Хърби Бренан
Окултният Тибет (12) (Тайни магически практики от Хималаите)

10
Вселената на сънищата

През 1999 г. Холивуд пусна по екраните Матрицата, един от най-забележителните филми, правени дотогава. В главната роля се вихреше Киану Рийвс, а самата творба бе рекламирана като „научнофантастичен трилър с елементи на екшън“. Основната идея обаче бе свързана с нещо, с което повечето тибетци отдавна са наясно.

Героят на Рийвс, Нео, си живее най-нормално в някакъв съвременен американски град до момента, в който научава, че неговият живот и всичко около него всъщност е една майсторски изпипана илюзия. Навремето е имало война между човечеството и едни мислещи машини, която е успяла да съсипе цялата планета преди машините да победят. Само че те се нуждаели от електроенергия и затова решили да използват остатъците от човечеството като биологични батерии. (Подобно на всички живи организми, човешкото тяло също произвежда такава енергия, макар и в минимални количества.)

За да си кротуват човеците и да не им създават проблеми, телата им били поставени на системи в специални контейнери, а мозъците им — свързани с една свръхкомплицирана компютърна програма, която трябвало да им създава илюзията, че продължават да водят нормално съществуване. Тъй като илюзията била вкарвана директно в мозъчната кора, сънуваният от тях свят (наричан Матрицата) бил възприеман от всички като физически реален, но се намирали и такива, наистина съвсем малко на брой, които с цената на неимоверни усилия успявали да прозрат какво се крие зад виртуалната фасада. Във филма има два момента, които представляват особен интерес за окултистите. Първо, илюзорният свят има своите правила, които не могат да бъдат нарушавани (подобно на физическите закони) — поне докато не прозреш, че твоята „реалност“ е всъщност илюзия. Но самото узнаване на факта, че си част от една изкусна матрица, не е достатъчно — трябва и да го почувстваш с цялото си същество, „телом и духом“. Това пък изисква доста сериозна подготовка. Само тогава ще можеш да изпълняваш и онези „чудесии“ от кунгфу филмите — да хващаш безпроблемно куршуми или да скачаш от небостъргачи.

Вторият момент е свързан с фабулата на филма. Киану Рийвс става част от една група, посветила се на разрушаването на матрицата, за да може човечеството да опознае истинската, макар и мрачна реалност, скрита зад нея. Но един от членовете й се оказва предател. Сключва сделка с машините, преминава в противниковия лагер и се бори за запазването на статуквото. Мотивите му са направо изумителни. Той просто предпочита уютното вегетиране в илюзорната матрица пред суровата реалност извън нея.

Ако сте прочели внимателно предходните глави, моментално ще откриете редица паралели. Тибетските будисти също вярват, че материалният свят около нас е само една илюзия, макар и поддържана не от машини, а от съзнанието. Също като героите от Матрицата, една малка част от тях се стремят да разсеят тази илюзия, а някои дори хранят надеждата, че някой ден цялото човечество ще осъзнае истината за света, в който си въобразява, че живее. Поучени от горчивия си опит, те също си дават сметка, че не е достатъчно само да повярваш, че светът е нереален — така нищо няма да промениш. За да се измъкнеш от своята естествена „матрица“, са нужни огромни усилия, а в случая и солидна йогистка школовка.

Но най-интересното от всичко е, че тибетските философи са намерили отговор и на един от най-мъчителните въпроси, с които се е сблъсквало човечеството: ако всичко е илюзия, то тогава какъв е смисълът на морала и коректното поведение? Отговорът обаче не е еднозначен. Първо, опитът показва, че „моралът“ и „коректното поведение“ са важни дотолкова, доколкото ни помагат да превъзмогнем илюзиите. Второ, тези от нас, които остават в тесните рамки на нереалния свят на сансара, нямат друг избор, освен да се подчиняват на неговите правила, също като онези, които не осъзнават наличието на матрицата, просто защото са принудени да функционират в рамките на нейната програма. Докато тази илюзия се поддържа, ние разполагаме и с известен избор — ако не друго, то поне да трупаме позитивна карма с идеята, че по този начин ще подобрим качеството на бъдещия си живот.

