Хърби Бренан
Окултният Тибет (6) (Тайни магически практики от Хималаите)

4
Фините енергии

Един от постулатите на тибетската медицина гласи, че всеки ембрион изгражда в себе си сложна енергийна система още през първите осем седмици в майчината утроба. Най-напред се появяват трите основни канала (ца) на жизнената енергия^[1]. Централният (бу-ма) започва от областта на темето, точно под меката част на черепа, и се спуска по гръбнака, за да завърши в една точка на четири пръста под пъпа. Десният (ро-ма) се отклонява от централния в областта между веждите, след което се спуска успоредно с него, за да се съединят отново точно под пъпа. Левият канал (кян-ма) е огледално отражение на десния, но от другата страна на централната вертикала.

Макар и разположението му да съответства на гръбначния стълб, централният енергиен канал, както и другите два, не е физическа реалност и е недостъпен за нормалното човешко зрение. Тибетците обаче смятат, че хората, развили съответните сетива, т.е. „ясновидците“, могат да ги съзерцават и с течение на времето дори са им съставили подробни описания. Централният например е кух и излъчва синя луминесцентна светлина, а диаметърът му е като на стрела (т.е. около четвърт инч или половин сантиметър). Страничните са по-тънки, но също кухи и луминесцентни. Цветът им зависи от пола на детето. Ако е момче, десният е бял, а левият — червен, и обратното, ако е момиче.

Щом тези три канала се появят в ембриона, започват да се оформят и по-малки ца, за да изградят мрежа, която постепенно покрива цялото тяло. Според някои източници, общият сбор на разклоненията достига 72 000, но тази „бройка“ е по-скоро символична и би следвало да се тълкува просто като „голямо количество“.^[2]

Във визуализациите основните канали най-често се появяват като три успоредни прави, но това се прави само за удобство. Всъщност страничните се преплитат с централния в някои важни точки. Там са разположени и енергийните центрове, които тибетците наричат корло, понятие, обикновено превеждан като „колело“ и съответстващо на добре познатото ни чакра. То също означава „колело“ (на санскрит) и отдавна е навлязло в западната терминология — с него се определят специфичните и последователни „завихряния“ в човешката аура, през които минава и се преобразува универсалната жизнена енергия (прана), за да се разсее след това из цялото тяло.

Чакрите се споменават за първи път в йогистката книжнина на индуизма. Системата е усвоена и в основните направления на будизма, след което е подложена на допълнителни модификации в тибетската ламаистка практика. Това обяснява и разликите между описанията на самите чакри, но в случая става дума не за противоречия, а по-скоро за различни подходи и акценти.

Съществуват може би стотици „второстепенни“ чакри, но в стандартната индуистка система главните центрове са само няколко (най-често шест плюс още един на темето). Те са разположени по централната права, съвпадаща с гръбначния стълб. Двата странични канала, ро-ма икян-ма, за които споменахме, се увиват около тях, без обаче да ги пресичат.

Макар и западната биология да отрича чакрите, все повече учени са склонни да приемат, че те наистина съществуват. Един от тях, японецът Хироши Мотояма, решава да провери йогистките идеи в експериментални условия. Той се заема да измери нивото на енергията, пораждаща се в точно определени зони на човешкото тяло. За целта участниците в експериментите влизат в оловен контейнер, който ги изолира от външните влияния. Мотояма установява, че на местата, където според традицията са разположени чакрите, се освобождава една специфична високочестотна енергия. По-същественото е, че когато участниците с известен опит в медитацията са помолени да „отворят“ точно определена чакра (което обикновено става чрез визуализация), в съответната зона се наблюдава чувствително покачване на нивото на енергията. Любопитното е, че когато една дама прави това, фотоелектронната клетка регистрира и чувствително покачване на светлинните нива.^[3]

За да разберем в какво се състои тибетската система, трябва първо това да се запознаем с оригиналната — индуистка — идея за седемте основни чакри. Според хора, развили съответните сетива, всяка от тях прилича на многоцветно колело със спици или, казано по-поетично, на лотосов цвят. Наблюдателят остава с впечатлението, че те се движат и поточно се въртят около оста си. Впоследствие тези впечатления са обобщени и систематизирани в стройно учение, според което всяка чакра има свой доминиращ цвят, определен брой „венчелистчета“ и скорост на въртене (или на енергийните вибрации). Върху изброените фактори влияе и здравният статус на индивида. При заболяване чакрите се „замъгляват“, а въртенето им се забавя или става спорадично.

С течение на времето йогите, работещи с чакрите, са изградили и съответните асоциации, свързани с всяка от тях. Те включват специфични звуци, геометрични фигури, елементи и дори букви от азбуката. Таблица 4.1 съдържа основната информация за чакрите според оригиналните индийски източници.

Този начин на поднасяне на информацията определено върши работа, но страда от някои неизбежни ограничения. Например, да кажеш, че муладхара-чакра контролира външните гениталии, означава да игнорираш останалите й функции, които не са никак маловажни. Чрез връзката си с кръстни я сплит на централната нервна система този център контролира и долните крайници. Ако продължим нагоре през останалите чакри, ще видим, че влиянието на всяка от тях става все по-разностранно.

