Кристина Морато
Непокорните диви (34)

Брак по сметка

На госпожица Бувие не й било никак лесно да се приспособи към семейния живот на клана Кенеди. Джон Фицджералд Кенеди произхождал от семейство с ирландски корени, което се установило в Бостън. Прадядото Патрик Кенеди пристигнал в Съединените щати в средата на XIX век както хиляди емигранти от родната Ирландия, които бягали от глада. С непоколебимост, нюх към сделките и желание за надмощие Кенеди постигнали успех и се превърнали в богати и влиятелни представители на американското общество.

Джоузеф, или Джо Кенеди — бащата на Джон, бил предприемчив човек, който забогатял от сделки с недвижими имоти. Прелъстител, пияница и заклет женкар, той бил един от първите кинопродуценти и дистрибутори на алкохол за цялата страна. Накрая се оженил за набожната и самоотвержена ирландка Роуз Фицджералд, която го дарила с девет деца и живяла сто и четири години. Главата на матриархата на клана, която винаги била в течение на изневерите на съпруга си, включително знаела за връзката му с актрисата Глория Суонсън, била ревностна католичка. Дъщеря на легендарен кмет на Бостън и възпитана в най-добрите религиозни интернати в Европа, тя управлявала с твърда ръка многобройното си семейство. Джо, който по време на президентството на Рузвелт бил посланик на Съединените щати в Лондон, възложил всичките си надежди на своя първороден син, който носел неговото име — Джо. Но когато той загинал във Втората световна война, брат му Джон поел отговорността да осъществи мечтите на баща си и да не го разочарова.

Когато започнала да посещава дома на Кенеди, Джаки намерила най-голяма подкрепа в лицето на главната фигура от клана. Джо бил единственият, който от първата секунда успял да види качествата и потенциала й. Синът му бил брилянтен и харизматичен политик, но бил ерген и се нуждаел от съпруга до себе си и от семейство, ако желаел да стигне далеч в кариерата си. Когато се запознал с госпожица Бувие, тя му се сторила съвършената кандидатка: била католичка като тях, от добро семейство, привлекателна и притежавала големи способности. Освен това говорела свободно няколко езика — френски, испански и италиански, а имала и „аристократично“ потекло, което липсвало на Кенеди. Старият и хитър Джо Кенеди насърчил Джон да направи решителната стъпка и да поиска ръката на Джаки.

Докато Джо бил запленен от госпожица Бувие, то не цялото семейство споделяло мнението му за нея. Мълчаливото и благоразумно поведение на Джаки било възприето като признак на горделивост и високомерие от страна на зълвите й, които не били никак дружелюбни с нея. На бъдещата си свекърва Роуз тя се сторила прекалено независимо момиче, твърде префърцунено в тоалетите си и с леко ортодоксални виждания. Джаки отказвала да яде сандвичи с фъстъчено масло и ягодов мармалад, които й предлагали на пикниците — най-типичното американско предястие. Роуз не можела да се начуди как така, когато дъщерите й канели Джаки да поплува с тях, тя си носела своя храна в плетена кошница: „пастет, солен кекс със зеленчуци, френски сирена и бутилка хубаво вино“. Ала с времето Джаки успяла да спечели главата на матриархата на клана и направила всичко възможно, за да подобри отношенията си с нея, като я наричала мило belle-mère^[1] (макар че за пред доверените й хора била Динозавъра). Когато Джо споделил с приятелите си: „Всички сме луди по Джаки“, в действителност имал предвид най-вече себе си.

Всъщност било невъзможно Джаки да прилича на семейство Кенеди. Тя обичала спокойствието, четенето, разходките на кон, а изведнъж се озовала сред многобройна фамилия, характеризираща се с трескава активност. Когато всички членове на семейството се събирали във феода си — великолепна къща от бял кедър с петнайсет стаи с просторни тераси, срещу един от морските ръкави на Хаянис Порт, южно от Бостън, нямало нито миг тишина и спокойствие. Джоузеф карал всичките си деца и снахите си да се състезават помежду си на тенис, американски футбол или да се занимават с ветроходство. Били бъбриви, шумни и съревноваващи се един с друг. Къщата винаги била препълнена с хора: девет братя и сестри с техните съпруги и съпрузи, деца, приятели, голяма домашна прислуга и немалък брой животни, домашни любимци. Жак Лоу, личният фотограф на фамилия Кенеди, веднъж казал, че къщата в Хаянис Порт е „истински дом за луди“.

