушека. Невея се показваше от вратата срещу тази на шофьора, хващайки дръжката, проточила шия настрани, да му изкрещи. Алекса и Джордан го наблюдаваха от задните прозорци.

— Киеран беше името ти през последните трийсет години, през които беше с племето — изрече бавно думите Оуен.

Джагър поклати глава и се загледа във фотографията. Елиас, господин Огнехвъргачка, излизаше тичешком от алея на една пресечка разстояние. Джагър се почувства замаян: всъщност Елиас не се виждаше на снимката. Но беше сигурен, че Елиас беше там, бързайки към колата, след като беше охранявал задния изход.

— Не — прошепна той. — Не може да бъде.

— Искаш ли албума със снимки? Художниците те обожаваха, особено в Древна Гърция. Красив, мъжествен. Смятаха, че от теб става идеален Посейдон или Зевс. Има една бронзова скулптура в Националния археологически музей на Атина — ще решиш, че се гледаш в огледалото.

— Но… — Джагър не знаеше откъде да започне с въпросите. Сещаше се за хиляди, като всеки се появяваше светкавично в ума му само за да бъде изместен от следващия.

— Снимката е направена, докато племето взривява главната квартира на Симбионистката армия за освобождение^[1] в Оклахома през 1974 г. Едно дете беше убито и ти напусна племето малко след това. Опитах се да те спечеля на моя страна, да ми помогнеш да спра дейността на племето, но ти каза, че първо имаш нужда да откриеш кой си извън него. Пътува, посещава различни университети и в крайна сметка се озова в Университета във Вирджиния, където срещна Бет и се влюби до уши в нея. Каза, че искаш нормален живот и ме помоли да не се свързвам с теб отново.

— Не… спомням си детството си, родителите си…

— Спомняш си историята, която си измисли, след като срещна Бет.

— Мога да ги видя… в главата си… помня гласовете им.

— Гледал си филми, Джаг. Клипчета на нормални американски семейства. После филми за деца, които са изгубили родителите си и са се озовали в приемни семейства. Заимствал си сцени от тези филми и си създал живота, който си искал, така че новият ти живот с Бет да бъде колкото се може по-нормален.

Джагър си спомни един период в колежа, малко след като срещна Бет, когато гледаше филм след филм и междувременно си водеше бележки. Една част от него вярваше, че беше подготвял курсова работа по някаква дисциплина — Увод в киното — или нещо подобно. Но дали не беше проучване, обслужващо различна цел… за заблуда на човека, когото обичаше?

Погледна отново снимката в ръката си и тя сякаш оживя. Видя децата да махат… видя себе си — сядаше на задната седалка и се преместваше навътре, за да направи място на Елиас, който затръшна вратата и му се усмихна… колата се отлепва от бордюра с изсвистяване на гуми, а всички се смеят.