Кристина Морато
Непокорните диви (6)

Гръцка трагедия

Възможно е Онасис да е изпитвал известно привличане към Джаки Кенеди, но все пак интересът му към бившата първа дама не е имал много общо с любовта. Корабовладелецът е искал чрез нея да се свърже с човека, за когото всички твърдо са вярвали, че ще се превърне в бъдещия президент на страната — брата на мъжа й Робърт Кенеди. Но на 5 юни 1968 година кандидатът за президент от Демократическата партия е убит в Лос Анджелис. След бруталното убийство на съпруга й Джаки се чувствала по-заплашена от всякога — тя се страхувала за живота на децата си. Загубата на Боб, неин приятел и най-близък довереник след овдовяването й, я накарала да потърси утеха и закрила в обятията на корабостроителя. Искала да напусне Съединените щати и да започне нов живот далеч от страната, за която тя била истинска икона. Макар Онасис според най-близките му приятели в началото да не е възнамерявал да се жени за нея, а само се е чувствал поласкан, че е „избран от най-известната жена в момента“, то след убийството на Робърт Кенеди събитията се ускорили.

След бързия круиз с госпожа Кенеди на „Кристина“ Онасис посвещавал уикендите си да печели семейството на Джаки, а Мария продължавала да се надява на чудо: чакала той да се върне при нея. Когато корабовладелецът я помолил да отидат заедно на Скорпиос, за да прекарат лятото, Калас не могла да му откаже. Дивата вярвала, че все още могат да спасят връзката си, и в края на юни била при него на яхтата „Кристина“. Онова последно лято, прекарано с Онасис, е било най-краткото и най-горчиво в целия й живот. Малко след като се била настанила на кораба, Аристо внезапно я помолил да се върне в Париж, защото очаквал гости и тя не можела да остане на борда. Певицата събрала багажа си, а някои от скъпоценните си бижута, подарени й от корабовладелеца, забравила в сейфа и напуснала завинаги кораба, който в продължение на девет години бил неин дом. Знаела, че Онасис я изхвърля от живота си, защото друга жена вече е негова официална любовница — вдовицата Джаки Кенеди. Седмица по-късно сопраното влязла в Американската болница в Париж; причината била свръхдоза сънотворни.

В началото на август Тед Кенеди, който след смъртта на Робърт станал патриарх на клана, водел преговори на яхтата „Кристина“ в присъствието на Джаки относно брачното споразумение на бъдещите младоженци. През това време Мария заминала за Америка. Старият й приятел Лари Кели, съосновател на Операта в Далас и много влиятелна фигура в оперния свят в Съединените щати, я окуражил да тръгне с него за Ню Йорк и да прекарат заедно лятото. Лари искал да й помогне наистина — не просто да я разсее от болката, предизвикана от предателството на Онасис, но и да я накара да се върне към артистичната си кариера. Действителността обаче се оказала друга. Мария била неутешима и единственото нещо, което очаквала, било любовникът й в последния момент да се разкае и да се върне при нея.

По време на престоя си в Ню Йорк Мария била поканена на откриването на новия сезон на „Метрополитън Опера Хауз“. Калас намерила сили да се появи в обществото на 16 септември на представление, в което участвала съперницата й Рената Тебалди. Тъй като била добра актриса, онази вечер дивата изглеждала ослепително, носела великолепни смарагди в унисон със зелената си рокля от кадифе. Взетият под наем комплект бижута, съставен от обеци с голям смарагд във форма на сълза, обграден от брилянти, един пръстен и гривна, предизвикал сензация. Година по-късно Онасис отишъл в същата бижутерия, която била дала под наем бижутата на великата дива, и купил за госпожа Кенеди обеците от диаманти и смарагди с форма на сълза. Жестове като този били тежки удари за Мария, която се чувствала по-уязвима от всякога и не намирала причина да живее.

Когато най-сетне певицата събрала кураж да се върне в Париж след лудешката си обиколка из САЩ, една новина я довършила. На 20 октомври 1968 година в столицата на остров Скорпиос Жаклин Кенеди и Аристотел Онасис сключили брак в източноправославна църква. На церемонията присъствали само най-близките им хора, едва двайсетина гости. Но пък имало рояк от журналисти на крайбрежието, опитващи се да снимат събитието, което несъмнено щяло да се превърне в „сватбата на годината“. По-късно Александър, синът на Онасис, се изказва иронично: „Това е съвършеният съюз. Баща ми обожава фамилните имена, а Джаки обожава парите“. По време на сватбения им банкет Мария се появила сияеща на тържествена вечеря в „Максим“, дадена в чест на седемдесет и петата годишнина от създаването на прочутия ресторант. Отново се изявила като блестяща актриса — пред пресата се показала весела и спокойна, сякаш нищо не се било случило. На въпроса на журналистите за сватбата на Онасис тя се задоволила да поздрави двойката и да изкаже само един коментар с усмивка: „Госпожа Кенеди направи добре, като намери дядо за децата си“.

