Кристина Морато
Непокорните диви (3)

Роди се звезда

На 14 декември 1945 година младата сопранова певица отплавала с парахода „Стокхолм“ за Съединените щати. Пътувала със сто долара в джоба, малко багаж и без да знае точния адрес, на който живеел баща й. Евангелия, бясна на дъщеря си заради това „предателство“, отказала да й даде информацията относно местонахождението на роднините й от другата страна на Атлантическия океан. С голямо вълнение Мария акостирала на пристанището в Ню Йорк и разпознала Джордж сред тълпата. Баща й бил разбрал за пристигането й случайно, докато прехвърлял страниците на вестника на гръцката колония, където се публикували списъците с пасажерите на корабите, идващи от Гърция. Мария вече имала къде да се подслони: малък апартамент на „Вашингтон Хайтс“ в същия квартал, в който били живели и преди.

След първоначалната еуфория, че отново е с баща си, Мария разбрала, че той живее с предишната си любовница Александра Пападжон. Макар да си давала сметка, че Евангелия го била изоставила преди осем години, на дъщерята й било трудно да дели обичта на баща си, когото скрито обожавала. Александра, неомъжена жена на четирийсет години, дискретна и неконфликтна, за която Джордж в крайна сметка щял да се ожени през 1964 година, след развода с жена си, решила, че докато Мария живее в дома му, тя ще се премести при родителите си, за да не се намесва в отношенията между двамата.

След годините на усилен труд и лишения в Гърция първите месеци в Ню Йорк се сторили на Мария като кратка ваканция. Обичала да се разхожда по улиците на този процъфтяващ и динамичен град и не спирала да яде хамбургери и хотдог, от които започнала да пълнее. Скоро се наложило да обнови целия си гардероб, освен това имала нужда от пиано, от учител по пеене и от импресарио. Мечтаела да заживее сама в малък апартамент в някой елегантен квартал. Тъй като баща й не можел да й помогне да посрещне личните си разходи, тя се обърнала към кръстника си доктор Ланцонис. Той й дал назаем пари и й позволил да репетира в една от неговите красиви къщи в „Ийст Сайд“ в Манхатън.

Жадуваният от Мария успех в Съединените щати нямало да дойде нито лесно, нито бързо. В продължение на седмици ходела при най-добрите агенти и импресарии без особен резултат. Когато показвала рецензиите и добрите критики за изпълненията си в Гърция, тя се сблъсквала с непреодолим проблем: никой от агентите не говорел гръцки, така че славното й минало все едно не съществувало. За щастие шест месеца след пристигането си тя успяла да си уреди прослушване при директора на престижния „Метрополитън“. След като изпяла „Каста Дива“, господин Едуард Джонсън предложил на двайсет и две годишната жена, напълно непозната за него, главните роли в две опери: „Мадам Бътерфлай“ и „Фиделио“. За негова изненада отговорът на Калас бил категорично „не“. Мария искала да пожъне успех в този храм на операта, но отказвала да става смешна. Не желаела да рискува да пее във „Фиделио“ на английски, нито пък да се въплъщава във финото японско момиче, при положение че самата тя била едра и тежала деветдесет килограма.

Въпреки че приятелите й надигнали викове до небесата, щом разбрали за отказа й да играе в „Метрополитън“, певицата надменно заявила: „Идиоти, един ден «Мет» ще дойде да ме моли на колене да пея“. Егото на Калас било пораснало след бурните успехи в Гърция. А когато при едно прослушване пред директора на операта на Сан Франциско той й предложил първо да замине за Италия, за да се образова, а едва после да подпишат договор, тя му отвърнала: „Благодаря, но когато имам кариера в Италия, вие вече няма да сте ми необходим за нищо“. Била убедена, че е взела правилното решение — времето щяло да докаже, че е права, но за момента пред нея били затворени вратите на двата най-значими оперни театъра в Съединените щати.

