Кристина Морато
Непокорните диви (19)

Актрисата и полковникът

В една своя книга, написана през 1956 година по време на изгнанието му в Мадрид, Хуан Доминго Перон си спомня как се запознал с жената, която по-късно станала негова половинка и как се влюбил в нея: „Ева влезе в живота ми съдбовно… Сред всички хора, които в онези дни минаха през кабинета ми, имаше една жена с крехко присъствие, но със силен глас, с дълга руса коса, която падаше върху гърба й, и с блестящи очи. Каза, че името й е Ева Дуарте, че работи в радиото и иска да помогне на хората в Сан Хуан. Погледнах я и думите й ме впечатлиха, могъщият й глас и погледът й ме покориха изцяло. Ева имаше бяла кожа, но когато говореше, лицето й пламваше. Ръцете й почервеняваха от напрежението, пръстите й бяха силно сключени; цялата беше само нерви“. Евита от своя страна го обожавала до степен, прехвърляща границите на здравия разум; това, което изпитвала към Перон, било не толкова любов, колкото идолопоклонничество към мъжа, който я бил избрал, за да влезе в историята. „Вярвам в Бог и благоговея пред него, вярвам в Перон и благоговея пред него. Бог ми даде живот един ден, Перон ми даде всичките дни“, ще заяви тя по-късно. Въпреки разликата в годините — Перон бил на четирийсет и осем, два пъти по-възрастен от нея — двамата имали много общи неща. Произхождали от скромни семейства и изпитвали остра неприязън към властващите висши класи.

Перон е роден през 1895 година в малък чифлик в град Лобос, в южната част на провинция Буенос Айрес. Майка му — доня Хуана, била „чинита“^[1], както наричали тогава бедните селяни с индианска кръв. Баща му — Марио Томас Перон, имал италиански произход, бил мирови съдия в Лобос, докато един хубав ден не решил да започне работа като фермер в негостоприемна Патагония. Когато малкият Хуан бил на пет години, семейството се преместило първо в Санта Крус, а по-късно — в северната част на провинция Чубут, където Марио успял да купи собствена ферма. Перон прекарал детството и част от юношеството си в тези пусти, студени и ветровити земи, които калили характера му. На шестнайсет години момчето заминало за Буенос Айрес, за да учи във военно училище. Било началото на една шеметна военна кариера, опетнена от опити за държавни преврати и тъмни конспирации, която го извела до президентския пост на страната му на три пъти.

През 1930 година Хуан Доминго Перон се оженил за младата начална учителка Аурелия Тисон, която починала осем години по-късно от рак на матката. Ева знаела колко много се харесвал на жените овдовелият полковник, и възнамерявала да действа така, че „нейният мъж“ да не попадне в ръцете на никоя от актрисите, които се навъртали около него. След романтичния уикенд на делтата на Тигре и виждайки, че Перон никога не я кани в дома си, в края на януари сметнала, че е време да направи решителен ход. Без да го пита предварително, тя се появила в апартамента, в който живеел с предполагаемата си „дъщеря“. Евита заповядала на момичето да си стегне багажа и да се прибере при родителите си в Мендоса. Когато на следващия ден Перон се върнал вкъщи, за да си дремне следобед, открил развеселен, че Евита е изгонила Пиранята. Малко след това актрисата убедила Перон да се премести в съседен на нейния апартамент на улица „Посадас“. В първите дни на февруари полковникът се прехвърлил в новото си жилище; двойката заемала два различни апартамента, но всяка нощ Евита прекосявала коридора и прекарвала нощта с любовника си. Вече нямало да се разделят до преждевременната й кончина.

Хуан Доминго Перон, току-що назначен за министър на войната, не криел връзката си с Евита, която понякога действала като равноправна домакиня в апартамента му. На онези, които му намеквали, че не се приема добре появяването му на публично място със „звезда втора категория и с лоша репутация“, Перон отговарял с обичайното си чувство за хумор: „Укорявате ме, че ходя с актриса? И какво искате? С актьор ли да ходя?“. В самото начало Евита била дискретна, стояла на втори план и се намесвала в сбирките само за да поднесе кафе или за да отнесе пълните с угарки пепелници. Нейната спонтанност — наричала всички присъстващи „момчета“ — и нахаканият й начин на говорене забавлявали Перон, свикнал с хора, които се обръщали към него с голямо уважение.