Джаки — елегантна, сдържана и с добри обноски, трудно можела да се впише в подобна атмосфера. Освен това не притежавала състезателен дух и от първия ден й станало съвсем ясно, че никога няма да е като зълвите си: „Не мисля да се правя на хлапачка, която се катери по дърветата и вика: «Ще спечелим!». Могат да се смеят на полите и леките ми обувки, ако искат, но главата ми си е толкова на мястото, колкото и тяхната“. Истината е, че единствения път, когато се опитала да се присъедини към останалите и да изиграе една среща на американски футбол, си изкълчила глезена и била възнаградена с ехидни усмивки от страна на някои от присъстващите.

През ноември 1952 година Джон бил избран за сенатор на Масачузетс, след като постигнал смазваща победа срещу един от силните мъже на Републиканската партия — Хенри Лодж. Сега вече обещаващият сенатор щял да може да отдели малко повече време на годеницата си Джаки Бувие. На 20 януари 1953 година двойката за първи път се появила на официално събитие, организирано по повод на встъпването в длъжност на президента Айзенхауер. Изглежда, Джон най-после се бил укротил, макар тайно да продължавал да си ляга с други жени. След тази тяхна първа поява пред обществото всеки се върнал към работата си — той в Сената, тя в офиса си във „Вашингтон Таймс-Хералд“.

По онова време Джаки се съмнявала, че сенатор Кенеди искрено е привлечен от нея, при положение че имал на разположение безкраен списък от „приятелки“. От съвсем ранна възраст Джаки се чувствала комплексирана от физиката си и съжалявала, че не се е родила красива като сестра си Лий. Така и никога не харесала тялото си, на което откривала безброй недостатъци: малки гърди, големи мъжки ръце с винаги изядени нокти, които криела в дълги ръкавици, и големи стъпала — номер 42. Няколко години по-късно, вече като госпожа Кенеди, неуверената Джаки щяла да измисли как да промени визията си и да се преобрази в изисканата и будеща възхищение у всички съпруга на президента на Съединените щати.

В този етап на изчакване Лий Бувие, която била на двайсет години, се омъжила за Майкъл Темпъл Канфийлд — син на издател и представител на английската аристокрация. Сестра й Джаки била свидетел на бракосъчетанието, което било отпразнувано на 18 април 1953 година в семейната къща Мериууд. Но бракът на Лий приключил в деня, в който се разкрило, че финансите на бляскавия съпруг нямали почти нищо общо с действителността. Майкъл поискал съвет от балдъзата си как да възвърне любовта на жена си, но Джаки, винаги много прагматична, му отвърнала сухо, че за да спаси брака си, единственото нещо, което трябва да направи, е „наистина да спечели пари“. Малко след това Лий под предлог, че съпругът й не иска да има деца, успяла да анулира брака пред Ватикана и за рекордно кратко време станала съпруга на полския принц Станислав Радзивил.

През пролетта на същата година „Вашингтон Таймс-Хералд“ изпратил Джаки в Лондон, за да отрази като репортер коронацията на кралица Елизабет II, която на двайсет и пет години наследила трона на Англия след смъртта на баща си крал Джордж VI. Преди да тръгне, Джон я помолил да се омъжи за него, но тя му отговорила, че ще си помисли, докато са разделени. Джаки, както се изповядва пред една своя приятелка, се страхувала да изгуби независимостта си, да бъде погълната от политиката и най-вече да стане част от обсебващия клан Кенеди. Седмица по-късно, след като прочел статиите й в пресата, Джон й изпратил кратка телеграма, която гласяла следното: „Прекрасни статии, но ми липсваш. Джак“. Джон не възнамерявал да остави Джаки да му се изплъзне и не изчакал отговора на предложението си. При завръщането й от Лондон отишъл да я посрещне на аерогарата с годежен пръстен с диаманти и смарагди, изработен от фирмата „Ван Клиф & Арпелс“, който тя приела с радост, без да знае, че всъщност Джо, бъдещият й свекър, го бил избрал за нея. На следващия ден госпожица Бувие напуснала работата си във вестника и се сбогувала с колегите си.

На 25 юли същата година официално бил оповестен годежът на госпожица Жаклин Бувие и сенатора Джон Фицджералд Кенеди. Сватбата била съюз между две могъщи фамилии от Източното крайбрежие на Съединените щати. При първата й поява в пресата като годеницата на сенатор Кенеди списание „Вог“ я описало като „млада жена с екстравагантна красота“. В началото на юли „Лайф Магазин“ направил обстоен репортаж за младия сенатор и годеницата му във фамилната резиденция Хаянис Порт в Кейп Код. Снимката на двамата се появила на корицата — били усмихнати и спокойни, плаващи на платнохода си във водите на залива. Американската публика започнала да проявява интерес към онези, които през следващите десет години щели да бъдат най-известната двойка в света. Джаки и Джон вече загатвали в какъв неоспорим медиен феномен щели да се превърнат.