Малко преди Коледа на 1946 година Евангелия пристигнала в Ню Йорк. Посрещнали я съпругът й Джордж, когото не била виждала от девет години, и Мария. В напразен опит да сдобри родителите си певицата платила билета на майка си, за да дойде при тях. Когато открила, че Джордж още поддържа връзка с Александра, Евангелия побесняла. От този момент нататък семейният им живот се превърнал в истински ад. Мария, която в наивността си била опитала да спаси брака на родителите си, отново се оказала контролирана от обсебващата си майка и свидетел на безкрайни караници.

За щастие през онези дни Калас се запознала с известния италиански тенор Джовани Дзенатело, артистичен директор на Фестивала на Верона. Той се намирал в Ню Йорк и търсел сопрано за нова оперна продукция, озаглавена „Джоконда“. Чрез посредничеството на приятелката си певицата Никола Роси-Лемени тя си уредила прослушване в апартамента на Дзенатело, на което тенорът ветеран останал омагьосан от гласа на Мария. Без да я оставя да довърши арията, той я наел, убеден, че тя е точно това, което търси. За Мария това бил големият й шанс да дебютира в Италия с роля подходяща за нея, а и възможност да се откъсне от родителите си, чиито отношения с всеки изминал ден ставали все по-бурни.

Кариерата на Мария Калас започнала с добри предзнаменования в Италия, където пристигнала на 27 юни, решена да триумфира на престижния фестивал на Верона. Само на двайсет и три години тя излиза на сцената на амфитеатъра пред двайсет и пет хилядна публика да пее под ръководството на Тулио Серафим, предишния директор на „Метрополитън“, смятан за „великия майстор на оперната режисура“. Така че, след като се разделила с родителите си, Мария се отправила към Италия, където преподавателката й Елвира Идалго мечтаела един ден да я види да пее. Веднага щом пристигнала във Верона, тя започнала репетициите с маестро Серафим, който веднага оценил огромния талант на младата жена и решил да й даде пълната си подкрепа.

Една вечер Калас отишла на вечеря, на която се запознала с мъжа, който по-късно станал неин съпруг и импресарио — Джовани Батиста Менегини. Мнозина са хората, които не разбирали какво е видяла певицата в мъж като него: плешив, пълен и възрастен, когото всички мислели за неин баща. Този заможен италиански индустриалец, посветен на строителството, ерген и трийсет години по-възрастен от Мария, произхождал от семейство от веронската буржоазия с традиционни разбирания. Голям почитател на операта, Менегини бил познат в целия град като ментор на начинаещи певици и един от меценатите на Фестивала „Арена ди Верона“. От първия миг Мария се почувствала привлечена от него: „Стори ми се почтен и искрен, веднага ми хареса“.

На следващия ден след запознанството им Батиста поканил Мария да посети Венеция — град, който се намира недалеч от Верона. Както изглежда, двамата си допаднали още от самото начало, макар по онова време Мария също да не е била особена хубавица предвид наднорменото й тегло. В полемичната си автобиографична книга „Жена ми Мария Калас“ Менегини си спомня онази първа среща по следния начин: „Стана ми жал за нея. Краката й бяха деформирани. Глезените й бяха така подути, че приличаха на прасци. Движеше се недодялано и с усилие“. Тя пък е привлечена от добрите му маниери и безупречното му възпитание на домакин. В началото Батиста, навярно заради възрастта си, я карал да се чувства покровителствена и уверена в себе си. За първи път в живота й мъж се отнасял към нея с уважение и възхищение. От онази романтична екскурзия до Венеция той се превърнал в неин верен и неразделен спътник. През лятото на 1947 година отношенията между двамата станали още по-близки и връзката им, започнала като добро приятелство, се превърнала в дискретен романс.

