Хърби Бренан
Окултният Тибет (13) (Тайни магически практики от Хималаите)

11
Осъзнатото сънуване

През 1913 г. Дружеството за психични изследвания^[1] публикува в ежегодния си бюлетин доклада на един от своите членове, холандския психиатър Фредерик ван Ееден, който още през 1896 г. е започнал да си води дневник на сънищата^[2]. Авторът твърди, че в 352 от общо 500-те записани сънища обстоятелствата напомняли тези от обичайното му будно състояние и той можел да „действа напълно съзнателно“ и в съня си, дори когато заспивал толкова бързо и дълбоко, че „във възприятията му не прониквали физически усещания“.

„В тези сънища, пише ван Ееден, реинтеграцията на психичните функции е толкова цялостна, че сънуващият помни в какво състояние се намира и достига един стадий на пълна осъзнатост, в който може да насочва произволно вниманието си и да извършва различни действия по свое желание. Мога да ви уверя най-чистосърдечно, че самият сън си остава все така дълбок, ненарушим и отморяващ.“

Езикът на ван Ееден може да се стори архаичен на съвременния читател, но когато започва да дава и примери, всичко си идва на мястото. Например, през нощта на 19 срещу 20 януари 1898 г. той сънувал, че лежи по корем в градината и наблюдава кучето си, което пък било на прозореца на кабинета му. Това било само един сън, но затова пък знаел с „абсолютна сигурност“, че сънува. И още нещо — точно в този момент той всъщност лежал по гръб в спалнята си.

Хрумнало му да направи следния експеримент — да се събуди колкото се може по-бавно, за да наблюдава как усещането (от съня), че лежи по корем, се заменя с (реалното) усещане, че лежи по гръб. По време на самия експеримент имал чувството, че се „изплъзва от едно тяло в друго“. Спомнял си ясно и двете усещания — че се е проснал по корем „в градината“ и едновременно с това се изтяга в леглото си. Тъй като същото преживяване на паралелни спомени (или по-скоро на „раздвояване“) се повтаряло и в много други сънища, той стигнал до „почти неизбежния извод“, че освен физическото, съществува и някакво „сънно“ тяло^[3].

„При осъзнато сънуване, пише той, усещането, че имаш тяло — че имаш очи, ръце, уста, която говори, и т.н. — е съвършено отчетливо. В същото време обаче аз знам, че физическото ми тяло спи и е заело различна поза. При събуждането двете усещания, така да се каже, се сливат и си спомням не само действията, които сънното тяло е извършило, но и движенията на физическото тяло, докато се е въртяло на сън.“

Тъй като този тип сънища все по-често го спохождали, ван Беден продължил с експериментите. В един от случаите използвал слюнка, за да начертае кръст върху ръката си — идеята била да провери дали той ще е още там и когато се събуди (да, но го нямало). Опитал се също да извика в съня си, за да види дали жена му ще го чуе (не го чула). В друг случай се опитал да счупи стъклото на прозореца, но се оказало, че е като „бронирано“. Малко по-късно (в същия сън) взел една кристална чаша и също се опитал да я строши. Този път успял, но не веднага, а след като се загледал някъде другаде и после отново насочил погледа си към нея. Ето защо имал странното усещане, че е попаднал в илюзорен свят, който много умело наподобява „реалния“, но не успява във всички детайли…

Комбинациите ставали все по-сложни: в отделни случаи ван Ееден уж се събуждал от подобен „осъзнат сън“, само за да установи, че всъщност още спи и само е сънувал, че се събужда. Установил също, че може да влиза и излиза по желание в този тип „осъзнатост“, понякога по няколко пъти на нощ.^[4] Осъзнатото сънуване му позволявало да върши неща, немислими в „реалния“ свят, от рода на летене или разговори с мъртви.

Веднъж по време на такъв сън, го осенило „озарение“ за бъдещия развой на събитията, което впоследствие се сбъднало напълно в „реалния“ свят. През май 1903 г. сънувал, че разговаря със своя покоен зет и той го предупредил, че го грози фалит. По това време нищо не подсказвало, че ще се сблъска с финансови проблеми, но скоро обстоятелствата се стекли така, че той напълно се разорил. Любопитното е, че събитието, поставило началото на веригата от неприятни преживявания, на пръв поглед нямало общо със самия ван Ееден — това било националната стачка в железниците, чиито последици никой не би могъл да предвиди.