Чужда на брожението, което връзката им предизвиквала, Ева продължавала да работи в радиото, но сега се облагодетелствала от факта, че е любовница на полковника. Влиянието на Перон дало неочакван импулс на артистичната й кариера. Според собствените й думи в радио „Белграно“ й предложили „най-значимия договор, подписван с актриса в радиостанция“, а в киното взела участие в два филма, които минали без крах, но и без особен успех по екраните. През 1944 година получила първата си звездна роля в „Кавалкадата на цирка“ на режисьора Марио Софичи, в който боядисала косата си руса. Отивала на снимките с лимузина на Министерството на войната, карана от шофьор в униформа, и неведнъж се стигало до яростни свади с колежката й от състава — хубавата актриса и певица Либертад Ламарке. Прочутата аржентинска артистка, намираща се на върха на кариерата си, не понасяла прищевките на „протежето на Перон“. Според нея тя закъснявала за работа в студията „Сан Мигел“, говорела по телефона, когато си искала, прекъсвала снимките, щом й скимнело, а режисьорът не се осмелявал да й каже нищо.

Следващият филм бил „Блудната дъщеря“, в който изпълнителката на главната роля трябвало да бъде актрисата Меча Ортис, но в крайна сметка Ева я изиграла благодарение отново на намесата на нейния покровител. Хонорарите й се били покачили значително и вече не й плащали в песо, а в долари. За участието си в „Блудната дъщеря“ подписала договор за петдесет хиляди долара, внушителна сума пари за онова време. Единствено съперницата й Либертад Ламарке я превъзхождала по хонорари. Това бил последният й филм като актриса, който никога не бил прожектиран пред публика. Когато се омъжила за Перон, Ева забранила лентата да върви в кината. Смятала, че не е хубаво съпругата на президента на страната да се целува с други мъже на големия екран, освен това режисьорът я бил изкарал „дебела и недостатъчно красива“.

Откакто през 1935 година пристигнала в Буенос Айрес, Ева била участвала в двайсет и четири театрални постановки, пет филма и в близо трийсетина радиосериала. На своя изповедник отец Ернан Бенитес заявила веднъж, че играта й била „лоша в киното, посредствена в театъра и приемлива в радиото“. Сега обаче Евита, звездата на сериалите от радиото, била на път да изпълни най-добрата роля в живота си — жената до полковник Хуан Доминго Перон.

Евита знаела, че не предизвиква никаква симпатия сред най-близките сътрудници на Перон, които я смятали за „натрапница“, и че дамите от висшето общество я презирали. Будела завист с младостта, красотата, решимостта си и с това, че е покорила сърцето на най-могъщия човек в страната. Страхували се от непрекъснато нарастващото й влияние върху полковника, от вмешателството й в правителствените въпроси и от амбицията й. Евита навярно знаела, че е в „окото на урагана“, и правела големи усилия, за да се учи, и се стараела да е на висотата на обстоятелствата. Хулио Алкарас — фризьорът, който се грижел за косата й открай време, я научил на добри маниери на масата, защото Перон имал навика да се появява без предупреждение с важни хора вкъщи, които оставали на обяд или вечеря. Освен това подобрил речника й. Всеки път, когато някой поправял нейна дума, тя си я отбелязвала в едно тефтерче, за да не допуска повторно грешката. Било ясно, че новата любовна връзка на Перон не само не била радушно приета от неговите хора, но и щяла да породи сериозни проблеми.

