Лулу Тейлър
Нежна империя (53)

53.

Попи отвори вратата на апартамента си. Гидиън, както вече свикваше да го нарича, седеше на стълбите. Беше изоставил стила на обличане в духа на старите английски джентълмени, понеже не му се налагаше да се преструва на Джордж Фелоус, и носеше джинси и бяла ленена риза. Обаче сърцето й продължаваше да трепва, когато го видеше.

— Е? — ледено попита тя.

Той й се усмихна стеснително.

— Може ли да вляза?

Тя се поколеба за момент, после отстъпи назад и го пусна в апартамента. Гидиън влезе и застана до камината — не смееше да седне, защото не беше сигурен как да тълкува посрещането.

— Как мина? — попита Попи.

Той бръкна в джоба си и извади един плик.

— Успях — гордо оповести и й го подаде.

Тя хвана плика внимателно и усети малката твърда издатина вътре.

— Успя ли да направиш замяната?

Гидиън кимна широко ухилен.

— Да. Не беше лесно. Добре, че два сезона съм работил като асистент на маг в Блекпул.

Попи го погледна с блеснали очи за пръв път, откакто беше научила истината за него.

— Поне ти е послужило за нещо.

Взираха се един в друг известно време, после Гидиън бавно каза:

— Попи, направих каквото поиска. Това означава ли, че…

Тя веднага отмести поглед и поруменя.

— Не го казвай. Много е скоро. Прекалено скоро.

Той се приближи към нея и умолително хвана ръката й.

— Моля те, моля те… опитах се да ти обясня. Нищо повече не мога да кажа. Ужасно се срамувам от начина, по който се запознахме, и от лъжите. Но това не променя факта, че те обичам. Мисля, че и ти ме обичаш. Така ли е?

Тя искаше да дръпне ръката си, но въпреки това не успяваше да устои на усещането как тази голяма топла длан държи нейната. Копнееше да я притисне в прегръдките си и да долепи устни до нейните. Едва не потръпна от внезапното желание, което прогори алена следа в корема и в слабините й. Но как би могла след ужасните неща, които й бе сторил?

„Но той се постара да оправи нещата — помисли си, спомняйки си пакетчето в другата си ръка. — Вярвам му, наистина му вярвам. Знам, че ме обича заради самата мен.“

— Наистина те обичах — каза Попи, — но не знам дали бих могла отново.

— Можеш ли да… опиташ? — Умолително се впериха в нея нежните му кафяви очи и той прокара палец по дланта й. — Моля те, дай ми още една възможност. Ще го направиш ли? Обещавам повече да не те лъжа.

Много й беше трудно да устои на импулсивното желание да го привлече към себе си. Затвори очи: „О, боже, дано да не съжалявам!“

— Не мога нищо да ти обещая — каза тя най-накрая тихо. — Ако го направим, трябва да започнем отначало.

На лицето му грейна чиста радост. Той я обгърна с ръце и я вдигна, смеейки се.

— Това е чудесно, о, господи, прекрасно е! Обещавам, че повече няма да те подведа.

 

 

— И други компании са ми оказвали внимание, но това наистина е нещо специално — усмихнато каза Тара.

Седяха в частния самолет на Ферера. Бяха излетели половин час преди това и сега се носеха в нощното небе. Екипажът им приготвяше вечерята, а те седяха на малки кожени столове от двете страни на орехова маса.

— Радвам се, че си тук — каза Ферера. — Доста е скучно да пътувам сам.

— Така ли? — Тара погледна към звездното небе. — Трудно ми е да си го представя.

Той вдигна чашата си с шампанско.

— Искам да вдигна тост за новото ни съдружие.

— За новото ни съдружие — повтори тя.

— Сигурен съм, че ще бъде много успешно и за двама ни.

— Това е целта.

— Мислиш ли, че сестрите ти ще приемат уговорката ни — ухили се Ферера.

— Не се съмнявам.

— Добре.

Поднесоха им вечерята.

— Знаеш ли, бившата ти съпруга наистина ми допадна — каза Тара, докато се хранеха.

— Да, тя е добра жена. Между нас не се получи, но това не означава, че не можем да бъдем приятели.

Ричард й се усмихна. Бяха си тръгнали от апартамента на Миа заедно след краткото си посещение, но той не я попита за какво са си говорили. Вместо това, докато се връщаха, й разказа всичко, което трябваше да знае, за връзката му с Джека и защо според него „Тревелян“ и Еф Еф Би могат да станат идеални съдружници. По целия път обратно към апартамента му тя го слушаше и се опитваше да проумее какво й казва, без да се разсейва от тъмнокафявите му очи, от изразителните ръце и от силните рамене.

