Ан Браганс
Мата Хари (15) (Прах в очите)

Наивният двоен агент

Във Вител, както и в Париж, изпратените от Ладу агенти регистрират ден след ден действията на Мата Хари. Те сигнализират, че още с пристигането си тя е отишла във военната болница, където открила въпросния Вадим Маслов, лейтенант от Първи руски имперски полк. Тъй като състоянието на нейния ранен приятел не изисква специфични грижи, госпожа Маргарета Зеле-Маклеод, наричана Мата Хари, е поискала разрешение да го отведе в хотел „Парк“, където е запазила стая и предвижда да прекара петнайсетина дни. В нарушение на военния устав, лекарят началник на болницата е отстъпил пред настояването на госпожа Маклеод и е разрешил на руския офицер да се установи в хотела в нейната компания.

Освен това нарушение на реда, извършено под нейно въздействие, няма какво да се отбележи срещу заинтересуваната, в чието поведение няма нищо подозрително. Тя води изключително спокоен живот, всяка сутрин прекарва по два часа в баните, след което посвещава остатъка от деня на офицера Маслов, който явно се ползва от нейното изключително благоволение. Всяка вечер те се връщат в хотела и могат да бъдат забелязани да разменят целувки пред прозореца на тяхната стая. По-късно слизат да вечерят, най-често тет-а-тет, понякога с други офицери, но независимо от предположението, разговорите на масата на госпожа Маклеод остават безобидни и не позволяват да се заключи, че тя има подчертан интерес към войната.

Следенето на нейната поща също не дава сведения в тази насока: всички прихванати писма са с отчайващо банално съдържание. В изпратените от нея госпожа Маклеод споменава за благотворното въздействие на нейното лечение, мекотата на късната есен, красотата на пейзажа на Вогезите, нищо повече. Писмата, които получава от Париж или от Хага, са от юристи или адвокати, натоварени с делата й. Нейната камериерка вече й е писала два пъти, за да я призове да се върне в Нидерландия, но молбите й са останали без последствие.

Така написаните във Вител рапорти за проследяване се трупат на бюрото на Ладу, без да му донесат и най-малкото доказателство за някаква подривна активност, на която Мата Хари да се е отдала. Поведението й е като на обикновена жена, явно лудо влюбена жена, но това съвсем не е новост.

Няма никакво съмнение, че по време на престоя си във Вител Мата Хари е влюбена и много щастлива. След първоначалния шок от срещата й с Вадим край шадравана тя е решила да бъде уверена в бъдещето: иска й се да вярва, че той ще оздравее, че ще запази лявото си око. Тогава те ще се оженят, тя ще купи голяма къща, която да приюти любовта им. Проблемът с необходимите за тази придобивка пари въобще не я тормози. Тя не казва нищо на своя любим, но започва да си представя как ще си набави средствата.

В очакване на това тя се радва на отпуснатия й отрязък щастие. Всеки ден тръгва ръка за ръка със своя любим на дълги разходки в гората. Тя може да ходи с часове и е дотолкова неуморима, че Вадим моли за пощада. Тогава спират в някоя странноприемница, където си поръчват чаша студено бяло вино, което пият навън, седнали под беседка, съзерцавайки как денят гасне над сините планини.

Мата Хари трупа радости, събира спомени: диво цвете, което Вадим е откъснал за нея, дрънкулки без стойност, купени в някое магазинче, фотографии. Обожава да я снимат до нейния красив лейтенант. На една снимка е с дълга дантелена рокля и леко се е облегнала на хълбока на Вадим, великолепен в своята бяла униформа. На гърба на снимката е отбелязала с едрия си заострен почерк: Вител 1916. Спомен от най-хубавите дни в живота ми с моя Вадим когото обичам повече от всичко на света.

 

 

Идиличното прекарване обаче е към своя край. Възстановяването на лейтенант Маслов приключва и в средата на септември той трябва да се върне в своето военно поделение. Два дни по-късно Мата Хари на свой ред напуска Вител и се връща в столицата.

Още със завръщането си в Париж тя отива на булевард „Сен-Жермен“, където Ладу й отрежда едно от най-студените посрещания. За началника на френското контраразузнаване епизодът във Вител е равносилен на абсолютно безплодно начинание. Той се е надявал там Мата Хари да се разкрие, да направи погрешна стъпка, да се издаде по един или друг начин. Но нищо такова не се е случило. Той е предприел това следене по препоръка на хора от Скотланд Ярд и сега започва да се съмнява в техните твърдения. Ами ако англичаните се заблуждават? И ако самият той не е поел в правилната посока с тази жена?

Тъй като Мата Хари с нищо не е подкрепила съмненията, надвиснали над нея, не може да бъде разобличена според свидетелствата в полицейските доклади. Ладу за пореден път го увърта и иска да я упрекне в липса на готовност да служи на Франция.