Тибетският чародей (или „черният“ маг) обаче прави още една крачка. Подобно на онзи герой от Матрицата, той предпочита (поне засега) илюзорния свят пред реалността отвъд него, но затова пък се заема да изучи обстойно неговия механизъм, за да може след време да върши и „чудеса“. Всъщност „вярата“ му се свежда до следното: щом целият свят е продукт на съзнанието, значи контролът върху съзнанието може да доведе и до контрол над околната среда. Онова, което съзнанието е сътворило, може да бъде и променяно — отново от съзнанието.

Колкото и парадоксално да звучат подобни идеи, все пак си струва да се запитаме откъде са дошли. А щом сме се заели с тази тема, нека зададем и следния въпрос: откъде тибетските мистици са получили толкова подробна информация за отвъдните междинни състояния (бардо) и онази фина психоенергия, която стои в основата на практики като лун-гом и тумо. Отговорът се крие в тяхната национална история. Днес тибетците — с право или не — се ползват с репутацията на най-благородната и духовно еволюирала нация в света. Но това далеч невинаги е било така. В продължение на столетия Тибет е раждал пълководци, които се нареждат сред най-бруталните и агресивни представители на това съсловие в Азия. Китайската анексия на Тибет през 1950 г. може да се приеме и като ответна реакция на многократните тибетски инвазии в Китай в по-далечното минало.

Всичко това обаче се променя с идването на будизма. По една или друга причина възвишената философия на принц Гаутама докосва една чувствителна струна в тибетската душа. Неговата основна повеля — да се трудиш усърдно за собственото си спасение — намира изключително радушен отклик в Тибет. Цели поколения лами, мистици, отшелници и магьосници се заемат с едно мащабно изследване на човешкото съзнание, нямащо паралел в останалия свят. Всичко се свежда до личния опит и тръгвайки от тази теза, тези хора се превръщат в истински „психонавти“, изследващи най-дълбоките пластове на вътрешната вселена.

Сред най-интригуващите средства, с които са боравели, е и т.нар. йога на сънуването (или на сънното състояние, на тибетски — милам). Вярно е, че повечето от нас смятат, че рядко сънуват (ако изобщо го правят), но тази им представа, подобно на много други, е илюзорна. Всъщност всеки сънува — в това число бозайниците, птиците и дори някои влечуги — и то всяка нощ, освен ако не е със силна треска. Проблемът е, че не всеки си спомня сънищата. А това означава, че забравяме една доста съществена част от живота си — имайте предвид, че в периода между десетата и шейсет и петата ви година близо една четвърт от съня ви преминава под знака на сънищата. Ако сте по-възрастен или по-млад, сънищата заемат още по-голяма част.

През последното двадесетилетие бяха проведени доста научни изследвания в тази сфера. За целта се набираха доброволци, за да спят (и сънуват) в лабораторни условия, което ще рече да бъдат свързани чрез проводници с най-различни монитори, отчитащи биотоковете в мозъка им, кръвното налягане, пулса и т.н. Условията не са от най-идиличните. От време на време ги поступват, заливат ги с вода или им пускат силна музика — просто да видят какво ще се случи. Онова, което наистина се случва в „типичния“ сън, е следното: първо има един преходен стадий между будното и сънното състояние. Мисълта ти започва да тече по-мудно и реагираш по-слабо на външните дразнители. Това състояние се нарича хипнагогическо и в него човек става податлив на халюцинаторни възприятия и други „пси“-феномени.

След около пет минути спящият навлиза във втория стадий от цикъла на съня и на електроенцефалограмата (ЕЕГ) му се появяват т.нар. „вретена“, при което се регистрират и по-резки колебания.