Очакваният дебют на Мария Калас в Италия не се оказал такъв, за какъвто си била мечтала. Няколко дни преди премиерата на „Джоконда“ певицата претърпяла инцидент по време на една генерална репетиция. Тъй като била късогледа, а не било възможно да носи очила, докато изпълнява ролята, Мария трябвало да запомни всяко движение на сцената. Но в края на второ действие тя се спънала и си изкълчила глезена. Публиката, присъствала на репетицията, така и не разбрала за фаталното падане на певицата сопрано, която използвала инцидента, за да придаде още по-голям драматизъм на образа си. В деня на премиерата Мария Калас била великолепна и играла така, сякаш нищо не се било случило; глезенът й бил превързан и тя понесла стоически силната болка. Въпреки че отзивите на критиката били добри, певицата не постигнала така желаното международно признание.

На двайсет и пет години Мария се била влюбила в мъж, когото избрала „за баща и другар“. В писмата, които изпращала на майка си и на сестра си Джаки, разказвала какъв е новият спътник в живота й и колко внимателно се отнасял към нея. На 18 август се състояло последното представление на Калас във Верона и певицата се чудела дали да се връща в Ню Йорк. Нямала никакъв договор за бъдещ ангажимент и за четирите изпълнения на фестивала била спечелила едва 240 долара, а и идеята да се прибере при родителите си никак не я привличала. Именно тогава Батиста й предложил да стане неин ментор и да финансира всичките разходи по пребиваването й в Италия. Макар най-близките й хора да я посъветвали да не оставя артистичната си кариера в ръцете на човек, който не е импресарио, тя била очарована от факта, че новата й любов ще се занимава с професионалните й дела.

В средата на октомври 1947 година двойката напуснала Верона, за да се установи в Милано. Индустриалецът, когото Мария гальовна наричала Тита, се чувствал притискан от възрастната си майка, която се противопоставила на връзката му с „жена от театъра“, при това прекалено млада за него. А и го обвинявала, че е занемарил семейния бизнес, от който живеели както тя, така и братята му, и всичко това станало, защото искал да следва някаква артистка. Менегини обаче се отдал на кариерата на Мария от първия ден, в който я чул да пее, и искал да посвети времето и парите си, за да й подсигури най-добрите учители и прослушвания. С помощта на маестро Серафим младата сопрано подписала договор за главната роля в голямата драматична опера „Тристан и Изолда“ на Вагнер в прочутия театър „Ла Фениче“ във Венеция. След бурния дебют във Верона Калас постигнала първия си голям успех в Италия, изпълнявайки Изолда, една от най-трудните роли на белкантото.

През следващата година притежаващата несравним глас и регистър Мария изпълнявала опери от голям калибър, отличаващи се с необикновена трудност, на сцените на различни италиански градове. Калас не само била способна да научи дадена роля с невероятна скорост, но и през целия си професионален път била известна с факта, че владеела всички жанрове и можела да се справи с опери, които от дълго време не били поставяни именно поради трудността, която представлявали. През ноември дебютирала във Флоренция с „Норма“ от Белини — роля, която белязала живота й. Никой като нея не бил способен да изгради един толкова сложен и вокално взискателен персонаж с драматизма и достойнството, което тя му придала. Ролята на Норма, която тя е изпълнила цели осемдесет пъти, й донесла един от най-сладките моменти в кариерата й.

В онези месеци на голямо напрежение Мария се лутала между еуфорията и тъгата и не спирала да трупа килограми. Чувствала се нещастна, защото Батиста не й предлагал брак, а в професионален план съжалявала, че „Ла Скала“ или „Ковънт Гардън“ все още не са я поканили да се изяви на техните сцени. Ала критиките били все по-добри и репутацията й растяла. През юли 1948 година Мария научила, че семейството на Менегини с всеки изминал ден се настройвало все повече срещу нея. Обвинявали я, че е обсебила изцяло Батиста, че заради нея е изоставил семейния бизнес, и не се поколебали да я набедят, че била отишла във Верона, за да „хване“ някой богаташ с добро положение в артистичния свят. От своя страна Евангелия, която още не познавала Батиста, също не гледала с добро око на това дъщеря й да сключи брак с мъж, който „изглежда така, сякаш й е баща“.