Мария изобщо не простила на Онасис, че след деветгодишна връзка разбрала за сватбата му с Джаки от вестниците. Макар да знаела, че той не обича изисканата си съпруга — веднъж корабовладелецът сам й споделил: „Не я обичам, но се нуждая от нея“ — болката от предателството и изоставянето била непоносима. В едно интервю за радиото, което дала пред един музикален критик и неин добър приятел, певицата изпаднала в необичайна за нея откровеност. За първи и последен път пред микрофона говорила Мария, а не Калас — една тъжна и огорчена жена, която с пресеклив глас споделила за ударите, нанесени й от живота: „Горда съм. Не обичам да показвам публично чувствата си… Никога не искам нищо от страх да не се разочаровам… Честно казано, ужасявам се от мисълта да се прибера вкъщи. То е като началото на едно представление… Не вярвам, че здравето ми може да понесе такова напрежение… С удоволствие бих се върнала към онова, което бях през 1958 година, в добрите стари времена…“.

Но независимо че отново се чувствала самотна и провалена, защото нямала нито деца, нито дом с любимия мъж, Калас била готова да продължи напред. Онасис обаче не възнамерявал да й помогне. Няколко дена след сватбата си с Джаки той застанал под прозореца на жилището на Мария на булевард „Жорж Мандел“ и започнал да вика и да свирка, за да го пусне. Макар в началото тя да не му позволила да се качи в апартамента й, скоро те възобновили връзката си, без да я афишират пред обществото. Мария, която била все така влюбена в него и не била самолюбива, след девет години на скрита и унизителна връзка била приела да продължава да бъде „другата“ в очите на света. Но в този случай певицата поставила условие: докато Онасис е женен за Джаки Кенеди, Мария и той нямало да имат интимни отношения.

„Една част от нея умря в деня, в който Онасис се ожени за Джаки Кенеди, а другата остана очернена от тъга завинаги“, пише биографката й Ан Едуардс. Мария искала да изтръгне Онасис от живота си и най-добрият начин за това бил, като се върне към работата си. Тъй като сценичният страх й пречел да пее в опера пред публика, приела да е главно действащо лице във филм, който й дал нов стимул да живее. Ставало дума за една митична версия на Медея, режисирана от нейния голям почитател Пиер Паоло Пазолини. По време на снимките Онасис не спрял да търси Мария по телефона, макар тя да отказвала да му се обади. Филмът, странен и смущаващ, бил истински провал въпреки превъзходната й игра. Певицата, която се нуждаела от успех, който да я възроди, присъствала безсилна на премиерата на своя първи и последен филм.

Така за Мария се затворила една нова врата. Междувременно след десетмесечен брак Онасис вече се разкайвал, че се е оженил за Джаки. Корабостроителят скоро открил, че няма нищо с общо с тази „капризна, амбициозна и користна“ жена, както я определял, която прекарвала по-голямата част от времето в Ню Йорк, където учели децата й. Макар през по-голямата част от първата година на брака им хората да ги виждали да танцуват заедно, да пазаруват в Капри, да вечерят на свещи или да плуват заедно край яхтата „Кристина“, с течение на времето всеки започнал да води свой собствен живот. Навярно Онасис се отегчавал от строгата елегантност на съпругата си и от прекалено изисканите й маниери. Бившата първа дама на Съединените щати не изоставила хобито си да пазарува и да декорира жилища, а корабовладелецът побеснявал, като я гледал как прахосва парите му. Липсвала му безвъзмездната любов на Мария, която винаги го е обичала заради това, което е, а не заради огромното му богатство.