— Днес в парка исках да те попитам още нещо — рече Тара, играейки си със столчето на винената чаша. — За „Ерин де Кристо“. Това е последната подробност. Научих от източника си — който се оказа не особено достоверен, — че ти възнамеряваш да отнемеш контрола от ръцете на Ерин, веднага щом мастилото на договора изсъхне, и да наложиш своите идеи за компанията й.

Ферера се намръщи.

— Откъде точно идва този слух?

— Наистина не мога да ти кажа. Сигурна съм, че разбираш.

— Добре, който го е казал, явно има причини да ме злепоставя, но те уверявам, че това изобщо не е вярно. Не съм толкова глупав, че да убивам кокошката, която снася златни яйца. Артистичната визия на Ерин и творческите й способности са й спечелили милиони, а сега искам да спечелят милиони и за мен — сви рамене той. — Като ще е гарга…

Тя му се усмихна в отговор.

— Сигурна съм, че всеки момент ще се обадиш на Ерин, за да ми го каже лично.

— Ако трябва — засмя се той.

След вечерята Тара се облегна в седалката си щастлива. Прекрасното вино, което бяха пили, й помогна да се отпусне и затова сега беше приятно замаяна. Тук беше толкова спокойно, толкова далеч от проблемите и от трудностите на земята.

— Няма ли да е чудесно да останем тук завинаги и да се носим по небето? — въздъхна тя.

— Мисля, че скоро ще ти омръзне — отбеляза Ферера.

— Ти обичаш да си заета, виждам го.

— Децата ми липсват. Искаш ли да ти покажа снимка?

— Разбира се.

Тя измъкна портмонето от чантата си и извади снимките, които винаги носеше със себе си.

— Ето — подаде му ги тя, грейнала от гордост. — Имам и кратко филмче на лаптопа си, но извади късмет, че ми е в куфара.

— О, прекрасни са — възхити се Ферера. — Приличат на теб.

— Така ли мислиш?

— Да, виж, дъщеря ти има красиви сини очи точно като твоите. — Той вдигна поглед и се усмихна. — Наистина имаш невероятни очи. Ти си красива жена.

Тя изведнъж се смути и усети, че леко се изчервява точно като в парка предния ден.

— Отново те накарах да се почувстваш неудобно — смути се на свой ред той. — Все забравям, че англичанките не обичат комплиментите. Но не мога да не го кажа. Искам да работим заедно, защото се възхищавам на всичките ти постижения, но още по-приятна ми е компанията ти. Успяваш да ме разсмееш, а освен това събуждаш у мен желание да се погрижа за теб, макар да си силна, способна и независима жена. Преживяла си твърде много. Повечето хора биха се огънали, подложени на такова напрежение — усмихна й се той.

Тара остана без дъх. Вечерта и бездруго беше странна — като от филм… беше прекалено съвършена, прекалено луксозна. Не го бе очаквала. Би трябвало да носи прекрасна вечерна рокля и бижута, а тя бе облечена с делови костюм. Искаше й се да изглежда красива и съблазнителна. „Искам да съм страстна като Джека — осъзна. — Но той ме познава откъм най-лошата ми страна: истерична, ревла, припадаща. А тази сутрин, когато се появих с онзи халат, с разрошена коса и с това лице…“

Но защо й пукаше? Какво значение имаше?

„О, боже, той ми харесва! — с ужас си даде сметка тя. — Не, не, не може. Той сигурно е спал с Джемайма. Тя го намекна, когато разказа за срещата им в Париж. И със сигурност е спал с Джека. Дори не искам да си го мисля, толкова е безвкусно.“ Отново погледна към него. Възможно ли беше да иска да я съблазни? Премисли всичко случило се помежду им — от пиянската й грубост до спокойната им интимна вечеря и приятелския им мил разговор в Сентрал Парк днес. „Заведе ме да се срещна с бившата му съпруга. Мнението ми го интересува.“ Миа беше решила, че двамата са двойка. Възможно ли беше?

„Преди три дни го мразех! Смятах, че възнамерява да ме унищожи. А сега иска да спаси компанията ми, смята, че съм красива, способна, забавна… Може ли всичко да се промени толкова бързо?“

Ферера явно усещаше неудобството помежду им и то го притесняваше.

— Изморена ли си? Искаш ли да си починеш?

Тя примигна. Беше потънала в мислите си и не бе усетила, че го гледа втренчено.

— Аз… аз… може би трябва да опитам да поспя. Утре ме чака тежък ден.

Изобщо не се чувстваше изморена, обаче атмосферата ставаше все по-странна: имаше усещането, че всичко може да се случи в малката им капсула, далеч от света. Усети прилив на сила. „Ако го искам, мога да направя така, че да се случи — каза си. — Просто трябва да съм сигурна, че го искам.“

— Ела да ти покажа къде можеш да си починеш. — Той стана и я поведе през кабината към една врата. Пристъпи вътре, за да й даде възможност да огледа помещението. Беше спалня като в луксозен хотел с голямо легло с перленосив сатен, черни полирани масички от двете страни и хромови лампи със светлосиви абажури. По-малка врата водеше към баня и тоалетна.