В края на март 1949 година Мария се върнала във Верона, за да прекара няколко дни с Батиста, преди да отпътува за Буенос Айрес, където й предстояло турне, организирано от него. В онази година на големи планове за първи път й се налагало да се раздели с годеника си, което никак не й допадало. Именно тогава, и то неочаквано, Батиста Менегини я помолил да се омъжи за него и тя мигом приела. На 21 април 1949 година Мария станала негова съпруга, макар сватбата да не била толкова романтична, колкото на нея й се искало. Калас не била католичка, била дълбоко свързана с Гръцката православна църква. Церемонията се състояла в малка църква във Верона в присъствието само на двама свидетели. В мемоарите си съпругът на Мария си спомня, че се оженили набързо „сред счупени столове, статуи без глава, прашни погребални покрови, балдахини и старинни хоругви“. Меденият месец пък трябвало да се отложи, докато певицата не се върнела от аржентинското си турне. Междувременно Менегини щял да я чака във Верона, зает с намирането и мебелирането на общото им жилище.

На 20 май Мария Калас за първи път излязла на сцената на „Театро Колон“ в Буенос Айрес, който по време на своето съществуване бил посрещал най-великите оперни гласове. Аржентинската публика била покорена от прекрасното й изпълнение в операта „Турандот“, а критиката я възнесла до висотата на богиня. Въпреки успехите, които жънела в Аржентина, Мария се чувствала много самотна, тъй като съпругът й липсвал. Най-сетне на 9 юли тя отново била при него във Верона и видяла първия си стабилен дом: светъл и елегантен мансарден апартамент в центъра на града. Калас почти нямала време да се порадва на бляскавия си дом, защото след завръщането й от Аржентина договорите започнали да валят безспирно и животът й протичал от хотел в хотел. Била се превърнала в една от най-обещаващите оперни певици в света и през 1950 година открила сезона във Венеция с „Норма“.

След една изтощителна обиколка на Мексико, където певицата сопрано била посрещната като голяма звезда, тя се върнала в Италия. По време на турнето Мария била поканила майка си да прекара няколко дни с нея в мексиканската столица. Евангелия пристигнала от Ню Йорк, където продължавала да живее, и всички я посрещнали като важна особа, сякаш тя била звездата. Калас, достигнала до най-високата точка на популярността си, искала да покаже на майка си, че е успяла в кариерата без нейна помощ и че има свой собствен живот. При завръщането си във Верона певицата решила да си вземе тримесечен отпуск, за да си почине със съпруга си, който не могъл да я придружи в Мексико, тъй като бил твърде зает с бизнеса. В онези дни на отмора и оскъден социален живот тя подготвила главната роля на комичната опера „Турчинът в Италия“ от Росини, която й били предложили по настояване на режисьора Лукино Висконти.

Мария Калас била истински „сценичен звяр“, но Висконти й помогнал да постигне легендарното си драматично съвършенство и с цялата си душа да се слива с персонажите, които въплъщавала. Великият италиански режисьор отдавна мечтаел да постави опера. Когато за пръв път видял Мария на сцена в Римската опера през 1949 година в „Парсифал“, той бил толкава впечатлен, че не изпускал нито едно нейно представление. От този момент нататък режисьорът мислел единствено как да работи с нея. От своя страна Мария се възхищавала на артистичната чувствителност на този привлекателен и начетен мъж с аристократичен произход, когото имала навика да посещава в летния му дворец. Калас и Висконти отново се засекли четири години по-късно в „Ла Скала“ с две опери, които останали в историята: „Весталката“ и „Травиата“. Лукино, който смятал Мария за „единствена и необикновена по рода си драматична актриса“, я подкрепял на сцената по начин, по който никой дотогава не го бил сторил. Малцина знаели тогава, че поради късогледството си, щом махнела очилата с дебели стъкла на сцената, певицата практически се движела като сляпа. Мария винаги научавала наизуст всяка стъпка, която трябвало да направи, но това пораждало неувереност в движенията й. Висконти успял да й вдъхне такава сигурност, че по време на изпълненията й никой да не забелязва този недостатък, който щял да я преследва през целия й живот.