В средата на юни Ева решила да подобри имиджа си. Петнайсетгодишната девойка с тъмна къдрава къса коса носела леки блузки, целите във волани, и слагала обилно червено червило. Малко преди да се премести в президентската резиденция през 1946 година, вече била руса жена, обличаща се като холивудска звезда. Харесвала големите деколтета, блестящите материи, големите бижута и сложните прически. След като получила разрешението на Перон, тя се обадила на Пако Хамандреу — модиста на звездите в Аржентина, и го извикала в дома им. В спомените си дизайнерът споделя следното за онзи ден: „Тя /Евита/ сама ми отвори вратата… «Какъв стил!», помислих си аз. Апартаментът й ми напомни буржоазните къщи в моя роден град… Само след няколко минути всичко ми изглеждаше прекрасно. Дори панталоните й от сатен, които нямаха нищо общо с корковите й сандали“. Още от самото начало, а и като актриса Евита била съвсем наясно, че трябва да играе две роли: от една страна, бляскава звезда от радиото, която продължавала да се появява по бански костюм върху кориците на списанията, а, от друга, партньорка на проспериращ военен, какъвто бил Хуан Доминго Перон.

„От днес нататък не мисли за мен като за една от клиентките си. От сега нататък в мен ще съжителстват две личности. Едната е актрисата с ламета, пера и пайети. Другата е политическата фигура, която Перон иска да види в мен. Нека да започнем от тук: за Първи май трябва да отида с него на голямо събиране на хора и ще бъдем обект на обсъждане, защото това ще е първата поява на двойката Дуарте — Перон. Какво ще ми предложиш за този случай?“, попитала Ева Хамандреу. За първата й публична поява модистът избрал костюм със сако в стил „Уелски принц“ с двойно закопчаване и кадифена яка. Въпреки че Ева била стройна и добре сложена, Пако й препоръчал да стегне стомаха си, защото била пуснала малък корем. След няколко дни Перон наел немски инструктор по гимнастика, за да й дава уроци вкъщи. Предишното невзрачно и обикновено момиче започвало да преобразява имиджа си.

На Перон не му било много лесно да живее с жена като Ева, която била склонна на гневни изблици и на всеослушание изисквала от него да се ожени за нея. Тя не се колебаела да покаже пренебрежението си към колегите на Перон, за които смятала, че не заслужават доверието му или че не са му достатъчно верни. Независимо от всичко обаче Ева била съвършената спътница за Перон; извадила го от апатията и го превърнала в знаме на най-ощетените. Полковникът бързо си дал сметка, какъв политически гений е неговата нова партньорка, и я взел да работи за личната му кампания. „Следваше ме като сянка, слушаше ме внимателно, възприемаше идеите ми, осмисляше ги гъвкаво в ума си и следваше указанията ми с голяма точност“, заявява по-късно Перон в мемоарите си. Превръщайки се в любовница на най-могъщия човек от аржентинското правителство и чувствайки се покровителствена от него, Ева престанала да бъде срамежливото селско момиче и се превърнала в жена с характер, с ясни идеи и с преливаща енергия.

„Видях в Ева изключителна жена, една истинска «пасионария»^[2], водена от воля и вяра, които можеха да се сравнят с онези на първите християни. Ева трябваше да направи нещо повече от това да помогне на жертвите от земетресението в Сан Хуан… трябваше да работи с аржентинските бедняци… затова реших Ева да остане в моето министерство и да прекрати театралната си дейност“, пише Перон. Всъщност през първата година и половина от връзката им Ева още била само негова любовница и нейното сътрудничество се ограничавало в това да го подкрепя по радиото. През май 1944 година тя била избрана за президент на синдиката на артистите от радиоиндустрията и прибавила към ангажиментите си още една ежедневно излъчвана програма — „Към по-добро бъдеще“, в която възхвалявала социалните завоевания на Секретариата по труда. От радиовълните Евита се превърнала от пламенен радетел за социална справедливост в ревностен защитник на Перон. Преди да бъдат свикани официално новите избори, водещата от радиото не се поколебала да започне кампания в полза на любовника си, когото обявявала за „спасителя на нацията“.

