Хърби Бренан
Окултният Тибет (8) (Тайни магически практики от Хималаите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Death - The Great Mystery of Life, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
ekongkar (2023)
Корекция и форматиране
Epsilon (2024)

Издание:

Автор: Хърби Бренан

Заглавие: Окултният Тибет

Преводач: Юлиян Антонов

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство „ЛИК“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: документалистика

Печатница: Скала — София

ISBN: 954-607-668-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20368

История

  1. — Добавяне

6
Тумо

Обучението по тумо изисква време. Вече споменахме, че в Тибет то по традиция е траело „три години, три месеца, три седмици и три дни“, и макар цифрата да е по-скоро символична, за повечето от нас би било изключително трудно да овладеят тази практика за по-малко от 36 месеца. Трябва също да поясним, че отделните етапи в обучението имат сами по себе си благотворен ефект и ще са от полза дори за тези, които нямат амбиции да стават експерти по тумо.

За по-голямо удобство отделните етапи тук са представени като три групи от основни упражнения.

Етап 1: Предварителна подготовка
Упражнение № 1: Визуализация на Богинята

Първото от петте подготвителни упражнения започва с молитва, която отправяте към своя гуру, за да ви помага във вашето начинание. В Тибет връзката гуру-чела играе изключително съществена роля (както впрочем и в целия Изток), която обаче е трудноразбираема за европейците. Тук не става дума просто за отношенията между учител и ученик или майстор и чирак (което е по-точното определение). Общоприето е мнението, че предаването на езотерични техники предполага наличието на духовна връзка между двамата, включително телепатична, продължаваща и след смъртта на гуруто. По този начин комуникацията с гуруто (чрез) молитва може да бъде осъществявана по всяко време, независимо къде се намира той и дали изобщо е жив, което пък гарантира и неговата помощ.

След като направите това, трябва да визуализирате себе си като „гола невръстна девица“ — това е популярният образ на Ваджра-йогини, тантристко божество, олицетворяващо духовната енергия. Тази богиня има сияйна рубинено червена кожа и ясно видимо „трето око“ на челото си. В дясната си ръка издига високо над главата си лъскав закривен нож, с който пресича още в зародиш всички разсейващи адепта мисли. В лявата държи точно пред гърдите си човешки череп, пълен с кръв. На главата й се вижда диадема от пет мумифицирани човешки глави, а на врата й виси огърлица с още петдесет човешки глави, от които капе кръв. По ръцете, китките и глезените й проблясват масивни гривни. Ако не броим тях, единственото й „облекло“ е Огледалото на Кармата, което е окачено на гърдите й на ремъче с мъниста, издялани от човешки кости. Върху сгъвката на лявата й ръка е опрян дълъг жезъл, а цялото й тяло е обкръжено от огнена аура. Богинята танцува: десният й крак е леко присвит, а с левия е стъпила върху просната човешка фигура.

Това описание звучи доста отблъскващо за западното ухо, но всеки от „страховитите“ детайли носи символичен заряд. Огърлицата от отсечени глави например представя откъсването от Колелото на раждането, смъртта и прераждането, което задържа човечеството в плен на илюзията — понятия, на които отново ще се спрем по-нататък в тази книга.

Това е външният облик на Богинята, но наред с него трябва да си представите, че вътрешността на тялото ви е абсолютно празна — вие сте нещо като „копринена шатра“ или „надут балон“.

В тази първа визуализация Богинята би трябвало да е висока колкото вас. Но запечатате ли веднъж чертите й в съзнанието си, вече ще можете да увеличавате ръста й (което значи, че ще „растете“ и самите вие) — Богинята ще ви се явява висока колкото къща, хълм и т.н. Продължавайте да „растете“, докато вашата „богоформа“ не запълни цялата вселена, след което отделете малко време и за самосъзерцание.

След това ще трябва да смалите ръста си, но постепенно, докато не станете колкото синапено семе[1]. После се опитайте да смалите и този образ — той трябва да стане колкото се може по-микроскопичен, но да запази всички детайли. С това приключва и първото подготвително упражнение.

Упражнение № 2: Визуализиране на каналите

Второто упражнение се гради върху първото или, с други думи, започвате с визуализацията на Ваджра-йогини (с нормален ръст). Но след това трябва да се концентрирате върху бу-ма, централния енергиен канал във вашето тяло. Той би трябвало да ви се яви като права и куха цев, дълга колкото стрела и с яркочервен, почти искрящ цвят.