В края на 1950 година Мария се чувствала изтощена и се наложило да бъдат отменени някои от представленията, предвидени за Неапол и Рим. Семейство Менегини били сменили местожителството си и се били установили в изискан апартамент на булевард „Буонароти“ в Милано, който поради прекомерната си натруфеност бил известен като Двореца на кралицата на „Ла Скала“. В онзи прекрасен момент от живота й, когато след три усилни години Мария започвала да вкусва сладостта на успеха, майка й продължавала да бъде пречка за нейното щастие. Евангелия решила да се върне в Гърция, за да се събере с дъщеря си Джаки и да загърби един брак, който отдавна бил разрушен. Озлобена на мъжа си, но и на Мария, тя й написала поредица писма, пълни с тежки думи, упреци и обвинения, които засегнали дълбоко сопраното.

През 1951 година, възстановена напълно от изтощението си, Калас осъществила една своя мечта — да пее в „Ла Скала“, където подписала отличен договор като най-важна изпълнителка. На директора на великия оперен театър — нейния непримирим враг Гирингели, не му оставало нищо друго, освен да коленичи пред нея и да я приеме като такава, каквато вече била — най-добрата оперна певица в света. След тази оферта последвала друга, от „Ковънт Гардън“ в Лондон, където поради лошите преговори, проведени от съпруга й Менегини, за малко не изпуснала възможността да пее в „Норма“. Посрещането й в двата театъра било повече от внушително. Публиката й се отдала с въодушевление, а критиката изтъквала чудесната й вокална дарба и драматичния й талант. На двайсет и осем години Мария Калас била постигнала мечтата си да работи в големи продукции под ръководството на най-добрите диригенти и режисьори на света, сред които Ленард Бърнстейн, Херберт фон Караян, Висконти и Дзефирели. Била пристигнала в Италия през 1947 година с малко пари в джоба и почти непозната. Четири години по-късно печелела по трийсет хиляди днешни долара на изпълнение и била смятана за най-великата певица в света на операта.

Калас изживявала най-хубавия момент от професионалния си път, без да си давала сметка, че съпругът й и неин агент контролирал изцяло кариерата й, както в миналото правела майка й. Без изобщо да я пита, той си позволявал лукса да отхвърля според собствените си прищевки отлични предложения и да иска много високи хонорари за участията й. Алчното отношение на Менегини, който не се радвал на симпатиите на никого, се оказало много вредно за кариерата й. Но трябвало да минат няколко години, за да можела влюбената и доверчива съпруга да открие какво се крие зад онзи „възпитан и бащински настроен“ човек, който не се отделял от нея.

През 1953 година възпълната певица претърпяла преобразяване, което се превърнало в част от легендата за нея. Великата дива, след като била станала оперна звезда, усещала, че очите на целия свят са вперени в нея, и започнала да се притеснява от външния си вид. Решила да отслабне. Главоболията, замайванията и състоянията на изтощение, от които обикновено страдала, се дължали на наднорменото й тегло. В следващите месеци, докато топяла килограми, тя продължила да жъне нови успехи в миланската „Ла Скала“ и в лондонския „Ковънт Гардън“, където представила „Норма“, „Трубадур“ и „Аида“ и възкресила вкуса към операта на английската публика. Някои биографи отбелязват, че Калас се е подложила на драстичен режим, за да заприлича на актрисата Одри Хепбърн. Разказват, че един ден Висконти, когото Мария винаги молела за съвет, я посетил в дома й. Певицата току-що била гледала филма „Ваканция в Рим“ и намерила в очарователната и стилна главна героиня своя модел.

— Лукино, ако имах тялото на Одри Хепбърн, щях ли да съм красива? — попитала го тя.

— Ти би била прекалено слаба.

— Но… щях ли да съм привлекателна?

— Щеше да си най-истинската Травиата. Не забравяй, че тя умира стопена от болестта — отвърнал й режисьорът.