Идва ред и на третия стадий, т.нар. делта-сън. Колебанията на биотоковете забавят ритъма си, но са с по-голяма амплитуда в сравнение с двата предишни етапа. После обикновено следва краткотрайно завръщане на стадий № 2.

Ето че в този момент, около час и половина след заспиването, се стига и до т.нар. РЕМ-фаза. Явлението е открито през 1953 г., когато уредите на учените засичат едни по-специфични „бързи движения на очите“ (Rapid Eye Movements) под затворените клепачи на спящите, което води и до промяна в колебанията на биотоковете. Странното е, че те сега са същите, както в обичайното будно състояние. Ако бъдат събудени по време на РЕМ-фазата, в двадесет от двадесет и седем случая доброволците съобщават, че са сънували ярки и впечатляващи сънища. (За сравнение, само четирима от общо двадесет и тримата участници в експеримента си спомнят, че са сънували, когато са били събудени на някоя от другите фази.) Учените стигат до извода, че има връзка между РЕМ и сънуването, нещо, което днес се потвърждава напълно от хилядите експериментални изследвания.

(Горното не означава, че вие спите само на РЕМ-фазата. Изследванията показват, че ярките и изпълнени с образи сънища са свързани с „бързи движения на очите“ през около 80% от времето. Но дори и без да са достигали РЕМ, немалка част от събудените — между 30 и 50% — съобщават за неща от рода на сънищата. Но тъй като според самите тях тази дейност наподобява мисленето и будното състояние, може би ще е по-удачно, ако определим преживяванията им не като „сънуване“ в общоприетия смисъл на думата, а по-скоро като „сънна ментация“ или „спящо съзнание“, колкото и парадоксално да звучат тези дефиниции.)^[1]

По време на „съновиденията“ дейността на мозъка ви няма нищо общо с тази на останалите стадии от цикъла на съня. В много отношения той се „държи“ така, сякаш сте будни. В този момент мускулите ви са напълно отпуснати. Обикновено първият ви сън за нощта трае от пет до десет минути, след което се връщате за малко на стадий № 2 — онзи с „вретената“ — преди да потънете в още един кратък сън. Това редуване на стадий № 2 и същинско сънуване се повтаря през интервали от седемдесет до деветдесет минути през цялата нощ.

Ако сте в добра кондиция, би трябвало да сънувате три-четири пъти на нощ. Продължителността им постепенно нараства и към края на нощта спящият предимно сънува. През това време в организма ви протичат най-различни химически реакции и се променя нивото на хормоните. Температурата на мозъка се покачва, а дишането се учестява. Впрочем сънищата винаги са цветни, но обикновено стават черно-бели, когато си ги припомните.

Външните дразнители като напръскването с вода не могат да „навяват“ сънища, но често се включват като компоненти във вече започналия сън. Повечето дроги, включително и алкохолът, потискат сънуването. След периоди, през които сте сънували все по-рядко, обикновено се стига до компенсаторни реакции и вие сънувате много по-често от всякога. Самото сънуване явно е биологическа потребност. Ако е бил лишен от него за по-продължително време, човек започва да проявява признаци на психоза.

Ние обаче не сънуваме със същото темпо през целия си живот. С възрастта времето, през което сънуваме, намалява с близо Ул. След 65-ата година то започва леко да се увеличава, но никога не достига нивото от детството.

Западните неврофизиолози са склонни да тълкуват сънуването като една повече или по-малко „спорадична стимулация“ на мозъчната кора, идваща от онази част на гръбначния мозък, известна като pontine tegmentum. Тоест самото сънуване според тях се свежда до „усилията“ на главните центрове да „осмислят“ откъслечната информация, постъпваща в мозъка, докато спим.

Други изследователи сравняват този процес с компютърна програма, чиято функция е да интегрира новите преживявания към предишните, вече съхранени като спомени. Има и такива, които обясняват сънищата с опитите на мозъка да коригира влошената и разпадаща се връзка между своите клетки.