През февруари 1970 година излязло наяве, че Джаки Кенеди Онасис, която запазила завинаги двете фамилни имена, има любовник — Розуел Къркпатрик, с когото била в интимни отношения още когато се омъжила за гръцкия корабовладелец. Писмата, които бляскавата съпруга писала до любимия си, попаднали в ръцете на колекционер на автографи и в крайна сметка били публикувани и разпространени из целия свят. За корабовладелеца това бил тежък удар върху мъжкото му достойнство и чест. Въпреки че Джаки му се извинила, за него бракът му бил приключил. Щели да спазват приличие пред обществото, но той никога нямало да й прости. През май връзката на Онасис с Мария станала публична и една вечер те излезли заедно да вечерят в „Максим“. Снимката на двамата в любимия ресторант на певицата обиколила света. Когато Джаки, която тогава се намирала в Ню Йорк, видяла публикуваната фотография, бързо отлетяла за Париж и поискала от Онасис да я заведе на вечеря в същия ресторант и да седнат на същата маса. Това бил нейният начин да сложи край на слуховете за евентуална криза в брака и да покаже на света, че Калас е само една стара любовница на корабостроителя. Мария, която продължавала да е влюбена в него и мислела, че дните на брака им са преброени, щом видяла във френската преса снимките на Джаки и корабовладелеца в „нейния ресторант“, се почувствала дълбоко измамена. Опасявала се, че Аристо никога няма да се раздели с известната си съпруга и че просто продължава да я лъже.

Няколко дена след заплетения случай с „Максим“ Радио Люксембург излъчило стряскаща новина: „Мария Калас опитала да се самоубие със свръхдоза барбитурати и била откарана в спешното отделение на Американската болница в Ньой“. Съобщението сякаш хвърлило бомба; Калас обаче пуснала комюнике, в което съобщавала, че била влязла в болницата за рутинен медицински преглед. В действителност тя никога не била имала намерение да отнеме живота си, а само опитвала да успокои нервите си с хапчета и това бил един от случаите, в които не била изчислила добре дозата, която вземала. Мъчно заспивала и според разказите на камериерката й Бруна се страхувала от тъмнината и пиела сънотворни, за да може да си почине.

През август на същата тази 1970 година след няколко напрегнати месеца на нескончаеми неприятности Мария се съживила и решила да прекара няколко дни на частния остров на корабостроителя Пери Ембирикос. Калас използвала случая, за да възвърне силите си, разхождайки се по плажа, плувайки и посещавайки Мелигала — родното място на баща й. На 15 август, докато певицата се излежавала на шезлонга под чадъра, хеликоптерът на Онасис се приземил на острова на Ембирикос. Аристо излязъл от кабината и отишъл при Мария, за да я целуне страстно по устните. Корабовладелецът, който не бил забравил, че е нейният любимец, й подарил старинни обеци и двамата се разходили заедно по плажа, хванати за ръка. На свечеряване Онасис, на когото Джаки била забранила да се вижда с певицата, се върнал в Атина. Романтичната сцена, уловена от фотограф от една рибарска лодка, обиколила света. Както винаги Джаки отлетяла за Гърция с първия полет, за да спре слуховете.

След публикуването на тази компрометираща снимка Мария Калас се прибрала в дома си в Париж, където я чакали журналистите. С усмивка на уста тя казала уклончиво: „Той (Онасис) е най-добрият ми приятел. Такъв е, такъв е бил и винаги ще бъде такъв… Когато двама души са били заедно като нас, много неща ги свързват. Той знае, че винаги ще намери добро настроение, общи приятели и почтеност, когато се срещне с мен. Скандалът се дължи на това, че не познавам съпругата му“. През следващите месеци корабовладелецът понесъл доста несполуки не само в бизнеса, но и в личния живот. Мария обаче винаги била до него, за да го изслуша и приласкае. Виждайки задаващите се беди, най-близките хора на Онасис, включително децата му, започнали да говорят за „злата магия на Джаки“ и обвинявали вдовицата на Кенеди за всички нещастия, сполетели семейството.

Мария, която прекарала зимата практически затворена в парижкия си апартамент, без да я посети почти никой, единствено в компанията на Джеда и Пикси — двата пудела, подарък от Аристо, през 1971 година приела да стане преподавател на няколко майсторски класа в театър „Джулиард“ в Ню Йорк. Тези часове представлявали за нея голяма помощ в психологически план и в момент, в който певицата осъзнавала по-ясно от всякога, че здравето й се влошава безвъзвратно. Току-що й били диагностицирали начален стадий на глаукома, от която можела да ослепее, ако не полага грижи. От този момент нататък и за цял живот трябвало да поставя капки в очите си на всеки два часа. Докато течал майсторският клас, Мария работила и с един преподавател от „Метрополитън“, за да подобри собствения си глас. Хората все я питали дали се е отказала окончателно от сцената, или ще се върне на нея. А тя все отговаряла: „Всеки момент ще запея опера отново“.