Мария приела твърде сериозно думите на Висконти и само за две години отслабнала с трийсет и пет килограма. По време на една фотосесия, направена в Ню Йорк през 1959 година за нейната звукозаписна къща, тя позирала много елегантна, имитирайки стила на обожаваната от нея Одри от филма „Закуска в Тифани“. В онзи период се хранела почти изцяло със салати и почти сурово месо, като междувременно не спирала да изпълнява наситения си с ангажименти график. Поради стриктния режим и френетичния ритъм на работа станала много лесно раздразнима и недоволна от всичко. За по-малко от една година отслабнала с двайсет и осем килограма и на сцената се движела естествено, без да се уморява както преди. Някои биографи и самият Менегини в мемоарите си отбелязват, че същинската трансформация на съпругата му се дължало на чревен паразит, познат като тения, с който певицата се е заразила вероятно чрез някакви храни. В публичното пространство тя никога не признавала, че е страдала от тази болест, и винаги отдавала внезапната си физическа промяна на чудодейната диета и на желязната дисциплина, които си била наложила.

През октомври 1954 година Мария Калас след една пролет и едно лято, посветени почти изцяло на записването на плочи с нейните най-известни опери, за първи път щяла да пее в Съединените щати. Когато пристигнала в страната, за да дебютира в „Чикаго Лирик“, пресата била смаяна от почти неузнаваемия вид на сопраното. „Новата“ Калас била сияйна и стройна жена, която носела с класа стилните вталени ровели на Диор, Живанши и Балмен. Била се превърнала в красавица с екзотични черти и притежавала голям магнетизъм и присъствие. Харесвало й да сменя цвета на косата си и да носи оригинални прически. Вече нямала нищо против да показва краката и подутите си, неподдаващи се на никакви диети глезени, от които преди се срамувала. Сега носела обувки с тънки токчета, които я правели още по-висока, и ходела по партита с ослепителни вечерни рокли и с накити, обсипани със смарагди и диаманти. На снимките, които се пазят от онези години, прилича на бляскава киноактриса. Ако Мария успява да стане звезда на сцената и извън нея, то това става благодарение на мадам Бики — внучка на Пучини и една от най-големите дизайнерки на Милано. С помощта на съдружника си Ален Рейно тя се заела с визията и преобразяването й в стилната и привлекателна певица, която щяла да съблазни целия свят.

Мнозина вече смятали Калас за истинска дива, което особено я ласкаело, тъй като тя самата вярвала, че „една дива, освен да пее и да играе роли, трябва да е богиня в обикновения живот“. Благодарение на новата си външност сопраното можела да придаде повече достоверност на героините, в които се въплъщавала, и дори във второ действие на операта „Алцеста“ в „Ла Скала“ трима мъже я вдигали високо — нещо немислимо, когато тежала сто килограма. Дълбоките й черни византийски очи, добре очертаните й вежди, плътните й устни и орловият й нос сега изпъквали на ъгловатото й и излъчващо сила лице. На турнето си в Чикаго тя дебютирала с „Норма“ и успехът бил смайващ. Медиите я следвали непрестанно и артистката намирала време да дава интервюта и да позира за най-добрите американски списания, показвайки с гордост новата си фигура. Била най-отразяваната от медиите оперна певица до момента, както и най-добре платената.

През есента на 1956 година Калас пристигнала в Ню Йорк, готова да триумфира в „Метрополитън“, който откривал сезона с „най-значимото драматично сопрано в света“. Единайсет години след като била отказала да играе в този митичен театър, неговият директор Рудолф Бинг, след като няколко години не я приемал заради космическата сума, искана от съпруга й, най-после постигнал съгласие с Менегини. Очакваният нюйоркски дебют на Мария бил на 29 октомври 1956 година и от самото начало възбудил полемика. Два дена преди премиерата на „Норма“ списание „Тайм“ публикувало репортаж, който много засегнал голямата дива. В него имало интервю с майка й Евангелия, която представяла себе си като окаяна жертва на великата певица, а дъщеря си описвала като амбициозна жена без скрупули, отказваща да подпомогне финансово семейството си. Лъжите и клеветите, които изляла върху нея, заплашвали дебюта й. Калас обаче очаровала и публиката, и критиката. В края на първото представление се наложило да излезе да се поклони шестнайсет пъти и едва тогава успяла да се оттегли в хотела си.