— Бяхме сключили сделка, струва ми се… — изръмжава той с грубоватия си глас, след като тя едва е седнала. — Вие получихте вашия пропуск…, ние — нищо.

Тази явна злонамереност въобще не впечатлява младата жена. Във Вител се е запасила със свежи сили и се чувства способна да се противопостави на всички Ладу по света.

— Когато ми го дадохте, вие знаехте моите намерения — протестира тя, без да се смути. — Никога не съм се опитвала да ги крия от вас: отидох във Вител при мъжа, когото обичам…

Тя прави достатъчно дълга пауза, за да може онзи зад бюрото да разбере, че опитът му да я извади от равновесие е пропаднал, и продължава:

— … но сега съм на ваше разположение и съм готова да докажа своята добронамереност. Поверете ми някоя мисия, няма да съжалявате.

Тогава тя става и сред шумолене на поли се насочва към прозореца, хвърля един поглед към булеварда и с гръб към бюрото, опряла чело на стъклото, казва с уверен и спокоен глас:

— Нуждая се от пари, капитане. Трябва ми един милион като цена за моето сътрудничество.

Ладу остава смаян. Свят му се завива от тази жена. Дали е по-безскрупулна, отколкото е предполагал, или е немислимо наивна? Той вече не знае какво да мисли, адамовата му ябълка се плъзга лудо нагоре-надолу по шията му. Преглъща няколко пъти, преди да повтори:

— Един милион?

— Да. Ще се омъжвам, ще променя живота си. Нуждая се от един милион, за да се устроя.

— И смятате да ги получите така… само като помолите?

— Искам ги като заплащане на услугите ми.

— Навярно се шегувате… — изръмжава той. — Един милион за услуги, които дори не сте извършили!

— Но аз съм готова да ги извърша, повтарям ви го. Очаквам вашите заповеди, капитане.

Този път на Ладу му идва в повече. Той удря силно с юмрук пред себе си, понадига се и изкрещява:

— Не знам дали вашите германски приятели ви плащат аванси!… Но знайте, че при нас плащаме за направени услуги, а не за обещания!… Един милион!… Нечувано! Нечувано!

 

 

Мата Хари не получава своя милион. Налага се да отстъпи от претенциите си и да приеме условията на началника на френското контраразузнаване: първо сведенията, после удовлетворяване на исканията й.

В началото на октомври, по време на по-спокоен от предходния разговор, тя предлага на Ладу да възстанови контакта с някой си Вурфбайн, който някога й бил представен в Амстердам от нейния любовник Ван дер Схалк. По онова време мъжът я ухажвал, но тя не отвърнала. Вероятно ще бъде очарован да види как тя се връща с най-добри чувства… „Вурфбайн — обяснява тя, — е банкерът, който управлява в Брюксел делата на германския Генерален щаб“. Той бил гуляйджия и само от нея зависело да я покани на изтънчените увеселения, които организирал за своите клиенти, и да се свърже с тях. Веднъж въведена в обществото им, тя се наемала да получи всичко, което пожелае.

Ладу, по-намръщен и крив от всякога, продължава да се държи на положение и се задоволява само да клати глава. Добре, щом тя смятала, че може да доближи германците с посредничеството на този Верфбайн, нека иде в Брюксел, той не виждал нищо лошо в това. Но за да стигне до Белгия, Мата Хари трябвало да мине през Нидерландия, затова той трябвало да се допита до „своя началник“ за пътя: дали е по-добре да мине през Швейцария и Германия, или през Испания? Какво мисли той? Ладу пак се измъква, твърди, че няма мнение по въпроса и я оставя сама да избере пътя си. Най-важното е, казва й той, тя да се върне в Хага и там да чака техните инструкции.

Всеки друг на нейно място би видял в сдържаното поведение на Ладу повод за притеснение или поне би си задал някои въпроси. Той не й поверява точно определена мисия, не й дава нито пари, нито й казва кога и как ще я потърсят, но тя не вижда в това нищо ненормално. Обсебена от желанието да се докаже, за да получи този милион, неразривно свързан с любовната й мечта, тя е готова да се хвърли в приключението без друга гаранция освен смътното одобрение на началника на френското контраразузнаване.

През месец октомври 1916 година Мата Хари отново е без пари и дори не разполага със сумата, необходима да плати пътуването си. За късмет, тя е в отлични отношения със секретаря на нидерландската легация, граф Лимбюрх-Стирум, и с консула на Нидерландия в Париж. Благодарение на тези връзки изпраща по дипломатически път писмо, с което натоварва прислужницата си Ана Линтенс да се обърне за помощ към щедрия барон Ван дер Капелен. В началото на ноември тя получава 5000 франка и бърза да отдели от тази сума 500 франка, които праща на своя любим Вадим.