Но всички тези идеи са от по-ново време и са свързани със стремителното развитие на технологиите. В древността повечето хора са смятали, че сънищата им се изпращат от боговете и от тях може да се черпи всякаква информация — да се предсказва бъдещето, да се лекуват болести и т.н. Ето защо нашите предци са гледали много сериозно на сънищата. От Библията знаем за големия глад в Египет, предсказан в съня на фараона, който единствен Йосиф успял да разтълкува (Бит. 40–41 гл.) (Древните египтяни са създали цяла система за тълкуване на сънищата, както става ясно от един папирус от колекцията на Честър Бийти, датиращ отпреди четири хилядолетия.) Жената на Пилат го посъветвала да не прави нищо на Иисус, защото „насъне“ била пострадала много заради Него (Мат. 27:19). Цецилия, дъщерята на римския консул Цецилий Метел, сънувала сън, с който баща й успял да убеди сената да бъде издигнат отново храмът на Юнона Соспита („Спасителката“). Император Марциан видял в съня си, че лъкът на хунския предводител Атила се счупил — оказало се, че, в същата нощ е умрял самият Атила. Плутарх ни съобщава, че император Август бил предупреден в съня си да не спи точно тази нощ в шатрата си и той се преместил, въпреки че бил тежко болен. Само след няколко часа ложето му било пронизано от мечовете на враговете му. Крез видял на сън убийството на собствения си син. Калпурния се опитала да предупреди съпруга си Юлий Цезар за готвеното срещу него покушение, именно защото й се явил „лош сън“.

Но подобни сънища не навестяват само силните на деня. Цицерон разказва за двама аркадийци, които пътували заедно, но отседнали на различни места през нощта — единият в странноприемница, а другият в частен дом. Този, който нощувал в къщата, сънувал, че приятелят му се нуждае от помощ. Стреснал се и скочил от леглото, но като се окопитил, решил, че не бива да приема на сериозно съня и пак си легнал да спи. Лошият сън обаче отново го споходил. Този път неговият приятел му казал, че вече е убит, а тялото му е скрито в една каруца и засипано с тор. Цицерон твърди, че после наистина открили трупа в една каруца с тор.

Колкото и неубедителни и изсмукани от пръстите да изглеждат тези истории, би трябвало да гледаме на тях със същата „сериозност“, както и на теорията за спорадичното стимулиране на мозъчната кора. В статия, публикувана в списанието на Американското дружество за психични изследвания, д-р Мери С. Стоуел пише, че е анализирала 51 случая на „пророчески сън“ и данните в тридесет и седем от тях се потвърдили при проверката — което пък, поне според нея, изключвало възможността за случайни съвпадения. Например, една дама сънувала самолетна катастрофа на точно определено място и на сутринта разказала съня си на своя съпруг. Двамата започнали да следят вестниците и след някоя и друга седмица се натъкнали на съобщение за самолетна катастрофа на абсолютно същото място, което тя видяла в съня си.^[2]

Но дори и лишени от „пророчески елемент“, сънищата очевидно принасят много по-голяма полза, отколкото човек би могъл да очаква от случайното гръмване на някой бушон в централната нервна система. През 1948 г. например американският антрополог д-р Килтън Стюарт публикува своя труд Една малайска теория за сънищата (Kilton Stewart, Dream Theory in Malaya), в който описва срещата си през 1935 г. със сеноите, една народност на Малайския полуостров.

Впрочем сеноите живеят и по източното крайбрежие на индонезийския остров Суматра. Днес са останали около 18 000 от тях, които съчетават отглеждането на ориз и маниока със събирането на плодове и лов, в който важна функция изпълняват духателните тръби (сарбакани) с отровни стрели. Става дума за една примитивна култура, която не познава металообработването и дори плетенето (ако изключим кошничарството), но д-р Стюарт твърди, че те са създали толкова сложна психологическа система, че човек започва да си мисли за извънземни пришълци и други подобни… Авторът обяснява с тези завидни психологически познания и факта, че от два века тежките престъпления и душевните заболявания били рядкост сред сеноите.