Разбира се, ван Ееден далеч не е единственият, имал такъв тип сънища, а просто първият, който ги предлага на вниманието на западната наука. По това време преобладава мнението — и в самата научна общност, и извън нея — че сънищата са нещо, което просто ти се случва. Може да е продукт на „подсъзнанието“ ти, но в никакъв случай не може да се „контролира“. Много хора и днес смятат така (например, в броя от 6 януари 1990 г. на сп. Ню сайънтист бе публикувана статия на британската психоложка Сюзан Блекмор, в която „осъзнатото сънуване“ бе представено едва ли не като „последния писък на модата“). В същото време обаче се провеждат много научни изследвания, за съжаление оставащи встрани от общественото внимание, които убедително потвърждават извода на ван Ееден, че е възможно да запазиш съзнание, докато сънуваш. Най-малкото бе доказано, че не става дума за „илюзорни усещания“. Например, някои „осъзнати сънувани“ сигнализират на наблюдаващите ги учени — чрез предварително уговорени потрепвания на очите или промени в дишането — че се „събуждат“ именно от такъв сън.

Но най-интересното откритие — отбелязано, но не и подчертано достатъчно от самия ван Ееден — е, че „осъзнатото сънуване“ може да бъде манипулирано по най-различни начини от сънуващия^[5]. Например жена ми веднъж сънувала, че се намира в дома на наши приятели и след известно време осъзнала, че това всъщност е сън. Но тъй като знаела, че в „осъзнатите сънища“ можеш да променяш детайлите или да внасяш нови, тя си пожелала цветя. Веднага в ръцете й се появил разкошен букет. Това я поощрило да продължи в същия дух и скоро цялата стая, в която била, се напълнила с цветя…

Цветята са най-малкото, което може да ни предложи осъзнатото сънуване. Познатите закони от физиката вече не действат и ти можеш да правиш всичко, което ти хрумне, и да ходиш където си щеш. Само за миг можеш да се сдобиеш с идеалното тегло и ръст или да полетиш с космически кораб към съзвездието Алфа Цецтаури. Можеш да се срещаш с когото си поискаш, да бъдеш това, което винаги си искал, изобщо да постигнеш всичко, което си мечтал. Ако нещо те ограничава, то е само обхватът и изобретателността на собственото ти въображение и тъй като осъзнатите сънища обикновено са и „хиперреалистични“, световете, които сътворяваш, изглеждат изключително убедително, колкото и да се различават от привичната реалност. Впрочем изследванията, проведени в Станфордския университет, показаха, че по време на осъзнат сън дейности от типа на дишане, броене, пеене, сексуален акт или отчитане на времето неизменно въздействат на главния мозък — а понякога и на останалите части на тялото — като ефектът изглежда идентичен с този, който биха оказали в будно състояние^[6].

И тъй като това влияние далеч надхвърля обхвата на сетивата ни в будно състояние и предизвиква реални физиологични резултати, някои учени вече започват да теоретизират за евентуалното приложение на осъзнатото сънуване в терапевтичния процес. Според тях, този тип сънища стимулират личностното развитие, укрепват самочувствието ни и помагат за решаването на различни проблеми. Вече са използвани с успех при преодоляването на натрапчиви неврози, кошмари и други подобни. Особено интересен ефект имат върху инвалидите, които постигат пълна физическа функционалност по време на сън. Според една теория, този ефект се обяснява със специфичното взаимодействие между съзнанието и тялото и би могъл да бъде от голяма полза в определени ситуации, особено при възстановяване след сърдечен удар.

В чисто житейски план благотворният ефект от осъзнатото сънуване също заслужава внимание. Някои го сравняват със симулаторите, които пилотите използват в подготовката си, за да си спестят риска от катастрофи. Така човек би могъл да изпробва различни варианти за действие и да „види“ последствията им, преди да ги приложи на практика в „реалния“ свят.