Избрала е пътя през Испания. Вечерта на 5 ноември взема влака за Мадрид и няколко дни по-късно на пристанището във Виго се качва на борда на Холандия.

Но британският флот зорко пази моретата и подобно на повечето кораби, които плават под неутрален флаг, Холандия бива претърсен и отбит към Фолмът за традиционната проверка на пътниците, пощата и товара.

След като една полицайка я претърсва педантично, Мата Хари е подложена на разпит по всички правила. Питат я дали името, което фигурира в паспорта й, е наистина нейното. Тъй като тя се обижда от абсурдния въпрос, английският офицер я разглежда дълго, а после й показва фотография в цял ръст на жена с къса пелерина, някоя си Клара Бенедикс, която работи за Германия и действа в Испания. Мата Хари разглежда снимката и открива, че тази жена има далечна прилика с нея, откъдето идва и недоразумението.

— Нямам нищо общо с тази Клара Бенедикс! — протестира тя бурно. — Погледнете добре, тя е по-ниска и по-пълна от мен!

Тогава офицерът я пита дали познава Малага, където е направена снимката.

— Никога не съм стъпвала там! Повтарям ви, че аз не съм Клара Бенедикс, а Маргарета Зеле-Маклеод!

— Е добре, точно това ще проверим, госпожо.

В момента, в който произнася тези думи, и въпреки че задържаната отрича, офицерът Джордж Рейд Грант е убеден, че жената, седнала срещу него, наистина е Клара Бенедикс, германска шпионка от Хамбург, която англичаните мечтаят да заловят от доста месеци. Вследствие от това Мата Хари е арестувана и прехвърлена в Лондон, в сградата на Скотланд Ярд, където ще бъде затворена до доказване на нейната самоличност.

През цялата поредица от сблъсъци, в които се опитва да доведе интригата до развръзка, тя се оплита в противоречия и с обичайната си непохватност признава как в предходната година била срещнала във влака една дама — Клара Бенедикс. Доказателство за безизходицата, в която е изпаднала, е нейното S.O.S., което изпраща на посланика на Нидерландия в Лондон в деня на нейния арест:

Ваше Превъзходителство,

Мога ли да помоля почтително Ваше Превъзходителство да направи всичко възможно да ми се притече бързо на помощ?

Бях въвлечена в ужасна афера. Аз съм госпожа Маклеод, родена Зеле, разведена. Връщах се в Нидерландия през Испания с моя напълно редовен паспорт. Английската полиция обаче твърди, че е фалшив и че аз не съм госпожа Зеле. Крайно съм изнервена. От тази сутрин съм задържана в Скотланд Ярд. Моля ви, притечете ми се на помощ.

Живея в Хага, „Ниюве Ойтлех“ №16, и съм известна както там, така и в Париж, където пребивавах няколко години.

Тук съм съвсем сама и се заклевам, че в моя случай всичко е абсолютно в ред. Това е недоразумение, но моля ви, помогнете ми.

Искрено Ваша,

Маргарета Зеле-Маклеод

Тъй като легацията на Нидерландия се бави да реагира и разпитите продължават, Мата Хари е заставена да цитира имената на личности, способни да потвърдят нейната самоличност. В този списък между другото фигурират полковник барон Ван дер Капелен, господин Гиме, маркиз дьо Бофор, граф Лимбюрх-Стирум, консулът на Нидерландия в Париж, и господин Монури, директор на кабинета на полицейския префект.

Но дните минават и тя продължава да бъде задържана.

Тогава праща следната телеграма на граф Лимбюрх-Стирум:

Пратете веднага някого от посолството в Лондон за идентификация или елате лично. Аз съм в Скотланд Ярд, отчаяна.

Маргарета Зеле-Маклеод, Мата Хари

Тъй като този апел за помощ остава без последствие, тя сваля и последната си карта и признава на агентите от Скотланд Ярд, че работи за френските тайни служби. Приканен да потвърди нейните твърдения, капитан Ладу се оказва твърде притеснен: да признае, че е поверил мисия на тази, която англичаните подозират от месеци и за която са го предупредили, би го поставило в деликатно положение. Затова избира да опровергае нейното твърдение и препоръчва да върнат госпожа Маклеод в Испания.

В крайна сметка английските власти приемат, че Клара Бенедикс и Мата Хари са две различни личности. На 20 ноември, въз основа на проведените разпити, Скотланд Ярд освобождава госпожа Маклеод и й разрешава да отседне в хотел „Савой“ докато чака кораб за Испания. Независимо че вече самоличността й не е поставена под съмнение, презумпцията за „дейности, противоречащи на неутралитета“ продължава да тежи над Мата Хари; не й остава друг изход, освен да се върне в изходна позиция.