През юли, докато Джаки, майка й Джанет и свекърва й се били отдали изцяло на подготовката на сватбата, сенатор Кенеди направил едно непредвидено разпускащо пътуване до Лазурния бряг. Тайно, както обикновено, той се видял с една от обичайните си любовници — младата и ослепителна шведка Гунила ван Пост. Сърцето на Джаки се късало от мъка заради забежката на годеника й, но смятала, че с времето щял да се промени. След завръщането си Джон, загорял и отпочинал, присъствал на две официални ергенски партита, организирани от баща му и от господин Окинклос — пастрока на Джаки. От своя страна Джак Бувие не можел да се съревновава с тях по богатство и затова предпочел да остане настрани от най-важното събитие в живота на дъщеря си.

На 12 септември 1953 година, събота, в католическата църква „Сент Мери“ в Нюпорт Джон и Джаки станали съпруг и съпруга пред очите на осемстотин гости. Джо Кенеди ръководел тържеството в сянка, за да можело сватбата да се превърне във великолепен акт на предизборна реклама за кариерата на сина му, устремен към Белия дом. Бракосъчетанието несъмнено е било най-значимото социално събитие на годината не само заради списъка от изтъкнати гости, но и заради богатата приказна церемония, която напомняла европейските кралски сватби. Медийното отразяване на събитието било по-присъщо за кинопремиера с присъствието на звезди от Холивуд, отколкото за сватба между политик и момиче от доброто общество. На следващия ден снимките на двойката се появили в най-важните американски вестници, включително в „Ню Йорк Таймс“, който на заглавната си страница публикувал Джон и Джаки, докато режат сватбената торта, висока почти метър и половина.

Джаки още не била позната на широката публика и все пак три хиляди души се струпали около църквата, за да видят младоженците. Полицията трябвало да положи големи усилия, за да спре множеството, което искало да зърне отблизо младата булка. Облечена в елегантна рокля от копринена тафта в цвят слонова кост и с дълго було от фина дантела като тези, които се носели едно време, тя цялата сияела. Никой не бил в състояние да отгатне дълбоката тъга на булката, когато научила от майка си Джанет, че обожаваният й баща няма да може да я заведе до олтара, тъй като лежал пиян в хотелската стая. Без да покаже ни най-малко разочарованието си, Джаки преглътнала сълзите си и с твърда крачка тръгнала по главния коридор на украсената с бели хризантеми и розови гладиоли църква, хванала под ръка пастрока си.

След сватбата, окачествена от пресата като „съюза на годината“, приемът, даден в Хамърсмит Фарм, събрал близо хиляда и петстотин гости, а младоженците минали и ги поздравили един по един, което продължило повече от два часа. „Беше точно като коронация“, заявил въодушевено един от присъстващите. За случая Джаки била облечена в тоалет на „Шанел“ в перленосив цвят. Сватбеният подарък на Джон за съпругата му била диамантена гривна, оценена на десет хиляди долара. За писателя Гор Видал — роднина на майката на Джаки, това бил брак в най-добрия дух на XVIII век, „съюз, в който се обединяват интереси“. Тъй като няма запазени любовни писма — Джон не е бил особено романтичен, не е написал дори и един ред на Джаки, нито й е изпратил букет цветя — не разполагаме, с каквато и да е кореспонденция между тях и е трудно да се разбере какви тогава са били истинските чувства на двойката.

При завръщането си от краткия меден месец в Акапулко семейство Кенеди прекарало първите два месеца от съвместния си живот в Хаянис Порт и в къщата в Мериууд. Джаки с цялото си сърце желаела да имат собствен дом и малко преди да се оженят, описала в едно интервю за „Бостън Глоуб“ къщата на мечтите си: „Умирам от желание да имаме наш дом, да разполагам с възможността да го подредя по свой вкус и най-сетне да мога да разопаковам подаръците от сватбата. Надявам се да си намерим малка къща в Джорджтаун. Бих искала да свием уютно гнездо и да го обзаведа, като комбинирам функционални и странни мебели“. В крайна сметка през ноември двойката наела къща от червени тухли в Джорджтаун — шикозния квартал, в който Джаки живеела, преди да се омъжи.