В онази 1971 година, в която Калас сякаш възкръсвала от пепелта и правела планове за нови музикални проекти, започнал неизбежният залез на Онасис. През лятото научил, че двайсетгодишната му дъщеря Кристина се е омъжила в Лас Вегас за директор на агенция за недвижими имоти, който бил разведен, с четири деца и два пъти по-възрастен от нея. Няколко месеца по-късно, на 22 октомври, бившата му съпруга Тина, разведена със Сони Бландфорд, се омъжила тайно за Ставрос Ниархос — неговия най-голям враг и мъжа, заподозрян за убийството на първата си съпруга — Евгения Ливанос, сестра на Тина. За Онасис обвързването на майката на децата му с Ниархос било по-голям удар, отколкото можел да понесе. Синът им Александър, щом научил зашеметяващата новина, спрял да говори с майка си. Кристина пък, която била с много непостоянен характер, преглътнала болезнената реалност по обичайния за нея начин: със свръхдоза хапчета. За първи път в живота си могъщият корабостроител усещал, че губи контрол над децата си, над брака си, над бизнеса си и над първата си съпруга.

По време на престоя си в Ню Йорк Мария се срещнала отново с Джузепе ди Стефано, известен и егоцентричен италиански тенор, с когото била пяла преди петнайсет години. Ди Стефано, който преживявал период, подобен на периода на Калас, бил име, но гласът му вече нямал нищо общо с гласа му от едно време, й предложил зрелищно завръщане на сцената: завръщане на две легенди на белкантото, отново заедно. Мария не била съвсем убедена и ужасно се страхувала от провал. Но Ди Стефано, който още бил привлекателен и съблазнителен мъж, не само я окуражил да пее отново пред публика, но и започнал дискретен романс с нея. След като била изоставена от Онасис, Калас имала нужда да се почувства обичана и мимоходом да покаже на корабовладелеца, че още е в пълна форма.

Преди да тръгне на турне из цял свят в компанията на Ди Стефано, Мария и Онасис отново се срещнали, събрани от болката. Калас била изгубила баща си на 4 декември 1972 година и въпреки че отдавна нито се били виждали, нито си говорели, тя се почувствала виновна, че го била загърбила. Мария била скъсала всякаква връзка с него, когато научила от кръстника си, че се е оженил за Александра Пападжон, и сега съжалявала за изгубеното време. От своя страна на 22 януари Онасис получил вест, която го сломила напълно — синът му Александър загинал, след като самолетът му се разбил малко след излитането от атинското летище. Въпреки огромното си богатство корабовладелецът не могъл да върне живота на двайсет и пет годишния си син, който получил необратими мозъчни увреждания.

Няколко дни след погребението на Александър Онасис на остров Скорпиос един напълно съкрушен и остарял Онасис позвънил на вратата на Мария Калас. Бруна, камериерката, си спомня прочувствената сцена: „Мария го чакаше в салона, Онасис я прегърна и докато сълзите му течаха, каза: «Синът ми си отиде. Нищо не ми остана». Госпожата, задушена от вълнение, възкликнала: «Поне нашето дете да беше живо!»“. Мария продължавала да обича Аристо и когато го видяла така покрусен и сломен, била съкрушена. През онази 1973 година, която започнала трагично, Калас била единствената утеха за корабовладелеца, чийто бизнес започвал да понася големи загуби в резултат от световната петролна криза. Онасис прекарвал дълги часове на гроба на сина си в Скорпиос, отдалечил се още повече от Джаки и престанал да се среща с приятели и да организира луксозни круизи с яхтата си.

Предвид посоката, в която поемали събитията, и въпреки че Онасис я помолил да не го прави, Калас приела да пътува с Ди Стефано на изтощително турне в осем държави в продължение на седем месеца. Аристо, който се нуждаел от нея повече от всякога, я уверил, че дълбоко се разкайва и че ще се разведе с Джаки, за да се ожени за нея. Този път може би е говорел сериозно, но предложението дошло твърде късно за Мария, която искала единствено да го забрави. „Говори ми за развод, както преди ми говореше за брак — казала певицата на своя приятелка. — Няма да допусна глупостта да му повярвам, докато не видя документа с подписа със собствените си очи.“

След осем години отсъствие от сцената дебютът на Мария Калас на 25 октомври в Хамбург породил голямо очакване, но турнето се оказало най-големият артистичен провал в цялата й кариера. Калас продължавала да бъде велика драматична актриса, но гласът й вече не бил на висота, нито пък тя се радвала на добро здраве. Връзката с Ди Стефано била буреносна както едно време и турнето било изпълнено с разпри, анулирания в последния момент и неуредици, които ядосвали публиката. За да издържи на напрежението, Мария прекалявала все повече с медикаментите, а нервното й разстройство се задълбочавало. На 11 ноември 1974 година в Сапоро (Япония) Калас, изнемощяла и страдаща от херния, която й причинявала ужасни болки, пяла за последен път на сцена.