Бившата танцьорка не желае да се подчини на предупреждението на англичаните. Нито затварянето й, нито обидните мерки, на които е подложена, са накърнили нейната надежда да направи „големия удар“, който ще й донесе желания милион. Едва настанена в хотел „Савой“, тя е уведомена за заповедта за експулсирането й в Испания. Тогава моли английските власти за разрешение да се качи на Ниюв Амстердам, който трябва да напусне Фалмут на 3 декември за Ротердам. Внасяйки тази молба в бюрото за разрешителни, тя навярно се надява, че липсата на връзка между службите ще й позволи да се изплъзне от бдителността на Скотланд Ярд и да се измъкне, без да се сбогува. Разбира се, не става така: отнасящите се до нея инструкции са известни на всички администрации — информацията е разпространена навреме…

На 28 ноември сър Бейзъл Томсън, началник на службата за криминални разследвания в Скотланд Ярд, който лично е ръководил разпитите на Мата Хари, й изпраща следния учтив, но твърд отговор:

Госпожо,

В отговор на вашето писмо от 25-ти този месец трябва да ви напомня, че, тръгвайки си оттук, не ви е разрешено да идете другаде, освен в Испания, откъдето дойдохте. Моля госпожо, приемете моите най-дълбоки почитания.

Бейзъл Х. Томсън

Покрусена, Мата Хари няма друга възможност, освен да се съобрази с решението на английските власти. В началото на декември тя взема влак за Ливърпул, където се качва на кралския кораб Арагуая и отплава за Виго, Испания.

Макар симпатиите на нейния суверен Алфонсо XIII да клонят към каузата на Съюзниците, Испания страни от конфликта и се ползва от привилегията на неутралитета, подобно на Нидерландия, Швейцария и Швеция. Въпреки това географското и стратегическото й положение в Средиземно море и в Атлантическия океан я превръщат в привлекателно място за воюващите страни, които развиват тук своите мрежи: за няколко месеца Мадрид се превръща в столица на тайната война.

Именно в този град, където гъмжи от чуждестранни шпиони, Мата Хари пристига на 8 декември 1916 година. Макар Ладу да е изиграл най-малкото двойствена роля в нейното английско премеждие, тя е решена повече от всякога да засвидетелства своята лоялност към френските тайни служби и да им даде доказателство за своите способности.

Както обикновено, тя се настанява на пълен пансион в хотел „Риц“. На нейния етаж е отседнала млада жена от Лотарингия, Марта Бетенфелд, по мъж Ришар, която ще остане в историята като Марта Ришар. Тя е агент на френското контраразузнаване и е натоварена да се внедри в немските среди в Мадрид. За разлика от Мата Хари, Марта Ришар е станала двоен агент по заповед на Ладу, комуто вярва безрезервно. Успяла е да се сближи с военноморското аташе в германското посолство, Ханс фон Крон, чиято любовница става — така измъква ценни сведения за Съюзниците. Съдбата явно е решила да събере под един покрив две жени със сходни амбиции: да служат на Франция, използвайки оръжието на прелъстяването и на женствеността. Натоварени с една и съща мисия — като изключим, че статутът им е различен — едната ще се окаже наградена, обсипана с почести и издигната до ранг на национална героиня, докато другата ще бъде отведена до стълба за разстрел.

За момента Мата Хари, която не знае за присъствието и дори за съществуванието на Марта Ришар, си мисли само как да изпълни малкия си план. Едва пристигнала, тя пише на майор Кале, германско военно аташе на работа в Мадрид, и го моли да й определи среща.

В ранния следобед на 9 декември кола на хотел „Риц“ я оставя пред дома на военното аташе на улица „Кастейана“ №23. Решена да завладее за миг ума и чувствата на своя домакин, тя е използвала всички свои козове: триъгълна шапка от черен велур и тъмносин редингот, обточен с кожа от златка, върху плътно прилепнала по тялото копринена рокля. Наниз от фини перли подчертава гладката, матова кожа на врата й.

Размери на бална зала, стени с фрески, високи тавани, от които висят кристални полилеи: стаята, в която я въвеждат, прилича по-скоро на параден салон, отколкото на работен кабинет. Там, в дъното, срещу вратата, през която е влязла, плахо са наредени едно бюро и няколко стола, които заемат едва четвърт от пространството, пригодено по-скоро за игра на инфанти в кринолини, отколкото за дипломатически заговори. Внезапното влизане на домакина слага край на изумлението на посетителката. Той пристъпва към нея, отдава чест с удряне на токове и й казва:

— Моля да ме извините, имах да свърша някои работи… Нека да седнем… С какво мога да ви бъда полезен?