В първата година след сватбата Джаки почти не виждала съпруга си, чиято политическа кариера изцяло го била погълнала. На двайсет и четири години тя е била неопитна жена и макар че е пътувала много и е учила в най-престижните училища, никой не я е бил подготвил да бъде съпруга на амбициозен сенатор, стремящ се да стане президент на страната. Омъжила се е с намерението да стане съвършената съпруга, както наивно споделила пред една журналистка: „По онова време исках да водя нормален живот, да имам съпруг, който се прибира всеки ден след работа в пет часа. Исках той да прекарва уикендите с мен и децата, които ще имаме“. Но мечтата на Джаки така и не се е осъществила.

Тя прекарвала сама уикендите и почти не можела да планира живота си, защото всичко, което се случвало, било непредвидено: вечери до малките часове на нощта, работни обеди. Като сенаторска съпруга Джаки се чувствала пренебрегната и не можела да намери мястото си. Била с около двайсет години по-млада от съпругите на колегите на мъжа си. И когато ходела да играе бридж с тях или да обядва, осъзнавала, че нямат никакви общи теми за разговор. Всички говорели за децата си или за прекрасните си внуци. А тя можела да говори само за брат си от втория брак на майка си, който тогава бил на шест години. „Джаки ненавиждаше изкуствения характер на планираните срещи между жените на членовете на Конгреса или на ежегодната закуска на съпругите на сенаторите. Беше традиция, наследена от госпожа Труман и госпожа Айзенхауер, но тя не я понасяше. Нямаше нищо общо с тях…“, коментира журналист от „Вашингтон Ивнинг Стар“.

Независимо от всичко Джаки се отдала напълно на ролята си на вярна и самоотвержена съпруга. Макар дълбоко да се отвращавала от идеята да се превърне в типична скучна домакиня, сега тя била точна такава: „Въведе малко ред в хаотичния му живот. В дома им започнаха да се хранят, както трябва, а не само с продукти, които Джак имаше навика да поглъща (сандвичи, кафета и бира), а и той вече не излизаше от вкъщи с два различни по цвят чорапа“. Джаки се заела и с гардероба на Джон, единият крак, на когото бил почти два сантиметра по-къс от другия. Не само наредила да му ушият костюми по мярка, но и му поръчала специални обувки, за да се избегне допълнителното натоварване на гърба му — неговото слабо място. С новата си визия Джон Фицджералд Кенеди, не толкова официален, елегантен и спортен, въплъщавал идващото ново поколение.

Само една година след приказната им сватба Джаки вече започвала да става раздразнителна и нервна. Тя знаела за изневерите на съпруга си, който в онези дни бил наел ергенски апартамент в хотел „Мейфлауър“, където се срещал с любовниците си. Двамата с Джаки почти не се виждали. Междувременно тя си гризяла ноктите и пушела като комин по две кутии цигари на ден. Караниците между двамата ставали все по-чести и за да компенсира усещането си за провал, Джаки се посветила на купуването на рокли и на преобзавеждането на дома. Изхарчила цяло състояние за килими и френски мебели от XVIII век, които били любимите й. Джон се възмущавал, когато виждал сумите, но от страх от нови скандали приемал положението. Тя обзавела къщата с изтънчен вкус и с произведения на изкуството, които нито мъжът й, нито сътрудниците му някога щели да бъдат в състояние да оценят.

Скоро Джаки си дала сметка, че единственият начин да бъде по-близо до съпруга си е, като му помага в политическата кариера. Тя, която никога не била гласувала и която по онова време не проявявала особен интерес към света на политиката, а на всичкото отгоре идвала от семейство с републиканска традиция, сега се оказала омъжена за демократ с амбиции да стане президент. Макар да притежавала големи познания по европейска история, осъзнала, че като съпруга на сенатор трябва да е по-информирана относно историята на собствената си страна. Записала се на курс по американска история в дипломатическата школа на Университета на Джорджия, която се намира близо до мястото, където живеели. Някои журналисти, пишещи за жълтата преса, щом узнали новината, пуснали следното заглавие: „Съпругата на сенатора се връща в училище…“. Понякога Джаки ходела в Сената, за да слуша речите на Джон, или прекарвала дълги часове в библиотеката на Конгреса, където се потапяла в четенето на исторически произведения и съвременни творби. Но това, което Джон най-много ценял у нея, било, че съпругата му превеждала някои пасажи от произведения на известни френски философи, като Волтер или Русо, и с тези цитати той обогатявал речите си.