В края на годината Ева работела в три ежедневни програми и сама или заедно с Перон ходела по галавечери, връчвания на награди и синдикални събрания. Здравето й, което никога не било особено добро, се влошило през септември и лекарят й я задължил да си вземе почивка. В този период се появила на кориците на списанията за кино и радио, позираща с русата си грива по бански костюм или облечена като моряк. Измежду различните лъжи, които разправяла на журналистите, се прибавила и тази, че говори френски, че обича да плува и че чете „класически и съвременни автори“. В началото на 1945 година Перон продължавал да е най-силната фигура във военното правителство, но популярността му тръгвала надолу. Борбите за власт били ожесточени и враждебността към личността му вътре и извън войската все повече нараствала. Вината отчасти била на жената, която сега споделяла живота си с него и всеки ден се изявявала като главното действащо лице. За Евита, чужда на скандала, който предизвиквала връзката й с военния, годината била прекрасна: била завладяла сърцето на Перон и се оказала собственичка на къща на улица „Теодоро Гарсия“. Някои биографи твърдят, че тази резиденция, разположена в елегантния квартал „Белграно“, била подарък от аржентинския мултимилионер от немски произход Лудвиг Фройде, лъжа, който по-късно финансирал политическата кампания за полковника като кандидат-президент.

Първата седмица на октомври 1945 година била решаваща за Перон и поставила на изпитание верността на спътницата му Ева. В онези дни военните, които заедно с него били свалили от власт цивилното правителство, сега го упреквали за прекалено изявеното му водачество, за популистичните му тенденции и най-вече за намесата на любовницата му в делата на правителството. На 8 октомври се провел държавен преврат, ръководен от генерал Авалос, който поискал незабавната оставка на Перон. Някои от младите офицери, които подкрепяли военния преврат, признават по-късно: „Бяхме убедени, че е наш дълг да попречим нацията да попадне в ръцете на онази жена (Ева), както накрая и стана“. Перон, който в онзи ден навършвал петдесет години, подписал оставката от трите поста, които заемал в правителството, и помолил президента Фарел да започне процедура по оттеглянето му от войската.

В същия ден, в който Перон бил свален, Евита получила известие, че договорът й в радио „Белграно“ е прекратен. „Любовникът ти е уволнен, ти — също“, казал й грубо директорът на радиостанцията по-късно. Предвид облика, който събитията придобивали, и страхувайки се за живота си, двойката напуснала общия си апартамент на улица „Посадас“ и двамата се скрили, докато духовете се успокоят. Вечерта на 11 октомври един приятел на полковника, син на бизнесмена Лудвиг Фройде, ги завел в лятната къща на фамилията на един остров на Тигре, на по-малко от трийсет километра от Буенос Айрес. Евита и Перон тръгнали по реката с лодка и така стигнали до имението, където се издигала красивата къща от дърво и глинени тухли, оградена от зелена морава и стогодишни дървета. Там двойката изчакала развоя на събитията единствено в компанията на един прислужник, който се казвал Ото и почти не говорел испански език.

Три дена по-късно задържали Перон, докато се опитвал да се разходи из пристанището на острова под ръка с Евита. От килията си във форта в Мартин Гарсия, влажен и брулен от ветровете остров, в средата на река Ла Плата, Перон написал следното писмо до Ева:

Скъпо мое съкровище,

Само когато сме разделени от хората, които обичаме, разбираме колко голяма е любовта ни към тях. От деня, в който те оставих там, разкъсван от най-голямата болка, която може човек да си представи, нещастното ми сърце не може да намери покой. Сега зная колко те обичам и че не мога да живея без теб. Тази безкрайна самота е пълна с теб. Днес писах на Фарел (президента) и го помолих да ускори разрешението за оттеглянето ми. Веднага щом изляза от тук, ще се оженим и ще заминем да живеем някъде, където и да е, на спокойствие…

Говори се, че след задържането на Хуан Доминго Перон именно Евита потърсила подкрепа сред синдикалистите и започнала войната на „голтаците“, както опозицията с презрение наричала поддръжниците на Перон, за да освободи и да върне полковника. Действителността не била особено романтична, защото тогава Евита не познавала синдикалните лидери и не разчитала на никаква подкрепа от близкия кръг на Перон. Като любовница на политик, изпаднал в немилост, вече не се радвала на полицейска закрила, а била сама и уплашена. Когато отвели Перон, Евита получила нервна криза и се подслонила в дома на приятелката си Пиерина Деалеси: „Дойде вкъщи да ми разкаже за случилото се. Трепереше. Не знаеше дали са го убили, или са го затворили. Каза ми, че нея също я били заплашили. Всеки ден идваше да спи у нас. През деня изчезваше някъде“. Ева е можела да избяга, защото животът й е бил в опасност, но е решила да остане с любовника си.