Както в предния случай, започвате да увеличавате тази въображаема „стрела“ — тя трябва да стане колкото бастун, после колкото колона, къща, хълм и накрая да изпълни цялата Вселена. В този си вид бу-ма ще се разпростре из цялото ви тяло, стигайки до върха на пръстите, макар и „обичайното“ му състояние да няма нищо общо с това.

После го смалете, както в предишното упражнение — диаметърът на цевта трябва да стане колкото „една стотна от диаметъра на човешкия косъм“.

Упражнение № 3: Поза и дишане

В този случай преди самата визуализация ще трябва да заемете специална поза (асана), както и да упражните една от дихателните техники. В Тибет най-често препоръчват „позата на Буда“ или дордже-позата, която съответства на лотосовата (падма-асана) от хатха йога. Седнете на пода с кръстосани нозе, след което поставете ходилата върху бедрата си, с петите нагоре (най-отгоре трябва да е дясната).

За тази поза обикновено се изисква известна йогистка школовка, но изглежда е създавала проблеми и на тибетците, затова се предлага и една по-лесна алтернатива. Това е сиддха-асана, или „съвършената поза“ от хатха йога, при която краката ви са кръстосани така, че левият е притиснат под перинеума, а десният почива върху прасеца му (точно пред гениталиите). Ще ви трябва и лента за глава, от онези, които се използват при медитация. Дължината й превишава четири пъти обиколката на главата ви, затова се стяга на възел отзад на врата, а краят й се подпъхва под коляното — това ще ви помогне да държите изправен гръбнака си. Хубаво е да използвате и възглавничка за медитация. Това са едни квадратни парчета плъст, като всяка от страните им е дълга около половин метър, а дебелината им е четири пръста.

Но каквато и поза да заемете, трябва да поставите ръце в скута, точно под нивото на пъпа, като притискате опакото на дланите си към бедрата. Палецът, показалецът и кутрето трябва да са изпънати, а другите пръсти — свити. Изпънете гръб и се опитайте да разтегнете диафрагмата си колкото се може повече. Притиснете брадичката си към гръкляна, поставете езика на небцето и съсредоточете погледа си във върха на носа си, хоризонта или небето.

Щом заемете позата, издишайте бавно и продължително, за да изчистите дробовете си от застоялия въздух. Повторете тази процедура три пъти, след което поемете дълбоко въздух, като леко повдигате диафрагмата си — идеята е гръдният ви кош да заприлича на „обърнато гърне“. Задръжте колкото се може по-дълго дъха си, но без излишно напрежение.

Щом започнете да издишвате, представете си, че от всяка пора на тялото ви излизат петоцветни лъчи, които изпълват целия свят. Цветовете им са синьо, зелено, червено, бяло и жълто, отговарящи на елементите Етер, Въздух, Огън, Вода и Земя. При вдишването си представете, че тези лъчи се връщат обратно през порите, за да изпълнят и тялото ви с пъстроцветна светлина. Повторете процедурата седем пъти.

След това си представете, че всеки лъч се превръща в петоцветна версия на сакралната сричка хум. Горното очевидно ще е по-лесно за тези, които познават тибетската азбука, но за ваше улеснение давам по-долу и стилизирано изображение на въпросната сричка. При издишване светът трябва да се изпълни с петоцветни образи на хум. Вслушайте се в звуците, които издават. При вдишване нека изпълнят вътрешността на тялото ви. Повторете процедурата седем пъти.

След това петоцветните „хумове“ трябва да се превърнат в образи на гневни божества, големи колкото синапени семена. В тези визуализации вие така или иначе играете ролята на тибетски монах, затова е напълно логично да ви заобикалят образи на божества, правещи свирепи гримаси — те присъстват доста осезателно в свещените текстове и в тибетското религиозно изкуство. Добре е да имате известна представа за тибетската живопис, преди да се заемете с този дял на упражнението, но смятам, че приведеното по-долу описание също ще ви е от полза.

 

 

Дордже

Първо, не се опитвайте да „репродуцирате“ разните многоглави и многоръки божества, с които изобилстват далекоизточните пантеони. Едно лице и чифт ръце са напълно достатъчни — мога да ви уверя в това. Всяко божество трябва да държи в дясната си ръка дордже (вж. илюстрацията), а лявата да притиска към сърцето си. Освен това трябва да има същата окраска като лъчите. Десният му крак да е присвит, а левият — вдигнат във въздуха. Но във всички случаи нека изглежда колкото се може по-свирепо, сърдито и страшно.