Джаки въвела и самоконтрол в преливащата от енергия личност на Джон, изгладила качествата му на оратор и го накарала да смени тона на гласа си, както и носовия акцент, присъщ на хората от Нова Англия. Помогнала му да започне да говори по-спокойно и да използва ръцете си — пред публика Джон винаги говорел с ръце в джобовете — за да подчертава най-важните моменти от речта си. Ала дори и при това положение животът на двойката не бил лесен и Джаки се оплаквала: „Сама съм почти всяка събота и неделя. Не е нормално. По някакъв начин политиката беше най-големият ми враг и ние нямахме никакъв семеен живот“. Към отсъствията на съпруга й се прибавяли и постоянните и тежки проблеми със здравето му, които правели положението още по-мъчително. В онези месеци здравето на Джон тревожно се влошавало. Болките в гърба ставали по-сериозни. Вече не било достатъчно да спи на права дъска, да прави топли бани, да прибягва до корсет от време на време или да се налага да използва патерици, за да ходи.

През октомври 1954 година Кенеди постъпил в болница в Ню Йорк за сложна и рискована хирургическа операция. Болките в гърба, които толкова го измъчвали, можели да доведат до парализирането му, ако не се подложел на спешна интервенция. Фактът, че Джон страдал от болестта на Адисон още повече усложнявал нещата. Точно както се опасявали, след операцията пациентът получил тежка инфекция на пикочните пътища и изпаднал в кома. На двайсет и пет години Джаки била на път да остане вдовица; лекарите им съобщили, че смъртта на съпруга й е неизбежна и кардиналът на Ню Йорк пристигнал, за да му даде последно причастие. В продължение на почти един месец Джон се намирал между живота и смъртта. Джаки учудила всички със силата и спокойствието си в тези толкова тежки моменти. Въпреки че съпругът й бил в кома, тя го държала за ръка и му четяла поезия, а когато дошъл в съзнание, не се отделяла нито за миг от него. Тогава онези, които я били критикували, си дали сметка, че зад привидната крехкост на Джаки се криела желязна воля.

По време на възстановителния период в болницата посетителите оставали смаяни, когато виждали, че на вратата на стаята му Джаки била закачила плакат на Мерилин Монро, облечена с миниатюрни сини шорти и бяла лека блузка. Джон се бил запознал с удивителната блондинка в началото на 1954 година на един прием в дома на холивудски продуцент в Бевърли Хилс. Както изглежда, той не бил положил никакво усилие да скрие колко привлечен е от актрисата, тогава омъжена за Джо ди Маджо, а тя дала телефонния си номер на сенатора, без да вярва, че той някога ще й се обади. Няколко дни преди Коледа изписали Джон от болницата и кланът Кенеди се преместил в имота, който притежавали в Палм Бийч, Флорида, където благоприятният климат щял да помогне за възстановяването му.

Два месеца след операцията Джон отново почувствал ужасни болки. Лекарите решили пак да го оперират в болница в Ню Йорк. На 15 февруари 1955 година той отново бил на прага на смъртта, но успял да оцелее. През дългия период, в който се съвземал, и предвид принудителното му отдалечаване от Сената Джаки поела отговорността да движи връзките с обществеността на съпруга си. Станала незаменима за него: четяла му вестници, държала го в течение на най-важните актуални събития и дори се научила да сменя превръзките му. Именно тогава Джаки го насърчила да напише книга, посветена на някои политически лидери на страната, които са се борили смело в защита на идеите си. Джон я послушал и на 2 януари 1956 година излязла книгата „Образи на смелостта“, която имала голям успех в продажбите и дори му спечелила наградата „Пулицър“ в категорията за биографични книги. Успехът на творбата бил съпътстван и от голям брой отрицателни критики. Мнозина заявявали, че в състоянието, в което се намирал Джон, било невъзможно да напише едно толкова обемно и добре документирано произведение. Тихомълком се говорело, че Джаки била поръчала написването на книгата на „литературен негър“, подписана по-късно от мъжа й.

През май 1955 година загорелият Джон Кенеди се завърнал в Сената. Ходел с патерици и търпял ужасни болки в гърба, които лекарите облекчавали с инжекции с новокаин. След като се възстановил, вместо да благодари на съпругата си за подкрепата и самоотвержеността й в преживените тежки моменти, Джон подновил похожденията си. През лятото на 1955 година съпрузите направили седемседмично пътуване из Европа, където били приети на частна аудиенция от папа Пий XII, Джон тръгнал на път няколко дни по-рано с намерение да се види с любовницата си Гунила фон Пост в Швеция, а през това време Джаки търсела нова къща за двамата. Най-накрая двойката се събрала в Антиб, за да започнат голямо пътешествие, което ги отвело в Италия, Полша и Париж. Било първото им пътуване в Европа и присъствието на Джаки не минало незабелязано. В Париж тя била преводач на съпруга си на срещите, които имал с важни държавници. „Притежаваше цялото очарование на дворцова дама от XVIII век. Буквално разтопяваше мъжете, когато ги погледнеше с огромните си очи. Европейците не останаха безчувствени; всъщност мисля, че бяха много по-чувствителни от американците и оценяваха класата й“, ще заяви впоследствие една журналистка, която ги придружавала по време на обиколката им.