Няколко години по-късно, когато Евита си припомняла злокобните дни, в които Перон не бил на свобода, тя е написала: „Онези осем дни още пораждат болка у мен, и то повече, много повече мъка, отколкото ако ги бях преживяла с него, споделяйки участта му… Излязох на улицата, за да търся приятелите, които още можеха да направят нещо за него… Никога не съм се чувствала толкова нищожна, толкова незначителна, напълно откровено го казвам…“. Евита не изиграла звездната роля, която перонистите й присъдили в мобилизацията на работниците, завзели площад „Майо“, но за сметка на това се опитала, макар и безуспешно, чрез адвокат — приятел на Перон, да извади документ за освобождаването му. Най-вероятно през тази седмица да се е ограничила единствено до това да чака, както самият Перон я бил посъветвал в едно свое писмо. Съществувала е обаче друга, непозната руса жена, която се задвижила много бързо. Казвала се е Исабел Ернст, секретарка и любовница на подполковник Доминго Мерканте — доверен човек на Перон, която поддържала чудесни връзки със синдикалните лидери.

На 15 октомври синдикатите започнали да се мобилизират. Хиляди работници излезли на стачка, дошли от покрайнините на града и заели мирно площад „Майо“ в центъра, като искането им било Перон да бъде освободен. Тази многолюдна, спонтанна и безпрецедентна манифестация променила хода на аржентинската история. Три дни по-късно противниците на полковника, уплашени, че може да се стигне до народен бунт, насочен срещу войската, решили да освободят задържания. С уморен и болен вид Перон се появил отново на балкона на „Каса Росада“^[3], когато вечерта вече падала. Бил заедно с президента Фарел, същия, който бил издал заповедта за арестуването му. След като се обърнал към множеството, което го посрещнало възторжено като истински герой, той обещал да представи кандидатурата си на изборите, предвидени за февруари 1946 година. В онази историческа вечер на 17 октомври Хуан Доминго Перон току-що бил доказал каква власт има над народа. Сега мислел само за обещанието, което бил дал на Евита: да се ожени за нея, колкото е възможно по-скоро.

Четири дни след появата му на балкона на „Каса Росада“ Перон се оженил за любовницата си Евита в Хунин. „Мислехме с един мозък, чувствахме с едно сърце. Затова беше естествено от такава общност на идеи и чувства да се роди обич, която да ни отведе до сключване на брак. Оженихме се през есента на 1945 година в църквата «Сан Франсиско» в Ла Плата“, спомня си по-късно полковникът. Подготовката за сватбата не била лесна. Ева била незаконна дъщеря, подробност, която не била известна на Перон, и се наложило да уредят унищожаването на оригиналния акт за раждане и издаването на нов, фалшив. Успяла да промени и истинското си име — Ева Ибаргурен, на Мария Ева Дуарте, както и да запише, че е родена през 1922, а не през 1919 година. По този начин Евита, която в действителност била на двайсет и шест години, с едно махване на ръка изтрила „тъмното си минало“ и успяла да сключи брак с полковник Перон.

Официалната версия гласи, че двамата сключили граждански брак в Хунин на 22 октомври 1945 година. Церемонията била „строга и тържествена“ и се провела в пансиона на доня Хуана Ибаргурен, а свидетели на двойката били неговият приятел Доминго Мерканте и нейният брат Хуан Дуарте. Религиозната церемония се състояла на 10 декември в църквата „Сан Франсиско“ в град Ла Плата, провинция Буенос Айрес. На сватбата, скромна и с малко близки хора, присъствали майката на Евита, сестра й Бланка, брат й Хуан и няколко приятели на Перон. Йезуитът Ернан Бенитес, стар познат на военния и бъдещ изповедник на Евита, отслужил религиозния ритуал. Пази се само една снимка от онзи ден: Перон е облечен във военна униформа, независимо че се е оттеглил от войската, а бляскавата госпожа Мария Ева Дуарте де Перон носи впечатляваща рокля с шарки и шапка с голяма периферия, украсена с цветя.