Ако вярва, че ще води разговора на всеослушание и с това темпо, много се лъже. Мата Хари разкопчава мантото си и го свлича бавно от красивите си рамене. Така принуждава своя домакин да хване дрехата и чрез този жест да я докосне. Усмихвайки се на мъжа до нея с меката парфюмирана тъкан в ръце, тя премигва с дългите си мигли и въздиша:

— Толкова е топло у вас…

Майор Кале веднага се извинява — този път за околната температура — оставя мантото на облегалката на един фотьойл и сяда срещу младата жена, която изненадващо прищипва копринената си рокля. Гъвкавата материя се вдига достатъчно, за да открие красивата ботинка, грациозния глезен и добре заоблената част от прасеца над него. Не е изгубила нищо от изкуството си да се разголва, дори се забавлява, дясната й ръка си играе с перлите на колието, докато тя разказва на майора за невероятната грешка, която й коства отвеждането и задържането в английски затвор. Майорът се учудва, съчувства: той твърди, че не познава тази Клара Бенедикс, но обещава да се информира за нея. За целта ще се обърне с въпрос към барон фон Ролан, който ръководи разузнавателните служби в Барселона. Ледът вече е разчупен, красивата ботинка се люлее още повече на края на обутия в коприна крак, и тъй като не може толкова бързо да се прехласне по нейните прелести, офицерът изтъква като претекст безупречния й немски, за да направи комплимент на Мата Хари:

— Вие владеете перфектно нашия език. Как е станало това?

Без да престане със своите задявки — поклащане на крака, шумолене на коприна, игра с перлите — тя потвърждава привързаността си към Германия и за доказателство му предава няколко незначителни дреболии, събрани от вестниците или салоните — сведения, които са публична тайна. Доверява му също, че е живяла три месеца в Берлин, че там се е запознала с офицери, и начинът, по който съобщава за тях, въобще не поставя под съмнение естеството на връзките й. От този момент разговорът променя тона си, пренасочва се към любезен светски разговор, в залата на инфантите вълнението на майора се засилва с всяка следваща минута, очите му шарят от гърдите на посетителката до копринените й крака, задържат се върху тях. Отпуснат във фотьойла си, той започва да споделя, оплаква се от отговорностите, с които е претоварен.

— Малко съм уморен от живота, който водя тук от месеци — признава в крайна сметка той, прокарвайки длан по лисото си чело. — В момента се занимавам със стоварването на десант от германски и турски офицери на мароканския бряг във френската зона. Това, за съжаление, поглъща цялото ми време…

Макар да не показва нищо, това признание й доставя голяма радост, чувства, че мъжът вече е прелъстен, подчинен. Само от нея зависи да се превърне в разбиращата този уморен войн грижлива жена…

 

 

Два часа по-късно, когато се сбогува с новото си завоевание и напуска улица „Кастейана“, Мата Хари ликува. Този първи контакт е бил толкова плодотворен, че вече не се съмнява в успеха на своето начинание: най-после притежава сведения, които гори от нетърпение да предаде на Ладу. Още щом влиза в стаята си, тя взема писалката и пише дълго писмо, в което му докладва сведенията, които е изтръгнала от майор Кале. Мисли си, че предава новини от най-голямо значение, и в своя възторг приключва отчета си със следното изречение: Мога да правя каквото си искам с моя германец, очаквам вашите инструкции.

След като завършва писмото си, тя го запечатва и го поверява на една камериерка, която да го предаде веднага на рецепциониста на хотела за експедиране. За съжаление не знае, че „Риц“ се е превърнал в гнездо на шпиони и че почти всички от персонала — пикола, етажни прислужници, камериерки — вземат участие в лова на сведения. Като нисши агенти на заплата при воюващите, те наблюдават клиентелата, надават слух и прихващат пощата. Началникът на френското контраразузнаване съответно няма да е първият получил това писмо, написано от непредпазливата му новобранка.

Същевременно, възбудена от този първи успех, Мата Хари чувства попътния вятър в платната и парадира сред преоткритите си приятели. В деня след първата си среща с майор Кале тя отива по покана на едно аташе от холандската легация, М. Х. де Вит, в хотел „Палас“. Преди да седнат на масата, нейният сънародник й представя полковник Данвин, френското военно аташе в Мадрид. Макар да носи бремето на годините, розетката на Почетния легион и леко да провлачва крак, господинът е още жизнен и готов да ухажва красивата фризийка.

Някъде далеч войната бушува, но в Мадрид богатите вечери и приеми се редуват ден след ден. На 11 декември, по време на галавечеря в хотел „Риц“, случайността отново среща Мата Хари и полковник Данвин.

— Госпожо — казва й той, — никога не съм виждал нещо по-навременно от вашата поява вчера в хотел „Палас“.