Процедурата е ясна: при издишване божествата изпълват всемира, при вдишване се завръщат в тялото ви. Е, няма как, и това ще повторите седем пъти. Следващата стъпка е и кулминацията на упражнението. Трябва да си представите, че във всяка пора на тялото ви се е настанило по едно от тези микроскопични божества и наднича намусено оттам. Ако изпълните както следва тази визуализация, ще видите, че тялото ви се покрива с нещо като втора кожа, изтъкана от гневни божества, които вече функционират като люспи на защитна броня.

Упражнение № 4: Визуализиране на буквите

Това упражнение започва с визуализацията на левия и десния канал (ро-ма и кян-ма), спускащи се от двете страни на централната вертикала. След това трябва да си представите петте гласни и двадесет и едната съгласни от тибетската азбука, разположени съответно в лявата и дясната „цев“[2]. Всяка буква трябва да е ясно очертана и оцветена в червено. Подредете ги в колона, една под друга. После затиснете с палец (или показалец) дясната си ноздра и започнете да издишвате. Представете си, че гласните се изнизват една по една с въздушната струя. После вдишайте и си представете как те се завръщат на предишните си места, но проникват в тялото през пениса (или вагината ви). Повторете същата манипулация и със съгласните, но тогава затиснете лявата си ноздра. В тибетските текстове се използва една ефектна метафора: буквите се реели като „ефирни огньове“[3]. Там естествено се препоръчват тибетските букви, но мога да ви уверя, че същата работа вършат и техните аналози от латиницата.

Упражнение №5: Визуализация на коренния гуру

Петото и финално подготвително упражнение може би ще създаде известни главоболия на европейските си изпълнители. В случая трябва да визуализирате не някой друг, а своя „коренен гуру“, седнал с кръстосани нозе в сърдечната ви чакра. Езотеричната традиция на Изтока се основава на идеята, че всеки, поел по духовния път, бива насочван от серия учители (гурута), някои от които вече напуснали телесната си обвивка, а други са божества, към които ученикът има специален „афинитет“. „Коренният гуру“ (мула-гуру) обаче е човек от плът и кръв — той е първото звено във веригата от свръхчовешки същества, напътстващи ученика. Тибетецът вероятно ще визуализира своя наставник със същата лекота, с която вие бихте си представили физиономията на шефа от службата, но проблемът е в това, че ние на Запад сме лишени от тази базисна структура гуру-чела, характерна за всички източни култури. Нашият източник на езотерични познания най-често са книги, лекции или групови семинари, но не и директния диалог с учителя.

В такъв случай кой би могъл да е вашият коренен гуру? Отговорът вероятно ще изисква известни усилия. Имате ли си някой — мъж или жена — който пръв ви е насочил към езотеричния път? Имате ли си духовен наставник? Ако нямате отговор на тези въпроси, опитайте да се сетите за някой, който ви е повлиял дълбоко с личния си пример — някой, на когото сте искали да приличате, вашият, така да се каже, ролеви модел. Ако не ви идва наум по-подходяща фигура, изберете си тогава автора на някоя книга, която е събудила интереса ви към езотериката.

Тази идентификация, уви, е само началото — според тибетските текстове вие трябва да визуализирате цялата верига от „безплътни“ гурута, и то във възходящ ред, разположени един над друг по централния психоенергиен канал. В тибетската традиция тази верига е строго йерархична, като почетното място се пада на върховният гуру Ваджра-Дхара, извисяващ се над всички. На западняка, който най-вероятно не е и чувал за Ваджра-Дхара, това едва ли ще говори нещо. Ето че отново трябва да се замислите за всички онези, които са ви оказвали влияние, които са ви вдъхновявали. За един християнин това биха могли да са някои от светците, образуващи верига, която естествено ще завършва с Христос. За юдаиста това ще са великите равини от древността или библейски персонажи като Мойсей и Соломон, Последното звено във „веригата“ на мюсюлманина ще е Мохамед и т.н., и т.н., в зависимост от вашата духовна традиция.