В разгара на турнето в Япония Мария Калас научила от пресата, че Тина Ливанос е починала в голямата си къща в Париж. Подобно на Онасис тя също не могла да се съвземе от трагичната смърт на сина си Александър и зависимостта от медикаментите и алкохола я довършили. След тази нова семейна трагедия корабовладелецът се върнал съкрушен в Ню Йорк, където влязъл в болница, за да лекува тежка форма на миастения — дегенеративна болест, която разрушава лицевите мускули и принуждава страдащия от нея да слага лепенки на клепачите си, за да ги държи отворени. Калас тогава не е знаела, че адвокатите на Онасис подготвяли документите за развод, докато магнатът се опитвал да преглътне загубата на въздушната компания „Олимпик Еъруейз“. След шест години и половина брак корабостроителят, болен и съсипан, желаел единствено да се разведе с жената, която винял за всички свои нещастия. Виждайки, че краят наближава, Онасис написал ново завещание, в което Джаки наследявала само предвиденото в предбрачния договор. Така той искал да спаси корабната империя за дъщеря си Кристина.

В началото на февруари 1975 година Онасис отново постъпил в Американската болница в Париж с оплаквания от камък в жлъчката. Носел със себе си червеното кашмирено одеяло „Хермес“, което Мария му била подарила за седемдесет и първия му рожден ден. Предишната вечер от дома си на булевард „Фош“ корабостроителят се обадил по телефона тайно на Калас, за да й съобщи за неизбежното си влизане в болница. Когато Мария разбрала, че състоянието му се е влошило след операцията, певицата намерила начин да се срещнат. „Видях Ари в болницата на смъртно легло, изглеждаше спокоен и в мир със себе си. Беше много болен и знаеше, че краят е близо, макар да се опитваше да не му обръща внимание. Не говорихме за едно време, почти за нищо не говорихме, общувахме си безмълвно. Когато си тръгнах, той с последни усилия ми каза: «Обичах те, невинаги добре, но по най-добрия възможен за мен начин. Опитах се».“

Никой не знае дали тази прочувствена раздяла е истинска, или е продукт на въображението на жена, която вижда как животът на мъжа, когото още обича, бавно гасне. В началото на март Калас наела къща в Палм Бийч (Флорида), за да избяга от ада, който преживявала в Париж. Няколко дни по-късно, на 15 март 1975 година, разбрала за смъртта на Аристо и много разстроена от вестта, казала на своя приятелка: „Изведнъж станах вдовица“. Мария не могла да присъства на погребението на любовника си на остров Скорпиос, където тялото му било положено до любимия му син Александър. „Официално Джаки беше вдовицата, но онези, които познавахме отдавна Онасис, съчувствахме на Мария. Тя беше тази, която най-много го обичаше и с която той, изглежда, се радваше най-много на живота“, заявява по-късно капитанът на яхтата „Кристина“.

Певицата се върнала в Париж през май и се затворила в апартамента си на булевард „Жорж Мандел“. През следващите месеци смъртта на някои от най-добрите й приятели, като Висконти и Пазолини, ужасно я разстроила. Почти не излизала от дома си, където се чувствала защитена от един свят, който без присъствието на любовника й с нищо не я привличал. Заобиколена от спомените от миналото, дните й преминавали в гледане на уестърни, игра на карти с прислугата и във все по-големи дози сънотворни, за да може да заспи. Била бледа сянка на самата себе си и се задоволявала да гледа през големите прозорци на салона на дома си как животът тече. Именно така е успял да я улови един фотограф в снимка, която обиколи света след смъртта й.

Мария, която винаги е била много кокетна и никога не излизала от къщи, без да се гримира, започнала да пълнее и се превърнала в непохватното и не особено изящно същество, каквото била в годините на юношеството си. В залеза на живота си великата Калас пак станала онова самотно и комплексирано момиче Мария Калогеропулос, което се чувствало обичано само заради гласа си. Сега била изгубила божествения си дар и единствения мъж, когото отчаяно обичала. И така, сутринта на 16 септември 1977 година дивата решила, че е дошъл краят на представлението. Както разказва камериерката й Бруна, певицата, след като закусила в леглото, се сгромолясала на пода като трагичните си оперни героини. Била на петдесет и три години и нямала желание да продължи напред. Паднала завесата на един живот, белязан от толкова силна, колкото и смъртоносна страст, която я извела на върха на оперния Олимп, но разбила сърцето й.