Вече е установено, че осъзнатите сънища се появяват през периоди на повишена активност на автономната нервна система. Те се характеризират с по-осезателно забавяне на пулса, дишането и движенията на очите дори в сравнение с обичайния РЕМ-сън. През първата половин минута на осъзнатия сън се наблюдава и забавяне на алфа-вълните (с което обикновено се характеризира релаксацията в будно състояние) в задната част на лявото полукълбо, показващо нарастваща активност на мозъка в тази зона. Тъй като същото полукълбо контролира и говора, тази активация може да съвпадне с фразата „Аз сънувам“, която сънуващият произнася мислено, осъзнавайки състоянието, в което се намира.

Много сънища — близо 80% от регистрираните случаи — възникват спонтанно, когато нормалният сън се превръща в „осъзнат“ без видима причина. Това като че ли най-често се случва при кошмарни или неспокойни сънища, макар и да има данни, че всъщност всяка интензивна емоция от типа на разочарование, гняв или радост може да доведе до осъзнаването на съня. Повечето хора сънуват такива сънища поне веднъж в живота си, но както в случая с нормалните сънища най-често не си спомнят това. Самите сънища по принцип са кратки. Аз лично от десетина години си водя дневник — за това време съм имал пет-шест такива сънища. Откритието, че това е „осъзнат сън“, винаги ме е впечатлявало до такава степен, че почти веднага се събуждам. Изследванията показват, че повечето хора правят същото, но преживяното пробужда желанието им да сънуват по-често такива сънища. Има няколко техники (плюс съответната „екипировка“), с които шансовете ви чувствително се увеличават.

Въпреки че всеки сънува множество сънища всяка нощ, обикновено запомня само един-два за цялата седмица, и то за кратко време. Една от типичните особености на самото сънуване е, че събудилият се си спомня само последния сън от изтеклата нощ, който обаче след секунди избледнява в паметта му. Може да си спомни и някой среднощен сън, ако се е събудил своевременно, но и това трае само няколко мига.

За съжаление, няма лесни начини за припомняне на сънищата. Може би ще е най-добре, ако държите бележник с писалка или диктофон до леглото си, за да запишете съня веднага щом се събудите. Но това наистина трябва да стане на мига, защото само след секунди той започва да избледнява. Но дори да се будите по няколко пъти на нощ, това не е гаранция, че ще засечете всички сънища. Поне се постарайте да опишете колкото се може повече.

В началото трябва да си налагате да записвате абсолютно всеки детайл, който си спомняте. Сънищата обикновено са със структура, която чувствително се различава от обичайната причинно-следствена връзка от будното състояние. Не търсете веднага скрито послание в съня си; запишете го така, както си го спомняте, без да „редактирате“ нищо.

По-късно, когато усъвършенствате мнемоничните си способности, ще можете да сведете бележките си само до няколко най-важни пункта, които ще можете да допълвате, когато вписвате поредния сън в дневника. Ако се окаже, че не си го спомняте, не се притеснявайте — има няколко „трика“, които може да свършат работа, например, ако заемете същата поза, в която сте били, преди да се събудите. Не знам точно защо, но това винаги опреснява спомените ми. Другият е да се опитате да възстановите не детайлите, а общото „усещане“ от съня. От полза ще ви е, ако си зададете и следните въпроси:

Сънят приятен ли беше или не?

Действието в града ли се развиваше или сред природата?

Появи ли се някой от приятелите ми?

Имаше ли конкретна тема?

Как най-общо изглеждаше сънят?

Нека първата ви работа сутрин е да нанесете бележките в дневника, като не пропускате датата (и часа, ако е възможно). Постарайте се тези среднощни бележки и сутрешното им преписване на чисто да ви станат навик. И още нещо: колкото по-изчерпателни се опитвате да бъдете, толкова по-големи трудности ще срещате. Дори и да сте си водили бележки, по-дребните детайли бързо се заличават в паметта ви.

Естествено, ако не спите сам, воденето на записки ще ви създава проблеми^[7], но добрата новина е, че само след няколко месеца паметта ви ще бъде толкова тренирана, че няма да имате нужда от бележки, за да попълвате акуратно дневника си. Ако си имате постоянен партньор, би било добре да обсъждате заедно сънищата си (като сеноите) — това също ще се отрази благотворно на мнемоничните ви способности. Според авторитетите в тази област, самото водене на дневник подтиква към осъзнато сънуване. Във всички случаи си струва да си водите дневник на сънищата, независимо дали осъзнати или не, поне в продължение на два-три месеца, преди да започнете да експериментирате с въпросните техники.