Свадхищхана-чакра (разположена в областта на таза и по-точно върху половите органи) влияе на пикочния мехур, вътрешностите в долната част на корема, пикочния канал и отделителната система.

Манипура (в областта на слънчевия сплит) влияе на стомаха, вътрешностите в горната част на корема, жлъчния и пикочния мехур, жлъчните канали, семенните канали на мъжа, черния дроб, бъбреците и гръбнака. Подобно на кръстната чакра, също оказва влияние на пикочния канал.

Анахата (в сърдечната област) влияе на сърцето и до известна степен на белите дробове, което ще рече и съставките на кръвта и кръвообращението.

Вишуддха (в гърлото) влияе най-вече на белите дробове и дихателната система като цяло, но контролира и горните крайници.

Междувеждната аджна контролира сетивата и е свързана по-специално с очите, ушите, носа, езика и кожата.

Теменната сахасрара е може би най-разностранна от всички. Смята се, че универсалната жизнена енергия (прана) прониква в тялото именно през тази чакра и след това потича надолу към останалите, всяка от които я преобразува в типа енергия, необходим за индивидуалните й функции. Самата тя е от по-различен порядък в сравнение с другите — тази чакра съществува в едно по-висше измерение на реалността и изгражда връзката с космическото съзнание. В чисто физически план нейните връзки с мозъка и съзнанието й позволяват да упражнява пряк или непряк контрол върху всяка телесна функция.

„Звуците“, дадени в таблицата, са, така да се каже, „основните“ или „централни“ биджа-мантри на всяка чакра, състоящи се от по една сричка. Споменахме, че самите чакри се визуализират като лотосови цветове, всеки с различен брой венчелистчета. Всяко венчелистче също е свързано с определен звук. Например, шестлистният лотос на свадхищхана има за своя биджа-мантра сричката вам, но всяко венчелистче (т.е. енергиен поток) произвежда собствен „обертон“: (шм, бхам, мам, ям, рам и лам. Със своите 972 енергийни потока теменната сахасрара представя всъщност безкрайност) разнообразие, пораждащо се при взаимодействието на всички обертонове, произвеждани от венчелистчетата на останалите чакри.^[4]

Наред с тези основни функции, всеки енергиен център се асоциира и с определени божества и животни. Основната характеристика на сърдечната чакра например е движението, а това обяснява и избора на елена за неин символ, тъй като качеството, с което най-често свързваме това животно, е бързината.

Освен с физически процеси и символи, всяка чакра е свързана и с определен поведенчески модел и състояние на съзнанието. Муладхара стои в основата на инстинкта за самосъхранение и на всичко онова, което бихме определили (без да влагаме каквито и да е негативни конотации) като животинска природа. Свадхищхана влияе на общото състояние на организма. Манипура е свързана с емоциите като цяло и много често се оказва важен фактор за постигане на трансови, „медиумистични“ състояния. Анахата се асоциира с по-възвишените чувства като безкористната обич. Вишуддха има отношение към ефективната комуникация, творческите способности, и — колкото и странно да звучи — някои състояния на „разширено“ съзнание. Аджна е свързана с проницателността, интуицията, психичните сили и озарението. Сахасрара показва постигнатото от индивида ниво на духовна еволюция. Вече споменахме, че е свързана с космическото съзнание и най-висшите стадии на просветлението.

Предполагам, вече сте се убедили, че индийската система е доста комплексна. Същото важи и за тибетската. Като изключим терминологията, най-очевидното различие между двете е това, че тибетците боравят само с пет главни чакри, вместо индийските седем. В Тибет коренната чакра е известна като сан-на („Тайното място“) и съвместява функциите и характеристиките на муладхара и свадхищхана от класическата йога. „Тайното място“ има отношение най-вече към възпроизводителния процес, докато храносмилателните и отделителните функции се свързват по-скоро с горната чакра, тази върху слънчевия сплит.

На срещуположния край също се наблюдават различия — теменната и междувеждната чакра са обединени в общ енергиен център, наречен хаб-стон, или „Хилядолистният лотос“. Тази модификация сама по себе си е интересна, тъй като междувеждната аджна се свързва и с прословутото „трето око“, в което според далекоизточната традиция протичат всички визионерски преживявания. Тибетците, както ще видим по-нататък, не споделят общоприетото на запад мнение, че този тип преживявания са по принцип „субективни“. Те смятат, че ако не всички, то поне някои от тях представляват директен контакт с други нива на реалността. В Таблица 4.2 са представени основните характеристики на всяка чакра, но от тибетска гледна точка.

Може би ще е най-добре да приемаме чакрите като отделни аспекти — макар и „своенравни“ — на основните енергийни канали (ца). Във фигура 4.1 са показани техните връзки и взаимодействия.

В някои езотерични системи психичните канали и протичащите през тях енергии са едно и също нещо, но в тибетската се прави отчетливо разграничение между тях. „Каналът“ (ца) е проводник на енергия, аналогичен на водопроводната тръба, електрическата жица или речното русло. Самата енергия (санскр. прана) се нарича лун, което (в зависимост от контекста) се превежда като „въздушно течение“, „полъх“, „дихание“ или „сила“.