Сглобите ли веригата, ще трябва да се обърнете към всички гуру-звена с „Молитвената формула на Шестте учения“. Тук западният човек отново ще си има проблеми, тъй като тази молитва не е стандартен текст, а по-скоро тайна формула, предадена на ученика от неговия гуру. При липсата на такъв „дар“ не ви остава нищо друго, освен сами да съставите своята формула. Но ако искате да останете верни на духа на тибетската традиция, тази формула би трябвало да включва следните елементи: да поискате помощ, 1) за да се убедите в илюзорното естество на реалността, но и в съществуването на една чиста и кристално ясна Светлина, скрита в нея; 2) за да пречистите физическото си тяло чрез йога, както и „финото“ чрез съответните манипулации на психоенергиите; 3) за да постигнете нирвана и статуса на буда. Тъй като всичко това има пряко отношение към тумо, би трябвало да включите и молба за помощ в „разгарянето на психичния огън“.

Щом приключите, представете си, че цялата верига от наставници се слива в едно-единствено тяло, това на „коренния гуру“, което на свой ред се слива със същността на блаженството. Нека това опияняващо усещане изпълни и вашето тяло…

Етап II: Пораждане на психична топлина

Щом приключите с предварителната подготовка, вие вече ще сте готови за втория етап, състоящ се в генерирането на психична „топлина“. За начало заемете позата на Буда или пък сиддха-асана (и двете са описани в подготвително упражнение № 3). Ако сте били достатъчно прилежни на предния етап, поне едната от тях няма да ви създава проблеми. Когато описват как трябва да е изправен гръбнакът, тибетците използват сравнението „като колонка от китайски монети“. Този образ е много подходящ (включително и за визуализация), тъй като всяка китайска монета има дупка в средата, сякаш да минава през нея централният канал на психоенергията.

Щом заемете избраната поза — с китки, положени върху коленете, език, опрян в небцето, и поглед, фиксиран върху върха на носа или хоризонта — ще трябва да синхронизирате мислите си с ритъма на дишането си. Според тибетската традиция, потокът на мислите се променя при всяко вдишване и издишване. Контролът над съзнанието — един от най-съществените аспекти на тибетската езотерика — може да бъде постигнат само чрез забавянето на техния ритъм. Тъй като дишането и мисловните процеси са взаимозависими, контролът над дишането е първата стъпка към овладяването на съзнанието.

Контролиране на дишането
Първа фаза: Плавно дишане

В случая става дума за комплекс от упражнения. Започва се с усвояването на това, което тибетците наричат „плавно“ (или „безметежно“) дишане, което на свой ред се дели на две фази. Първата се нарича „Деветте натискания на духалото“.

Затиснете лявата си ноздра с показалец и дишайте само през дясната, след което:

Завъртете бавно глава от дясно на ляво, като три пъти вдишвате и издишвате през дясната ноздра.

Затиснете с пръст дясната ноздра и повторете три пъти тази процедура, но този път завъртете глава отляво надясно.

За финал повторете още три пъти същата процедура, но този път дишайки през двете ноздри, като същевременно гледате право пред себе си, без да помръдвате.

Това деветократно „натискане на духалото“ трябва да се направи три пъти. Първият път трябва толкова леко да дишате, че дъхът ви да бъде едва доловим. При втория вложете малко повече сила. При третия трябва да изпразвате съдържанието на дробовете си при издишване и съответно да ги напълвате до краен предел при вдишване. (За целта ще се наложи да използвате коремните мускули.)

 

 

Четирите съчетани дишания

Щом приключите с „Деветте натискания на духалото“, пристъпете към втората фаза, известна като „Четирите съчетани дишания“. За целта наведете глава така, че шийните ви прешлени да се извият като „кука“. После поемете дълбоко въздух през двете ноздри — „от разстояние шестнайсет пръста“[4] — като се стараете да не издавате никакъв звук. Вдишаният въздух трябва да стигне до дъното на дробовете. Стегнете диафрагмата така, че гръдният кош да се „издуе като гърне“.

Сами ще се убедите, че не е никак лесно да задържите исканата форма. В такива случаи тибетските учители препоръчват серия от „къси“ вдишвания, но с по-интензивно използване на съответните мускули, които трябва да насочват поетия въздух първо към десния, а след това и към левия бял дроб, като същевременно регулират налягането и в двата. (Е, да, на тях им е лесно да го кажат, но я се опитайте вие да го направите — явно ще са ви нужни малко повече занимания с хатха-йога.)