Съпрузите Кенеди се върнали в Ню Йорк на 11 октомври 1955 година и купили красива историческа сграда недалеч от Мериууд, Вирджиния, наричана Хикори Хил, която разполагала с басейн и големи конюшни. Джаки мечтаела да има просторен и спокоен дом, в който най-сетне да увеличи фамилията. Според биографа й Кристофър скоро след като се настанили в новия дом, младата госпожа Кенеди, бременна в третия месец, направила спонтанен аборт, за който в пресата не се съобщавало нищо. През януари 1956 година Джаки била отново бременна и въпреки че новината върнала въодушевлението на двойката, годината щяла да бъде много тежка за нея. Джон все го нямало, бил се посветил на рекламирането на книгата си, на интервюта и конференции из цялата страна, а освен това се подготвял да се представи за кандидат-президент на Националния конгрес на Демократическата партия. Натъжена от вечните отсъствия на мъжа си, но окрилена от идването на бебето, Джаки започнала да мебелира голямата къща Хикори Хил, като отделила специално внимание на детските стаи. Междувременно Джон наел апартамент 812 в хотел „Мейфлауър“, където вдигал големи веселби с приятелите си и където се срещал с любовниците си.

Макар и бременна в осмия месец и въпреки предупрежденията на лекарите, Джаки отишла през август на конгреса на демократите в Чикаго. Повикана от сестрите и снахите на Джон, които й казали, че присъствието й е важно, тя не се замислила за физическото усилие, което предполагало това толкова прибързано и изтощително пътуване. За Джаки обаче то се оказало разочароващо и неблагодарно, тъй като през седмицата, която прекарала в Чикаго, едва успяла да говори със съпруга си. Тя отседнала в дома на зълва си Юнис, докато Джон настанил щаба си в хотел „Конрад“. Въпреки подкрепата на съпругата си обаче Кенеди не постигнал така желаната номинация за президентския пост. За първи път се чувствал разгромен и това бил тежък удар за човек, свикнал да побеждава. Когато на следващия ден семейството се върнало в Ню Йорк, Джаки, на която й оставали само три седмици до раждането, потърсила спокоен пристан в семейната къща Хамърсмит Фарм. Заради напредналата си бременност била много уязвима и помолила Джон да отиде с нея. Но съпругът й бил запланувал да отиде при родителите си, които се намирали на почивка на Лазурния бряг, а после да наеме платноход и да поплава една седмица из Средиземно море.

На 23 август Джаки осъмнала, викайки за помощ, защото имала ужасни болки. Майка й Джанет, разтревожена от състоянието й, я придружила до болницата в Нюпорт, където била приета по спешност. Три седмици преди предвидената дата получила силен вътрешен кръвоизлив и лекарите й направили цезарово сечение, опитвайки се да спасят бебето. Момиченцето, което трябвало да се казва Арабела, се родило мъртво и в продължение на няколко часа животът на майката също бил в опасност. Когато тя се събудила от упойката и отворила очи, Боб — братът на Джон, й съобщил тъжната новина. По време на брака й с Джон Боб бил нейната голяма опора и утеха, когато мъжа й го нямало.

Джон научил за случилото се, докато плавал в открито море заедно с брат си Теди и тяхна обща приятелка. Тогава не могъл да види първата страница на „Вашингтон пост“, където водещото заглавие гласяло: „Сенатор Кенеди, на круиз в Средиземно море, не знае, че съпругата му е изгубила детето“. Три дена след смъртта на дъщеря им Джон се обадил вкъщи и Джаки му съобщила за случилото се. След като говорил с разстроената си съпругата по телефона, на него му били необходими още два дена, докато се прибере при нея. Джаки отново се чувствала предадена и изоставена от мъжа си. Загубата на второто дете накарало двойката да мисли, че няма да имат потомство. Зад гърба й членовете на семейство Кенеди разправяли, че госпожица Бувие има прекалено крехко телосложение, за да стане майка. Изпитанието било по-тежко за Джаки, тъй като броени дни след аборта зълва й Патриша Кенеди родила прекрасно момиченце, а няколко седмици по-късно Етел — жената на Боб, се сдобила с петото си дете. След като изгубила бебето си, Джаки не искала да се връща в дома си Хикори Хил, където я очаквала празната детска стая. Двойката продала къщата на Боби и Етел (на тях им се раждат единайсет деца), а те самите пак наели къща в Джорджтаун.