Най-простата от тях е самовнушението. Методът обаче не е особено ефикасен (действа само в 14% от случаите, т.е. по-малко от една пета), но е толкова лесен, че си струва поне да го изпробвате. Преди да си легнете, напишете на лист хартия „Ще сънувам осъзнат сън“ и отдолу се подпишете, все едно попълвате формуляр. Ако си намерите и свидетел, още по-добре. Знам, че всичко това звучи глупаво, но понякога тази простичка процедура оказва осезателен ефект върху подсъзнанието ви и номерът става.

Друг интересен, но и много стар метод е да използвате кварцов кристал. Според шаманите, кварцът е едно от малкото вещества с „астрална“ (т.е. стимулираща въображението) структура, която идеално си пасва с материалната му форма^[8]. По тази причина кварцът функционира като „проход“ към вътрешните нива. Изберете си някой прозрачен къс и го почистете с изворна вода, към която добавяте и малко сол. Известно време го изучавайте, за да запечатате в паметта си всичките му особености, включително вътрешните жилки, петънца и други подобни. След това го „помолете“ да ви помогне във вашите усилия да сънувате осъзнати сънища. Ако това ви се стори още по-глупаво и от попълването на формуляра, за който стана дума по-горе, можете да се успокоите с мисълта, че по този начин вие просто се опитвате да влияете на собственото си подсъзнание.

Щом направите всичко това, оставете кристала на нощната масичка и когато си легнете, сключете „договор“ със себе си (т.е. „намислете“ си) да срещнете същия кристал и в съня си. Ако го видите, това ще е сигурен знак, че в момента сънувате осъзнат сън. Подобно на „формуляра“ и „молитвата“, това невинаги дава ефект, но пък когато стане, резултатът определено си струва усилията.

Много от другите техники изискват повече или по-малко автотренинг. Мога да ви уверя, че колкото повече усилия влагате, толкова по-големи стават и шансовете ви да сънувате осъзнати сънища. По-долу следват най-популярните, представени във възходящ ред.

Отчитане на аномалиите

Методът се базира на добре познатия ни факт, че „реалният“ живот се подчинява на строги рационални правила, което обаче не важи за сънищата. Вместо да изпробвате направо осъзнато сънуване, както в предните два случая, този път насочвате вниманието си към аномалиите — и в околната среда, и в собственото ви поведение. Например, ако внезапно се озовете сред пурпурни леприкони^[9], танцуващи под звуците на гайда, значи, вероятността да сънувате всичко това е изключително голяма. Отчитайки тази „аномалия“, вие си давате и сметка, че сънувате, което ще рече, че сънят ви автоматически става „осъзнат“.

Отчитането на аномалиите в собственото ви поведение изисква по-задълбочено самонаблюдение. Но щом се опознаете по-добре, вие ще станете по-чувствителни и към всяка по-необичайна реакция в собствените ви сънища. Може например да установите, че в съня си сте реагирали твърде агресивно към някой познат, към когото в реалния живот доброто ви възпитание не би ви позволило подобно отношение. Или че правите любов с някоя дама, която определено не е вашата съпруга. Не че такива неща стават само на сън — ние нерядко се държим „свръхнеобичайно“ и в „реалния“ живот — но ако в този момент наистина сънуваме, отчитането на подобна аномалия е достатъчно да събуди подозренията ни и по този начин сънуването става „осъзнато“.

Симптомите на осъзнатото сънуване, наричани от изследователите „сънознаци“ (dreamsigns), могат да бъдат едва доловими. Някои разбират, че сънуват едва когато измерят дължината на собствената си сянка, отчитайки естествено и разположението на слънцето в съня си. (Е, за целта ще трябва да си поиграете на скаути.) Сянката би трябвало да съответства на реалния ви ръст, но ако се окаже, че е „по-къса“, това е сигурен знак, че сънувате.