Щом приключите с „балансирането“, издишайте поетия въздух — първо бавно, после по-бързо, след това отново бавно и т.н. Всичко това обаче трябва да се слее в едно-единствено издишване. В тибетските източници този процес се нарича „да изстрелваш дъха като стрела“. Когато натрупате опит, ще разберете защо…

Контролиране на дишането
Втора фаза: Учестено дишане

Става дума за още един аспект на тумо, чието описание едва ли ще ви затрудни — за разлика от усвояването му. За удобство ще го разделим на пет отделни упражнения.

Първото се състои в това да изпразвате съдържанието на белите си дробове, след което бавно да ги напълвате до краен предел. Ключовата дума тук е бавно. Целта на упражнението е да преодолеете онова учестено, „накъсано“ дишане, което е обичайната реакция на организма, когато не му достига въздух.

У. Й. Еванс-Уенц нарича втората техника „изкуството да вдишваш така, че въздухът да прониква във всички естествени канали“.[5] В оригиналните тибетски текстове не се дават разяснения, но от коментара на съставителя се подразбира, че човек просто трябва да превърне това упражнение в обичайна практика. Може и да е точно така, но съдейки по своя скромен опит с езотерични техники, аз съм склонен да мисля, че тук се крие още нещо. Имам предвид традиционната връзка между дъха и духа (или духовната енергия), която присъства във всички по-значими религии и датира още от праисторическата епоха. „Пневмата“ на древните гърци може да се преведе и като „дъх“, и като „дух“[6]. В много култури се смята, че духът (жизнената енергия) на умиращия напуска тялото с последното му издихание. Шаманите понякога „вдъхват“ жизнена енергия на „пациентите“ си, за да им помогнат да се възстановят. Същата връзка се прави и на Изток, където се смята, че универсалната жизнена енергия се поражда в Слънцето, но се разпространява по въздуха. С оглед на това, а и на следващите упражнения, аз смятам, че втората техника се състои най-вече в това: да дишаш с ясното съзнание, че всяко твое вдишване ти вдъхва и частица от вселенската мощ. Също така мисля, че в случая ще е от полза и визуализирането на енергията като бяла светлина (макар и това да не се споменава в тибетските текстове).

Целта на третата техника, наричана „Изкуството да разширяваш максимално дробовете си“, е отново контролът над дишането. Очевидно един от начините е да задържате колкото се може по-дълго дъха си, за да извличате и по-голямо количество енергия от въздуха. С течение на времето ще се научите да го задържате за все по-дълги периоди, но запомнете едно — не се насилвайте. Да се занимавате с йога не означава да почервенявате като раци и да сумтите от напрежение. Също така трябва да осъзнавате целта на упражнението, а тя е да извличате енергия от задържания в дробовете ви въздух, а не да поставяте рекорди. И тук визуализацията ще свърши добра работа.

Четвъртата техника ще ви помогне да овладеете напълно дишането си, така че извличаната от въздуха енергия да прониква своевременно в каналите на психоенергийната ви система. В този процес, познат и в западната езотерика, много важна роля играе визуализацията. За целта си представете, че Светлината плавно се разлива из цялото ви тяло и прониква във всяка фибра.

Целта на петата и последна техника е „изливането“ на усвоената и пречистена жизнена мощ в онзи неизчерпаем резервоар на космическа енергия, който ни заобикаля отвсякъде. Това се нарича „отпускане на дъха“, което предполага поне едно плавно, „релаксирано“ издишване. Именно чакрите са местата, където вътрешната и външната жизнена комбинират въздействието си, затова ще ви е от полза да визуализирате цялата психоенергийна система (припомнете си атрибутите им от Таблица 4.2 в Глава IV).

Игри на въображението

С усвояването на горните пет техники вече навлизаме в третия и финален етап на обучението по тумо. Както можем да предположим, той включва и манипулирането на психични образи.

Първият вече ви е познат — образът на Ваджра-йогини. Този път обаче не вие ще изпълнявате ролята на Богинята. Сега трябва да си я представите изправена в цял ръст (имам предвид нормален човешки ръст) над вас. Чрез нейния образ ще установите контакт с вселенската енергия и той ще стане част от визуализирания „генератор“, който ще произвежда необходимата ви психична „топлина“.