Мъжът умело прави комплименти и когато двойките стават да танцуват, той се постарава да привлече младата жена настрани от тях. От време на време към тях се доближава някой млад офицер, покланя се пред Мата Хари и я отвежда на дансинга. Тогава възрастният красавец няма друга възможност, освен да проклина тихо натрапника и да чака на скамейката завръщането на красавицата, за да продължи своите ухажвания. Музиката и шумотевицата от разговорите покриват гласовете им, така че могат да разговарят без страх от недискретните уши. Мата Хари гори от нетърпение да разкаже за последните си подвизи на своя събеседник и неочаквано казва:

— Господин полковник, аз съм от вашите…

И тъй като той я гледа с недоумение, добавя:

— Предадох моите сведения в Париж. Но ако се бях запознала с вас по-рано, нямаше да си правя труда.

— По дяволите! И за какво ставаше дума?

Тогава тя му разказва точно и обстойно за своя разговор с германското военно аташе, като завършва с триумфиращ глас:

— Това беше първата ми визита у майор Кале. Беше малко болен, но кротък като агънце… Мисля, че вече ще мога да получавам всичко от него, но за да действам ефективно, се нуждая от инструкции.

 

 

Развълнуван както от тези разкрития, така и от красотата на жената, която му ги е поднесла, Данвин я гледа известно време с недоверие. След това улавя ръката й, целува я и без да я пуска, предлага:

— А защо не се помъчите да научите повече относно точното място на този десант в Мароко? Би ни било полезно…

Полковник Данвин е по-ясен дори от Жорж Ладу. Възприемайки неговата реплика за задача, с която е натоварена и иска да изпълни незабавно, Мата Хари моли за нова среща с майор Кале под претекст, че желае да замине за Германия през Швейцария и че се нуждае от помощ. Когато на другия ден се оказва лице в лице със своя домакин в „салона на инфантите“, тя удвоява своите умилквания и го съблазнява толкова добре, че той става дързък и започва да я притиска към себе си. Тогава коварната гостенка се изплъзва и се шегува мило:

— Добре го давате като за един уморен мъж! Виждам, че работата не ви е отнела вкуса към закачките, майоре…

— Не говорете така — отвръща той. — Нямам търпение всичко това да свърши.

— Разбирам. Широкомащабна акция е това да свалиш хората на вражеска територия, още повече че мароканският бряг сигурно е силно охраняван. Къде смятате да нанесете този удар?

— Доста сте любопитна за една красива жена — отбелязва той, посърнал ненадейно.

Тя забелязва навреме, че е отишла твърде далеч и замалко не се е разкрила. Тогава продължава своята игричка, примамва го със своето благоволение, преструва се, че се прехласва пред два-три изящни предмета, които красят бюрото на военното аташе. Не иска да изплаши своя домакин и си обещава да опита отново с повече ловкост, когато настъпи удобният момент…

 

 

Полковник Данвин и майор Кале не са глупаци, а използват Мата Хари като топка, която през следващите дни си прехвърлят. В същото време непоправимата наивница мисли, че води играта и омайва и двамата мъже. Влюбеният полковник я посещава два пъти на ден и я обсипва с подаръци и галантно отношение. Нарича я „дете мое, малката ми“, не може да понася присъствието на други мъже около нея и я упреква публично за това. Дори й е подарил букет с виолетки, които е помолил да носи между гърдите си. Защо да не се довери на един толкова сладък мъж?

Когато след осем дни той й съобщава за отпътуването си, изглежда толкова наранен от близката раздяла, че тя е много развълнува от това.

— Трябва да придружа генерал Лиотей в Париж — казва й той. — Дайте ми една от вашите кърпички, ще я пазя до сърцето си за спомен.

По време на дългата им среща той се държи като влюбен младши лейтенант, взема ръцете й, притиска ги към своите, умолява я с поглед и с думи.

— Обещайте ми, че ще ми се обадите, когато дойдете в Париж. Отсядам в хотел „Орсе“, бихме могли да вечеряме заедно там… Обещавате ли ми?

Тя, разбира се, обещава, но му напомня, че мисията й в Мадрид не е приключила. Когато той замине, с кого трябва да говори в случай на нужда?

— В случай че стане необходимо, се обърнете към моя колега маркиз Дьо Паладин. Но ако имате да ми предавате сведения, пишете ми чрез посолството, което ще ги предаде.