След четири години незадоволителен брак и заради невъзможността да роди живо и здраво дете Джаки се затворила в себе си. Взела решение за известно време да се отдалечи от съпруга си и да прекарва дните си в имението на пастрока си в Хамърсмит Фарм и Ню Йорк. Междувременно Джон се намирал във Вашингтон. За първи път пресата отразила слуховете за възможен развод между двамата. Според списание „Таймс“ именно тогава Джо Кенеди, виждайки, че блестящата политическа кариера на сина му е в опасност, предложил на Джаки един милион долара в замяна на сдобряването им. Не знаем дали госпожа Кенеди е получила тази сума, но е факт, че мамената съпруга се върнала в дома си, решена да спаси брака си.

В края на тази ужасна за Джаки година съпругът й съобщил на семейството, че от този момент нататък всичките му усилия ще са насочени към това да спечели следващите избори и да стигне до Белия дом. През март 1957 година Джаки отново била бременна и въодушевена от новината, почувствала сили да купува и да обзавежда нова къща. Малко преди Коледа семейство Кенеди се пренесли в елегантна и светла къща от червени тухли на улица „Н“ №3307 в Джорджтаун. С помощта на известна нюйоркска дизайнерка Джаки превърнала новото си жилище в изискан и много уютен дом с любимите й мебели в стил Луи XV и Луи XVI. Този път тя помислила и за нуждите на мъжа си и за това къщата да е удобна и практична за него и сътрудниците му. „Трябва да има големи, много удобни кресла и маси, на които политиците да могат да сложат документите си, чашите с кафе и пепелниците. И най-вече не искам къща, в която непрестанно ще трябва да казвам на децата си: «Не пипай това»“, ще сподели тя на специалистката по вътрешен дизайн. За Джаки това бил първият им истински дом.

Госпожа Кенеди обаче харчела цяло състояние не само за обзавеждане, но и за дрехи. Противниците на Джон решили да използват „прахосничеството на госпожа Кенеди“ като политическо оръжие срещу съпруга й. Когато веднъж един журналист попитал тогавашната първа дама дали това е истина, а то било истина, че за една година е изхарчила 30 000 долара само за дрехи, тя, без ни най-малко да се притесни, му отвърнала: „Не бих могла да изхарча всички тези пари, освен ако не нося самурено бельо!“. В действителност Джон изпадал в ярост, когато пристигали фактурите на разглезената му съпруга, но тя оправдавала разходите, казвайки, че трябва да се облича изискано, за да не го срами: „Като обществена личност ще се чувстваш унизен, ако ме видиш на снимка със стара рокля. Всички ще кажат, че жена ти е селянка, и никой няма да гласува за теб“. Джон никога не й противоречал навярно защото дълбоко в себе си изпитвал вина заради постоянните си отсъствия и изневери.

В деня преди двайсет и осмия й рожден ден на Джаки й се обадили по телефона, че баща й умира в Ню Йорк от рак на черния дроб, при което тя изпаднала в дълбока покруса. Джаки не успяла да се сбогува с него, тъй като той вече бил издъхнал един час преди тя да дойде. Тя от една година не го била виждала и се почувствала виновна, че не се е погрижила за него и го е оставила да умре сам в бездушна болнична стая. Медицинската сестра, която била с него в последните мигове от живота му, й казала, че преди да склопи очи, той произнесъл нейното име. Това бил много тежък удар за нея и всички се страхували, че отново може да изгуби бебето, което очаквала. Като връх на нещастията същата година Джон бил повален от много висока температура, предизвикана от инфекция, и постъпил в болница. Спасил се от кризата благодарение на голяма доза антибиотици, но здравето му продължавало да е много крехко.

На 27 ноември 1957 година мечтата на Джаки да стане майка най-после се сбъднала. Раждането на дъщеря й Каролайн, красиво момиченце, тежащо три килограма и осемстотин грама, искрено трогнало съпруга й, който този път бил останал до нея: „Никога няма да забравя лицето на Джон, когато лекарят се появи в чакалнята, за да съобщи, че бебето се е родило и че майката и дъщерята са добре. Винаги ще си спомням разнеженото му изражение и усмивката му“, казала Джанет Лий — майката на Джаки, на журналистите. След два аборта и няколко месеца изживяна мъка, че няма да може да има деца, това за Джаки бил „най-щастливият и важен ден в целия й живот“.