Вторият елемент, който трябва да визуализирате, е централният канал (бу-ма) с четирите главни чакри, край когото се спускат и двата странични (десния ро-ма и левия кян-ма). Започнете с бу-ма: представете си куха, перпендикулярно разположена цев, червена на цвят, но прозрачна и искряща. Този канал, както си спомняте, започва от темето и завършва в точката на четири пръста под пъпа. След това визуализирайте двата периферни канала, които се плъзват по мозъчната кора, преминават през отворите на ноздрите и се спускат надолу успоредно на бу-ма, за да се съединят с него в основата му. (Вж. фигура 4.1 в Глава IV).

След като си представите нагледно трите канала, ще включите в този образ и чакрите. Теменната трябва да изглежда като „колело с тридесет и две спици (т.е. по-малки ца)“, което чрез тях излъчва енергията си към вътрешността на черепа. Там ги пресрещат други шестнадесет „лъча“, изпращани нагоре от гръкляновата чакра. От сърдечната тръгват надолу още осем „вени“. Съответно от пъпната чакра се стрелват нагоре други шестдесет и четири. В тибетските текстове се говори за „две колела на колесница“, въртящи се около ок, т.е. централния канал, но този образ е доста непълен.

Ето че идва ред и на най-съществената визуализация в тумо, която вероятно ще изненада мнозина. Съгласно тибетските текстове, тайната на психичната „топлина“ се крие в „едната половина на А“.

В предишните упражнения визуализираните букви се използваха за прочистване на психичните канали. На съответния етап аз препоръчвах употребата на латиницата (или кирилицата), отчасти защото „екзотичните“ знаци на тибетската писменост биха създали допълнителни затруднения на западния читател и отчасти защото в случая бяха необходими спонтанни асоциации, които биха могли да породят само добре познати символи.

Сега обаче ситуацията е съвършено различна. Ясно е, че тук ни трябва точно определена форма, която може да ни предложи само „едната половина на тибетското А“, за която се смята, че оказва специфично (и изпитано на дело) въздействие върху психоенергийната система.

Нещата изглеждат странни само на пръв поглед. През 1949 г. един чешки радиоинженер, Карел Дърбал, успява да патентова изобретението си — малък картонен макет на Голямата пирамида в Гиза — след като открива, че с него може… да наточи бръснача си. Според автора на изобретението, самата форма на макета му позволявала да акумулира в себе си „естествена енергия“, която пък на свой ред влияела върху молекулярната структура на бръснача. Пирамидата фигурира и сред устройствата, създадени от руския изобретател Роберт Павлита, които също въздействат осезателно на околните тела благодарение единствено на своята форма.

Тибетското А изглежда така: tibetsko_a.png. Значи, „едната му половина“ ще е или pyrva_polovina.png, или pirva_polovina_1.png. Според Еванс-Уенц, тибетските мистици са използвали именно първия вариант, напомнящ арабската цифра 3, но нищо не ви пречи да поекспериментирате и с втория (напомнящ латинското V), за да прецените сами кой от двата ще ви свърши по-добра работа.

Но който и да изберете, трябва да го визуализирате точно върху онази точка, в която се съединяват трите ца — на четири пръста под пъпа. Очертанията му трябва да са с „дебелината на човешки косъм“, рижокафяви на цвят и „топли на пипане“, които сякаш леко се полюшват и потръпват. При движенията си тази форма издава едно леко пукане като „фитил на запалена свещ“.

След това визуализирайте тибетското хам — върху теменната чакра на върха на централния канал. Буквата изглежда така ham.png и трябва да е бяла на цвят, с капка нектар, увиснала от опашницата в най-долната и част.

Поемете дълбоко въздух, за да влеете жизнена енергия в левия и десния канал — те трябва да набъбнат пред очите ви, сякаш сте ги напомпали с въздух. Наблюдавайте как „силата“ прониква в средния канал и се спуска надолу, за да стигне до визуализираното, чиито размити и потрепващи контури постепенно се превръщат в ясно очертана форма, оцветена вече в червено. Когато издишвате, представете си, че въздухът излиза от бу-ма под формата на синкава струя.

Продължете с този тип дишане, съчетано с визуализация, докато го усвоите напълно — тоест, докато отделните елементи не започнат да изплуват в съзнанието ви сякаш от само себе си. След това можете да внесете и някои модификации, например, при вдишване в очертанията на „К“ да лумва огнено езиче, дълго около половин сантиметър.[7] Пламъчето трябва да сочи право нагоре и да е яркочервено на цвят, но и прозрачно. То ще примигва, сякаш се върти около оста си. При всяко вдишване ще се удължава с още половин сантиметър, така че след осмото върхът му ще докосва пъпната чакра. След още две пламъкът трябва да проникне и във всяко от венчелистчетата й.