Същевременно на улица „Кастейана“, в „залата на инфантите“ майор Кале не бездейства. Подчертаното любопитство на Мата Хари относно дебаркирането в Мароко, нейната настоятелност, са го алармирали. Мъжът не е вчерашен и разполага в Мадрид с мрежа от усърдни информатори, които скоро превръщат подозренията му в увереност: измяната на любопитната красавица, вербувана от Германия под номер H211, вече е напълно сигурна. На 13 декември той изпраща в Берлин първата от поредица радиограми, в които, противно на елементарните правила на шпионажа, умишлено предоставя уточненията, които ще позволят на французите да идентифицират и осъдят Мата Хари. Съдържанието е следното:

Агент H21 от отдела за централизиране на информацията в Кьолн, изпратена през месец март за втори път във Франция, пристигна тук. Тя се престори, че приема предложението на френската служба за осведомяване да извърши за сметка на тази служба две пробни пътувания в Белгия. Искаше да отиде от Испания в Нидерландия на борда на „Холандия“, възнамерявайки да се възползва от пътуването, за да възобнови връзките си с центъра в Кьолн. Взета по погрешка за една германка, която познавам, на 11 ноември е била арестувана във Фалмут. След изясняване на недоразумението англичаните, които упорито я смятат за подозрителна, я връщат в Испания.

Агент H21 направи пълни отчети относно темите, които ви предавам с писмо или телеграма.

Тя получи 5000 франка в Париж през месец ноември, а сега иска 10 000.

Моля да ми дадете много бързо инструкции.

Когато съчинява този текст, майор Кале положително знае, че от шест месеца Съюзниците притежават ключ за германския код и че радиопредаванията се прихващат от Айфеловата кула. Явно тази телеграма, в която са внесени много преувеличени подробности и неточности, е предназначена да уличи Мата Хари. Той действа по този начин, защото иска съвсем съзнателно да я издаде на французите.

Защо постъпва така? Вероятно информаторите му от „Риц“ са му предали копие от писмото, адресирано от агент H21 до капитан Ладу малко след пристигането й в Мадрид. По същия начин явно е разбрал за тесните връзки, които младата жена е завързала с френското военно аташе, полковник Данвин. От този момент, не можейки по друг начин да накаже вероломния агент, той решава да остави тази грижа на самите французи: това е честа практика в шпионските среди, в които всякакви удари са позволени. Затова се заема да обвини Мата Хари чрез съобщенията, които, макар и кодирани, са пределно ясни.

Между 13 и 28 декември 1916 година майор Кале изпраща по същия начин в Берлин девет радиограми, до една прихванати и дешифрирани от французите. В тези послания той цитира и прислужницата Ана Линтенс или определя като „изчерпателни отчети“ остарелите или без стойност информации, които му е предоставила агент H21. Трябва да се отбележи, че по същото време радиограмите от Берлин противоречат на твърденията на майор Кале и представляват оправдателни документи, тъй като констатират лошите резултати на H21 и отбелязват, че същият агент отказва да ползва симпатично мастило.

Става ясно, че в определен момент френското военно правосъдие ще базира своите обвинения върху изпратените от майор Кале радиограми, а ще пренебрегне контрадоказателствата, способни да оневинят Мата Хари, или поне да смекчат нейната отговорност.

 

 

Докато се задейства машината, която ще я унищожи, Мата Хари продължава да обикаля из салоните на „Риц“. Безгрижна, повече от всякога уверена в бъдещето, тя мечтае за скорошното си завръщане в Париж и за срещата си с Вадим Маслов. Скоро, в навечерието на новата година, тя ще полети към своята любов, ще се хвърли в обятията на красивия лейтенант и никога вече няма да се разделят! Но тя трябва да обуздае своето нетърпение, защото иска да действа пред Ладу от позиция на силата и да получи от него заплащане за своята добра и лоялна служба. Затова си налага да остане още десетина дни в Мадрид, колкото да събере от майор Кале още малко сведения, които да поднесе като подарък на французите…

На 21 декември, без да е необходимо тя да го подсеща, германското военно аташе я кани на гости на улица „Кастейана“. Макар по начина, по който е формулирано, съобщението да прилича по-скоро на призовка за явяване пред съда, отколкото на галантна покана, тя отива там с леко сърце, сигурна, че ще постигне целта си.

Но майорът като че ли няма намерение да си губи времето в преструвки. Едва прекрачила прага на „стаята на инфантите“, той започва сухо:

— Елате тук, на светло. Говорите прекалено много, скъпа. Французите пращат навсякъде радиограми, в които се споменава за дебаркиране в Мароко…

Въпреки силната атака тя запазва целия си апломб и отвръща с усмивка:

— Откъде знаете какво телеграфират?

— А вие как мислите? Разполагаме с ключа на техните радиограми, разбира се.

Мата Хари никога не се е чувствала в такова лошо положение и толкова близо до разобличаването. За да избегне лицето на своя събеседник, който я наблюдава, тя се навежда към чантата си, с чиято закопчалка си играе, изважда от нея фина дантелена кърпичка, която прокарва пресметливо бавно по шията си, по гръдта си…

— У вас е все така топло, майоре — казва тя с укорителен тон.

С демонстративно благоволение той става, отправя се към най-близкия прозорец, отваря го и се връща да седне срещу нея. Бръчката, която набраздява челото му, не предвещава нищо добро, но хитрата гостенка е спечелила време да се съвземе и да намери как да отвърне.