Джаки била на двайсет и осем години, когато станала майка за първи път, и това раждане като че ли свързало по-силно семейството. През същата година Джон бил зает в кампанията за преизбирането му за сенатор и почти не се виждали, защото пътувал из целия щат. Но за разлика от друг път сега се опитвал да се прибира вкъщи, когато можел: „Когато си идваше у дома, се качваше направо в детската стая. Момиченцето му се усмихваше така, както на никого другиго. Още от самото начало той я обичаше, а тя го обожаваше. За нея баща й беше най-важният човек“, ще заяви Мод Шоу — гледачката на Каролайн.

Всички били изненадани от преобразяването на Джон, когато станал баща за първи път. Сияел от щастие и се бил подмладил, чувствал се горд в новата си роля. Медиите се борили за ексклузивния материал, посветен на раждането на дъщерята на двамата Кенеди, и накрая „Лайф“ публикувал очаквания репортаж. „След Шърли Темпъл нито едно американско дете не е било така търсено от пресата в цял свят за толкова кратък отрязък от време“, казал един журналист. Джаки, която не желаела дъщеря им да се превърне в „предизборен домашен любимец“, отстъпила „Лайф“ да направи репортажа, при условие че Джон прекъсне през лятото кампанията си и отидат заедно в Париж.

Три седмици след раждането на Каролайн двамата Кенеди се настанили в тяхната уютна къща от червени тухли и двор с магнолии на улица „Н“, където ги чакала домашната прислуга, наета от Джаки: английска детегледачка, камериерка, готвачка, личен прислужник за Джон, шофьор на пълен работен ден и частна секретарка, която се грижела за разписанието на ангажиментите. За първи път след сватбата тя имала усещането, че е в собствен дом и има семейство, за което да се грижи. През следващите месеци почти не приемала гости и се отдала изцяло на преобзавеждането на къщата. Както признала на майка си, Джаки три пъти променила мебелировката и три пъти пребоядисала стените на основния салон.

Госпожа Кенеди най-сетне разполагала със собствен дом и красиво момиченце, на което да посвещава времето си, но не можела да понася постоянните отсъствия на мъжа си, който живеел само за политиката. Била сприхава и ужасно раздразнителна в присъствието на Джон, който не знаел как да се справя с внезапните промени в настроението на жена си. Джо Кенеди, който се страхувал, че пресата ще отрази сексуалните скандали на сина му, настоятелно го помолил да напусне любовното си гнездо в „Мейфлауър“ и поне до официалното си встъпване в длъжност да бъде верен на Джаки. Джо не грешал и ако по време на брака си Джаки понасяла мълчаливо непрестанните изневери на мъжа си, то било, както тя самата признала пред една приятелка, защото те никога не излизали в публичното пространство.

Но Джон не възнамерявал да променя стила си на живот и въпреки разклатеното си здраве продължавал да ухажва модели, стюардеси, секретарки и холивудски звезди. Някои биографи го заклеймяват като заклет женкар и свързват лудешката му любовна активност с патология, произтичаща от многобройните му болести и прекаляването с медикаменти. През лятото на 1958 година според биографа Кристофър Андерсън той започнал страстната си връзка с Мерилин Монро. Една година след развода си с прочутия бейзболен играч Джо ди Маджо актрисата се била омъжила за Артър Милър, но скоро между двамата се появили неразбирателствата. Мерилин се срещала тайно с Кенеди в малкото му жилище в Манхатън или в луксозен апартамент в хотел „Карлайл“. За нея Джон обаче бил само развлечение, защото тогава била много влюбена в актьора Ив Монтан.

След пътуването до Париж, което бил обещал на Джаки, Кенеди продължил с политическите си ангажименти. Ала този път съпругата му, решена да го контролира по-отблизо, му предложила да го придружи в предизборното му турне. За първи път позволявала да я снимат, била усмихната, отнасяла се учтиво с пресата, поздравявала хората, които отивали да се запознаят с нея, и запленена, изслушвала речите на мъжа си. Не била свикнала със струпването на много народ, нито с това, че трябва да стиска ръката на хора, които не познава и които я заговарят на улицата, но знаела как да се покаже на висотата на обстоятелствата. Обличала се изискано, но строго в прекрасен костюм „Шанел“, почти без грим и бижута. Присъствието й пораждало огромен интерес сред множеството, което присъствало на митингите на мъжа й. Съветниците на сенатора скоро открили, че когато се съобщавало, че ще присъства Джаки на някое от предизборните мероприятия на съпруга й, идвали много хора. Излъчването й на свенлива принцеса накарало американците да се влюбят в нея. Предвид резултатите сътрудниците на Джон настоявали Джаки да присъства всеки път на публичните му изяви. „Ню Йорк Таймс“ изтъквал в заглавията си: „Съпругата на Кенеди очарова избирателите“.