— За мен ли е? — попита тя и пристъпи вътре. — А ти къде ще спиш?

— Добре ми е в кабината — отговори той. — Ще свърша малко работа. Може да гледам някой филм, за да се поотпусна. Има и голям диван.

— О! — Огледа отново спалнята Тара. Знаеше, че Ферера е искрен — наистина беше готов да спи в кабината. Не очакваше нищо повече. Тара усети повратния момент. След миг щеше да приеме щедрия му жест и той щеше да я остави на мира. Или пък… Тя се обърна да го погледне в очите и изрече дрезгаво: — Не искам да ти отнемам леглото.

Той се сепна съвсем леко от изненада, но бързо се овладя. Усмихна й се леко въпросително.

— Чувствай се добре дошла в леглото ми — каза тихо.

Тя пристъпи към него и двамата се озоваха съвсем близо един до друг.

— Тук е малко самотно за сам човек — прошепна Тара и го изгледа многозначително.

— Тара — пресегна се той и хвана ръката й, — напоследък си била изложена на огромно напрежение. Не искам да се възползвам от това.

— Не, разбира се — отвърна тя, но мислеше само за топлината на дланта му и непреодолимото желание да целуне плътните му устни и да прокара пръст по извивката на челюстта му, където се бе появила тъмната сянка на наболата брада. — Няма проблем.

Мълчание.

— Не би трябвало да се съгласяваш с мен.

— Моля?

— Би трябвало да възразиш, че си добре, че не се сещаш за нищо по-хубаво от това да се възползвам от теб — засмя се тихо той. — Е, поне на това се надявах.

— О, да, прав си, напълно си прав! — Смути се като ученичка в присъствието на прочут развратник. — Искам да кажа… че наистина искам да се възползваш от мен.

— Сигурна ли си?

— Ами… — Искаше й се да успее да се съсредоточи над разговора им, но близостта му бе твърде опияняваща. За пръв път преживяваше такава близост с мъж, откакто се бе омъжила за Джералд, и въздействието направо я смазваше. Единствената й мисъл беше какво ли е усещането да го целува.

— Не можем да стоим тук и да си говорим цял ден — промърмори той, почти долепил устни до ухото й, и тя едва не потръпна от наслада. — Но подозирам, че няма да успееш да довършиш изречението.

— Няма — призна тя. — Най-добре започвай без мен.

Той бавно плъзна устни към нейните. Целуна я безкрайно търпеливо, обхванал тила й с ръка и заровил пръсти в косата й. Тя се вкопчи в другата му ръка. Коленете й се подкосиха, но той бързо я подхвана и всичко се събра в устните им, които се целуваха, и в целувката, която ставаше все по-сладка. Той целуваше превъзходно и го правеше съвсем естествено. Всичките й страхове, че няма да знае как да целуне друг мъж, освен Джералд, я напуснаха. Всъщност никога не я бяха целували така — толкова нежно и меко и в същото време категорично и самоуверено. Ричард я прегърна и прокара длан по гърба и по кръста й, наслаждавайки се на тялото й под меката хладна материя на копринената й риза.

— Сигурна ли си? — попита задъхан и за миг прекъсна целувката.

— Искам да се любим — промърмори тя.

Той отново я целуна, побутна я в малката спалня и затвори вратата с крак.

„Трябва ли да спра сега? — запита се тя. — Разумно ли е?“ За миг се зачуди дали да не каже, че е по-добре да престанат, но тогава си представи какво би било това прелестно чувство да престане. Невъзможно. Вече беше на гребена на вълната и нямаше да слезе, преди да приключи.

Той отново се зае с устата й, пъхна език вътре изучаващо, а ръката му започна да гали крака й и избута полата нагоре, за да стигне до бедрото й. Тара свали сакото си и го пусна да се свлече на пода. Остана само по тънката си копринена риза. Ръката му се откъсна от бедрото и се премести върху гърдите й, разкопча ризата й, за да разкрие сутиена и малките могилки от плът в него. За един кратък миг Тара се помоли той да не остане разочарован — беше толкова плоска в сравнение с други жени, — но опасението й бързо отлетя, защото той прокара длан по гърдите й и измърмори одобрително. Тя се отдръпна от него, колкото да съблече ризата и сръчно да свали сутиена си, но Ричард едва издържа, преди да я придърпа отново към себе си. Наведе се и силно засмука зърната едно след друго, докато те щръкнаха розови и твърди.

Тара задиша тежко, когато плиснаха вълните на насладата. Предаде се на възбудата, която я обземаше. Кога се беше чувствала така? С Джералд към края на брака им трябваше да впряга цялото си въображение, за да се възбуди. А с този мъж дори едничко докосване с палец на ключицата й беше изгарящо възбуждащо. Вече усещаше болка в слабините си, а горещата вълна й подсказваше, че е готова да го поеме.