Програмирано поведение

Този метод, който всъщност е вариант на по-горния, се базира отново на автотренинга. В случая трябва да свикнете да изпълнявате на сън някои действия, чиито резултати обаче са доста по-различни от тези в „реалния“ живот. Например, опитайте се да летите (но не в самолет). Ако започнете да размахвате ръцете си като криле в „реалния“ живот, най-вероятно околните ще ви помислят за психопат, който си въобразява, че е птица. (Не че това е толкова страшно, но не ви съветвам да го правите на публично място…) Ако обаче изпълните същото действие в съня си, нищо чудно да се отделите от земята. Всъщност вие чисто и просто се опитвате да пресъздадете в съня си някои аномалии, които ще ви помогнат да осъзнаете самия факт, че сънувате.

Ако в съня си попаднете на някакъв текст, прочетете го поне няколко пъти. (Хубаво ще е, ако и това ви стане навик.) Работата е там, че в сънищата текстът е различен всеки път, когато го четеш. Запомните ли веднъж завинаги това, променящият се текст ще бъде и симптом на „осъзнато сънуване“.

В такъв „сънознак“ може да се превърне всяко действие или среща, която ви се случва на сън (почти по същия начин, както с кварцовия кристал). Карлос Кастенеда препоръчва в такива случаи да се вглеждате в ръцете си — практика, използвана и в някои езотерични традиции. В сънищата това често води до откриването на аномалии — примерно, ако сте от кавказката раса, ръцете ви да се окажат черни, или обратното — но дори и да не се променят, този оглед ще ви напомня, че в момента сънувате. Тоест това ще е поредното ви мнемонично средство.

Повтарящи се сънища

Този метод не се ограничава само с повторно сънуваните сънища, макар че те определено преобладават в тази категория. Номерът тук е да свикнете да „разпознавате“ собствените си сънища. Това може да стане, ако редовно препрочитате дневника си и търсите повтарящи се теми и мотиви. Скоро ще се убедите, че понякога по време на сън вие си спомняте, че сте го сънували и преди. Това също стимулира осъзнатото сънуване.

МИОС

Един от най-изтъкнатите световни авторитети в сферата на осъзнатото сънуване, д-р Стивън Лаберж от Станфордския университет, е създател на т.нар. мнемонично индуциране на осъзнати сънища (МИОС), въз основа на което защитава своята докторска дисертация и оттогава насам го прилага с огромен успех в своята практика. Благодарение на този метод всеки би могъл безпроблемно да сънува такива сънища, което подсказва и неговият акроним^[10].

Техниката е специално предназначена за онзи отрязък от време между среднощното пробуждане от сън и повторното заспиване. Първата ви стъпка е да се съсредоточите върху току-що отминалия сън и да го запомните колкото се може по-детайлно. След това, щом усетите, че се унасяте в сън, трябва да се фокусирате върху набелязаната цел — когато отново засънувате, да съзнавате, че сънувате. Повтаряйте си наум тази мантра: „Следващия път, когато сънувам, ще си спомня, че сънувам.“ Тази мисъл трябва да заеме централно място в съзнанието ви. Действайте като при медитация: усетите ли, че вниманието ви се разсейва от други дразнители, вкарайте го деликатно в правия път.

Повтаряйки тази „мантра“ наум, си представете, че се завръщате в същия сън, от който току-що сте се пробудили. Този път обаче си представете също, че съзнавате факта, че сънувате. (Може да използвате и номера със „сънознаците“, за който вече споменахме. Откриете ли въпросния елемент, кажете си наум: „Ето го! Значи, сега сънувам.“) Първо си представете как бихте променили предишния сън, за да стане осъзнат, а после — как ще „процедирате“ с този, който тепърва ви предстои. Повтаряйте мантрата и тази визуализация, докато не потънете напълно в съня.

Придремване

Ако се събудите по време на сън и после пак заспите, шансовете ви за осъзнат сън (ОС) естествено нарастват. Това означава, че „придремването“ — редуването на кратки периоди на лек сън — може да се окаже ефикасно средство за постигане на ОС, стига да боравите правилно с него.

Навийте будилника си да ви събуди един час по-рано от обикновено. Останете в леглото си буден в продължение на около половин час, като през цялото време си мислите или четете нещо, свързано с осъзнатото сънуване. После (в рамките на оставащия половин час) се опитайте отново да заспите, но този път приложете МИОС. Тази най-обикновена промяна на рутинната процедура може да увеличи от петнадесет до двадесет пъти шансовете ви за успех.