Третият елемент в уравнението е тхиг-ли (или тхиг-ле), понятие, обхващащо всички фини субстанции, които изграждат психосоматичната специфика на индивида. Те се делят на две категории: относителни и абсолютни. Относителните са продукт на основната тхиг-ли, действаща в сърдечната чакра и съдържаща в себе си „същината“ на жизнената сила и тази на Петте първоелемента. Образно казано, относителните тхиг-ли са нещо като капчици, които се отронват от централната „есенция“ и проникват в отделните части на тялото през каналите ца. В тибетската система фигурира червената капка— „майка“, стичаща се надолу по централния канал (бу-ма), и бялата капка — „баща“, която пък се движи нагоре. Относителните тхиг-ли никога не напускат психоенергийните канали и се схващат общо взето като носители на живота и осъзнаването.

„Абсолютната“ тхиг-ли обаче е доста по-различна. Не е нито „капка“, нито „струя“, няма и точно установено местоположение. Затова пък прониква във всеки канал, чакра и относителна „субстанция“ в цялата психоенергийна система. Според ламите, това е самоозаряващият се, неизменен и просветлен Разум на изконната Мъдрост, която, за съжаление, остава недостъпна за повечето от нас.

Взети заедно, тези три реалии — каналите ца с разположените по тях чакри (корло), психоенергията луни различните тхиг-ли — се явяват основни компоненти на „финото“ тяло, което съществува, независимо от „грубото“, физическо тяло, макар и двете взаимно да се проникват, и реализира връзката с онова, което тибетците наричат дордже^[5] — „диамантеното тяло“, представляващо съкровената природа-на-Буда, или още „божествената искра“ в индивида^[6].

Тези компоненти взаимодействат с физическото тяло и познатите ни психични процеси, за да изградят човешката личност в нейната цялост. От тибетска гледна точка, физическото тяло зависи от ца. Те на свой ред зависят от „енергиите“, попадащи под общия знаменател лун. Лун пък зависи от съзнанието. Тази логика май ще стане по-ясна, ако ги разгледаме в обратен ред. Тогава ще видим, че съзнанието (най-често с помощта на емоциите) контролира телесните „енергии“, които пък контролират каналите, а те — многобройните процеси във физическото тяло. В този смисъл съзнанието контролира всичко, но не непременно на „съзнателно ниво“. Тибетците казват, че лун е като необязден кон. Съзнанието е ездачът, но съзнателната мисъл трябва да се научи как да държи „коня“ под контрол.

Самото съзнание не съвпада напълно с онова, което обикновено разбираме под това понятие. В това отношение тибетската метафизика се съгласува със западната психология: има цели сфери на съзнанието, за чието съществуване и функциониране най-често не си даваме сметка. Но тибетците отиват още по-далеч, като постулират и тезата за „фините“ нива и взаимодействия между съзнанието и енергията, за които Западът дори не подозира. Това ни връща отново към понятието за абсолютната тхиг-ли. За разлика от нас, които си представяме съзнанието като „нещо“ в черепа, зад очите, тибетците смятат, че неговата „абсолютна същност“ изпълва цялото тяло и чрез него можем да осъществим връзка със собствената си природа-на-Буда (или „божествената искра“).

Връзката между съзнанието и фините енергии в тялото е един от най-интересните аспекти на тибетската система. В речта си пред Четвъртата конференция под мотото „Съзнание и Живот“, проведена през 1992 г. в Дхарамсала, Индия, Далай Лама се спря и на тази тема, като заяви, че нито духът, нито съзнанието е „нещо-в-себе-си“, тъй като в действителност има най-различни нива и степени на духа и съзнанието. Съществуването на т.нар. „грубо съзнание“ — онова, чрез което осмисляме реалността в обичайното си будно състояние — зависи от мозъка. То функционира, докато функционира и мозъкът. Мозъчната смърт предполага и смърт на съзнанието (или поне това, което най-често разбираме под него).

Дотук всичко се съгласуваше със западната неврофизиология, но ето че Далай Лама заговори и за фината „същина на съзнанието“, съществуваща, независимо от мозъка и изпълваща енергийната система на тялото (най-вече сърдечната чакра). Тоест, от тибетска гледна точка съзнанието може да преживее мозъчната смърт, поне докато функционира въпросната психоенергийна система. Както ще видим по-нататък, тази свръхфина „субстанция“ продължава да функционира дори и след като физическата база на енергийната система престане да съществува — или, образно казано, когато „плътта изтлее, а костите станат на прах“.

Както вероятно се досещате, тибетските теории трудно се поддават на рационално обяснение. Нещо повече, в самата система съществуват различни инварианти, които могат да се окажат непреодолимо препятствие за тези, които са запознати само с „класическите“ индийски теории. Но ние трябва да познаваме (поне в общи линии) идеята за психоенергията, ако искаме да разберем и в какво се състои тибетската окултна практика, тъй като именно манипулирането на фините енергии стои в основата на всички духовни и магически „феномени“, с които Тибет от хилядолетия се свързва.^[7]