Той я побутна леко назад и тя легна по гръб върху гладката сатенена покривка на леглото с разголени гърди и вдигната около кръста пола. Той бързо се съблече, пускайки дрехите на пода, и остана по боксерки, а после дръпна полата й надолу и Тара остана само по дантелените си бикини.

— Красива си — задъхано каза той, обхождайки тялото й с пламнал поглед.

— Може ли да загасим осветлението? — стеснително попита Тара, стараейки се да избегне настойчивия му поглед. Лицето му беше невъзможно красиво, тялото му също: медено кафеникаво с тъмни косми по гърдите. Не можеше да не се любува на дългия му дебел пенис, напиращ през боксерите му, но въпреки възбудата си все още се чувстваше неловко. Не се беше освободила от всичките си задръжки.

— Трябва да си по-самоуверена — усмихна се той. — Наистина си прекрасна. Искам да те гледам.

Легнаха един до друг и се целунаха бавно, за да може кръвта им отново да закипи, възбуждайки се с изучаващи целувки, като лекичко се хапеха и смучеха. Той отново целуна гърдите й една след друга и описа кръгчета с палеца си, изтръгвайки от Тара блажена въздишка. После леко спусна пръсти по корема към бикините й, потърка ръбчето и после внезапно се плъзна вътре сред меките косъмчета на венериния й хълм. Тара потръпна неконтролируемо, когато пръстите му докоснаха клитора й и после навлязоха в топлата влага по-надолу.

Мускулите й се напрегнаха и тя го целуна по-настойчиво, прокара длани по гърдите му, докосна малките му зърна и възкликна възхитено от допира до твърдите му бицепси. Той я остави за миг, за да хване ръката й и да я насочи към пениса си, който бе възбуден и притиснат към корема му. Тя го обгърна с пръсти, леко плъзна меката кожа нагоре-надолу и после премести дланта си върху кадифената главичка. Той тихо изстена. В продължение на няколко прелестни минути двамата си играеха един с друг, докато Тара усети, че просто не издържа вече. Страстта, която той разпалваше у нея, лумна с пълна сила и я завладя. Тя се завъртя и се смъкна надолу, за да целуне члена му, да поеме главичката му в уста, да прокара език по връхчето и да погъделичка малкото отворче. След това го обкрачи, притисна гърди към твърдия му пенис и се заклати нагоре-надолу над него. Ричард изстена и задиша по-учестено, а после, когато явно не издържаше повече, я издърпа нагоре, така че пенисът му да се озове под слабините й, и Тара инстинктивно усети как той я подтиква да размърда бедра и да се потърка в него с кратки и бързи движения.

Ферера я гледаше, езикът му се стрелна да оближе устните му, дъхът му излизаше накъсан и учестен.

— Имаш ли презерватив? — попита тя задъхано.

Той кимна, завъртя се на една страна и взе малко пакетче от нощното шкафче. Тара се отдръпна, за да може Ричард да надене презерватива, после се върна върху него и се надигна. Хвана пениса му, вдигна го от корема му, насочи го нагоре и съвсем бавно се спусна върху него, попивайки всяко усещане, когато връхчето я притисна и после навлезе в дълбините й. Усети как плътта й се разтяга, за да поеме широкия ствол, изпита невероятното усещане за изпълване и се отпусна надолу, докато тазът й се допря до неговия. После започна да прави тласъци нагоре-надолу, отначало бавно, после все по-бързо. Тазът му започна да се движи все по-мощно, когато улови ритъма, а лицето му се разкриви от удоволствието, което тя му доставяше. Колкото повече се разпалваха, толкова повече можеше да поеме тя и го подканваше да прониква в нея още по-мощно. Усети, че Ричард наближава кулминацията, и започна да се търка в него, така че костта му да докосва клитора й и да я поведе към оргазма. Както го бе яхнала, той пъхна ръката си отдолу, намери клитора й и с палец започна да го гали уверено и бързо в ритъма, с който самият той проникваше в нея. Разпознаха наближаващата кулминация в погледите си, това ги изстреля към върха и двамата с вик посрещнаха невероятното удоволствие, което ги беше пленило.

Тя се отпусна върху гърдите му и той я обгърна с ръце, докато успеят да се възстановят достатъчно, за да говорят.

— О, боже, това беше изключително! — задъхано каза Тара и го погледна удивено. — Ти беше изключителен.

— Може би заслугата не е само моя — скромно я поправи той. — Казват, че голямата надморска височина изостря усещанията.

— Така ли? — целуна го тя по гърдите. — Е, в такъв случай ни остава само едно — веднага щом кацнем, трябва да го направим отново.