Тестове на реалността

Тестването на реалността е от по-сложните методи за индуциране на осъзнати сънища, но подобно на МИОС е и един от най-ефикасните. Най-напред свикнете да правите това по няколко пъти на ден. Можете — а и би трябвало — да го правите винаги, когато ви хрумне тази мисъл, но ще извлечете по-голяма полза, ако това става по определен повод, например, да го правите всеки път, когато отивате на работа, сядате в колата си, виждате се в огледало, храните се или си поглеждате часовника. Може на първо време да ви се струва глупаво^[11], но колкото по-често го правите, толкова по-бързо ще усетите и неговия ефект.

Самият тест се дели на три етапа. За първия ще ви е необходим писмен текст или дигитален часовник. Щом настъпи моментът за теста, прочетете текста или вижте цифрите на часовника. След това отместете поглед встрани и после пак го насочете към тях, за да видите дали са се променили. (Може дори да се опитате сами да ги промените.) Ако всичко това става по време на сън, поне % от съдържанието на текста ще се окаже различно при първото препрочитане, а при второто промените може да достигнат и 100%. Тоест всяка промяна в текста (това би могло да означава, че при втория прочит той започва да ви звучи странно или направо безсмислено) показва, че вие вече не сте „будни“, а сте навлезли в ОС. Ако текстът остане непроменен, това е почти сигурен признак, че сте „будни“ (казвам „почти“, защото същото се случва и в 5% от сънищата).

След като се уверите, че вие наистина сте будни, можете да пристъпите към втория етап. Представете си, че сте будни, но сте попаднали в нечий сън. Нещата около вас непрекъснато променят облика си, както по време на сън. Звучи налудно, но не се залъгвайте с мисълта, че всичко това е само един експеримент и вие просто се реете във фантазиите си. Не, номерът е да си представите, че това наистина се случва. Визуализацията трябва да бъде максимално реалистична. Веднъж научите ли се да пресъздавате типичната сънна атмосфера, можете да се заемете и с третия етап.

На финалната пряка трябва да си представите, че вършите нещо, което ви е доставило огромно удоволствие по време на сън. Може да е онова, което сте планирали да направите в следващия си ОС — левитация, сексуален акт и т.н. — но каквото и да е то, трябва да си представите, че го вършите сега, в този миг, и то с огромна наслада. Ако превърнете тези тестове в свой навик, това ще ви позволи да внасяте елемента на „осъзнатост“ във всеки ваш сън.

ОСИСБ

Още един акроним, добре познат на любителите на ОС. Той означава „осъзнато сънуване, индуцирано от състояние на будност“^[12]. На практика това ще рече да преминеш директно от будно в сънно състояние, без да губиш съзнание.

Колкото и странен да изглежда за повечето от нас, методът е описан отдавна в тибетската книжнина, но едва наскоро бе доказан експериментално от съвременната западна наука. На теория всичко звучи лесно, но се изисква значителна практика. Най-подходящият момент да експериментирате с ОСИСБ е, когато се събудите сутрин или по време на „дрямка“. Фокусирайте се върху последния си сън и мислено се „устремете“ към него. Поддържайте концентрацията си, защото иначе рискувате да потънете в „безпаметен“ сън. Най-вероятно ще започнете да възприемате т.нар. хипнагогни образи, съпътстващи самото заспиване. После ще изпитате усещането, че се „изхлузвате“ от тялото си — преживяване, доста сходно на това, което окултистите наричат „астрална проекция“. Но може да усетите и нещо по-различно — че сънят ви „засмуква“ (един мой пациент твърдеше, че бил „отнесен от вихър“). В такива моменти и най-опитните „сънувачи“ губят временно съзнание, но обикновено за съвсем кратък период. Когато този преходен етап приключи, вие ще сте в състояние на ОС.

Институтът за осъзнато сънуване (ще намерите информация за него на сайта им) предлага някои интересни технологични средства, с които можете да усъвършенствате техниките си за осъзнато сънуване. Устройствата от типа на NovaDreamer и DreamLight включват и специални маски за сън с вградени сензори, засичащи РЕМ-фазата, която предшества самото сънуване. Тогава те излъчват сигнал — светлинен или звуков, за да предупредят потребителя, че вече започва да сънува. Разбира се, никое от тези устройства (които са и доста скъпи) няма да ви гарантира ОС, но всички, които са експериментирали с тях, твърдят, че с тях много по-лесно, а и по-бързо се усвояват различните методики.