(Тези хора не познавали и войната, но последното се дължало най-вече на страховитата им репутация на народ от магьосници. Всъщност самите сенои не изпълнявали деструктивни магически актове, но затова пък били успели да убедят всичките си съседи, че владеят това изкуство и никой не смеел да ги закача. Вътрешната стабилност на тяхната култура пък била гаранция, че и те няма да нападнат никого.)

Ако съдим по изложението на д-р Стюарт, тази система се основава на идеята, че всеки от нас сътворява в съзнанието си персонификации на външния свят като част от своето адаптиране към действителността. Някои образи обаче влизат в противоречие не само със собствените ни убеждения, но и помежду си. Когато бъдат интернализирани, тези психични конструкти водят до агресивно поведение, насочено или към самите нас, или към околните.

Сънищата ни дават възможност да подходим директно към тези психични реалии. Наситените с агресия персонификации най-често приемат облика на други хора, животни, кошмарни чудовища и т.н. Ако ги оставим да се вихрят на воля, те обсебват съзнанието ни и обуславят бъдещото ни поведение, което почти неизбежно добива антисоциален и деструктивен характер. Тези образи се „дисоциират“ от централната личност и предизвикват пристъпи на емоционално напрежение и мускулни спазми. Само че сеноите не ги оставят на мира. Използвайки за основа прозренията на своите шамани, наричани тохати, те отдавна са създали система за тълкуване на сънищата, благодарение на която въпросните психични „двойници“ могат да бъдат пренасочвани и реорганизирани по такъв начин, че да започнат да служат на личността, вместо да й противоборстват.

Според Стюарт, сеноите са убедени, че абсолютно всеки от нас може да се справи и в крайна сметка да се възползва от тези проявления на ониричната вселена. На базата на дълголетния си опит те са стигнали до извода, че добронамереността, която демонстрираме към околните в будно състояние, ни гарантира и помощта на техните „образи“, когато сънуваме. Идеалът на сеноите е пълният контрол над собствения ни духовен (т.е. сънуван) свят — нещо, което ни дава право да изискваме помощ и сътрудничество от „всеки“, когото срещнем „там“.

Макар и само тохатите да са специалисти по трансовете — подобно на шаманите в много други култури, с тълкуване на сънищата може да се занимава всеки член на племето. По този начин то се превръща в обичаен компонент на местния обреден живот. Стюарт описва закуската в едно типично сенойско семейство, която протича досущ като психотерапевтичен сеанс. Децата са насърчавани да разказват сънищата си, които са сънували през изтеклата нощ. Бащата и по-големите братя (анализът на сънищата явно е прерогатив на мъжете) ги изслушват внимателно, обясняват естеството на всеки сън и дават ценни съвети. Тези семейни сеанси се редуват с по-официалните племенни съвети, също свиквани ежедневно, на които цялата общност обсъжда сънищата на възрастните и по-големите деца.

Като пример за сенойски анализ Стюарт дава тълкуването на един познат на всички ни кошмар — сънят, в който пропадаш в бездна. Ако някое сенойско момче разкаже за такъв сън, думите му ще бъдат посрещнати едва ли не с аплодисменти и възрастните ще го уверят, че това е един от най-хубавите сънища, които могат да го навестят. После ще го попитат къде е паднало и какво е намерило „там“.

Ако, което е и най-вероятно, детето отговори, че сънят изобщо не му се е сторил „хубав“ и то се е събудило в паника още преди да се озове където и да било, бащата-психоаналитик ще му обясни, че събуждането и особено страхът са били „грешка“. Всичко, което се случва на сън, се случва с определена цел, макар и тя да не ти става ясна, докато спиш. Падането е най-бързият начин да осъществиш контакт с духовния свят, така че то само по себе си е своеобразно пътешествие към извора на онази духовна мощ, която всъщност го е предизвикала. Детето естествено ще се ококори в почуда, но таткото търпеливо и компетентно ще му обясни, че „падащите духове“ го обичат и по този начин просто се опитват да го поканят в своята страна. Ако следващия път запази самообладание и не се събуди, ще успее и да се срещне с тях.

