Робърт Липаруло
13 племе (89)

89

Бет седеше в кабината на самолета на племето, подпряла глава на плексигласовото стъкло, и наблюдаваше облаците, плъзгащи се под тях. Със затворени очи се помоли за Джагър, за Тайлър и за себе си. Не можеше да си представи живота си без тях или всеки един от тях без някой от останалите. Те имаха нужда един от друг.

Всичко беше толкова хубаво, а те толкова сплотени. Дори след катастрофата те се бяха подкрепяли взаимно и беше сигурна, че щяха да преминат през случилото се по-силни от всякога. Защото тя щеше да има тях, а те щяха да имат нея.

И в тази идилия се промъкна паяк. Даже много по-лошо: отровни създания със зли намерения. Бяха атакували, обричайки сина й на смърт, бяха я отвлекли, принуждавайки Джагър да рискува живота си, за да я спаси.

Завъртя глава, за да погледне към Бен, който седеше в стола срещу нея от другата страна на пътеката. Изучаваше нещо на един айпад. Тоби се беше отпуснал в стола зад него и хъркаше лекичко с четеца за книги в скута си. Другите бяха в спалните отделения или в пилотската кабина. Изглеждаха толкова нормални. Как беше възможно да се превърнат в толкова подли и нараняващи същества?

Бен се раздвижи и отвърна на погледа й. Усмихна се, а на нея й се прииска да изтрие усмивката му с един шамар.

— Угрижена си.

— Така ли мислиш? — Върна се обратно към гледката на преминаващите облаци и заби зъби в кокалчетата на ръката си.

— Имам един въпрос — каза той.

Тя не му обърна внимание.

— Това, което каза вчера — продължи той. — Че не можем да си заслужим Рая. Вярваш ли го?

Тя проговори, без да го погледне:

— Така казва Библията. Човек или вярва в Библията, или не.

Той остана безмълвен за около минута, а после каза:

— Само се опитвам да разбера.

Тя завъртя стола си, за да го погледне в очите.

— Това си е твой проблем. Да, християнството е религия за мислещия човек. Всяко нещо си пасва с останалото, ако се вгледаш добре. Бог е последователен. Но в нея става дума и за вярата, а ти не можеш да мислиш за вярата. Ти го превръщаш само в това — тя потупа главата си — и забравяш това. — Докосна гърдите си над сърцето.

— Но виж беряните^[1] — отвърна той. — Те били…

Тя се обърна към прозореца, поклащайки глава.

Няколко секунди по-късно той отново се обърна към нея:

— Моля те.

Бет затвори очи. Господи, какво искаш от мен? Мога да си говоря цяла година и няма да съм казала нищо, което този мъж да не е чул вече поне сто пъти. Дори ако имах отговорите, които търси, защо трябва аз да му ги давам? На всеки друг, но не и на него.

Докато той мълчеше, Бет усети настоятелния му поглед да се впива в тила й.

Боже, не ме карай да служа на това чудовище. Дори и да можех.

Помисли си за това как Исус често проповядвал дори и на враждебно настроените към него хора: предатели и шпиони, римляните и фарисеите. Не е чакал идеалната публика и хора, готови да го чуят. Дори при болката от бруталния бой с камшици и при ужаса от предстояща смърт той е говорил само за своя Отец. Казвал е истината.

Но какво бих могла да му кажа? Този човек изучава богословие от векове.

Залязващото слънце превърна облаците в злато, а небето зад тях се обля в червено, преливащо към лилаво. Беше красиво и тя благодари на Господ, задето й бе подарил тази гледка и й напомни за своето присъствие. Бавно обърна стола си, за да погледне Бен в очите.

— Залез — каза тя, като го гледаше настоятелно. — Цвете, бебе, планини, океанът, ароматът на лавандула, на кожа или на стари книги, „Матеус пасион“ на Бах, „Месия“ на Хендел… Затвори очи и усети тези неща, като че ги преживяваш в момента.

Клепачите му се затвориха, а тя продължи много по-бавно:

— Лек дъждец над раззеленила се долина… ромоленето на дъжда… топлината на слънцето… вкусът на ябълка, круша или ягода… милиони звезди по тъмното небе… Бог.

Гледаше го как се отпуска, как диша бавно и как съвсем лека усмивка кацна на устните му. Той стоя така дълго време. Накрая очите му се отвориха и седна така, че да я гледа.

— Всичко това са красиви неща, които носят щастие, радост, мир. Поне при мен е така. Дори да могат да бъдат анализирани — коя нота с кой инструмент се съчетава, за да бъде създаден „Матеус пасион“?^[2] — не е задължително да бъдат слушани поотделно, за да им се насладиш. Всъщност е по-добре, ако не го направиш. Поне не и докато се опитваш да им се наслаждаваш. Усети любовта на Бог. Бъди негово дете.

— Не знам как да не мисля — поклати глава той.

— Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различен резултат.

Той кимна.

— Алберт Айнщайн.

— Опитай нещо различно — каза тя. — Различен път да стигнеш до Бог. Направи нещо, което вярваш, че е правилно, изпълнено с любов… и го направи, преди да помислиш как да го постигнеш. Довери се, че това е правилният път.