— Щом знаете шифъра на французите, вероятно те също знаят вашия — подхвърля тя. — Във всеки случай нищо не съм разказвала за разговорите ни, давам ви думата си.

За първи път от началото на разговора лицето на Кале се отпуска. Дори е готов да се усмихне, когато отбелязва:

— Не знам дали може да се вярва на красивите жени, но знам, че трябва да им се прощава… ще пиете ли чаша чай, или може би кафе?

Котка и мишка. Едната разпалва желанието на другата, подлудява я с умелото си хитруване и скоро, след кафето — защото тя предпочита кафе пред всички други напитки — мишката отстъпва и, катурната на канапето, се отдава на капризите на мъжа.

Милувки, целувки, прегръдки, любовното единоборство води до примирие и помита за момент всякакво подозрение. Докато оправя тоалета си и се сресва, майорът, съвсем развеселен, се разлива в любезности и приказки. Сладострастната интермедия явно го е вдъхновила да споделя, той излива сърцето си без задръжки, разкрива интимните си тревоги, после, скачайки от тема на тема, й доверява, че някои германски агенти се внедряват във Франция, снабдени със симпатично мастило, което крият под ноктите или в ушите си.

Мата Хари се прави на смаяна и възразява:

— Хайде де, това е невъзможно! Вие ми се подигравате! Това е номер, нали?

— Съвсем не, скъпа моя, съвсем не. Тайната война използва странни средства, уверявам ви.

За да не остане длъжна, още повече че се надява да му измъкне пари — нуждае се от 3000 франка, за да покрие разноските по пътуването — тя споменава, че англичаните имат последната дума при вземане на решения от Съюзниците, както и за общата офанзива, предвидена за пролетта от Англия и Франция, и още за проекта за десант в устието на река Шелда.

Той я слуша внимателен, развеселен. Размяната на сведения продължава по модела на почти закачлив светски разговор. Той й говори и за френски пилот, който ще спусне шпиони зад германската линия и ще ги върне след изпълнение на мисията. Никога по време на техните предходни срещи не е бил толкова словоохотлив. Тя не разбира защо е този обрат. Когато е влязла тук преди малко повече от час, той е бил готов да я обвини в предателство, а ето че сега й предоставя важна информация, без тя да я иска, без дори да го подканя. Но тя не е жена, която ще се задълбочава много-много в бъбривостта на майор Кале или в други странности на характера му. Вътре в себе си ликува и продължава да се насърчава да бъде благоразположена, търпелива и да се усмихва. Нали предстои да пристъпи към въпроса за парите: не й пука дали той ще ги даде от благодарност като любовник или заради „услугите“ към Германия, важно е тя да получи достатъчно, за да плати хотела и да осигури завръщането си във Франция.

Когато час по-късно се сбогува със своя домакин, Мата Хари отнася със себе си 3500 песети, които къта в малката си чантичка. Освен това майор Кале й е обещал да ходатайства Сконтовата кантора в Париж да й изплати 5000 франка.

Същата вечер, след завръщането си в „Риц“, Мата Хари сяда да съчини рапорта си до полковник Данвин. Тя е толкова горда с работата си, толкова нетърпелива да сподели за нея, че дори забравя да иде да вечеря; с едрия си нервен почерк бързо изпълва дузина страници, в които разказва до най-малка подробност за срещата си с германското военно аташе.

На другия ден, още в ранни зори, тя предава дългото си послание на едно аташе от френското посолство с молба да го предаде на полковник Данвин.

От този момент, преценявайки, че е си е свършила работата и че нищо не я задържа повече в испанската столица, тя моли във френското консулство за входна виза, която ще й позволи да мине границата. Документът й е издаден на 30 декември без никакви затруднения. Въпреки това в същия този ден Мата Хари получава съобщение от своя стар приятел сенатор Жюнай, живеещ в Барселона, с което той се опитва да я предупреди за опасността и я съветва да отложи отпътуването си. Сенаторът твърди, че е много обезпокоен от неотдавнашната визита на агент от френските тайни служби, който доста любопитствал за нейните взаимоотношения с него. Той държи да я информира за този факт, намирайки го за притеснителен, и й препоръчва да се настани в Барселона у някоя си госпожица Карола, където ще може да остане толкова, колкото е необходимо.

Това предупреждение, което би могло да я спаси, за съжаление остава без последствие. Погълната от желанието да се върне при Вадим Маслов, убедена, че е изпълнила мисията си и че няма за какво да се бои от французите, Мата Хари не се съобразява с предупреждението на своя приятел Жюнай. На 2 януари 1917 година, когато взема влака за Франция, тя изобщо не допуска, че отива право в устата на вълка…