Със следващите десет вдишвания и издишвания този имагинерен пламък трябва да се спусне в долната част на тялото ви, изпълвайки последователно корема, бедрата, коленете, пищялите, ходилата и пръстите на краката ви.

В рамките на още десет цикъла той трябва да се издигне нагоре, за да изпълни тялото ви до нивото на сърдечната чакра.

Със следващите десет трябва да стигне до гръкляновата чакра, а накрая — след нови десет — и до Хилядолистния лотос на теменната чакра.

Не сте забравили, предполагам, че вече сте асоциирали този психоенергиен център с тибетското хам ham.png. Щом стигне до чакрата, имагинерният огън ще преобрази символа в млечнобяла „лунна роса“, която ще изпълни чашката на лотоса.

Точно този „флуид“ е и ключът към тумо. Наблюдавайте го в съзнанието си, докато се стича от чашката на лотоса, за да изпълни последователно (и винаги в рамките на десет респираторни цикъла) гръкляновата, сърдечната и пъпната чакра, а накрая и цялото тяло.

И така, всички „трасета“ на тумо се покриват в рамките на 108 вдишвания и издишвания. За да овладеете този метод, в началото ще ви се наложи да изпълнявате целия комплекс от упражнения по шест пъти на денонощие (в идеалния случай би трябвало да спирате само за ядене и сън). Тези усилия обаче си струват. Ефектът ще се почувства само след месец. Белите ви дробове ще увеличат чувствително капацитета си, което ще ви позволи и да поемате по-големи количества от вселенската жизнена мощ. След това спокойно можете да сведете броя на процедурите до четири.

Етап III: Да включиш тумо

След като усвоите механизма на действие на тумо, не ви остава друго, освен да го „включите“, така както се включва всяка отоплителна система. Това пък може да стане по три начина. Най-простият е като вдишате дълбоко, така че въздухът да стигне до дъното на дробовете ви, и като стегнете диафрагмата си, за да изпъкне гръдният кош.

Другите два са следните:

Седнете с кръстосани нозе и обхванете с длани долната част на бедрата си. Раздвижете трикратно коремните мускули, първо в дясната част, след това в лявата, като торсът ви остава напълно неподвижен. (Ако имате опит с хатха йога, постарайте се мускулите ви да опишат „кръг“ около пъпа, първо по посока на часовниковата стрелка, след това в обратната. Изпълнете тази процедура три пъти.) „Разбъркайте“ съдържанието на стомаха си, като бързо раздвижвате мускулите му от горе на долу, след това се отръскайте като мокро куче. В същото време се повдигнете (както сте с кръстосани нозе) и после се отпуснете върху възглавницата — трябва да се получи лек рикошет. Повторете цялото упражнение три пъти и го завършете с още по-висок отскок.

Визуализирайте се като Ваджра-йогини, като трите основни канала, чакрите и символът трябва да се виждат съвършено ясно. Представете си, че в дланите и по петите ви греят слънца. Долепете длани и пети така, че слънцата да се слеят. Визуализирайте още едно слънце, този път в точката, в която се сливат трите ца — на четири пръста под пъпа. Сега потрийте една о друга дланите и петите си. От техните „слънца“ трябва да лумне пламък, който ще близне петото „слънце“ под пъпа, след това символа и накрая ще се разпростре из цялото тяло[8]. При всяко издишване визуализирайте психичната „топлина“, която изпълва целия свят.

Според тибетските текстове, ако съчетаете тази визуализационна серия с двадесет и един подскока с кръстосани нозе и изпълнявате редовно цялата процедура в продължение на седем дни, ще можете да издържате „почти на всякакъв студ“, облечени само с една тънка памучна репа.

Тестови упражнения

За да станете експерт по тумо, очевидно се изисква доста труд. Но можем ли още отсега да бъдем сигурни, че тези причудливи техники ще имат ефект? За щастие ефективността на тибетското тумо може — поне до известна степен — да бъде подложена на най-различни тестове, без да се налага да изпълнявате цялата програма, която току-що описах. Например, в някой по-студен ден можете да изпробвате следната визуализация: да си представите, че в областта на пъпа ви пламти огън. Образът трябва да бъде колкото се може по-жив и реалистичен, като същевременно отпускате цялото си тяло. От опит мога да ви уверя, че дори и това съвсем просто упражнение е достатъчно, за да предизвика усещане за топлина, колкото и „субективно“ да е то (вече обсъдихме този въпрос).