Нямало време за романтичен меден месец. Двойката си починала в чифлика на един приятел в Сан Николас, намиращ се на двеста и петдесет километра от Буенос Айрес, и в имението, което Перон притежавал в Сан Висенте. Ева си спомняла с особено топло чувство онези дни, в които са имали възможност да се радват един на друг и които нямало скоро да се повторят: „Бяхме сами, нямаше гости. Ставахме рано, закусвахме и излизахме да се поразходим около вилата. В тези дни не се гримирах нито веднъж, измивах си лицето и тръгвах, косата ми беше пусната, обличах една негова риза и някакви панталони. Беше любимото ми одеяние и на него му харесваше да сме така. Понякога отивах в кухнята и приготвях салата като гарнитура към хубавия бифтек, който и двамата обичахме. Винаги правех мате, докато си говорехме следобед, по-точно докато говореше той. Защото разсъждаваше на глас, а аз го слушах и се учех“.

Актът за раждане не бил единственото нещо от миналото, което Евита наредила да бъде унищожено. Когато обвързаността й с Перон станала обществено достояние, заповядала всяка следа от предишната й артистична кариера също да изчезне. Изискала от радиостанциите и списанията всички рекламни снимки, с които те разполагали; помолила фотографите да й предадат също и негативите, в които се появявала като руса кандидат-актриса, решена да успее в столицата. Последният й филм — „Блудната дъщеря“, бил показан на частна прожекция за Перон и Евита; после собственикът на лентата й я дал като подарък. Евита загърбила стремежите си да бъде актриса, за да се посвети изцяло на каузата на Перон. Искала да е неотклонно до съпруга си в изтощителната предизборна обиколка, която ги отвела в най-бедните и забравени райони във вътрешността на страната. Госпожа Перон запазила само мястото си в радио „Белграно“, където била посрещната много сърдечно от директора му Хайме Янкелевич, същия, който я бил изритал на улицата няколко месеца по-рано. Директорът удвоил заплатата й и й изплатил обезщетение за дните, в които не била работила. Ева използвала по-късно радиото, за да рекламира кандидатурата на съпруга си за президент, а малко по-нататък купила и цялата радиостанция.

След сватбата брачната двойка Перон се преместила в дома на Евита на „Теодоро Гарсия“. „Работехме ден и нощ; често не се виждахме със седмици и от гледна точка на чувствата всяка среща беше нещо ново, беше изненада. На 4 юни 1946 година бях избран за президент. Първите шест месеца бяха единствените, които прекарахме спокойно в дом, който наистина беше наш. Живеехме на улица «Теодоро Гарсия» в къщата на Евита, малка, закътана, направена специално, за да прекараш в нея медения месец, който бяхме принудени да отложим“, спомня си полковникът в своите мемоари. Тогавашната съпруга на кандидата приемала гости по пеньоар, понякога и по нощница, и участвала открито в срещите, като изказвала мнението си пред презрителните погледи на сътрудниците на мъжа й.

На 26 декември 1945 година полковникът се качил на влак, който се казвал „Ел Дескамисадо“^[4], за да обиколи страната, която се намирала в предизборна кампания. Отправил се на север, към най-бедните и изостанали райони и в община Сантяго дел Естеро Евита се присъединила към него. Все още стояла свита и мълчалива, но раздавала целувки и прегръдки на хората, които идвали да се запознаят с новия „лидер на бедните“. За първи път в аржентинската история, съпругата на кандидата за президент придружавала мъжа си на публични изяви по време на предизборна кампания. Евита щяла да стане прочута не само поради тази причина, а и заради популярността си в провинциите от вътрешността на страната, където била известна радиоактриса.