„Падащите духове“ сигурно ще му сторят страшни, но той трябва да прояви воля и да устои докрай. Не бива да се стряска дори и ако „умре“ в съня си — това просто означава, че вече започва да черпи от силата на другия свят, която всъщност си е негова, но се е обърнала срещу него, за да го „изпита“.

Колкото и екзотично да ни звучи тази „терминология“, прецизността на анализа е наистина удивителна. Д-р Стюарт пояснява, че с течение на времето тази комбинация от социално взаимодействие, поощрение и съвет дава ефект и страхът на детето се заменя с радост от самото „летене“. Първоначалната тревожност се трансформира в удоволствие.

В същата книга д-р Стюарт се опитва да обясни смисъла на един такъв подход към сънищата, като споделя и някои интересни свои наблюдения. Благодарение на този метод децата разбират, че те все още са „социално приемливи“, независимо че са разкрили най-съкровените си страхове. Дава им възможност да поемат лична отговорност за своите емоции. Освобождава енергията, натрупана в образите от сънищата им. Показва им нагледно как тревожността може да блокира съзидателността. И най-важното, може да насочи импулсивната агресивност в руслото на социално приемливото поведение — именно затова сеноите съумяват от толкова време насам да избегнат престъпленията и конфликтите в рамките на своята общност.

Ако следваме изложението на Стюарт, цялата система за тълкуване на сънищата може да бъде обобщена така:

В сънищата трябва винаги да посрещаш открито опасността и да се стремиш да я преодолееш. Ако се окаже, че това не е по силите ти, повикай на помощ близките си, но не се предавай и продължи да се бориш сам, докато дойдат и те. В съня става ясно кой ти е истински приятел — той никога няма да ти причини зло или да ти откаже помощ. Но ако все пак „приятел“ те нападне в съня ти, знай, че това всъщност не е той, а някой дух, който използва неговия облик като маска, за да те заблуди. (Но пък когато се събудиш, направи всичко възможно да заздравиш приятелството си с този човек, така че духът да не може да развали отношенията ви.) Никога не бягай от опасността; ако е необходимо, приеми боя с открито лице. Имай предвид, че силата на твоите врагове е всъщност и твоя сила — те просто са я похитили, така че колкото по-силен е противникът, толкова по-силен ще си и ти. Успееш ли да повалиш и „убиеш“ враг по време на сън, духът му след това винаги ще се явява като твой слуга или съюзник. Враговете в съня са страшни само дотогава, докато не поемеш нещата в свои ръце.

Ако нещо в съня ти доставя удоволствие, хич не се стеснявай, ами се възползвай от открилата се възможност — все ще ти остане хубав спомен, който да споделиш с близките си, а може да се окаже от полза и за цялото общество. Например, ако ти доставя удоволствие да летиш, продължавай да летиш, докато не стигнеш до крайната цел. Срещни се с хората (или съществата), които живеят „там“, и опознай тяхната поезия, музика, изкуство — изобщо всичко, което би могло да е от полза за теб и/или хората, с които общуваш, когато си буден. Ако удоволствието е сексуално, стигни до оргазъм, а после помоли възлюбения (или възлюбената си) от съня да те научи на някоя поема, песен, танц или нещо друго, чрез което би могъл да предадеш красотата на тази среща и на своите близки. (Направиш ли това, ще можеш да бъдеш и сигурен, че никой „имагинерен любовник“ няма да похити любовта ти, полагаща се на някой от твоето обичайно обкръжение.) Не се стряскай, ако става дума за инцест и други забранени сексуални контакти: любовниците от сънищата обикновено се крият зад познати и вдъхващи спокойствие маски. Не бива да се притесняваш от сексуалните сънища — те показват, че духовете от твоята емоционална вселена са благосклонно настроени към теб.