Макар и на върха на кариерата си, Мария продължавала да понася нападките на проблематичната си майка, на която никога не спряла да изплаща определена месечна сума. Връзката й с Менегини обаче също не преминавала през най-добрия си етап. Към липсата на страст между двамата, мотивирана и от разликата в годините — той бил на шейсет години, а тя едва на трийсет, се прибавили антипатията и пренебрежението, които хората от артистичния свят проявявали към него. Всъщност Мария се била променила много, и не само физически. Ако преди била срамежлива и социалните контакти я карали да се чувства неудобно, то сега, с новия си вид, тя била много уверена в себе си. На върха на славата мечтаела да си проправи път в светското висше общество, а съпругът й не бил най-подходящият партньор за това. Менегини, който изглеждал безличен и безинтересен до ослепителната си съпруга — говорело се за него като за „недодялан провинциалист“, се отегчавал в светските кръгове и сякаш не се интересувал от живота им.

Елза Максуел, прочутата светска хроникьорка, въвела Калас в света на джет сета, макар в самото начало да критикувала безпощадно дивата. На седемдесет и четири години Елза била известна и вдъхваща страх журналистка, която от клюкарската си колонка, посветена на висшето общество, възхвалявала или правела на пух и прах избраниците си. По онова време Максуел била приятелка и почитателка на Рената Тебалди, вечната съперница на Калас, поради което в рубриката си критикувала всички изпълнения на гръцката сопрано. През деветте седмици, които Калас прекарала в Ню Йорк, били организирани немалко тържества в нейна чест, на които дивата блестяла със собствена светлина. Мария се опитвала да приема добродушно отровните стрели, изпращани от журналистката. Това продължило до деня, в който двете се запознали на едно празненство в „Уолдорф-Астория“. След размяна на няколко кратки реплики Максуел била запленена от очарованието на Божествената, както пресата наричала Калас, и от този миг се превърнала в нейна приятелка и менторка.

През 1957 година Мария Калас била не само най-прочутата оперна певица в света, но и редовно главно действащо лице в джет сета. През лятото Максуел организирала в чест на звездата маскен бал, който щял да се проведе в хотел „Даниели“ във Венеция. За да можела да присъства на тържеството на приятелката си, Мария отменила представление в Единбург, което предизвикало голям скандал. Именно на това празненство, на което сто и петдесетимата гости трябвало да носят някакво украшение на главата, което да ги отличава, Калас се запознала с мултимилионера Аристотел Онасис. Мария се появила на бала с черно прилепнало боди, пояс от бял атлаз и много обемна пола на точки от същата материя. Ръцете й били покрити с дълги черни ръкавици, а на врата си носела приказно колие от смарагди във формата на капчици. Магнатът отишъл на празника с красивата си съпруга Тина Ливанос, която за случая си била сложила крещяща украса от бели пера, висока повече от половин метър.

На тази забава, състояла се на 3 септември 1957 година в хотел „Даниели“, Елза Максуел, известна също и като сватовница на висшето общество, представила един на друг „двамата най-прочути гърци в света“, убедена, че имат много общи неща помежду си. Калас, на своите трийсет и три прекрасни години, и Онасис, двайсет години по-възрастен от нея, разговаряли оживено на гръцки и според коментарите на присъстващите оставили впечатлението, че са си допаднали още от първия миг. В малките часове на нощта корабостроителният магнат поканил семейство Менегини да закусят на приказната му яхта „Кристина“, която се намирала на пристан в устието на Канале Гранде. Ари, както го наричали приятелите му, предоставил на разположение на Мария моторницата и екипажа си за останалото време от пребиваването й във Венеция. Мултимилионерът и оперната дива се виждат едва след една година и тогава животът и на двамата прави неочакван обрат.