Ефектът ще е по-осезателен, ако съчетаете визуализацията с ритмично дишане. При моите експерименти най-добра работа вършеше тактът 2/4. (Впрочем той е типичен за западната езотерична традиция.) Става дума за следното: поемате въздух, като броите наум до четири, след това задръжте дъха си в продължение на два такта и издишайте, броейки отново до четири и т.н. в същия дух. Направете го няколко пъти, докато ритъмът не потръгне „от само себе си“, и тогава визуализирайте пламъка в пъпа си. Можете да изпробвате и друг вариант, като синхронизирате дишането си с ударите на сърцето. Това са двата основни ритъма на тялото и синхронизирането им повишава ефективността на визуалиацията.

Има и един опростен вариант на тумо-тренинг, който може би ще представлява интерес за онези, които не разполагат с достатъчно време, за да изпълнят цялата програма. За начало заемете една от двете медитативни пози — тази на Буда или сиддха-асана, за които вече стана дума. Започнете да дишате дълбоко през носа си, за да прочистите каналите му. Представете си, че издишвате надменността, гнева и похотта — изобщо всички негативни емоции, които се таят в душата ви — а на тяхно място вдишвате блаженството, мъдростта и духа на Буда.

Продължете в същия дух, докато не постигнете вътрешен покой, след което визуализирайте златен лотос в областта на пъпа си. Във вътрешността на лотоса трябва да блести тибетското хум, символизиращо жизнената мощ на божествата:

hum.png

Пред мисления ви взор този символ ще се преобрази във Ваджра-йогини (която описахме подробно в началото на тази глава), след което и вие ще се слеете с нея, само с едно усилие на въображението си. Когато го направите, трябва да си представите „едната половинка“ на А върху пъпната чакра и буквата хам върху теменната.

Започнете да дишате бавно и дълбоко, за да разпалите огъня в пъпа. Тези вдишвания и издишвания ще изпълняват функциите на „духало“ и постепенно пламъкът — в началото само една точица — ще става все по-голям и по-голям. След това пламъкът ще се стрелне нагоре по централния канал (бу-ма). В началото каналът ще изглежда като тънка тлееща нишка, която постепенно увеличава диаметъра си, за да стане колкото кутрето ви, после колкото ръката ви, а накрая ще се превърне в огнен стълб, издигащ се право нагоре и стигащ до темето ви. След това го изтласкайте от тялото си и изпълнете с него целия свят.

Задръжте за миг в съзнанието си образа на света, изпълнен с пламъци, след което повторете същата визуализация, но в обратен ред, така че пламъкът да се завърне в тялото ви и започне да се смалява, за да стане отново тънък като нишка, която накрая ще изчезне.

Е, този вариант едва ли ще ви превърне в експерти по тумо, но поне би могъл да ви убеди, че си струва да изпълните и цялата програма, ако искате да постигнете по-осезателни резултати.

Бележки

[1] В оригиналните текстове и по-специално Дордже-хилу е използвано санскритското понятие тила (сусам). Позволих си волността да предложа негов аналог, който е по-познат на западния читател. — Б.а.

[2] В оригиналния тибетски текст се казва, че трябва да си представиш една гласна в левия и една съгласна в десния канал, но от по-нататъшните инструкции става ясно, че в употреба влиза цялата азбука. А по-нататък пък става ясно, че може да се използва и всяка друга азбука, включително кирилица. — Б.пр.

[3] Evans-Wentz (1969). — Б.а.

[4] Това указание на пръв поглед изглежда безсмислено, но когато натрупате известен практически опит, ще разберете за какво става дума. — Б.а.

[5] Evans-Wentz (1969). — Б.а.

[6] В славянските езици връзката е повече от очевидна. — Б.пр.

[7] Мадам Давид-Неел цитира и тибетското определение, което може би ще ви улесни визуализацията ви: „кръгло като овча барабонка и също толкова голямо“. — Б.пр.

[8] На този етап може да станете свидетели на едно любопитно явление — „пламъкът“ да изплува пред вашия мислен взор, без всъщност да искате това, нещо, което за пореден път доказва тибетската теза за тясната връзка между психоенергийната система и визуалните образи в съзнанието ви. — Б.а.