Ако в съня си нараниш свой близък и дори само му откажеш услуга, нека първата ти работа, когато се събудиш, е да отидеш при него, за да му засвидетелстваш добрите си чувства и да се осведомиш дали не се нуждае от нещо. (Сеноите смятат, че злите духове могат да приемат облика на твой близък само ако са усетили, че вече си охладнял към него.)

Постигай положителни резултати, като превръщаш отрицателния опит в неговата противоположност. Например, ако в съня си пропадаш, превърни падането в летене. Разбери къде искат духовете да отидеш. Изучи новата обстановка и си взимай бележки за всичко. Действай на същия принцип и когато си буден. Не пропускай стойностните неща и се стреми да извличаш полза от неприятните.

Тази система заинтригува цяло поколение американци, но самата книга на Стюарт възбуди ожесточени спорове. Един от критиците твърдеше например че сеноите дори не закусвали, камо ли пък да провеждат психотерапевтични сеанси по време на закуска… Но каквато и да е истината, едва ли подлежи на съмнение фактът, че сънищата могат да бъдат използвани по много по-градивен начин.

Мари Жан Антоан Никола дьо Карита, маркиз дьо Кондорсе — зад всички тези имена се крие френски философ и просветител от XVIII в. — е мислел и пишел с много по-голяма лекота в съня си, отколкото когато бил буден. Неговият съвременник, италианският цигулар Джузепе Тар дини чул за първи път своята Дяволска соната по време на сън и просто я нанесъл в партитурите, когато се събудил. По абсолютно същия начин и английският поет Самюъл Тейлър Коулридж сътворил своя шедьовър Кубла хан, но когато се заел да го препише „на чисто“, бил прекъснат от свой гост и после така и не успял да си спомни финала на поемата от съня. Византийският богослов Генадий Константинополски се убедил в безсмъртието на душата си, след като разговарял в съня си с някакво „привидение“.

Американецът Елиас Хоу от Спенсър, Масачузетс, разрешава в съня си една сложна дилема, свързана със замислената от него шевна машина. През 1846 г. той е един от малцината изобретатели, дръзнали да се заемат с този проблем. Не постига особени успехи, докато е буден, но ето че една нощ сънува, че е пленен от канибали и сложен в огромен казан. Докато людоедите танцували около казана, той забелязал, че остриетата на копията, които те ритмично размахвали, са пробити и така разбрал какво всъщност трябва да промени, за да заработи прототипът на неговата шевна машина. Подобно преживяване има и великият немски химик Аугуст Кекуле, докато се опитва да разгадае структурата на бензиновата молекула. Присънва му се змия, захапала собствената си опашка, от което веднага му става ясно как трябва да изглежда и самата формула.

През 1940 г., когато в Европа бушува Втората световна война, британският електроинженер Д. Б. Паркинсън е включен в екип, на който пък е възложено разработването на специален потенциометър за телефони. Макар и Паркинсън да работи в цивилния сектор и задачата му на пръв поглед да няма нищо общо с военните, една нощ той сънува, че се намира на континента и наблюдава изпробването на ново противовъздушно оръдие на съюзниците. Оръдието се оказва невероятно ефикасно — с всеки изстрел сваля по един германски самолет. След няколко изстрела един от артилеристите махва на Паркинсън да отиде при тях. Щом се приближава, той забелязва, че на оръдието е монтиран същия телефонен потенциометър, над който работи в момента. Ето как в резултат на един сън се е появила и артилерийската бусола И9. Впоследствие тя е използвана с огромен успех срещу немската авиация.

Тези няколко примера за спонтанни открития, осъществени по време на сън, са само върхът на айсберга. Засега малцина са тези, които целенасочено използват собствените си сънища, както постъпват сеноите от разказа на д-р Килтън Стюарт. Те, разбира се, преминават и съответната подготовка, която е неотменна част от тяхната култура, но рядко е била обсъждана в научната литература. Техниката, която имам предвид, стана известна като „осъзнато сънуване“ (lucid dreaming).