Но да постигнеш състояние на ОС невинаги е достатъчно. Има един проблем, с който всички се сблъскват — как да „задържиш“ ОС. Например, сънят ти става осъзнат, но още преди да направиш каквото и да било, се събуждаш… Или обратното — осъзнатият сън преминава в обичайното „безпаметно“ сънуване. За щастие, има и някои „трикове“, които ни помагат да преодолеем проблемите от подобно естество.

Най-често сигналът за предстоящото ви събуждане се състои в „избледняването“ на съня. Но ако проучите по-внимателно тази ситуация, ще видите, че „избледнява“ единствено визуалният елемент, и то само на първо време. Ако ви се случи това, може да стабилизирате целия сън, като съсредоточите вниманието си в някой от другите му елементи. Например, можете да се „ослушате“ за гласове, да започнете разговор или да се опитате да докоснете някой от предметите, появили се в съня ви. Можете със същия успех да се съсредоточите върху уханията или миризмите (ако ги има във вашия сън).

„Сънното“ тяло и „земята“ под нозете ви са два от най-устойчивите елементи на всеки сън и обикновено последни се разсейват в съзнанието ви. Ето защо, за да предотвратите нежелателното събуждане, вглеждайте се в земята под вас или в ръцете и краката си. Същия ефект ще постигнете, ако примигнете с очи или се почешете по лицето (имам предвид лицето ви от съня). Или просто се заемете с някоя дейност, която ще насочи вниманието ви към тялото ви.

Друг изпитан метод е съзнателната релаксация на „сънното“ тяло, както и „падането“ или „въртенето в кръг“ (това са все дейности, които извършвате в съня си). Понякога може да останете с чувството, че вече сте се събудили, но тестовете на реалността, с които вече се запознахме, ще ви покажат, че вие само сте сънували, че сте се събудили. По мое мнение, най-ефикасно е въртенето в кръг. Първият признак, че се събуждате, обикновено е изчезването на цветовете в околната среда, скоро след което се стопяват и всички визуални детайли. Озовавате се в някакъв размит, сумрачен свят, в който светлината бавно чезне. Ако забележите подобни признаци, разперете ръце и се завъртете като дервиш. Концентрирайте се върху усещането за въртене и непрестанно си напомняйте, че всичко, което виждате, чувате и усещате, е най-вероятно само сън. Понякога това помага да „възкресите“ стария сън, но най-често предизвиква появата на нова „сънна“ среда (в това число и илюзията, че сте се събудили), така че не е зле веднага да пристъпите към тестването на „сънознаците“. (Ако все пак наистина сте се събудили, постарайте се да останете неподвижни и се отпуснете колкото се може по-дълбоко. Така има голяма вероятност да се „изстреляте“ директно в състоянието на ОС.)

Загубата на „осъзнатост“ обикновено е проблем за начинаещите, но може да се случи и на експерти в тази област. В такива случаи изпробвайте всички методи, които индуцират ОС. Но ако сте установили, че твърде често губите „осъзнатост“ по време на сън, има една чудесна предохранителна мярка — да си говорите сами. Да, точно така! Непрестанно си напомняйте, че вие сънувате — нека „Всичко това е само един сън“ се превърне във вашата онирична мантра. Добре е също да уточните в кои ситуации и преживявания сънищата ви се лишават от качеството „осъзнатост“. Опознаете ли тези признаци, ще можете да се връщате в ОС само с едно най-обикновено усилие на волята.

Но когато овладеете изкуството на осъзнатото сънуване, ще се сблъскате с още един проблем — а сега накъде? Вече набелязахме някои възможности, които определено си струват да бъдат изпробвани — самоусъвършенстване, автотерапия и пр. — но изследванията показват, че повечето „осъзнати сънувани“ на Запад се захващат с по-прозаични начинания, особено на по-ранните етапи, и това са… вълнуващите сексуални контакти в астрала. Тибетските майстори на сънуването обаче тръгват по съвършено друг път. По този начин те са разработили и някои уникални техники за влизане в ОС и — което е по-важното — разбрали са как да трансцендират самото осъзнато сънуване.