Хърби Бренан
Окултният Тибет (2) (Тайни магически практики от Хималаите)

Въведение
Няколко думи за тибетския език

През 1956 г. китайските власти сформират 12-членна комисия, за да бъде веднъж завинаги разрешен „проблемът“ с тибетския език. Нашествениците са се сблъскали с една знакова система, в която — представете си! — липсват думи за жизненоважни понятия като „камион“, „самолет“, „електрически генератор“ или „атомна бомба“, но затова пък гъмжи от най-различни термини, свързани с такива щекотливи теми като медитацията и транса.

Нещата допълнително се усложняват, когато китайците правят още едно потресаващо откритие: в този език като че ли няма родови понятия. Тибетците могат, например, да говорят за „топола“, „смърч“ или „върба“, но в езика им няма дума за обхващащото всички тях понятие „дърво“.

Ситуацията още повече се усложнява покрай многообразието от езикови структури. За китайското ухо езикът, говорен в манастирите, звучи доста по-различно от простонародната реч. Езикът в дворцовите среди е изпъстрен с куртоазни фрази и фини нюанси, отразяващи сложната йерархична система. Огромна бездна зее между писмения тибетски, който очевидно е богослужебен език, и говоримия, който, както можем да предположим, има отношение към далеч по-светски теми. За капак има и регионални различия в произношението. Ако приемем, че писмената форма най-често отразява онзи етап на езика, характерен за VII в., когато е създадена и тибетската азбука, то тогава „най-близо до извора“ са диалектите на Западен Тибет и Кхам (на изток), докато тези в Централен Тибет и столицата Лхаса демонстрират широк спектър от модификации.

Било е ясно, че трябва да се направи нещо по въпроса. Китайците се заемат да създадат „стандартен тибетски“, основаващ се на лхаския диалект. След двадесетина години стигат до извода, че напредват твърде „бавно“, но все пак запазват оптимизма си — рано или късно населението ще приеме с отворени обятия новите езикови норми (естествено, ако преди това са одобрени от Партията и правителството).

Но проблемите, с които се сблъскват китайците, важат и за западните учени. Както много добре знаем, тибетският и английският не използват обща азбука, което ще рече, че всяка транслитерация (на латиница) на тибетските понятия по принцип е приблизителна. Поради това, но най-вече заради диалектните различия в самия Тибет, съществуват най-различни и нерядко драстично разминаващи се начини за транслитерация. Например, форми като Lying и Ling всъщност предават едно и също понятие, звучащо като лин.

В тази книга съм се старал да опростя максимално предаването на тибетските термини, но дори и този подход крие доста уловки. Приложеното по-долу кратко (но и твърде повърхностно) описание на тибетското произношение може би ще помогне на читателите да избегнат най-коварните от тях.

Съчетанието тх обикновено не се произнася като отделна фонема, както английското „th“ в думи като three, though, throw и т.н. Вместо това то се разчленява на два звука — „т“ и „х“, както в hot-house. Същото важи и за произношението на „ph“ (пх), „dh“ (дх), „kh“ (кх) и „jh“ (джх).

Тибетското „ч“ звучи като английското „ch“ в child (макар и нерядко да се предава с латинското „c“). За съчетанието „ch“ (чх) важат поясненията от предния абзац и то се произнася като в английското match-head, фонемата дж (j) съвпада с английската „j“ в joke. В транслитерациите често се среща съчетанието „ts“, което е особено характерно за тибетския език — произнася се „тс“ (като в sights), но и като „ц“; „tsh“ — като „тех“ (цх); „z“ обикновено се произнася като „з“ (както е в zero), но може да прозвучи и като френското „j“ в bonjour. (Ето защо в някои транслитерационни системи се използват и диакритични знаци.)

Когато понятието започва с група от две или три съгласни от рода на gSang (сан, „тайна“) или hKhor-lo (корло, „колело“), първата, примерно „b“, „d“, „g“, „h“, „l“, „t“ или „s“, не се произнася. Същото важи и когато думата завършва с d, I и s, но затова пък те променят предходните гласни, с изключение на „i“ и „e“.

Накрая, добавянето на „у“ към „b“, „m“, „p“ или „ph“ променя произношението им. Съчетанието „by“ се чете по същия начин, като „j“ (дж); ту се превръща в меко „н“ (като в „каньон“); ру звучи като английското ch (ч) в church; „phy“ обаче се разделя на „ch“ (ч) „nh“ (х), както в church-hall.